вторник, 30 април 2024 г.

Преди 750 години, на 1 май 1274 г., се срещат деветгодишните флорентинци Данте Алигиери и Беатрис Портинари (750 лет назад, 1 мая 1274 года, произошло знакомство девятилетних флорентийцев Данте Алигьери и Беатриче Портинари)

 Никола Бенин



750 лет назад, 1 мая 1274 года, произошло знакомство девятилетних флорентийцев Данте Алигьери и Беатриче Портинари. Это случилось в доме Портинари, в гости к которым отец Данте взял его с собой. Вот как Данте описывает эту их первую встречу в "Новой жизни":
Девятый раз после того, как я родился, небо света приближалось к исходной точке в собственном своем круговращении, когда перед моими очами появилась впервые исполненная славы дама, царящая в моих помыслах, которую многие — не зная, как ее зовут,— именовали Беатриче. В этой жизни она пребывала уже столько времени, что звездное небо передвинулось к восточным пределам на двенадцатую часть одного градуса. Так предстала она предо мною почти в начале своего девятого года, я уже увидел ее почти в конце моего девятого. Появилась облаченная в благороднейший кроваво-красный цвет, скромный и благопристойный, украшенная и опоясанная так, как подобало юному ее возрасту. В это мгновение — говорю поистине — дух жизни, обитающий в самой сокровенной глубине сердца, затрепетал столь сильно, что ужасающе проявлялся в малейшем биении. И, дрожа, он произнес следующие слова: "Ессе deus fortior me, qui veniens dominabitur mihi". В это мгновение дух моей души, обитающий в высокой горнице, куда все духи чувств несут свои впечатления, восхитился и, обратясь главным образом к духам зрения, промолвил следующие слова: "Apparuit iam beatitudo vestra". В это мгновение природный дух, живущий в той области, где совершается наше питание, зарыдал и, плача, вымолвил следующие слова: "Heu miser, quia frequenter impeditus ero deinceps". Я говорю, что с этого времени Амор стал владычествовать над моею душой, которая вскоре вполне ему подчинилась. И тогда он осмелел и такую приобрел власть надо мной благодаря силе моего воображения, что я должен был исполнять все его пожелания. Часто он приказывал мне отправляться на поиски этого юного ангела; и в отроческие годы я уходил, чтобы лицезреть ее. И я видел ее, столь благородную и достойную хвалы во всех ее делах, что, конечно, о ней можно было бы сказать словами поэта Гомера: "Она казалась дочерью не смертного, но Бога". И хотя образ ее, пребывавший со мной неизменно, придавал смелости Амору, который господствовал надо мною, все же она отличалась такой благороднейшей добродетелью, что никогда не пожелала, чтобы Амор управлял мною без верного совета разума, в тех случаях, когда совету этому было полезно внимать. И так как рассказ о чувствах и поступках столь юных лет может некоторым показаться баснословным, я удаляюсь от этого предмета, оставив в стороне многое, что можно было извлечь из книги, откуда я заимствовал то, о чем повествую, и обращусь к словам, записанным в моей памяти под более важными главами.

Преди 750 години, на 1 май 1274 г., се срещат деветгодишните флорентинци Данте Алигиери и Беатрис Портинари. Това се случи в къщата на Портинари, при която бащата на Данте го взе със себе си. Ето как Данте описва първата им среща в Новия живот:

За деветия път след като се родих, небето от светлина се приближи до началната точка в собственото си въртене, когато за първи път пред очите ми се появи славната дама, която царуваше в мислите ми, която мнозина - без да знаят как се казваше - наречена Беатрис. Тя беше в този живот толкова дълго, че звездното небе се беше преместило към източните граници с една дванадесета от един градус. И така, тя се появи пред мен почти в началото на деветата си година, вече я видях почти в края на моята девета. Тя се появи облечена в най-благородния цвят на кървавочервеното, скромна и благородна, украсена и препасана, както подобаваше на младата й възраст. В този момент, наистина казвам, духът на живота, живеещ в най-съкровените дълбини на сърцето, трепна толкова силно, че се проявяваше ужасяващо в най-малкия удар. И треперейки, той произнесе следните думи: „Ecce deus fortior me, qui veniens dominabitur mihi.“ В този момент духът на моята душа, живеещ във високата стая, където всички духове на сетивата носят своите впечатления, беше възхитен и, обръщайки се главно към духовете на зрението, изрече следните думи: „Apparuit iam beatitudo vestra.“ В този момент естественият дух, живеещ в района, където се извършва нашето хранене, започна да хлипа и, плачейки, изрече следните думи: „Heu miser, quia pogoste impeditus ero deinceps.“ Казвам, че оттогава Амор започна да властва над душата ми, която скоро напълно му се подчини. И тогава той стана по-смел и придоби такава власт над мен благодарение на силата на въображението ми, че трябваше да изпълнявам всичките му желания. Често той ми нареждаше да отида да търся този млад ангел; и в тийнейджърските си години отидох да я видя. И аз я видях, толкова благородна и достойна за похвала във всичките си дела, че, разбира се, може да се каже за нея с думите на поета Омир: „Тя изглеждаше дъщеря не на смъртен, а на Бог.“ И макар нейният образ, който винаги беше с мен, даваше смелост на Амор, който управляваше над мен, все пак тя се отличаваше с толкова благородна добродетел, че никога не искаше Амор да ме управлява без правилния съвет на разума, в онези случаи, когато този съвет беше полезно да слушате. И тъй като историята за чувствата и действията на такава млада възраст може да изглежда приказна за някои, аз се оттеглям от тази тема, оставяйки настрана много, което може да се извлече от книгата, от която заимствах това, което разказвам, и се обръщам към думите записани в паметта ми под по-важни глави.

Няма коментари:

Публикуване на коментар