д-р Никола Бенин
Светият мъченик Мамант се родил в Пафлагония. Родителите му, Теодот и Руфина, били знатни хора: и двамата произхождали от рода на патрициите, били почитани, богати и сияели с благочестие. Те не могли да скриват дълго своята вяра в Христа и горещата си любов към Него, и открито пред всички изповядали своето благочестие и мнозина обърнали към Христа. Затова за тях донесли на Александър, наместник на град Гангър. На този наместник била дадена заповед от царя - по всякакъв начин да разпространява и утвърждава почитането на езическите богове, а християните и всички, които не се подчиняват на тази царска заповед, да измъчва и убива.
Като повикал Теодот на съд, Александър започнал да го принуждава да принесе жертва на идолите. Но Теодот даже не искал да слуша това, което му говорел наместникът. Александър, макар и да бил готов веднага да предаде на мъчение непокорния, се въздържал поради знатния произход на Теодот: защото нямал право да безчести и измъчва потомците на патрициите без изричното разрешение на царя. Затова Александър изпратил Теодот в Кесария Кападокийска при управителя Фавст. Този управител колкото бил усърден в своето безбожно нечестие, толкова бил жесток по отношение на християните. Като видял Теодот, Фавст веднага го затворил в тъмница. Последвала мъжа си и жената на Теодот, блажената Руфина, макар и по това време да била бременна: тя отишла в тъмницата заедно с него и тук търпяла страдания за Христа. Теодот знаел немощта на тялото си и виждал неистовата жестокост на мъчителя, но желаел по-добре да умре, отколкото да съгреши в нещо против благочестието. Боейки се, че няма да му стигнат сили да понесе предстоящите тежки мъчения, той се обърнал с усърдна молитва към Господа.
- Господи, Боже на силите - молел се Теодот, - Отец на възлюбения Твой Син! Благославям Те и Те прославям за това, че си ме удостоил да бъда хвърлен в тази тъмница за Твоето име. Но Те моля, Господи: Ти знаеш моята немощ - приеми духа ми в тази тъмница, за да не се похвали врагът ми заради мене.
Бог, Който “е създал сърцата и вниква във всичките техни дела”, чул Своя верен раб и скоро му изпратил блажена кончина; извеждайки душата му от тъмницата на тялото, Той я вселил в светлите небесни обители. Жената на Теодот, блажената Руфина, претърпявайки в тъмницата лишения и страдания и обзета от голяма скръб по мъжа си, преждевременно родила син. Гледайки новороденото дете и бездиханното тяло на мъжа си, тя със съкрушение и сълзи се молела на Бога:
- Боже, Който си създал човека и от реброто му си сътворил жената, заповядай и аз да отида по същия път, по който е отишъл мъжът ми, и като ме освободиш от този краткотраен живот, ме приеми във вечните Ти обители! Родения младенец Сам Ти възпитай, както знаеш! Бъди за него баща и майка, и пазител на живота му!
Викайки към Бога в своята печал, тази честна и свята жена била чута от Него и освободена от тялото, и отишла във вечната свобода, предавайки душата си в ръцете на Господа. А младенецът останал жив сред мъртвите си родители.
Тогава Господ, Който “пази младенците” (Пс. 114:5 (слав.), благоволил да открие случилото се на една знатна и благочестива жена на име Амия, живееща в Кесария. В сънно видение чрез Своя Ангел й наредил да измоли от управителя телата на светците, преставили се в тъмницата, и да ги погребе с чест; а младенеца да вземе при себе си и да го възпитава като свой син. Като се събудила, Амия побързала да изпълни това, което й заповядал Господ, и измолила от управителя разрешение да вземе от тъмницата телата на починалите затворници. Бог склонил към милост жестокото сърце на управителя и той не възпрепятствал желанието на благочестивата жена. И ето, Амия, влизайки в тъмницата, намерила телата на двамата затворници, лежащи един до друг, а сред тях - красивия и радостен младенец. Тя взела телата на светците и с чест ги погребала в градината си, а младенеца взела със себе си. Амия била бездетна вдовица и водела целомъдрен живот. Тя обикнала младенеца като свой син и започнала да го възпитава по християнски.
Младенецът растял, но до петата си година нищо не говорел. Първата дума, която казал на Амия, станала негова втора майка, била “мама” (“Мама” означава гърди или майка, бел.ред.) и от тази дума бил наречен Мамант. Амия го дала да се учи да чете и пише, и той скоро надминал всичките си връстници, и всички се удивлявали на разума му.
Тогава в Рим царувал нечестивият Аврелиан. Той принуждавал всички да се покланят на идолите, и не само възрастните мъже и жени, но и малките деца, при което на децата обръщал особено внимание, надявайки се, че те, като малолетни и неразумни, лесно могат да бъдат прелъстени и насочени към всяко зло дело. Освен това нечестивият цар мислел, че децата, свикнали от малки да ядат идоложертвено месо, на старини ще бъдат още по-усърдни идолопоклонници. Затова с различни ласкателства той ги привеждал към своето нечестие. Много от децата, дори и юношите, наистина се поддавали на измамата и се подчинявали на царската воля. Но тези, които били другари на Мамант от училище, следвайки наставленията му, не изпълнявали царските заповеди. Защото Мамант, имащ от младини “мъдрост, която е седина за людете, и безпорочен живот, който е възраст на старостта”, доказвал на другарите си нищожеството на езическите богове, бездушни и безсилни, и ги поучавал в познаването на Единия истинен Бог - Когото почитал сам - и да Му принасят духовна жертва - съкрушен дух и смирено сърце (Пс. 50:19).
