д-р Никола Бенин
В книгата на Венета Славова „Песни от Климент. Химничната прослава на св. Алексий, Човек Божи сред православните славяни“ е описано създаването и утвърждаването на култа и песенната богослужебна прослава на св. Алексий, Човек Божи във византийска и славянска среда. Изследвани са службите за св. Алексий, Човек Божи сред православните славяни. Важно място сред тях заема Старобългарската служба от св. Климент Охридски. Тя е запазена в единадесет преписа, като най-ценен сред тях е Охридският миней от 1435 г.
Библиотека Охридски извори / 9
Увод / 13
СЛОВЕСНАТА ТРАДИЦИЯ ЗА СВЕТИ ЙОАН ВЛАДИМИР / 19
Дуклянската традиция за свети Йоан Владимир / 22
Църковните текстове за свети Йоан Владимир / 48
Свети Йоан Владимир в българската възрожденска
историография / 98
Свети Йоан Владимир във фолклорната песенна традиция и
българската художествена литература / 113
Хронологически списък на използваните текстове за
свети Йоан Владимир / 146
ХРИСТОЛЮБИВИЯТ ВЛАДЕТЕЛ: ЖИТИЕТО НА
СВЕТИ ЙОАН ВЛАДИМИР / 149
Детство, произход и отечество / 151
Името на светеца / 154
Женитба, семеен живот и години на управление / 157
Мъченическата смърт на светеца / 167
Почитта към свети Йоан Владимир / 185
СЛАВЯНСКАТА ПРЕВОДНА СЛУЖБА ЗА
СВЕТИ ЙОАН ВЛАДИМИР / 191
Обща проблематика на Гръцката и Славянската преводна служба
за свети Йоан Владимир / 193
Гръцката служба за свети Йоан Владимир / 193
Славянската преводна служба за свети Йоан Владимир / 206
Наблюдения върху превода, текстовата традиция и
съдържателните особености на Славянската печатна служба
от 1802 г. / 215
ПЕСНИ ЗА СВ. ЙОАН ВЛАДИМИР 8
Славянската преводна служба за свети Йоан Владимир
(Издание и анализ) / 219
Инципитариум на песнопенията в Славянската печатна служба
за св. Йоан Владимир / 336
Инципитариум на песнопенията в Гръцката печатна служба
за св. Йоан Владимир / 340
Вместо заключение / 345
Литература / 349
КУЛТЪТ КЪМ АЛЕКСИЙ ЧОВЕК БОЖИ Св. Алексий Човек Божи (гр. ÁëÝîéïò } Díèñùðïò ôï‡ Èåï‡) е сред популярните и много почитани светци в християнския свят. Живял е в края на IV – началото на V в., а смъртта му се отнася към 411 г. Паметта на светеца на Изток се чества на 17 март, сред християните на Запад на 17 юли, а в сирийската традиция на 3 ноември. Има и още една дата, която вероятно е възникнала във връзка със западната, и това е 17 юни. Тя се среща спорадично в гръцки и славянски паметници. Дохалкедонските църкви празнуват паметта на Алексий на 12 март. 2.1. Сирийската традиция на почитта към Човека Божи Изследванията върху Алексиевия култ са единодушни, че агиог- 8 рафската традиция за светеца се формира в Сирия. Най-ранното сирийско сказание за Човека Божи вероятно е написано въз основа на устна традиция през втората половина на Vв. – началото на VI в. някъде в съседните на Едеса манастири. В това предание за Човека Божи се споменава едеският епископ Раббула (412-435), което подпомага датировката на събитията. Изследователите на Алексиевата традиция приемат неговия подвиг като пример за живота в християнската общност на Едеса през V в. В сирийския текст Човекът Божи не е посочен по име. Имената на родителите му също не се споменават. Според Амийо, който издава и коментира сирийската легенда, тя се е запазила в две версии 6 . В трите най-ранни преписа от VI в. разказът завършва със смъртта на безименния божи праведник в Едеса, а в останалите пет преписа, най-ранният от които е от IX в., е добавено „продължението” на събитията от момента на прославянето на Човека Божи в Едеса, през завръщането му в Рим до „втората” му смърт в бащиния дом. Тази история повтаря обичайния разказ от познатата агиографска традиция за светеца в европейския Изток и Запад след напускането на Едеса до смъртта му в Рим. Какви точно са отношенията между двете части в сирийското сказание, кога и къде са се обособили и обединили, са въпроси, които стоят в основата на разгадаването на проблема за възникването на самата агиографска и култова традиция на Алексий Човек Божи. Прикрепянето на втората част към най-стария сирийски разказ за светеца вероятно е станало на византийска почва през IX в. В изследванията се приема, че идейно и фабулно влияние върху тази агиографска добавка са оказали Канонът за светеца на Йосиф Песнописец (ум. 886 г.), който е считан от много изследователи за най-ранния достоверен източник на житието, Житието на Йоан Каливит7 и дори Житието на Онуфрий8 . Днес в науката се счита, че в основата на Алексиевата традиция стои сирийското сказание, но какви точно са взаимоотношенията му с гръцкото му житие, с Йосифовия канон за светеца и Житието на Йоан Каливит, са все въпроси, които остават открити. Историята на безимения Човек Божи носи специфичната представа за праведност, която е култивирана в християнска Сирия и особено в Едеса. Точно по времето, когато Алексий Човек Божи се подвизава в Едеса и по-късно при епископстването на Раббула, в града се прави опит за създаването на християнска община, граничеща с утопична социална реализация на евангелските повели за грижа към всички болни, нищи, чужденци, бездомници, вдовици, сираци и др. 9 В Сирия по това време тайната служба на Бога, в смисъл на служение в света, но без социална легитимация и публично разпознаване, е била много характерен подвиг. Той се е свързвал с крайна бедност, която е съзнателна и свободно избрана, със скитничество, живот без дом и в пълно доверие в Божията грижа.
