Как са се защитавали дисертации по времето на Хегел?

 ИЛИЯНА БЕНИНА   НИКОЛА БЕНИН

Днес, за да защити докторска дисертация в България, докторантът трябва да публикува три статии и да премине предварителна защита. Но в Германия през 19-ти век процесът е бил много различен.

Как е протичал той?

Защитата се е съсредоточавала върху диспут. Кандидатът е чел тезите си и е бил задължен да ги защити срещу възраженията на всеки, присъстващ в залата: професор, колега или случаен студент.

След устния изпит е следвало церемониално встъпване в длъжност с представяне на символични атрибути: книга, златен пръстен и докторска шапка.

От началото на 19-ти век писмената дисертация като текст също става задължителна. Диспутът обаче постепенно се превръща във формалност до 1830-те години.

Как да стига до защитата?

За да получи докторска степен, човек трябва да завърши университетско обучение, да напише и да представи дисертация за преглед във факултета. За да има право да преподава, човек се нуждае от хабилитация - отделна, втора дисертация плюс пробна лекция пред комисия.

Хегел защитава тази дисертация през 1801 г., за да стане приват-доцент в Йена, което означава, че може да чете лекции, без да получава и стотинка за това: да, това е неплатено преподаване, което идваше с докторска степен.

Хегел защитава дисертацията си „Върху орбитите на планетите“ на 27 август 1801 г. - рождения си ден - в присъствието на Шелинг. Шопенхауер представя дисертацията си „Върху четирикратния корен на принципа на достатъчното основание“ в същия университет в Йена през 1813 г. и получава дипломата си задочно, тоест без дори да се яви.

Маркс прави нещо подобно през 1841 г.: той представя дисертация върху "Демокрит и Епикур" в Йена задочно, като умишлено избягва пруските университети с техния политически контрол. Йена, изглежда, е била много удобно място за защитата.

Теми на дисертациите

Философските дисертации през ерата на немския идеализъм гравитират към два полюса: естествената философия и историята на античната философия като основа за съвременните идеи – точно така Маркс използва дебата между Демокрит и Епикур, за да обсъди автономността на темата.

Дисертациите обикновено са писани на латински, което придава дори на скромен текст вид на монументално произведение. Латинският език на Хегел обаче, например, е бил, според преводачите, „далеч от неговата чистота“.

Системата съчетава високи теоретични изисквания с изненадващи вратички. Големите университети – Берлин и Гьотинген – държат високо вдигната летвата. Но редица провинциални университети с готовност присъждат дипломи чрез задочно обучение и срещу заплащане – това е тяхната стратегия за финансово оцеляване.