По това време на мястото на Фавст в Кесария бил изпратен от царя друг управител, на име Демокрит. Той бил голям ревнител на своята нечестива и безбожна вяра и дишал гонения и убийства срещу християните. Донесли му за Мамант, че той не само сам не се покланя на боговете, но и другите момчета, учещи с него, развращава и учи на християнската вяра. Тогава блаженият юноша бил на петнадесет години. Той бил отново сирак, тъй като неговата втора майка - Амия, оставяйки голямо имущество на своя приемен син - свети Мамант, като на единствен наследник, отишла при небесното богатство, приготвено за обичащите Бога.
Като чул за светия, Демокрит изпратил хора за него и, когато го довели, най-напред го попитал християнин ли е и истина ли е това, че той не само не се покланя на боговете, но и развращава другарите си, учейки ги да не се подчиняват на царската заповед.
Блаженият юноша, като съвършен и зрял мъж, без страх отговорил:
- Аз съм същият този, който не смята за нищо вашата мъдрост. Вие сте се отклонили от правия път и блуждаете в такава тъмнина, че даже не можете да гледате към светлината на истината; оставяйки истинния и жив Бог, вие сте пристъпили към бесовете и се кланяте на бездушни и глухи идоли. А аз никога няма да отстъпя от моя Христос, и доколкото мога, се старая всички да обръщам към Него.
Изумен от дръзновения отговор на свети Мамант, Демокрит се разгневил и заповядал незабавно да го отведат в храма на техния скверен бог Серапис, и там насила да го заставят да принесе жертва на идола. А Мамант, без ни най-малко да се бои от гнева на управителя, спокойно му възразил:
- Не бива да ме оскърбяваш: аз съм син на родители, произхождащи от знатен сенаторски род.
Тогава Демокрит попитал стоящите наоколо за произхода на светия и като узнал, че той е родом от древните римски сановници, и че Амия, знатна и богата жена, го е възпитала и го е направила наследник на своето богато имущество, не се решил да го предаде на мъки, защото в действителност нямал право на това. Затова като го оковал в железни вериги, го изпратил при цар Аврелиан, който тогава бил в град Еги, и в писмо му обяснил всичко, отнасящо се до Мамант.
Царят, като получил писмото на Демокрит и го прочел, веднага заповядал да доведат юношата при него. Когато мъченикът застанал пред него, царят започнал по всякакъв начин да го скланя към своето нечестие, ту със заплахи, ту с ласкателство, обещавайки му дарове и почести, и казвал:
- Прекрасни юноша, ако ти пристъпиш към великия Серапис и му принесеш жертва, ще живееш с нас в двореца, ще бъдеш възпитан като цар, и всички ще те почитат и възхваляват, и ще бъдеш щастлив; а ако не ме послушаш, жестоко ще погинеш.
Но младият Мамант мъжествено му отговорил:
- О, царю! Да не бъде това - да се поклоня на бездушните идоли, които вие почитате като богове. Колко безумни сте вие, покланяйки се на дърво и бездушен камък, а не на Живия Бог! Престани да ме прелъстяваш с лукави думи, защото, когато мислиш, че ми оказваш благодеяния, в действителност ме измъчваш, а когато ме измъчваш, с това ми оказваш благодеяние. Знай, че всички обещани ми от тебе благодеяния, дарове и почести за мене биха се оказали тежки мъки, ако бих ги обикнал вместо Христа, а тежките мъки, на които обещаваш да ме предадеш за Христовото име, ще бъдат за мене голямо благодеяние, защото смъртта за моя Христос за мене е по-скъпа от всякакви почести и богатства.
Така безстрашно говорел пред царя свети Мамант, имайки в юношеско тяло разум и сърце на съвършен мъж: защото Божията сила може и малкото момче да покаже като непобедим Голиат, “от устата на младенци и кърмачета” да си стъкми похвала и толкова да умъдри малолетното дете, че то да разбира по-добре от старците. Всичко това се изпълнило при младия Мамант: не го убедили думите на беззаконния цар, не го прелъстили даровете, не го изплашили мъченията, които приел с по-голяма радост, отколкото големи почести.
Разгневеният мъчител веднага заповядал да го бият безпощадно. Но свети Мамант понасял мъченията с такова търпение, като че не чувствал никаква болка.
Царят му казвал:
- Само обещай, че ще принесеш жертва на боговете, и веднага ще бъдеш освободен от мъченията.
Мъченикът отговорил:
- Нито със сърцето си, нито с устата си няма да се отрека от моя Бог и Цар - Иисус Христос, дори и десет хиляди пъти повече рани да ми бъдат нанесени; тези рани ме съединяват с моя възлюбен Господ и аз желая ръцете на моите мъчители да не се уморяват, защото колкото повече ме бият, толкова повече блага ми доставят от Подвигоположника Христа.
Аврелиан, виждайки, че Мамант ни най-малко не се страхува от страданията, заповядал да горят тялото му със свещи. Но огънят, сякаш срамувайки се от тялото на мъченика, не се докоснал до него, а се обърнал срещу лицата на мъчителите. И царят се разпалил от гняв и се възпламенил от ярост по-силно, отколкото Христовият мъченик от веществения огън: защото колкото мъченикът не обръщал внимание на страданията, толкова сърцето на мъчителя се възпламенявало. Царят заповядал да бият свети Мамант с камъни. Но това страдание за мъченика, преизпълнен с любов към Христа, било толкова приятно, като че някой го обсипвал с благовонни цветя. Тогава царят, виждайки, че по никакъв начин не може да постигне успех, осъдил мъченика на смърт и заповядал да го хвърлят в морето. Като завързали за шията му оловна тежест, слугите го повели към морето. Но и тук Господ не оставил Своя раб, а “заповядал на Ангелите Си да го опазят” (Пс. 90:11). По пътя към морето му се явил Ангел Господен, блестящ като мълния. Като го видели, слугите оставили свети Мамант и със страх побегнали назад. А Ангелът взел мъченика, отвързал оловната тежест и като го отвел на една висока планина в пустинята, близо до Кесария, му заповядал да живее там.
