В началото на годината –
2017, в Русе излязоха от печат дневниците на Старозагорския митрополит Павел,
обхващащи период от 1919 до 1940 година. Книгата е дело на респектиращ екип –
съставителство и бележки: Тодор Билчев; съставител на приложението и консултант:
Борис Цацов; рецензент: проф. д-р Лъчезар Георгиев; научен редактор: д-р Никола
Бенин. Съвместно издание на Държавен архив – Русе http://www.archives.government.bg/55 и
Русенската св. Митрополия http://www.rusenska-mitropolia.bg/,
с благословението и спомоществователството на Н. В. Пр. Русенския митрополит
Наум. Посветена е на 135-годишнината от рождението на митрополит Павел. Книгата
беше представена на 3 юни 2017 г. в предаването, водено от Горан Благоев, „Вяра
и общество” на БНТ. https://www.bnt.bg/bg/a/starozagorski-mitropolit-pavel-dnevnitsi
Книгата е още
едно доказателство, че в държавните институции – архиви, музеи, библиотеки,
които са призвани да съхраняват паметта, има все още интересни документи, които
чакат своя час! Документи, които могат да осветлят и допълнят неизвестни и
недостатъчно проучени исторически периоди и личности. А това е още по-валидно
за частните колекции и сбирки! Примери – не един! Издадената през 2012 г. книга
„Сага за Балканската война”, която е дневникът на свещеник Иван Дочев, разчетен
и публикуван от Лизбет Любенова. Този дневник е останал непокътнат във
фондовете на Архива на БАН 49 години! Или пък издадената от
Регионална библиотека „Захарий Княжески” – Стара Загора „Стара Загора и
старозагорци в пощенски картички и снимки. От края на XIX до средата на XX век”!
Частна колекция от картички и снимки, сред които неизвестна снимка на
старозагорката Деша Пиперова, студентка в курса по санскрит на Фердинанд дьо
Сосюр в Швейцария, в края на XIX век http://dolap.bg/2016/07/27/ Да,
случаи много и един от друг – по-интересни! В нашия случай, личните документи –
писма, снимки, спомени от архива на митрополит Павел са дарени в Държавен архив
– Русе през 1979 г. от неговата племенница Лиляна Петкова. Сред дарението –
дневник – седем ситно изписани тетрадки, малък формат, средно с по около 200
листа, обхващащи периода от 16 юли 1919 г. до 23 септември 1940 г. И както
отбелязва в „Към читателите” Стефка Маринова, началник отдел на Държавен архив
– Русе „…факти за събития и хора,
белязали историята на страната ни и на Старозагорската епархия за един
продължителен период от време, като се вглеждаме в ежедневието на българската
държава и на Българската православна църква през очите на един от нейните
архиереи.”
Старозагорският митрополит
Павел със светското име Петър п. Константинов п. Иванов е роден на 5 март 1882
г. в град Самоков. Както е видно и от презимето и фамилията, расте в
потомствено свещеническо семейство. Първоначално учи в родния си град, а
гимназия – в Русе. От 1897 до 1902 г. учи в Самоковското богословско училище.
Същата, 1902 г. е изпратен от баща си в Русия, в Таврическата духовна семинария
в гр. Симферопол. От 1903 до 1907 г. учи в Петербургската духовно академия.
Дипломира се с научна степен „кандидат на богословието” с темата „Устройство
Болгарской екзархийской церкви: историко-канонический очерк”. Завръща се в
България и от септември 1907 г. е учител-възпитател в Софийската духовна
семинария. През декември същата година, в храма на семинарията „Св. Йоан
Рилски”, е подстриган в монашество с името Павел от Великотърновския митрополит
Антим. По-нататък през годините следва каноническия път и през декември 1913 г.
по решение на Св. Синод е възведен в архимандритско достойнство от Пловдивския
митрополит Максим. От декември 1917 г. е ректор на Софийската духовна семинария.
След смъртта на митрополит Методий (1 ноември 1922 г.), глава на Старозагорска
епархия, е проведен избор и на 4 март 1923 г. архимандрит Павел е утвърден за
Старозагорски митрополит. Активна, плодотворна и интересна е дейността на
духовникът и човекът Павел. Осем години митрополит Павел е постоянен член на
Св. Синод. Автор е на множество проповеди и беседи, превежда от руски, сръбски
и английски, редактира богослужебни книги и помагала. Активно участва в
обсъждането и преработването на Екзархийския устав, приет през 1932 г.
Високоценен е приносът му за развитие на Старозагорска епархия. Заедно с това
значима е и обществено-полезната му дейност като председател на старозагорския
клон на Българския червен кръст, главен ръководител на Съюза на православните християнски
братства в България, постоянен сътрудник на списание „Християнска мисъл”.
Участва в конференции, срещи, обсъждания на църковните проблеми. Умира на 4
октомври 1940 г., внезапно, по време на една от обиколките си из епархията.
Погребан е в двора на старозагорския катедрален храм „Св. Димитрий Солунски”.
