НИКОЛА БЕНИН. АМБИВАЛЕНТНОСТТА В „ЕСЕННА ЖЪТВА” ОТ ТОДОР БИЛЧЕВ

Никола Бенин и Тодир Билчев по време на представяне на стихосбирката "Есенна жътва" на 30. 10. 2015 год. в Регионална библиотека "Любен Каравелов", Русе

 АМБИВАЛЕНТНОСТТА В „ЕСЕННА ЖЪТВА” ОТ ТОДОР БИЛЧЕВ

НИКОЛА БЕНИН

    Добре обмисленото метафорично заглавие на стихосбирката „Есенна жътва” от Тодор Билчев съдържа множество смисли и асоциации. Прочетено през ракурса на амбивалентността, то внушава представата за смърт и раждане, за умиране на старото и пораждане на новото. В символно-библейски план жътвата има силно изразен характер на преходност; това е ключов момент в цикличното време на селянина, когато класовете умират, за да се превърнат в жито. Есента като сезон също е амбивалентна. През това време лятото „умира” и „се ражда” зимата.

     Стихосбирката „Есенна жътва” идва да заяви амбивалентността в творческото писане на Тодор Билчев. Той е автор на 54 книги и над 100 научни статии за живота и дейността на русенските митрополити, за известни и неизвестни личности. Значима част от неговите книги са в областта на поселищните проучвания. Това са изследвания за родното му село Обретеник, за Батин и за Горно Абланово. И макар че той пише стихотворения, още когато е студент във  ВТУ „Св. св. Кирил и Методий”, стихосбирката „Есенна жътва” е първата му книга в полето на художествената литература. Така с нейното издаване поетът измества архивиста и изследвача. Свидетел съм, че през последните години Тодор Билчев е трайно пленен от музата на поезията Калиопа. Разбира се, това не означава, че той няма да продължи да проучва документите от архивите. Но тази изследователска дейност вече няма да е единствена, наред с нея поетът Билчев ще продължава да се изявява и да се утвърждава на литературната карта на  Русе.

         Заглавието на стихосбирката „Есенна жътва” освен амбивалентни смисли внушава и представата за закъснялост, отложеност. И действително тази творба на Тодор Билчев дълго време чака да бъде издадена. От написването на първите стихове през 1977 година до издаването на книгата през 2015 година е изминало много време. Този дълъг творчески период, който е същевременно един миг от вечността, сякаш е съзнателно търсен, за да може класовете в поетичната нива добре да узреят и да дадат богата реколта. В този смисъл е прав редакторът на стихосбирката, Йордан Йорданов, който пише в предговора: „И сякаш тъй, между другото, е натрупал толкова много купи от снопи, че със зърното им може да нахрани всичките гладни души и птички, дето пърхат в сърцата на добрите хора”¹.

         Нека да проследим част от проявленията на амбивалентността в поезията на Тодор Билчев.

         Още в програмното стихотворение „Вечност”, писано и дописвано от 1981 година до 2010 година в Обретеник, Борово и Русе, ставаме свидетели на едно от най-емблематичните амбивалентни явления – възкръсването. Душата на лирическия субект многократно е възкръсвала, когато се завръща в пречистения детски свят в родната къща. Домът от времето на модернистите е топос на вечното зъвръщане и търсене на хармоничния духовен пристан, свързван често с безгрижното и щастливо детство. В идиличния свят на къщата на село, сред кучето и петела на двора, „усмивката на малката тревичка” и „песента на пойна птичка” лирическият Аз се оттърсва от натрупаната тъга, болка и омраза. Според Валери Стефанов: „Компенсаторните образи притежават тази важна особеност да блокират разяждащата сила на отчуждението и лишенията, на болезнено негативните преживявания”².

         Родното село в стихотворението „Вечност” е използвано заедно с небето, за да се игради още една амбиваленетност. Посредством нея се извежда идеята за вечността, за универсалността на истинските земни стойности – корена на рода и привързаността.

                            И кара ме да чувствам в мойто село,

                            че сякаш се намирам на Небето.

                            На село се родих, от своя корен.

                            И селото у мене топло диша.

                            О, аз съм син на звездните простори,

                            в които моят образ ще се впише³.

          Така с първото стихотворение от цикъла „Начало” се откроява една от същнотните особености в поезията на Тодор Билчев. Поетът пише за обикновени, земни неща: за крилото на птица на тротоара („Крило на птица”), за ябълката („Ябълка”), за клошаря („Клошар”), за архивния човек („Архивният човек”) и т. н., но той не остава в описанието на битовото, ежедневното, случване. Изградените поетически образи са отправната точка за извеждането на универсални истини и вечни общочовешки ценности. Много често внушението на тези общочовешки ценности е съсредоточено в поантата на стихотворенията. Ето защо творбите в стихосбирката „Есенна жътва”, освен че съдържат интересни и богати със смисли образи, са и много мъдри. За потвърждение ще цитирам края на стихотворението „Мъжът след петдесет”.

                            Мъжът след петдесет е пак дете.

                            Макар и на житейския Олимп.