Венета Славова
КУЛТЪТ КЪМ АЛЕКСИЙ ЧОВЕК БОЖИ Св. Алексий Човек Божи (гр. ÁëÝîéïò } Díèñùðïò ôï‡ Èåï‡) е сред популярните и много почитани светци в християнския свят. Живял е в края на IV – началото на V в., а смъртта му се отнася към 411 г. Паметта на светеца на Изток се чества на 17 март, сред християните на Запад на 17 юли, а в сирийската традиция на 3 ноември. Има и още една дата, която вероятно е възникнала във връзка със западната, и това е 17 юни. Тя се среща спорадично в гръцки и славянски паметници. Дохалкедонските църкви празнуват паметта на Алексий на 12 март. 2.1. Сирийската традиция на почитта към Човека Божи Изследванията върху Алексиевия култ са единодушни, че агиог- 8 рафската традиция за светеца се формира в Сирия. Най-ранното сирийско сказание за Човека Божи вероятно е написано въз основа на устна традиция през втората половина на Vв. – началото на VI в. някъде в съседните на Едеса манастири. В това предание за Човека Божи се споменава едеският епископ Раббула (412-435), което подпомага датировката на събитията. Изследователите на Алексиевата традиция приемат неговия подвиг като пример за живота в християнската общност на Едеса през V в. В сирийския текст Човекът Божи не е посочен по име. Имената на родителите му също не се споменават. Според Амийо, който издава и коментира сирийската легенда, тя се е запазила в две версии 6 . В трите най-ранни преписа от VI в. разказът завършва със смъртта на безименния божи праведник в Едеса, а в останалите пет преписа, най-ранният от които е от IX в., е добавено „продължението” на събитията от момента на прославянето на Човека Божи в Едеса, през завръщането му в Рим до „втората” му смърт в бащиния дом. Тази история повтаря обичайния разказ от познатата агиографска традиция за светеца в европейския Изток и Запад след напускането на Едеса до смъртта му в Рим. Какви точно са отношенията между двете части в сирийското сказание, кога и къде са се обособили и обединили, са въпроси, които стоят в основата на разгадаването на проблема за възникването на самата агиографска и култова традиция на Алексий Човек Божи. Прикрепянето на втората част към най-стария сирийски разказ за светеца вероятно е станало на византийска почва през IX в. В изследванията се приема, че идейно и фабулно влияние върху тази агиографска добавка са оказали Канонът за светеца на Йосиф Песнописец (ум. 886 г.), който е считан от много изследователи за най-ранния достоверен източник на житието, Житието на Йоан Каливит7 и дори Житието на Онуфрий8 . Днес в науката се счита, че в основата на Алексиевата традиция стои сирийското сказание, но какви точно са взаимоотношенията му с гръцкото му житие, с Йосифовия канон за светеца и Житието на Йоан Каливит, са все въпроси, които остават открити. Историята на безимения Човек Божи носи специфичната представа за праведност, която е култивирана в християнска Сирия и особено в Едеса. Точно по времето, когато Алексий Човек Божи се подвизава в Едеса и по-късно при епископстването на Раббула, в града се прави опит за създаването на християнска община, граничеща с утопична социална реализация на евангелските повели за грижа към всички болни, нищи, чужденци, бездомници, вдовици, сираци и др. 9 В Сирия по това време тайната служба на Бога, в смисъл на служение в света, но без социална легитимация и публично разпознаване, е била много характерен подвиг. Той се е свързвал с крайна бедност, която е съзнателна и свободно избрана, със скитничество, живот без дом и в пълно доверие в Божията грижа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар