Immanuel Kant (1724-1804) / Имануел Кант (1724-1804)

Никола Бенин

Immanuel Kant (1724-1804) was a German Enlightenment thinker who is widely regarded as one of the most important philosophers of any period. His most famous works of critical philosophy include The Critique of Pure Reason, which challenged the dominance of empiricism and rationalism in Enlightenment thought and shifted the focus of philosophy to an examination of general concepts and categories.

Kant's first publication of his own came in 1763 with his The Only Possible Ground for Demonstration of the Existence of God. Kant, even after a long career of philosophical enquiry, returned to the subject of theology in 1793 with his Religion Within the Bounds of Pure Reason. In 1775, Kant published a treatise on natural science, his Universal Natural History and Theory of the Heavens, but his first major work of philosophy came in 1781, The Critique of Pure Reason, which covered his views on the intellectual battle between metaphysics and rationalism. This was joined in 1788 by The Critique of Practical Reason, which dealt with ethics, and in 1790 by The Critique of Judgement, which covered Kant's thoughts on aesthetics.

Perhaps Kant's most significant contribution to Enlightenment thought was to challenge the hitherto dominance of empiricism, that is the reduction in importance of metaphysics based on the belief that thinkers should focus on facts and measurements which are based on sensory experience, that is, the physical world around us. Enlightened thinkers, in reaction to the long-held dominance of religious views in Western thought, had discarded many metaphysical topics as unworthy of enquiry because they believed that provable answers could never be found to certain questions like "Does God exist?" and "Why is the universe made in the way it is?" Thinkers were now looking for certainty. Kant agreed in part with this empirical approach to knowledge, but in his Critique of Pure Reason, he proposes that full sensory experience and sensation can never be fully realised; all we can do is experience aspects of "things in themselves". In other words, even the empiricists had a dubious claim to absolute certainty.

Kant believed that some knowledge must be independent of sensation, examples given include our concepts of space and time, freedom (in the sense of choice and intention), immortality, and God. These things are a priori knowledge, things that we can think about without ever experiencing them directly, things that our minds can impose upon our experiences. Indeed, Kant goes so far as to say that experience without these a priori ideas is impossible.

Имануел Кант (1724-1804) е немски мислител от епохата на Просвещението, който е широко смятан за един от най-важните философи на всеки период. Най-известните му творби по критична философия включват Критиката на чистия разум, която оспорва господството на емпиризма и рационализма в мисълта на Просвещението и измества фокуса на философията към изследване на общи понятия и категории. Първата собствена публикация на Кант идва през 1763 г. с неговата „Единствената възможна основа за доказване на съществуването на Бог“. Кант, дори след дълга кариера на философско изследване, се връща към темата за теологията през 1793 г. със своята Религия в границите на чистия разум. През 1775 г. Кант публикува трактат по естествени науки, неговата Универсална естествена история и Теория на небесата, но първото му голямо философско произведение идва през 1781 г., Критиката на чистия разум, което обхваща възгледите му за интелектуалната битка между метафизиката и рационализма . Това се присъединява през 1788 г. от Критиката на практическия разум, която се занимава с етиката, а през 1790 г. от Критиката на преценката, която обхваща мислите на Кант за естетиката. Може би най-значимият принос на Кант към мисълта на Просвещението е да оспори досегашното господство на емпиризма, тоест намаляването на значението на метафизиката въз основа на убеждението, че мислителите трябва да се съсредоточат върху факти и измервания, които се основават на сетивния опит, тоест физическия свят около нас. Просветените мислители, в отговор на дългогодишното господство на религиозните възгледи в западната мисъл, бяха отхвърлили много метафизични теми като недостойни за изследване, защото вярваха, че никога не могат да бъдат намерени доказуеми отговори на определени въпроси като "Съществува ли Бог?" и "Защо вселената е създадена по начина, по който е?" Сега мислителите търсеха сигурност. Кант се съгласява отчасти с този емпиричен подход към знанието, но в своята Критика на чистия разум той предлага, че пълното сетивно преживяване и усещане никога не могат да бъдат напълно реализирани; всичко, което можем да направим, е да изпитаме аспекти на "нещата сами по себе си". С други думи, дори емпириците имаха съмнителни претенции за абсолютна сигурност. Кант вярва, че известно знание трябва да бъде независимо от усещането, дадените примери включват нашите концепции за пространство и време, свобода (в смисъл на избор и намерение), безсмъртие и Бог. Тези неща са априорно знание, неща, за които можем да мислим, без изобщо да ги преживяваме директно, неща, които умовете ни могат да наложат върху нашите преживявания. Наистина, Кант отива толкова далеч, че казва, че опитът без тези априорни идеи е невъзможен.