Дневниците на
Митрополит Павел съдържат интересна и ценна информация за събития и личности от
Стара Загора и региона. Написаното помага да се уточнят дати и случки, хвърля
допълнителна светлина върху някои предишни разкази. Самият дядо Павел пише на 1
януари 1931 година „Едно време си водех дневник (записките
от първата тетрадка прекъсват 8 август 1926 г. и са възобновени на 1 януари
1931 г. – б.м.), но го прекъснах, и сега виждам,
колко съм загубил, защото много интересни случки и преживелици паметта ми лошо
запечатва и възпроизвежда. Ще се опитам да заведа и да водя дневник занапред,
та дано успея”.
Нещо много важно прави
впечатление на четящия дневниците – Митрополит Павел непрекъснато пътува! През
ден, през два отбелязва, че отива или е ходил в София, Бургас, Видин, Търново,
Варна и къде ли още не… В градове и села на Старозагорска епархия, в чужбина!
Тук ще цитираме някои записки
(със запазен правопис), които по наше мнение биха били интересни за старозагорци:
…На 1.ХI./19.Х.1922 г. почина
Старозагорския Митрополит Методий. На 10.ХII. в църквата „Св. Неделя” (в
София – б.м.) с митроп. Охрид[ски] Бориса
служихме упокойна литургия и панихида. Държах реч за покойния. В-к „Слово” я
нарече „красиво и вдъхновено слово”, а в-к „Независимост” пише, че съм говорил
„ясно и красноречиво, както винаги”. Много добри бяха и речите на иконома
Апостол Георгиев, Никола Генадиев и Вас. Димчев. Листата на кандидатите за
митрополитския избор в Ст. Загора е определена от Св. Синод така: 1) Еп[ископ]
Павел, 2) Архим. Михаил, 3) Архим. Панарет, 4) Архим. Харитон, 5) Архим.
Евтимий, 6) Архим. Евгений, 7) Архим. Ириней, 8) Архим. Антим Шивачев, 9)
Архим. Евлогий, 10) Архим. Антоний и 11) Архим. Максим. Кандидатурата на архим.
Инокентий, който се смятал за сигурен избранник, е зачеркната по негова лична
молба. В събрание на 22.XII. в Ст. Загора свещениците от епархията са избрали
моята кандидатура, а на 26.XII. в гражданско събрание същото направили и
водителите на партиите там. Само земеделците не са за мене: агитират за архим.
Антим Шивачев; минист [ър] Турлаков поддържа кандидатурата на съселянина си
архим. Евгения (Шиваров – бел. Б.Ц.), а за архим. Антония агитирал зет му –
съдебен следовател в Ст. Загора. Изборът ще стане на 25 януарий.
И още един достоен отговор на
дядо Павел на едно ходатайство:
…3.I.1923 г. Дохожда протоиерей Натанаил Динев, Ст.-Загорски
епархийски съветник и избирател и ми разправи за свещеническото събрание на 22.XII.,
което е решило да изберат мене и архим. Евгения. Същото събрание решило
да ми се предложи от свещениците за протосингел протоиерей Т. Пенков, епарх.
Съветник. Същото пише прот. Т. Пенков на иконома Т. Хлебаров в Търново (а той
ми препраща писмото му) и казва, че би му се искало да има моята „архиерейска
дума”. Казах Натанаилу и писах Хлебарову, че не мога да се занимавам с
протосингелски въпрос, докато не съм избран, че смятам даването на обещания от
тоя род за недостойни и за избираемия и за избирателите, но че не съм обвързан
с никого и съм свободен отсетне да постъпя съобразно с изискванията на службата
и с желанията, които ще ми се кажат там…
И още късчета от
старозагорския живот: …21.I., сряда [1931 г.].
Отпечатаха в печ[атница] „Светлина” 1-ва кн. на VIIIг[одишнина] на сп.
„Християнка”, отсега издание на Съюза на правосл[авните] хр[истиянски] братства
в България. Печат добър. Коригирането куца.
28.IV. [1931 г.], вторник. Днес панихида в „Св. Димитър” за
починалата и днес погребана в Лозана дъщеря на аптекаря Начо Коев – Мария
(Мичи), 21 год[ишна].
27.XII ., [1933
г.] сряда. Енергичният директор на Търгов[ската] гимназия тук Сл.
Абанозов, в желанието си да заинтересува учениците с нещо евангелско, наредил
учениците да представят на сцената в театъра Рождество Христово в тест, изработен
от него и иерод[якон ] Пимена и музика (хор и оркестър) на капелника
Спиридонов. Вчера и днес се представи за ученици, утре за войници, а в събота,
неделя и понеделник ще бъде за граждани. Понеже директорът желае в събота пред
представлението да кажа слово аз, днес отидох да го видя. Постановката много
добра, изпълнението – само от ученици – също добро.
И още много, много интересни
щрихи от живота!
През есента на 2017 г. ще
поканим съставителите на книгата за среща в Стара Загора, в Регионална библиотека
„Захарий Княжески“. И ще продължим да говорим за Старозагорския митрополит
Павел и неговото почтено и отдадено служение на църквата и хората!
Снежана Маринова
Няма коментари:
Публикуване на коментар