Живота си в пустинята свети Мамант започнал с пост. На тази планина той постил четиридесет дни и четиридесет нощи и се явил като втори Моисей (Изх. 24:18), в чиито ръце бил даден нов закон: защото към него слязъл глас от небето и жезъл. Приемайки този жезъл, Мамант, по повеление свише, ударил с него в земята, и начаса от утробата на земята се появило Евангелие. След това той устроил неголяма църква и се молел в нея, четейки светото Евангелие. По Божие повеление при свети Мамант се събирали зверовете от тази пустиня, като овци при пастир, и като разумни същества го слушали и му се покорявали. За храна му служело млякото на дивите зверове, от което правел сирене - и не само за себе си, но и за бедните: защото, след като направел много сирене, той го носел в град Кесария и го раздавал на бедните.
Скоро из цяла Кесария се разпространил слух за Мамант. Тогава Александър - не този, за когото се спомена по-горе, а друг, - поставен по същото време за наместник в Кападокия, човек жесток и много зъл, узнавайки всичко за светия, го помислил за вълшебник и изпратил войници на коне да го намерят в пустинята и да го доведат при него. Слизайки от планината, свети Мамант сам срещнал конниците и ги попитал кого търсят. Те, мислейки го за овчар, пасящ овцете си на планината, отговорили:
- Търсим Мамант, който живее някъде в тази пустиня; не знаеш ли къде е сега?
- Защо го търсите? - попитал ги блаженият.
Войниците отговорили:
- За него са донесли на наместника, че е вълшебник, и ето, наместникът ни изпрати да го хванем и да го доведем за мъчения.
Тогава той им казал:
- Приятели, ще ви разкажа за него, но преди това влезте в колибата ми и като си починете от труда, подкрепете се с храна.
Войниците тръгнали с него към жилището му и той им предложил сирене. Когато те започнали да ядат, при тях дошли сърни и диви кози, които били свикнали да ги дои подвижникът. Мамант издоил мляко и предложил на войниците да пият, а сам застанал на молитва. И започнали да се събират още повече зверове. Като ги видели, войниците се изплашили, хвърлили храната и дошли при блажения. Той ги успокоил, а след това им казал, че той е същият Мамант, когото търсят. Тогава те му казали:
- Ако сам желаеш да отидеш при наместника, върви с нас; а ако не искаш, пусни ни сами, защото ние не смеем да те водим. Но те молим, направи така, че зверовете да не ни сторят зло.
Свети Мамант успокоил войниците и им наредил да вървят напред.
- Вървете - казал той - първо вие, а след това и аз ще отида сам.
Като се отдалечили, войниците очаквали идването на Мамант при градските врати, защото без съмнение вярвали на думите на този дивен мъж и даже не смеели да си помислят нещо лошо за него. А Мамант, вземайки със себе си един лъв, тръгнал след войниците. Когато влязъл през градските врати, лъвът останал с тях; а войниците повели Мамант и го представили на наместника Александър.
Като видял светеца, наместникът веднага започнал да го разпитва:
- Ти ли си този вълшебник, за когото съм слушал?
Светецът отговорил:
- Аз съм раб на Иисуса Христа, Който изпраща спасение на всички вярващи в Него и изпълняващи Неговата воля, а влъхвите и магьосниците предава на вечен огън. Кажи ми: защо ме повика при себе си?
- Затова, че не зная - отговорил наместникът - с какви вълшебства и магии ти дотолкова си укротил дивите и люти зверове, че живееш сред тях и, както съм чувал, заповядваш им като на разумни същества.
На това свети Мамант казал:
- Който служи на Единия, Жив и Истинен Бог, никак няма да се съгласи да живее с идолопоклонници и злодеи. Затова и аз пожелах по-добре да живея със зверовете в пустинята, отколкото с вас в селищата на грешниците. Защото зверовете се укротяват и ми се подчиняват съвсем не с вълшебство, както ти мислиш - аз даже не зная в какво се състои вълшебството, - но те, макар и да са неразумни същества, умеят да се боят от Бога и да почитат Неговите раби. А вие сте много по-неразумни от зверовете, защото не почитате истинния Бог и безчестите Неговите раби, като немилосърдно ги мъчите и убивате.
Като чул тези думи, наместникът се разярил и веднага заповядал да закачат светия мъченик, да го бият и да стържат тялото му с железни остриета. Но мъченикът, макар и да бил много нараняван, понасял всичко това с такова мъжество, сякаш не чувствал никакво страдание: той нито извикал, нито простенал, а само с умиление издигал очи към небето, откъдето очаквал помощ, каквато наистина получил: защото внезапно чул глас от небето, който му казал:
- Дръж се и бъди мъжествен, Мамант!
