Никола Бенин. Енергия и човешко здраве от Кърк Р. Смит, Хауърд Фрумкин, Калпана Балакришнан, Колин Д. Бътлър, Зое А. Чаф, Иън Ферили, Патрик Кини, Торд Келълстром, Дениз Л. Маузерал, Томас Е. Маккоун

 Превод: Никола Бенин

Резюме

Употребата на енергия е от основно значение за човешкото общество и осигурява много ползи за здравето. Но всеки източник на енергия крие известни рискове за здравето. Тази статия прави преглед на въздействието върху здравето на всеки основен източник на енергия, като се фокусира върху тези с големи последици за тежестта на заболяването в световен мащаб. Най-голямо въздействие върху здравето имат събирането и изгарянето на твърди горива, въглища и биомаса, главно под формата на рискове за здравето на работното място и замърсяване на битовия и общия атмосферен въздух. Липсата на достъп до чисти горива и електричество в бедните домакинства по света е особено сериозен риск за здравето. Въпреки че енергийната ефективност носи много ползи, тя води и до някои рискове за здравето, както и системите за възобновяема енергия, ако не се управлява внимателно. Ние не правим преглед на въздействието на изменението на климата върху здравето,

Потреблението на енергия е от основно значение за човешката дейност за приготвяне на храна, затопляне на домове, задвижване на пътувания и производство на стоки, наред с много други цели. „Историята на човешката култура - пише един историк - може да се разглежда като прогресивно развитие на нови енергийни източници и свързаните с тях технологии за преобразуване“. Всъщност контролът на дървените пожари за готвене може би е основната трансформация, която направи хората различни от другите примати. По-късно водата и вятърът са използвани като енергийни източници. Изгарянето на животински продукти, като китово масло, беше важно за известно време. Съвременната история доведе до използването на въглища и по-късно природен газ, нефт и ядрена енергия. Съвременните общества отразяват тази история. В зависимост от нивото на икономическо развитие, днешните енергийни източници варират от животинска енергия и събрана или извлечена биомаса (дърво, тор, торф), до повече преработени биогорива (въглища), до изкопаеми горива и електричество.

Общото потребление на енергия е свързано с нарастването на населението и икономическата продукция, но има много вариации в ефективността на използването на енергия в различните общества. Количеството на използваната енергия, както и качеството на енергията, движат икономическата производителност; по-ефективните и гъвкави енергийни източници (течни горива и особено електричество) са свързани с по-висока производителност. Тази идея е отразена в концепцията за горивната стълба (или енергийната стълба) - идеята, че нарастващото развитие и богатство се характеризират с използването на прогресивно по-чисти горива, преработени по-далеч от точката на употреба. Разбира се, наличността на енергия не е единственият двигател на развитието; пазарите на образование и труд, правата на жените, финансовите институции, физическата инфраструктура, географията и други фактори също играят централна роля.

Както при икономическото развитие, по-голямото използване на енергия е свързано с по-добро здраве до определен момент. Показателите за населението, като детската смъртност и продължителността на живота, се подобряват, докато нивата от 2000–3000 kg еквивалент на петрол на човек годишно, след това остават стабилни, макар и с много вариации. Наличността на енергия също е свързана със здравето на ниво домакинство, отразено в термините „енергийна сигурност“ и „енергийна бедност“. Енергийната сигурност на ниво домакинство се отнася до вероятността на семейството да има достатъчно енергия за готвене на храна, отопление на дома по време на студено време и охлаждане на дома по време на топло време - въпрос на наличност, достъпност и капацитет. Енергийната бедност (или горивната бедност), обратно, се отнася до финансови затруднения при предоставянето на енергия за тези основни цели. Енергийната бедност е свързана с много от страданията на икономическата бедност, включително лошо здраве и неблагоприятни социални резултати.

Въпреки че подобряват и поддържат здравето по много начини, всички форми на използване на енергия също имат отрицателни последици. От ранни времена техническият напредък в овладяването на енергията, от открити огньове (които изгаряха хора и имущество) до парни машини (които експлодираха), ясно показа, че интензивното излагане на енергия може да бъде опасно. Матрицата на нараняванията на Haddon илюстрира тази концепция, използвайки енергията на движещ се автомобил (получена от изгаряне на изкопаеми горива) като вектор на нараняване.

Но неблагоприятното въздействие на енергията върху здравето не се ограничава до нараняване на хора чрез преки механични и физически средства. По време на жизнения цикъл на енергията, от първоначалното събиране на гориво до производството на енергия до изхвърлянето на отпадъчни продукти, могат да възникнат неблагоприятни последици. Като цяло моделът на енергийните рискове следва този на „прехода на екологичния риск“: Рисковете за домакинствата преобладават в бедните общества, рисковете на ниво общност преобладават в обществата със средни доходи, а обществата с по-високи доходи допринасят най-много за глобалните рискове.

