Агния
Барто посвещава целия си живот в писане за деца, в пресътворяването на свят,
изпълнен с красота и жизнерадост. Нейните книги са публикувани в милиони тиражи
и няма дете в Русия, което да не знае стихотворенията й. Макар че в детството
си да мечтае да стане балерина, дори завършва балетната школа в Москва, нейната
дарба да пише за деца надделява и тя написва десетки книги. Едни от
най-известните от тях са: „Преброяване” („Считалочка”), „Играчки” („Игрушки”), „Били
са на бабата четиридисет внучета” („Было у бабушки сорок внучат”). „Машенка” („Машенька”)
„Нашата Таня плаче на глас” („Наша Таня громко плачет”) и др. Не може да не
направи впечатление, че нейните лирични творби са посветени за децата
най-малките деца – от 3 до 6 години. Тя има и такава книга „Книга за четене за
деца от 6 до 3 години” („Книга для чтения детям от 6 до 3 лет”).
Пътят й и към творчеството за деца е белязан
със случайната среща с Луначарски по време на изпита на випускниците на
училището. Агния Барто чете едно от първите си стихотворения „Траурен марш” (Похоронный
марш) и Луначарски едва сдържа смеха си като вижда как едно младо и хубаво момиче
декламира със сериозно изражение на лицето си и с патос една творба, наситена с
тъжно-тържествено настроение. После обаче той заявява, че тя притежава скрит
талант на детски писател, който е длъжна да го развива. След тази среща не минава
дълго време и младата поетеса на 19 годишна възраст печата първото си
стихотворение „Китайчето Ван Ли” („Китайчинок Ван Ли”).
Агния Барто е родена на 17 февруари
1906 година в Москва. Нейното истинско име е Хетел Лейбовна Волова. През 1937
година е делегат на Световния конгрес на защита на културата, който се провежда,
който се провежд в Испания. По време на Отечествената война, в 1942 година, е
кореспондент на „Комсомолская правда”.
От 1965 година в продължение на няколко години в радио „Маяк” води
предавенето „Да намериш човека”, чиято цел е да се търсят хора, разделени от
войната. С нейна помощ хиля семейства отново се събират заедно. През 1976
година й е присъдена Международната награда по детска литература „Ханс Кристиан
Андерсен”. Агния Барто почива на 1 април 1981.
Ето какъв защитник
Не
допускам аз обида
за
сестричката ми Лида.
С
нея си живеем дружно
и
обичкам си я много
но
когато стане нужно
ще
я напердаша строго.
(Превод: Георги
Динински)
Първа любов
Всеки
сам ще се досети
влюбена
е Антонина.
Е,
на двайсет е — простете
много
пролетна година.
Телефон
надава вой.
Тони
шепне — Това е той!
Стана
ласкава и кротка
с
лека гъвкава походка.
Сутрин
пее като птичка.
Да,
но нейната сестричка
каза
в ранните зори:
Време
ми е да се влюбя.
на
тринайсет съм почти.
Тя
момчетата огледа
във
училище — по списък:
Юри?
Много е дебел!
Петьо
пък е много нисък.
Алексей
добър е в час
—
в него ще се влюбя аз.
Всички
в картата следят,
ето
Иртиш, Енисей…
А
пък влюбената на чинът
нежно
шепне: — Алексей!
Той
я гледа ужасен:
„Тя
какво се пули в мен“?
Въобще
не я разбира.
Ту
усмихне му се мило,
ту
за гумичка помоли,
ту
пък молива покорно
му
подава най-любовно…
и
го гледа със тъга.
Алексей
не издържа
И
след края на урока
напердаши
я жестоко.
—
С първи влюбени терзания
почват първите
страдания.
(Превод: Георги Динински)
Две бабушки
Две
бабушки на лавочке
Сидели
на пригорке.
Рассказывали
бабушки:
-
У нас одни пятерки!
Друг
друга поздравляли,
Друг
другу жали руки,
Хотя
экзамен сдали
Не
бабушки, а внуки!
Блинчики
Всюду
Павлику почет:
Павлик
блинчики печет.
Он
провел беседу в школе -
Говорил,
открыв тетрадь,
Сколько
соды, сколько соли,
Сколько
масла нужно брать.
Доказал,
что вместо масла
Можно
брать и маргарин.
Решено
единогласно:
Он
прекрасно говорил.
Кто
сказал такую речь,
Сможет
блинчиков напечь!
Но,
товарищи, спешите -
Нужно
дом спасать скорей!
Где
у вас огнетушитель?
Дым
валит из-под дверей!
А
соседи говорят:
-
Это блинчики горят!
Ох,
когда дошло до дела,
Осрамился
наш герой -
Девять
блинчиков сгорело,
А
десятый был сырой!
Говорить
нетрудно речь,
Трудно
блинчиков напечь!
Няма коментари:
Публикуване на коментар