Този глас чули и много от вярващите, които стояли наблизо и още повече се утвърдили във вярата. А свети Мамант, напълно укрепен от него, никак не мислел за мъките. Дълго измъчвали светеца, стържейки тялото му; накрая го хвърлили в тъмница, докато приготвят пещта, в която наместникът замислил да го изгори. В тъмницата седели до четиридесет други затворници. Когато те изнемогнали от глад и жажда, свети Мамант се помолил - и ето, през прозорчето долетял гълъб, държащ в устата си храна, светла като бисер и по-сладка от мед; като я сложил пред свети Мамант, гълъбът отлетял. Тази храна се умножила за всички затворници, както някога се умножили в пустинята малкото хлябове за множество народ (Мат. 14:19-20). Като вкусили от тази чудесна храна, затворниците се подкрепили. И отново, по молитвите на свети Мамант, в полунощ вратите на тъмницата се отворили и всички затворници излезли; останал само свети Мамант. Когато пещта се разпалила добре, мъченикът бил изведен от тъмницата и хвърлен в нея. Но Бог, Който някога оросил Вавилонската пещ за тримата отроци (Дан. 3:8), направил същото и за Мамант, и сред горящия пламък изпратил прохлада на Своя раб. Мъченикът, възпявайки и славейки Бога в пещта, прекарал в нея три дни, докато огънят угаснал напълно и въглените станали на пепел. След три дена наместникът, като видял, че Мамант е още жив, се изумил и казал:
- Толкова ли е голяма силата на този вълшебник, че даже огънят не може да се докосне до него?
Мнозина от народа, като видели, че огънят ни най-малко не се докоснал до светеца и не му причинил вреда, познали истинния Бог и приписвайки на Него Единия това чудо, прославяли силата Му.
А безумният наместник не поискал да познае силата на всемогъщия Бог, но като извел мъченика от пещта и видял, че огънят не му е навредил, приписал това на вълшебството и изрекъл много хули срещу истината. Накрая осъдил мъченика да бъде изяден от зверове. Довели светеца в цирка и пуснали срещу него гладна мечка; но тя, като се приближила, се поклонила на светеца и лежала в нозете му, прегръщайки стъпалата му. След това пуснали леопард, но и той с кротост обгърнал шията му, целувал лицето му и облизвал потта от челото му. В това време притичал към него и един лъв - същият, който дошъл със светеца от пустинята, и като изскочил от цирка, проговорил на светеца с човешки глас (защото Бог, за да яви Своята всемогъща сила, отворил устата на звяра, както някога на Валаамовата ослица), и му казал:
- Ти си моят пастир, който ме пасе в планината!
И като изрекъл това, в същия миг се нахвърлил върху множеството народ, сред който имало и елини, и иудеи, и възрастни, и деца. И по Божия воля вратите на цирка се затворили сами, а звярът разкъсал множество народ, така че и самият наместник едва се спасил: малцина от онези, които били в цирка, успели да избегнат яростта на лъва, който в свирепостта си хващал и разкъсвал всички. Но светецът укротил лъва и го отпратил в пустинята. Наместникът отново хванал светеца и като го въвел повторно в цирка, пуснал срещу него най-свирепия лъв. Но и този лъв за миг станал кротък и легнал в нозете на светеца. Виждайки това, народът гневно скърцал със зъби срещу светеца и викал на наместника:
- Отведи лъва, а ние ще убием с камъни този вълшебник!
И започнали да хвърлят камъни по мъченика. Един от езическите жреци, по заповед на мъчителя, силно ударил светеца с тризъбец в корема и го разсякъл, така че всичките му вътрешности се изсипали. Свети Мамант ги взел и като ги държал със собствените си ръце, излязъл от града. Една от вярващите жени събирала в съсъд кръвта му, изтичаща като вода. Като извървял 200 сажена, свети Мамант намерил пещера в една каменна скала и заспал в нея. Тук чул глас от небето, призоваващ го в небесните обители и с радост предал духа си в ръцете на Господа, за Когото усърдно пострадал.
Така свети Мамант приел мъченически венец. Светите му мощи били погребани от вярващите на мястото, на което завършил живота си и там ставали много изцеления и чудеса, както става ясно от думите на свети Василий Велики, който в своята проповед към народа в памет на мъченик Мамант казал:
“Споменавайте светия мъченик - тези, които са го видели във видение, които от живеещите на това място го имат за свой помощник, на когото от призоваващите неговото име е помогнал на дело, когото от заблудените в живота е поучил, които е изцелил от недъзи, чиито деца, вече умрели, отново е върнал към живот, чийто живот е продължил - всички, събрали се заедно, принасяйте хвала на мъченика”.
Когато Юлиан Отстъпник, по това време още млад и желаещ да остави след себе си паметник на благочестието (макар че още тогава бил вълк в овча кожа), започнал да строи над гробницата на свети Мамант великолепна църква в негова чест (правейки това не от благочестие, а от тщеславие и лицемерие), тогава наистина могло да се види преславно чудо. Защото това, което се построявало през деня, през нощта се разрушавало: поставените стълбове се превръщали в купчина развалини; едни от камъните не успявали да се задържат в стената, други ставали твърди, така че било невъзможно да се дялат; трети се разпадали на прах; всяка сутрин намирали цимента и тухлите разпилени от вятъра и ответи от мястото си. И това било за изобличение на зловерието на Юлиан, и знамение за бъдещото му гонение срещу Църквата Божия. Такова чудо се извършило на гроба на светеца: той не желаел в негова чест да бъде построена църква за тези, на които в скоро време предстояло гонение за истинската вяра.
По молитвите на Твоя мъченик Мамант, Господи, покажи ни личби за добро и ни избави от гонещите ни, за да Те славим заедно с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
Кондак, глас 3
Жезлом святе, от Бога тебе данным, люди твоя упаси на пажитех живоносных: звери же невидимыя и неукротимыя сокруши под ноги тя поющих: яко вси, иже в бедах, предстателя тя тепла Маманте, имут.
