Димтър Мантов - окръжен управител в Русе, активно участва в потушаването на проруския офицерски бунт

 Никола Бенин

Ефросина и Димитър Мантови

Димитър В. Мантов е български политик от края на 19 век, кмет на Русе през 1887-1888 година. Роден е в село Исакча, Северна Добруджа. Семейството му се установява в Болград, където завършва местната Болградска гимназия. Известно време е писар на болградския префект. По време на Освободителната война е началник на затвора в Тулча и член на окръжния съвет. След войната се преселва в Русе. След проруския офицерски бунт Димтър Мантов е окръжен управител в Русе и участва активно в разследването, последвало неговото потушаване, назначен е на 17 август 1887 г., лично от министър-председателят Васил Радославов. Русофилите Тома Кърджиев и братя Златеви са обвинени в злоупотреба с обществени средства и приемане на подкупи от руския консул Шатохин. Започват арести на известни русофилски дейци. В подземията на окръжното управление, получило прозвището “Мантовата гробница”, задържаните са жестоко малтретирани. На 17 август, с тържественото посрещане на княз Александър Батенберг в Русе, започва неговата реинтронизация на българския престол. Посрещнат е на дунавския бряг от Стамболов, Радославов и хиляди русенци. Вечерта в княжеската резиденция в Русе има прием на чуждестранните консули. По искане на министър-председателя Васил Радославов Мантов се опитва да установи неофициални контакти с руската легация в Букурещ, тъй като от 1885 година официалните отношения между България и Русия са прекъснати. Той пристига в Букурещ на 17 март и се уговаря да се срещне с руския посланик Михаил Хитрово. На 19 март се среща с група проруски ориентирани офицери емигранти, с които влиза в остри спорове, а няколко часа по-късно е тежко ранен след стрелба на оживен букурещки булевард. Димитър Мантов оцелява от атентата, но дипломатическата му мисия се проваля. Нападателите са заловени и идентифицирани като българите Кевазов и Иванов. Те са осъдени на 7 години затвор, като според съда са мотивирани от желание за лично отмъщение за упражнено от Мантов насилие при разследването в Русе. В същото време остават съмненията за връзка между атентаторите и офицерите емигранти. Руското правителство, стремящо се да се разграничи от атентата, прекратява финансовото им подпомагане, а впоследствие те са принудени да напуснат Румъния и се преместват в Русия. Мантов е кмет на Русе в продължение на само 2 месеца и седмица - от ноември 1887 година до януари 1888 година. Практически той не успява да заеме ефективно длъжността си, бламиран от стамболовисткото общинско мнозинство, начело с Петър Винаров. Неговото отстраняване от длъжността не задоволява политическите му противници - новият кмет го дава под съд за самоуправство заради приобщени няколко квадратни метра към двора му.

Литература:

1. Радков, Иван и др. Русенските кметове (1878-2005 г.). Русе, 2005. с. 36-37.
2. Марков, Георги. Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003.
   Jump up to:Покушения, насилие и политика в България 1878-1947. София, Военно издателство, 2003. ISBN 954-509-239-4. с. 17-20.

Из „Превратът” от Захари Стоянов

 Пенев (Хаджипенев), Телемах (1856, Русе – 1890, Русе) – публицист и администратор, либерал, след 27 април 1881 г. преминал на страната на консерваторите. По време на преврата е околийски началник в Бяла. Редактор на в. Русенски куриер, автор на брошурата „Мантовата гробница“.

 Мантов, Димитър Василев – либерал, адвокат, избиран за депутат, окръжен управител на Русе (1886-1887), станал известен с жестокостите си при потушаване на русенските бунтове.

Съмна се на 27 април. Към пладне се получи депеша из София на име на либералната партия; депеша, която тури край на сичко, която бе начало да се докаже на българите, че не само турците са биле тирани. Консерваторите, както само по себе си се разбираше, че от нас по-рано имаха депеша, триеха ръце от радост. Пред зданието на Русенското окръжно съдилище се намирахме, когато получихме известие за седемте черни години и за „Историческата задача“. Димитър Мантовvi беше лицето, което донесе тие новини. Отдалече още викаше той запъхтян: „Князът уничтожава конституцията! Иска пълномощия за седем години! Пет чрезвичайни комисари се назначават! Каравелов и Славейков не се знае що са станали! В София революция!...“

Вика сиромах Мантов и бърше своето попотено чело, а палтото му от бързина се отмята като пендера. И ръце, и крака се отсякоха, като с гръм бяха поразени сички присъствующи, разбира се, либерали. Куп ругателни думи и проклятия се изсипаха върху главите на консерваторите, в числото на които влезваше и господарят на страната. Сега пръв път чух аз да се третира неговото име в неприлична форма. Когато Д. Мантов съобщаваше горните думи, присъствуваха там настрана и двама души от съзаклятниците, редакторът на в. Българин Бъчеваров и правоведът П. Оджаков. Тие тържествуваха, тие се кикотеха на развълнувания Мантова и говореха помежду си:

– Чакайте де! Що сте видели още?

– Свърши Княжество България, г. Оджаков – казах аз на тоя последния после малко, като разбирах преврата.