ХРИСТО БОТЕВ "МАЙЦЕ СИ“: КРИТИЧЕСКИ ПРОЧИТ

 

Никола Бенин

1. ТВОРЧЕСКА ИСТОРИЯ

 

• Първото отпечатано Ботево стихотворение – във в. „Гайда“ на Петко Р. Славейков през 1867 г.

• Най-вероятно е написано в Одеса.
• В него е заложена основната тенденция, присъща за цялото Ботево творчество – автобиографизмът, произтичащ от болезненото изживяване на действителността.

• Поставя проблеми, които в следващите творби се разгръщат и задълбочават – за скитничеството, за неразбирането и отчуждението, за дома и пътя.

• В него се появяват и емблематичните за Ботевата поезия образи: на майката, на погубената младост, на смъртта спасение.

 

Ако представим поезията на Христо Ботев като разказ за живота на един народен герой, то стихотворението „Майце си“, като първо в неговото творчество, е встъплението в този поетически разказ за борбата и робството, за страшния и славен път към саможертвата и свободата.

 

2. ЗАГЛАВИЕ

 

• „Майце си“ е стара падежна форма, означаваща на майка си.
• Насочва към изповедността на стихотворението и въвежда образа на майката като

адресат на лирическия монолог.

• Ярко изразената връзка син–майка отвежда към традиционния патриархален модел,

който навлиза в Ботевите стихове по линия на фолклора, но най-вече чрез отзвука на

собствената семейна среда – болестта и смъртта на бащата, многото деца с единствена

опора майката, прикования с години на легло брат.

 

Мотивите за раздялата с майката и родния край, за носталгията по тях, са сред най-важните в българската поезия от ХІХ в. и се откриват практически у всички поети, учили и живели в Русия.

 

3. ЖАНР

 

• елегия, драматична изповед към майката.

Изградено в стила на лиричната жалба, оплакване. Честото обръщение към майката

идва от народната песен.

 

4. ОСНОВНА ТЕМА И ПРОБЛЕМИ

 

• Елегията интерпретира темата за самотата и безнадеждността, породени от

невъзможността да се открие  смисълът на живота.

• В творбата се разгръщат два от вечните библейски мотиви в изкуството: за блудния син и за скитника.

 

5. КОМПОЗИЦИЯ – 8 четиристишни строфи

 

• Има характер на изповедно послание към близък човек – предпочитана от Ботев

   композиционна форма.  Като основа на творбата е използван един от най-популярните

народопесенни модели – разговорът между майка и син.

• Симетрична композиция – първото и последното двустишие чрез анафорите и синтак-

    тичния паралелизъм (еднакво построени изречения) очертават рамката на  елегията:

    Ти ли си, мале, тъй жално пела,

    ти ли си мене три годин клела,                   мотивът за майчината клетва

……………………………………………….

    пък тогаз нека измръзнат жили,

    пък тогаз нека изгния в гроба!                   мотивът за самопроклятието

6. ЛИРИЧЕСКИ ГЕРОИ

    

     СИНЪТ – млад човек с благородни стремежи, изправен пред дълга към рода

                       и желанието за личен избор; търси мястото си в живота

                       и смисъла на човешкото си съществуване, но няма ясна цел.

 

• Противопоставянето между неговия личен свят и социалния е в основата на творбата.
• Чувства се самотен, дистанциран както от родното пространство, така и от света,

    който го заобикаля.

• Спрямо родното изпитва усещане за вина, сякаш е накърнил нравствените устои на

родовия свят, сякаш е извършил най-тежките грехове (коментират се І и ІІ строфа:

риторичните въпроси, анафорите, обръщението; пунктуацията (?!) като свидетелство

за драматизма на вътрешното изживяване).

• Далеч от дома се чувства лишен от жизнени сокове (коментират се метафорите,

свързани с „човека – растение“), негов единствен изход е смъртта.

• Загубил е ценностните си опори (вярата, надеждата и любовта).
• Лута се, защото е изгубил връзката си с патриархалното, но все още не е открил

    нова посока, не се е посветил на висока кауза.