Със своя жезъл, свети, даден ти от Бога, паси твоите люде на живоносните пасбища; съкруши видимите и невидими зверове под нозете на възпяващите те: защото всички, които са в беда, те имат за топъл застъпник, Маманте.
Като повикал Теодот на съд, Александър започнал да го принуждава да принесе жертва на идолите. Но Теодот даже не искал да слуша това, което му говорел наместникът. Александър, макар и да бил готов веднага да предаде на мъчение непокорния, се въздържал поради знатния произход на Теодот: защото нямал право да безчести и измъчва потомците на патрициите без изричното разрешение на царя. Затова Александър изпратил Теодот в Кесария Кападокийска при управителя Фавст. Този управител колкото бил усърден в своето безбожно нечестие, толкова бил жесток по отношение на християните. Като видял Теодот, Фавст веднага го затворил в тъмница. Последвала мъжа си и жената на Теодот, блажената Руфина, макар и по това време да била бременна: тя отишла в тъмницата заедно с него и тук търпяла страдания за Христа. Теодот знаел немощта на тялото си и виждал неистовата жестокост на мъчителя, но желаел по-добре да умре, отколкото да съгреши в нещо против благочестието. Боейки се, че няма да му стигнат сили да понесе предстоящите тежки мъчения, той се обърнал с усърдна молитва към Господа.
- Господи, Боже на силите - молел се Теодот, - Отец на възлюбения Твой Син! Благославям Те и Те прославям за това, че си ме удостоил да бъда хвърлен в тази тъмница за Твоето име. Но Те моля, Господи: Ти знаеш моята немощ - приеми духа ми в тази тъмница, за да не се похвали врагът ми заради мене.
Бог, Който “е създал сърцата и вниква във всичките техни дела”, чул Своя верен раб и скоро му изпратил блажена кончина; извеждайки душата му от тъмницата на тялото, Той я вселил в светлите небесни обители. Жената на Теодот, блажената Руфина, претърпявайки в тъмницата лишения и страдания и обзета от голяма скръб по мъжа си, преждевременно родила син. Гледайки новороденото дете и бездиханното тяло на мъжа си, тя със съкрушение и сълзи се молела на Бога:
- Боже, Който си създал човека и от реброто му си сътворил жената, заповядай и аз да отида по същия път, по който е отишъл мъжът ми, и като ме освободиш от този краткотраен живот, ме приеми във вечните Ти обители! Родения младенец Сам Ти възпитай, както знаеш! Бъди за него баща и майка, и пазител на живота му!
Викайки към Бога в своята печал, тази честна и свята жена била чута от Него и освободена от тялото, и отишла във вечната свобода, предавайки душата си в ръцете на Господа. А младенецът останал жив сред мъртвите си родители.
Тогава Господ, Който “пази младенците” (Пс. 114:5 (слав.), благоволил да открие случилото се на една знатна и благочестива жена на име Амия, живееща в Кесария. В сънно видение чрез Своя Ангел й наредил да измоли от управителя телата на светците, преставили се в тъмницата, и да ги погребе с чест; а младенеца да вземе при себе си и да го възпитава като свой син. Като се събудила, Амия побързала да изпълни това, което й заповядал Господ, и измолила от управителя разрешение да вземе от тъмницата телата на починалите затворници. Бог склонил към милост жестокото сърце на управителя и той не възпрепятствал желанието на благочестивата жена. И ето, Амия, влизайки в тъмницата, намерила телата на двамата затворници, лежащи един до друг, а сред тях - красивия и радостен младенец. Тя взела телата на светците и с чест ги погребала в градината си, а младенеца взела със себе си. Амия била бездетна вдовица и водела целомъдрен живот. Тя обикнала младенеца като свой син и започнала да го възпитава по християнски.
Младенецът растял, но до петата си година нищо не говорел. Първата дума, която казал на Амия, станала негова втора майка, била “мама” (“Мама” означава гърди или майка, бел.ред.) и от тази дума бил наречен Мамант. Амия го дала да се учи да чете и пише, и той скоро надминал всичките си връстници, и всички се удивлявали на разума му.
Тогава в Рим царувал нечестивият Аврелиан. Той принуждавал всички да се покланят на идолите, и не само възрастните мъже и жени, но и малките деца, при което на децата обръщал особено внимание, надявайки се, че те, като малолетни и неразумни, лесно могат да бъдат прелъстени и насочени към всяко зло дело. Освен това нечестивият цар мислел, че децата, свикнали от малки да ядат идоложертвено месо, на старини ще бъдат още по-усърдни идолопоклонници. Затова с различни ласкателства той ги привеждал към своето нечестие. Много от децата, дори и юношите, наистина се поддавали на измамата и се подчинявали на царската воля. Но тези, които били другари на Мамант от училище, следвайки наставленията му, не изпълнявали царските заповеди. Защото Мамант, имащ от младини “мъдрост, която е седина за людете, и безпорочен живот, който е възраст на старостта”, доказвал на другарите си нищожеството на езическите богове, бездушни и безсилни, и ги поучавал в познаването на Единия истинен Бог - Когото почитал сам - и да Му принасят духовна жертва - съкрушен дух и смирено сърце (Пс. 50:19).
По това време на мястото на Фавст в Кесария бил изпратен от царя друг управител, на име Демокрит. Той бил голям ревнител на своята нечестива и безбожна вяра и дишал гонения и убийства срещу християните. Донесли му за Мамант, че той не само сам не се покланя на боговете, но и другите момчета, учещи с него, развращава и учи на християнската вяра. Тогава блаженият юноша бил на петнадесет години. Той бил отново сирак, тъй като неговата втора майка - Амия, оставяйки голямо имущество на своя приемен син - свети Мамант, като на единствен наследник, отишла при небесното богатство, приготвено за обичащите Бога.