                            Той още възли пак ще разплете,

                            Но за делата си не чака химн.

           Амбивалентността е умело и находчиво използвана при изграждането на сдвоения образ на поетите в творбата „Смъртта на поета”. Поетът на словото и жътварят поет са две фигури, които утвърждават своите позиции към кризисното състояние на света. Двамата поети „с честен труд си вадят хляба”, но идва момент, когато насъщният не стига. Оттука нататък текстът на стихотворението дава отговор на въпроса „Какво се случва с поета, когато няма хляб?”. Този отговор е кратък – Във време на материална нищета, духовността умира. Мизерията опустошава пламенните и възвишени емоционални преживявания, тя обрича поета на глад и на смърт.

         В поезията на Тодор Билчев амбивалентността е използвана винаги, когато се обсъждат нравствените измерения на доброто и злото. В творбата „Равновесие” те са в диалектически равнопоставени, без доминирането на нито едното от тях. Това равновесие може да бъде постигнато от човека чрез състраданието и подаването на ръка на просяка, както и чрез прошката на „приятеля – предател”. За да откриеш човешкото в себе си и да се слееш с Божеството, трябва да промениш преди всичко отношението си към ближния, да бъдеш не горд и надменен, а смирен и добродетелен. Благородният християнски жест е надмогване на егоизма, на слабостите, които са присъщи на човека. Християнският жест е и надмогване на самите състояния на съществуването, в което неистово се борят доброто и злото.

         За да разширим наблюденията си и да разширим изводите си върху амбивалентността, ще привлечем и стихотворението „Разпятие”. Неговото идейно-естетическо съдържание е изградено изцяло чрез двойствеността на противоположни фигури и ценности или с други думи казано черз валидността на две противоположности. Всеки стих представя човека и животата в неговата сложност и противоречивост.

                            Защо  ли тъй съдбата ме изпита?

                            Сред умните – мъдрец, сред простите – умник.

                            Сред грешниците – най-сгрешил светец.

                            И най-добър сред лошите, злодей.

                            Сред гражданите пък – селяк работен.

                            Самотен гражданин сред селяните, брат.

                            Сред веселите – тъжен и унил.

                            Сред скръбните пък – шут неповторим.                 

         Традиционните идентификатори на личностното – ум, грях, нравственост, социален статус, емоционални характеристики, са използвани, за да легитимират лирическия субект. Образът на човека, чиято съдба непрекъснато го изпитва, става представителен за всички лирически образи в поезията на Тодор Билчев с тяхното амбивалетно поведение и мислене, с откъсване от едно състояние и протягане към друго състояние. Човекът има своята самота и своето страдание и търси да се освободи от тях в дома на село, сред приятели и най-вече в любовта. Любовта обаче вместо да носи щастие и хармония, до голяма мяра задълбочава страданието – „Любов в скръбта и нежна скръб в любовта.” („Равносметка”). Да отбележим и факта, че лирическият Аз е духовно свободен. Той преминава метафизичните граници между полето и небето, обитава вечността, има волята да избира между Дявола и Бога („Апостолско разпятие”), между Ада и Рая („Еврика”), между кротките и властния господар („Разпятие”).

         Наред с амбивалетното проявление друга същностна страна на стихосбирката „Есенна жътва” е имного добрата смислово и тематична организираност на творбите в отделни цикли. В цикъла „Начало” са събрани пет стихотворения, посветени на родното село Обретеник на Тодор Билчев. Цикълът „Реалност” съдържа творби, в които са представени ежедневният свят и човекът в него. В цикъла „Приятелство” са поместени стихотворения, посветени на отделни личности. „Обич” е цикъл, в който са падбрани стихотворенията, открояващи образа на влюбения лирически герой. В следващите два цикъла „Пролетни приказки” и „Мъдрост” читателят се среща с творбите, отразяващи емоционалните преживявания на човека и осмислянето на общочовешките ценности и норми на поведение. Последният цикъл е озаглавен „Миниатюри” и в него са поместени кратки творби, съдържащи представата на поета за ценностните светове, во които трябва да живее човекът.

         За доброто оформление на стихосбирката голям дял имат  и илюстрациите на русенския художник Пламен Монев. Той е доловил и пресътворил много точно мисловните нагласи, представите за ценности, формите на чувственост на поета Тодор Билчев.

         Ето и налагащото се обобщение.

         „Есенна жътва” ни дава възможност да мислим живота и човека в тяхната сложност и противоречивост.

         „Есенна жътва” ни дава възможност да се срещаме с мъдрост, която ни надхвърля.

         „Есенна жътва” ни дава възможност да мислим за страданието, за Дявола и Бога.

         „Есенна жътва” ни дава възможност да вярваме в спасението и вечността.

Литература

         1. Йорданов, Й. Предговор. – В: Билчев, Т. Есенна жътва. Русе: GIANA, 2015, с. 8.

         2. Стефанов, В. Българска литература XX век. Дванадесет сюжета. София: Анубис, 2003, с. 274.

         3. Билчев, Т. Есенна жътва. Русе: GIANA, 2015.