Вестник "Форум", 27 ноември - 3 декември 2014 г., брой 47, с. 22.
Изданието е увлекателен достоверен разказ за човека горноаблановчанин
С написването на книгата “Горно Аблановo” авторите Тодор Билчев и Йорданка Ватева допълват рафтовете в библиотеката от поселищни проучвания не само в oбщина Борово, но и в България. Това е първата творба на авторката, а интересът на Билчев към проучването и описването на случващото се през вековете в селата, близо до неговото родно село Обретеник, са трайни и последователни. Ще припомня, че той е автор, зеадно с Анка Колева, на книгата “Батин”, както и на изследванията “Обретенският духовен хранител: 75 години читалище “Христо Ботев”, село Обретеник”, “Обретенският духовен храм “Света Троица” и “Обретенският храм на просветата. 135 години училище “П. Р. Славейков - с. Обретеник, Русенско”. Освен тях Тодор Билчев е написал още много творби, като тази е неговата 50-а книга. Той e автор и на над 70 научни съобщения и над 1000 научнопопулярни статии в специализирани научни издания, местни и централни вестници и списания.
Книгата “Горно Абланово” е по-малко история за селото и повече история за човека горноаблановчанин, който със своите въжделения, труд и борби е писал своята история и съответно историята на Горно Абланово. Или иначе казано, историческите факти и събития в творбата на Тодор Билчев и Йорданка Ватева са неразривно свързани със съдбата и битието на човека. Самите автори в предговора също са акцентирали върху уникалността на книгата. Те се обръщат към читателя така: “Многоуважаеми Читателю! Ти държиш в ръцете си сега една история. Истории, както се досещаш и знаеш, има всякакви - на личности, институции, партии, организации, общества, та дори цивилизации. Нашата няма как да се вмести в тези понятия, защото тя е една най-обикновена поселищна история. Но бидейки именно такава, тя синтезира в себе си всички тези предишни определения и ни дава цялостна представа както за едно селище от създаването му до наши дни, така и за хората, които са го населявали и приобщавали към живия свят през годините. Именно затова Ти, Многоуважаеми, може сега да речем, че държиш вече в ръцете си нещо напълно уникално. А неговото име винаги и сега се е наричало и нарича история на с. Горно Абланово, Русенско”.
Голямата по обем книга с 595 страници е много добре структурирана, което е показател за умението на двамата автори да организират богатото съдържание и да разказват последователно и целенасочено. Тодор Билчев и Йорданка Ватева са приложили историографския принцип, за да пресъздадат събитията в Горно Абланово и участието на хората в тях. Изследването е обхванато от шест глави и приложение, като всяка от тях способства да се създаде представата за идентичността на селото и за битието на горноаблановчанина.
В първа глава “Физикогеорафска характеристика” са описани местоположението, пътищата и характерните за селото раститетелност, климат, води и почви. С този текст авторите спазват традицията за започване на книгите с изследване на селищата. Втора глава “Ранни селища и археологически находки” е най-кратка и в нея, въз основа на съществуващите трудове с археологически проучвания, се достига до предположението, че днешното село е продължител на средновековното селище в местността “Еникьой” или в превод от турски “ново село”. Имайки предвид, че на територията на Горно Абланово има 5 могили с обла форма, които още не са проучени, след техните разкопки може да се намерят допълнителни доказателства за мястото и времето на възникване на селото.
Със задълбочено познаване на историческите факти и политическите условия е представен животът на селото в годините на робство в следващата глава “Горно Абланово в годините на Османското владичество (1388-1878 г.)” В съдържанието на тази част от книгата се запознаваме с историята на героя Камандю, която е първата от множеството истории. Тодор Билчев и Йорданка Ватева тръгват от кратките сведения, които дава за него Никола Манев, за да изградят образа на легендарната за Горно Абланово личност. При проучването и описанието на участника в Кримската война Камандю личи проникновеният изследователски подход, който авторите прилагат при пресъздаването на всички истории. Така например, след като се запознават задълбочено с научната литература за Кримската война и не откриват името на Марин, чието прозвище е Камандю, двамата автори постъпват професионално, като търсят и обсъжат различни източници - общински регистри, паметници в гробището, среща с наследниците. Така те достигнат до откритието, че двете негови имена са Марин Лесков, роден през 1835 година.
Историята на Камандю е показателна и с това, че доказва тезата за уникалността на книгата “Горно Абланово”. Вместо да презентират сухи факти и поредица от исторически събития, Тодор Билчев и Йорданка Ватева разказват истории, разказват подробно, вярно и мъдро, подобно на средновековни летописци жития и бития на местни хора. Разбира се, тези увлекателно разказани истории са съпроводени с действителни и любопитни данни, намерени в съществуващи книги и архивни материали.