Като чул за светия, Демокрит изпратил хора за него и, когато го довели, най-напред го попитал християнин ли е и истина ли е това, че той не само не се покланя на боговете, но и развращава другарите си, учейки ги да не се подчиняват на царската заповед.
Блаженият юноша, като съвършен и зрял мъж, без страх отговорил:
- Аз съм същият този, който не смята за нищо вашата мъдрост. Вие сте се отклонили от правия път и блуждаете в такава тъмнина, че даже не можете да гледате към светлината на истината; оставяйки истинния и жив Бог, вие сте пристъпили към бесовете и се кланяте на бездушни и глухи идоли. А аз никога няма да отстъпя от моя Христос, и доколкото мога, се старая всички да обръщам към Него.
Изумен от дръзновения отговор на свети Мамант, Демокрит се разгневил и заповядал незабавно да го отведат в храма на техния скверен бог Серапис, и там насила да го заставят да принесе жертва на идола. А Мамант, без ни най-малко да се бои от гнева на управителя, спокойно му възразил:
- Не бива да ме оскърбяваш: аз съм син на родители, произхождащи от знатен сенаторски род.
Тогава Демокрит попитал стоящите наоколо за произхода на светия и като узнал, че той е родом от древните римски сановници, и че Амия, знатна и богата жена, го е възпитала и го е направила наследник на своето богато имущество, не се решил да го предаде на мъки, защото в действителност нямал право на това. Затова като го оковал в железни вериги, го изпратил при цар Аврелиан, който тогава бил в град Еги, и в писмо му обяснил всичко, отнасящо се до Мамант.
Царят, като получил писмото на Демокрит и го прочел, веднага заповядал да доведат юношата при него. Когато мъченикът застанал пред него, царят започнал по всякакъв начин да го скланя към своето нечестие, ту със заплахи, ту с ласкателство, обещавайки му дарове и почести, и казвал:
- Прекрасни юноша, ако ти пристъпиш към великия Серапис и му принесеш жертва, ще живееш с нас в двореца, ще бъдеш възпитан като цар, и всички ще те почитат и възхваляват, и ще бъдеш щастлив; а ако не ме послушаш, жестоко ще погинеш.
Но младият Мамант мъжествено му отговорил:
- О, царю! Да не бъде това - да се поклоня на бездушните идоли, които вие почитате като богове. Колко безумни сте вие, покланяйки се на дърво и бездушен камък, а не на Живия Бог! Престани да ме прелъстяваш с лукави думи, защото, когато мислиш, че ми оказваш благодеяния, в действителност ме измъчваш, а когато ме измъчваш, с това ми оказваш благодеяние. Знай, че всички обещани ми от тебе благодеяния, дарове и почести за мене биха се оказали тежки мъки, ако бих ги обикнал вместо Христа, а тежките мъки, на които обещаваш да ме предадеш за Христовото име, ще бъдат за мене голямо благодеяние, защото смъртта за моя Христос за мене е по-скъпа от всякакви почести и богатства.
Така безстрашно говорел пред царя свети Мамант, имайки в юношеско тяло разум и сърце на съвършен мъж: защото Божията сила може и малкото момче да покаже като непобедим Голиат, “от устата на младенци и кърмачета” да си стъкми похвала и толкова да умъдри малолетното дете, че то да разбира по-добре от старците. Всичко това се изпълнило при младия Мамант: не го убедили думите на беззаконния цар, не го прелъстили даровете, не го изплашили мъченията, които приел с по-голяма радост, отколкото големи почести.
Разгневеният мъчител веднага заповядал да го бият безпощадно. Но свети Мамант понасял мъченията с такова търпение, като че не чувствал никаква болка.
Царят му казвал:
- Само обещай, че ще принесеш жертва на боговете, и веднага ще бъдеш освободен от мъченията.
Мъченикът отговорил:
- Нито със сърцето си, нито с устата си няма да се отрека от моя Бог и Цар - Иисус Христос, дори и десет хиляди пъти повече рани да ми бъдат нанесени; тези рани ме съединяват с моя възлюбен Господ и аз желая ръцете на моите мъчители да не се уморяват, защото колкото повече ме бият, толкова повече блага ми доставят от Подвигоположника Христа.
Аврелиан, виждайки, че Мамант ни най-малко не се страхува от страданията, заповядал да горят тялото му със свещи. Но огънят, сякаш срамувайки се от тялото на мъченика, не се докоснал до него, а се обърнал срещу лицата на мъчителите. И царят се разпалил от гняв и се възпламенил от ярост по-силно, отколкото Христовият мъченик от веществения огън: защото колкото мъченикът не обръщал внимание на страданията, толкова сърцето на мъчителя се възпламенявало. Царят заповядал да бият свети Мамант с камъни. Но това страдание за мъченика, преизпълнен с любов към Христа, било толкова приятно, като че някой го обсипвал с благовонни цветя. Тогава царят, виждайки, че по никакъв начин не може да постигне успех, осъдил мъченика на смърт и заповядал да го хвърлят в морето. Като завързали за шията му оловна тежест, слугите го повели към морето. Но и тук Господ не оставил Своя раб, а “заповядал на Ангелите Си да го опазят” (Пс. 90:11). По пътя към морето му се явил Ангел Господен, блестящ като мълния. Като го видели, слугите оставили свети Мамант и със страх побегнали назад. А Ангелът взел мъченика, отвързал оловната тежест и като го отвел на една висока планина в пустинята, близо до Кесария, му заповядал да живее там.