Фигура 1 показва пътища, свързващи енергията и здравето, разграничавайки първичните енергийни източници и горивните цикли, през които те се събират и използват за генериране на енергия, от междинни вторични енергийни форми като електричество и от крайни енергийни услуги като транспорт. Всеки етап има свързани неблагоприятни въздействия върху здравето. Енергията е здравословен проблем.

Никола Бенин. "Старобългарското изкуство" от Богдан Филов

 Никола Бенин

Роден на 28 март (ст. ст.) 1883 г. в гр. Стара Загора. Завършва класическия отдел в Софийската мъжка гимназия през 1900 г. Още като гимназист в Първа мъжка гимназия младият Богдан Филов култивира в себе си истинската си голяма цел – да се запознае „колко-годе“ с немския език и да замине в Германия, за да изучава класическата древност в най-добрите висши училища и при най-известните специалисти.

През пролетта на 1906 г. докторът на Фрайбургския университет Б. Филов се завръща в България. Желанието му е да работи като археолог именно в България и отклонява предложението да заеме мястото на научен сътрудник в музея на гр. Трир, Германия. През следващата година и половина специализира в Бон, Париж, Мюнхен (Германия) и Рим (Италия) (ноември 1907–март 1909) с единствената цел да проучва антични паметници и да се усъвършенства като археолог. В Бон работи върху студията си „Археологически паралели. Студии върху историята на античното изкуство в България“, която излиза през 1910 г. в Сборника за народни умотворения, наука и книжнина.

Частен доцент по археология на източните и класическите народи в Софийския университет от 29 май 1914 г. 

Редовен професор, титуляр на Катедрата по археология с история на изкуството от 10 юли 1920 г.

Декан на Историко-филологическия факултет през учебната 1924–1925 г. Ректор на Университета през учебната 1931–1932 г. Почетен доктор (honoris causa) на Атинския университет (1937), на Берлинския университет (1939), на Будапещенския университет (1941), на Университета в Падуа (1942). 

До 1937 г., когато влиза в политиката, научното му творчество обхваща над 200 заглавия из областта на античната археология, старохристиянската архитектура и старобългарското изкуство. По-важните са на немски, френски и други езици. След смъртта на проф. И. Шишманов е председател на българския Пен-клуб, на Националния комитет за умствено развитие, член е на Международната комисия за умствено развитие при Обществото на народите в Женева, на българо-гръцкото дружество. Съществува дори време, когато карикатуристите го вземат на прицел като човек с най-много председателски постове, които свидетелстват за нараснала обществена значимост.

В развилите се политически събития през 1944 г. и извършената радикална промяна на политическата система се приема Наредба-закон за съдене от Народен съд на виновниците за въвличане на България в световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. През нощта на 1 срещу 2 февруари 1945 г., осъдените на смърт, сред които са и тримата регенти, министрите от правителствата за периода 1941–1944 г., с изключение на министрите в последното правителство на Константин Муравиев, са разстреляни. Сред тях са професорите от Софийския университет Б. Филов, А. Станишев и Б. Йоцов, А. Цанков, като само за последния присъдата е задочна поради емиграция в Австрия.

Никола Бенин. Автограф от Константин Мутафов "Г-ну М. Арнаудову – моят добър съгражданин. авторът, София 30/IV 907"

 Никола Бенин

Константин Мутафов

23.03.1879 – 19.03.1946

Константин Мутафов е български писател. Учи в драматическа школа във Флоренция (1897 – 1900). Две години е артист в театралната трупа „Сълза и смях“. Напуска сцената и става чиновник. Няколко години е библиотекар в Народния театър, след това – артистичен секретар. От 1924 г. е уредник на Архивния отдел при Народната библиотека в София. Изявява се като поет, белетрист, артист, драматург, преводач, театрален критик, библиотекар, режисьор и детски писател. Сътрудничи на списания „Библиотека“, „Художник“, „Българска сбирка“, „Златорог“, „Родна реч“, „Литературен глас“, „Българска мисъл“ и др. Автор на драмите „Пленникът от Трикери“, „Омуртаг хан“, „Над живота“; романа „Невяста неневестная“ и др. Превежда от италиански, френски и руски повече от тридесет драми, романи, повести и разкази. Член е на Съюза на българските писатели. Баща на актрисата Стоянка Мутафова.