В поредицата от истории се откроява и историята на друга емблематична личност на селото - Игнат Христов Кънев или Игнат Канефф, както го наричат канадците. От историята за него научаваме, че още като дете, 12 - 13-годишен, е започнал да работи, да събира яйца и е бил весело момче. Неговият дядо Симеон е бил търговец и е имал най-хубавите коне на селото. Малкият Игнат се зарича, че един ден и той ще има такива коне. Неговите мечти не само се сбъдват, но и се преумножават. Докато достигне обаче до финансовия статус на милионер, той изминава дълъг и труден път. Едва 15-годишен, през 1941 година заминава за Австрия, където най-напред работи като градинар при Никола Парушчолаков, след това се занимава с търговия, а през 1951 година заминава за Квебек. Там на рождения си ден - 6 октомври - си купува първия парцел и построява първата си къща, за да изгради до днес 17 000 къщи, 8 голф игрища, множество апартаменти и бизнес сгради. Всичките тези постижения представят един преуспял българин, един щедър дарител, който, макар и делече от България, не забравя своите родови корени.
От десетките истории в книгата “Горно Абланово” ще спомена и историята, която разказва Йордан Йорданов за своя дядо Янко, историите на свещеник Марин Георгиев, свещеник Никола Иванов, Драган Андреев и други.
Оттук обобщението, което можем да направим, е, че съдържанието на изследването на Тодор Билчев и Йорданка Ватева не се състои от обикновени документи, бездушни сидетелства или запазени във времето архивни единици. В тяхната творба читателят ще съпреживее живота и съдбата на множество горноаблановчани, ще се запознае с истории на личности, които със своите народополезни дела са изградили духовния и материалния свят на Горно Абланово.
В историята на селото, в чийто смислов център е човекът, се разказват и важни събития и дейности, свързани с икономическата, социалната, политическата и духовната сфера. Така, освен че е написана с новаторски подход, насочен към търсенето и представянето на горноаблановчанина, книгата следва и добрите традиции при поселищните проучвания. От текста научаваме за включването на селото в стратегическия план на руското командване по времето на Руско-турската освободителна война и идването на 9 юли 1877 година на княз Владимир Александрович в Горно Абланово. Съдържанието в книгата ни запознава с административното устройство на селото през периода на капитализма (1878 - 1944) година, с първия кмет Георги Кочев, първия общински писар Руми Чалъков, с първата общинска сграда, която преди това е била сграда на старото селско училище, намиращо се срущу църквата и т.н. Ставаме свидетели, също така, на дейностите на Общината, насочени към добруването на хората, към благоустрояването на селището (планът на селото е надлежно утвърден с Царски указ №43 от 3 март 1921 година и обявен на населението). Научаваме и за обществено-политическия и духовния живот, за участието на хора в Тръстенишкия селски бунт на 17, 18 и 19 април 1900 година срущу “натуралния десятък”, за емигрантите, заминали за Америка, за участието на хората в различните политически партии, за 24-те жертви по времето на Балканската война 1912 - 1913 година и 47-те убити по времето на Първата световна война 1914 - 1918 година. От описаните десетки исторически факти и събития личи задълбоченото познаване на архивните документи, старателното събиране на спомени и проникновеното проучване на съществуващата научна литература.
Тодор Билчев и Йорданка Ватева със същия академичен изследователски подход събират и тълкуват документите и разказите на очевидците, свързани с историята на Горно Абланово през времето на социализма и след демократичните промени през 1989 година. Представени са подробно дейността на общината след 9 септември 1944 година, изборите за 26-ото Обикновено народно събрание, кооперирането на земята и създаването на ТКЗС и ДЗС. Духовният живот е проследен чрез описването на дейностите на училище “Христо Ботев” и читалище “Пробуда”.
След демократичните промени през 1989 година разказът на историята на Горно Абланово е съсредоточен върху административното устройство и дейността на Общината, както и на провеждането на поредицата от избори.
Достойнство на изследването на историята на Горно Абланово са и множеството снимки и документи, поместени в приложението.
Не на последно място книгата е много добре полиграфически оформена - кориците са дело на Явор Цанев. Рецензент на книгата е проф. д-р Лъчезар Георгиев.
Ето и налагащото се заключение: Книгата “Горно Абланово” е уникална история за селото. Книгата “Горно Абланово” е история за човека горноаблановчанин. Книгата “Горно Абланово” е цялостно и задълбочено изследване на селото през вековете. Книгата “Горно Абланово” представя идентичността на общността в България и Европа. Книгата “Горно Абланово” е памет, която пренася селото във вечността.
Никола БЕНИН
Няма коментари:
Публикуване на коментар