Живота си в пустинята свети Мамант започнал с пост. На тази планина той постил четиридесет дни и четиридесет нощи и се явил като втори Моисей (Изх. 24:18), в чиито ръце бил даден нов закон: защото към него слязъл глас от небето и жезъл. Приемайки този жезъл, Мамант, по повеление свише, ударил с него в земята, и начаса от утробата на земята се появило Евангелие. След това той устроил неголяма църква и се молел в нея, четейки светото Евангелие. По Божие повеление при свети Мамант се събирали зверовете от тази пустиня, като овци при пастир, и като разумни същества го слушали и му се покорявали. За храна му служело млякото на дивите зверове, от което правел сирене - и не само за себе си, но и за бедните: защото, след като направел много сирене, той го носел в град Кесария и го раздавал на бедните.
Скоро из цяла Кесария се разпространил слух за Мамант. Тогава Александър - не този, за когото се спомена по-горе, а друг, - поставен по същото време за наместник в Кападокия, човек жесток и много зъл, узнавайки всичко за светия, го помислил за вълшебник и изпратил войници на коне да го намерят в пустинята и да го доведат при него. Слизайки от планината, свети Мамант сам срещнал конниците и ги попитал кого търсят. Те, мислейки го за овчар, пасящ овцете си на планината, отговорили:
- Търсим Мамант, който живее някъде в тази пустиня; не знаеш ли къде е сега?
- Защо го търсите? - попитал ги блаженият.
Войниците отговорили:
- За него са донесли на наместника, че е вълшебник, и ето, наместникът ни изпрати да го хванем и да го доведем за мъчения.
Тогава той им казал:
- Приятели, ще ви разкажа за него, но преди това влезте в колибата ми и като си починете от труда, подкрепете се с храна.
Войниците тръгнали с него към жилището му и той им предложил сирене. Когато те започнали да ядат, при тях дошли сърни и диви кози, които били свикнали да ги дои подвижникът. Мамант издоил мляко и предложил на войниците да пият, а сам застанал на молитва. И започнали да се събират още повече зверове. Като ги видели, войниците се изплашили, хвърлили храната и дошли при блажения. Той ги успокоил, а след това им казал, че той е същият Мамант, когото търсят. Тогава те му казали:
- Ако сам желаеш да отидеш при наместника, върви с нас; а ако не искаш, пусни ни сами, защото ние не смеем да те водим. Но те молим, направи така, че зверовете да не ни сторят зло.
Свети Мамант успокоил войниците и им наредил да вървят напред.
- Вървете - казал той - първо вие, а след това и аз ще отида сам.
Като се отдалечили, войниците очаквали идването на Мамант при градските врати, защото без съмнение вярвали на думите на този дивен мъж и даже не смеели да си помислят нещо лошо за него. А Мамант, вземайки със себе си един лъв, тръгнал след войниците. Когато влязъл през градските врати, лъвът останал с тях; а войниците повели Мамант и го представили на наместника Александър.
Като видял светеца, наместникът веднага започнал да го разпитва:
- Ти ли си този вълшебник, за когото съм слушал?
Светецът отговорил:
- Аз съм раб на Иисуса Христа, Който изпраща спасение на всички вярващи в Него и изпълняващи Неговата воля, а влъхвите и магьосниците предава на вечен огън. Кажи ми: защо ме повика при себе си?
- Затова, че не зная - отговорил наместникът - с какви вълшебства и магии ти дотолкова си укротил дивите и люти зверове, че живееш сред тях и, както съм чувал, заповядваш им като на разумни същества.
На това свети Мамант казал:
- Който служи на Единия, Жив и Истинен Бог, никак няма да се съгласи да живее с идолопоклонници и злодеи. Затова и аз пожелах по-добре да живея със зверовете в пустинята, отколкото с вас в селищата на грешниците. Защото зверовете се укротяват и ми се подчиняват съвсем не с вълшебство, както ти мислиш - аз даже не зная в какво се състои вълшебството, - но те, макар и да са неразумни същества, умеят да се боят от Бога и да почитат Неговите раби. А вие сте много по-неразумни от зверовете, защото не почитате истинния Бог и безчестите Неговите раби, като немилосърдно ги мъчите и убивате.
Като чул тези думи, наместникът се разярил и веднага заповядал да закачат светия мъченик, да го бият и да стържат тялото му с железни остриета. Но мъченикът, макар и да бил много нараняван, понасял всичко това с такова мъжество, сякаш не чувствал никакво страдание: той нито извикал, нито простенал, а само с умиление издигал очи към небето, откъдето очаквал помощ, каквато наистина получил: защото внезапно чул глас от небето, който му казал:
- Дръж се и бъди мъжествен, Мамант!