Никола Бенин. Автограф от Пенчо Славейков "За М. Арнаудов от автора"

 Никола Бенин

Пенчо Славейков

27.04.1866 – 28.05.1912

Пенчо Славейков е български поет, един от участниците в литературния кръг „Мисъл“. Той е най-малкият син на поета и политик Петко Славейков. Следва философия в Лайпциг. От там сътрудничи редовно на списанията „Мисъл“ и „Българска сбирка“, написва поемите „Ралица“, „Бойко“, „Неразделни“ и други класически епически песни, първите глави на епопеята „Кървава песен“, много от миниатюрите в „Сън за щастие“. През 1898 г. става действителен член на Българското книжовно дружество (БКД), днес – Българска академия на науките. Назначен е за учител в Софийската мъжка гимназия и е командирован в Народната библиотека в София. Поддиректор и директор на Народната библиотека, директор на Народния театър. Пенчо Славейков е един от големите български интелектуалци. Творчеството му обхваща от реалистични поеми с граждански мотиви до дълбоко философски и индивидуалистични творби. Умира в Брунате, Италия. 

Никола Бенин. На 27 ноември християнската църква отбелязва Успението на Свети Теодосий Търновски

 Никола Бенин

Със своята исихастка школа преп. Теодосий Търновски създава нова епоха в Българската църква, която повдига духа и културата на монашеството и на православното благочестие. Негов ревностен следовник е Св. Евтимий Търновски.

Без да заема архиерейски сан, благодарение на авторитета си на свети човек, преп. Теодосий Търновски е водач в борбата на православната църква срещу ересите. 3аставя цар Иван Александър и тогавашния търновски патриарх Теодосий да свикат църковен събор през 1350 г. в Търново, на който са осъдени ересите. Св. Теодосий превежда от гръцки на български език книги c творенията на светите отци, но за жалост няма сведения кои конкретни съчинения.

Св. Теодосий бил надарен и с пророчески способности. Според житиеписеца на Евтимий - Григорий Цамблак, Евтимий вижда учителя си Теодосий по време на съзерцателна молитва като огнен стълб.

На другия ден Теодосий предсказва, че Евтимий ще стане търновски патриарх, но че при него ще бъде разорена тяхната обител и цяла България ще бъде завзета. След кончината на Св. Теодосий Търновски Цариградският синод го канонизира за светец, а патриарх Калист лично му написва житие.

Никола Бенин. Автограф от Богдан Филов "На Г-на М. Арнаудов за спомен на лайпцигските дни, от автора"

 Никола Бенин

Заглавие: Die Legionen der Provinz Moesia

Автор: Bogdan Filov

Богдан Филов е виден български археолог, историк на изкуството и политик. Следва класическа филология във Вюрцбург и Лайпциг, както и археология и римска история във Фрайбург (Германия). Работи в Народния археологически музей в София. Специализира археология, музейно дело и нумизматика в Бон, Париж и Рим. Поставя началото на методични археологически разкопки в България. Богдан Филов е първият българин директор на Народния археологически музей. Професор по археология и история на изкуството в Софийския университет, декан на Историко-филологическия факултет. Избран е за председател на Българската академия на науките. За своите научни приноси Богдан Филов е избран за почетен, действителен и дописен член на множество институти, академии и др., както и за доктор хонорис кауза на няколко университета. Той е министър-председател на България в 57-то и 58-то правителство (1940 – 1943) и регент на малолетния цар Симеон II (1943 – 1944). Осъден е на смърт от Народния съд и екзекутиран на 2 февруари 1945 г.

Никола Бенин. Автограф от Михаил Арнаудов "На окръжната библиотека в родния ми град Русе"

 Никола Бенин

Заглавие: Любен Каравелов

Автор: Михаил Петров Арнаудов

На окръжната библиотека в родния ми град Русе, със синовна признателност към дедите ни тук. и с уважение към младите поколения, наследили техния възрожденски патос.М. Арнаудов 14 декември 1968, Денят на моето чествуване в Русе.

Михаил Арнаудов

5.10.1878 – 18.02.1978

 

Михаил Арнаудов е фолклорист, литературен историк, изследовател на българската култура, академик. Завършва специалност „Славянска филология“ във Висшето училище в София. Специализира в Германия, Чехия, Франция и Англия. Директор на Народния театър. Професор (1919 – 1944) и ректор (1935 – 1936) на Софийския университет. Редовен член на БАН, Украинската академия на науките, литературната академия „Петьофи“, доктор хонорис кауза на университетите в Хайделберг и Мюнстер, Германия. От 1922 г. до 1932 г. е председател на Съюза на българските писатели. Редактор на сп. „Българска мисъл“ (1926 – 1943). През 1944 г. е министър на Народната просвета, за което е осъден на доживотен затвор от Народния съд. След като е реабилитиран през 1947 г., се отдава на научна дейност. Автор е на основни проучвания върху българския фолклор, българското Възраждане и творчеството на видни възрожденски дейци и творци: Софроний Врачански, Васил Априлов, Георги Раковски, Пейо Яворов, Любен Каравелов и др. Съставител на многотомни издания с българско народно творчество.