505
З
А В Е
Т И Т Е
На Н. Бенин
На маса бяхме. Млада дама
бързо се към нас завтече.
„Студентка Ваша съм
отдавна! -
гордо тя пред нас изрече.
Аз идвам днес от Монтеверди.
Към Дъблин утре ще летя.
Но споменът от Вас е ведър.
Затуй сега благодаря.
Чинии мих във Монтеверди.
Така и в Дъблин ще творя.
Това е вече мойто кредо.
А на Вас аз благодаря
за туй, че светлина ми бяхте
и в пътя днес ми светите.
Не станах туй, що Вий желахте.
Но...Помня Ви заветите...
Тодор Билчев
20.05.2016 г. 00.33 ч.
Русе
Няма коментари:
Публикуване на коментар