Този глас чули и много от вярващите, които стояли наблизо и още повече се утвърдили във вярата. А свети Мамант, напълно укрепен от него, никак не мислел за мъките. Дълго измъчвали светеца, стържейки тялото му; накрая го хвърлили в тъмница, докато приготвят пещта, в която наместникът замислил да го изгори. В тъмницата седели до четиридесет други затворници. Когато те изнемогнали от глад и жажда, свети Мамант се помолил - и ето, през прозорчето долетял гълъб, държащ в устата си храна, светла като бисер и по-сладка от мед; като я сложил пред свети Мамант, гълъбът отлетял. Тази храна се умножила за всички затворници, както някога се умножили в пустинята малкото хлябове за множество народ (Мат. 14:19-20). Като вкусили от тази чудесна храна, затворниците се подкрепили. И отново, по молитвите на свети Мамант, в полунощ вратите на тъмницата се отворили и всички затворници излезли; останал само свети Мамант. Когато пещта се разпалила добре, мъченикът бил изведен от тъмницата и хвърлен в нея. Но Бог, Който някога оросил Вавилонската пещ за тримата отроци (Дан. 3:8), направил същото и за Мамант, и сред горящия пламък изпратил прохлада на Своя раб. Мъченикът, възпявайки и славейки Бога в пещта, прекарал в нея три дни, докато огънят угаснал напълно и въглените станали на пепел. След три дена наместникът, като видял, че Мамант е още жив, се изумил и казал:
- Толкова ли е голяма силата на този вълшебник, че даже огънят не може да се докосне до него?
Мнозина от народа, като видели, че огънят ни най-малко не се докоснал до светеца и не му причинил вреда, познали истинния Бог и приписвайки на Него Единия това чудо, прославяли силата Му.
А безумният наместник не поискал да познае силата на всемогъщия Бог, но като извел мъченика от пещта и видял, че огънят не му е навредил, приписал това на вълшебството и изрекъл много хули срещу истината. Накрая осъдил мъченика да бъде изяден от зверове. Довели светеца в цирка и пуснали срещу него гладна мечка; но тя, като се приближила, се поклонила на светеца и лежала в нозете му, прегръщайки стъпалата му. След това пуснали леопард, но и той с кротост обгърнал шията му, целувал лицето му и облизвал потта от челото му. В това време притичал към него и един лъв - същият, който дошъл със светеца от пустинята, и като изскочил от цирка, проговорил на светеца с човешки глас (защото Бог, за да яви Своята всемогъща сила, отворил устата на звяра, както някога на Валаамовата ослица), и му казал:
- Ти си моят пастир, който ме пасе в планината!
И като изрекъл това, в същия миг се нахвърлил върху множеството народ, сред който имало и елини, и иудеи, и възрастни, и деца. И по Божия воля вратите на цирка се затворили сами, а звярът разкъсал множество народ, така че и самият наместник едва се спасил: малцина от онези, които били в цирка, успели да избегнат яростта на лъва, който в свирепостта си хващал и разкъсвал всички. Но светецът укротил лъва и го отпратил в пустинята. Наместникът отново хванал светеца и като го въвел повторно в цирка, пуснал срещу него най-свирепия лъв. Но и този лъв за миг станал кротък и легнал в нозете на светеца. Виждайки това, народът гневно скърцал със зъби срещу светеца и викал на наместника:
- Отведи лъва, а ние ще убием с камъни този вълшебник!
И започнали да хвърлят камъни по мъченика. Един от езическите жреци, по заповед на мъчителя, силно ударил светеца с тризъбец в корема и го разсякъл, така че всичките му вътрешности се изсипали. Свети Мамант ги взел и като ги държал със собствените си ръце, излязъл от града. Една от вярващите жени събирала в съсъд кръвта му, изтичаща като вода. Като извървял 200 сажена, свети Мамант намерил пещера в една каменна скала и заспал в нея. Тук чул глас от небето, призоваващ го в небесните обители и с радост предал духа си в ръцете на Господа, за Когото усърдно пострадал.
Така свети Мамант приел мъченически венец. Светите му мощи били погребани от вярващите на мястото, на което завършил живота си и там ставали много изцеления и чудеса, както става ясно от думите на свети Василий Велики, който в своята проповед към народа в памет на мъченик Мамант казал:
“Споменавайте светия мъченик - тези, които са го видели във видение, които от живеещите на това място го имат за свой помощник, на когото от призоваващите неговото име е помогнал на дело, когото от заблудените в живота е поучил, които е изцелил от недъзи, чиито деца, вече умрели, отново е върнал към живот, чийто живот е продължил - всички, събрали се заедно, принасяйте хвала на мъченика”.
Когато Юлиан Отстъпник, по това време още млад и желаещ да остави след себе си паметник на благочестието (макар че още тогава бил вълк в овча кожа), започнал да строи над гробницата на свети Мамант великолепна църква в негова чест (правейки това не от благочестие, а от тщеславие и лицемерие), тогава наистина могло да се види преславно чудо. Защото това, което се построявало през деня, през нощта се разрушавало: поставените стълбове се превръщали в купчина развалини; едни от камъните не успявали да се задържат в стената, други ставали твърди, така че било невъзможно да се дялат; трети се разпадали на прах; всяка сутрин намирали цимента и тухлите разпилени от вятъра и ответи от мястото си. И това било за изобличение на зловерието на Юлиан, и знамение за бъдещото му гонение срещу Църквата Божия. Такова чудо се извършило на гроба на светеца: той не желаел в негова чест да бъде построена църква за тези, на които в скоро време предстояло гонение за истинската вяра.
По молитвите на Твоя мъченик Мамант, Господи, покажи ни личби за добро и ни избави от гонещите ни, за да Те славим заедно с Отца и Светия Дух во веки. Амин.
Кондак, глас 3
Жезлом святе, от Бога тебе данным, люди твоя упаси на пажитех живоносных: звери же невидимыя и неукротимыя сокруши под ноги тя поющих: яко вси, иже в бедах, предстателя тя тепла Маманте, имут.
Със своя жезъл, свети, даден ти от Бога, паси твоите люде на живоносните пасбища; съкруши видимите и невидими зверове под нозете на възпяващите те: защото всички, които са в беда, те имат за топъл застъпник, Маманте.
Няма коментари:
Публикуване на коментар