 

МАЙКАТА – най-добрият и искрено ангажиран слушател в моменти на раздвоение

                         и  душевна тревога пред когото лирическият герой се изповядва, но

                         тя се свързва с пространството на родното и неговата санкция към

                         онези, които са го напуснали.

 

• „любов и вяра“
• единственият близък човек – ,,Освен тебе, мале, никого нямам…“
• утешител, съветник и интимен довереник

 

Пет Ботеви стихотворения изграждат образа на майката – ,,Майце си“, ,,Хайдути“, ,,Странник“, ,,На прощаване“ и ,,Обесването на Васил Левски“.

 

Само в ,,Хайдути“ и ,,Странник“ прозвучава майчиният глас. Останалите 3 са изградени като монолози обръщения, в които звучи само гласът на сина. Разговорът с майката е предизвикан във въображението на лирическия Аз.

 

Ботевият лирически герой се обръща към майка си винаги в минути на раздвоение и душевна тревога, търсейки в нейно лице утешител, съветник и интимен довереник. В нея той открива най-заветното и съкровеното, топлината на изгубената домашна интимност, вътрешната дълбочина и болка на себепознанието. Водещо в отношението му към майката е усещането за съдбовна, непреодолима обвързаност с нея, което го заставя интензивно да изживява тяхната случила се или предстояща раздяла, най-често мотивирана от моралната непоносимост на робството. Тя се осмисля като причина за страданията на майката  и това усилва в сина чувството му за вина спрямо нея. В ,,Майце си“ синът убеждава майка си в своята искрена и неуязвима любов: ,,Освен теб, мале, никого нямам …“.

7. СВЕТЪТ

•    на родното (на дома и миналото) е безвъзвратно изгубен

Творбата бележи кризата на човека, напуснал родния си дом, за да търси своето щас-

тие в посвещаването на благородна кауза. От една страна, родовият свят се свързва с

човешката близост, уюта и сигурността, защото в него живее семейството на героя, но

от друга страна – завръщането в него е невъзможно, защото той не желае да живее

според предписанията и ограниченията на патриархалния бит. За сина светът на родно-

то е светът на миналото, в който са останали силата, желанията и мечтите му. Но в него

са и вярата и любовта,олицетворени в образа на майката като единствена опора в

жестокия свят. Само чрез смъртта е възможно завръщането и приемането отново в

патриархалния свят, на който лирическият герой се чувства чужд, за който той е

чужд, за който той е странник и блуден син.

• на настоящето (на пътя, в чужбина) е враждебен

Това е свят на привидностите, в него лирическият герой е принуден да изглежда

такъв, какъвто не е („весел“). В него не е намерил ценностни опори, нито подкрепа,

съпричастност и разбиране (контраста „весел ме гледат мили другари“ – „но те не

    знаят, че аз веч тлея“)

8. ДОМИНИРАЩИ (ПРЕОБЛАДАВАЩИ) ЧУВСТВА

 

• разочарование, духовна неудовлетвореност („срещам това, що душа мрази“)
• страдание („скитник ходя злочестен ази“,„душа страдна“)

 

Породени от:

• безцелно преминаващата му младост („мойта младост (…) съхне и вехне люто

   язвена“, „мойта младост слана попари“)

• несбъдналите се мечти („за вси желби приготви яма“)
• безперспективността и трагичната предопределеност на бъдещето му („аз веч тлея“,

„сърце догаря“)

• сблъсъка между духовните стремежи на лирическия герой за посвещаване на

благородна кауза и патриархалното светоусещане, свързано с ограниченията на бита.

 

Напуснал дома си, за да реализира мечтите си за „щастие, слава“, лирическият герой се прощава с майка си и споделя (изповядва) своите мъчителни изживявания за опропастената си (безцелно преминаваща) младост, за несбъдналите се желания, за безперспективността и трагичната предопределеност на бъдещето му

9. МОТИВИ

    

• фолклорният мотив за майчината клетва, която обрича сина на страдание
• за злочестото скиталчество; за бездомността.

   Ключовото словосъчетание „скитник ходя злочестен ази“ разкрива отчуждението

   от родовия свят, самотата и нещастието на лирическия герой, породени от неговата

неудовлетвореност от заобикалящия го свят. Чрез мотива за бездомността авторът

   отразява реалността на емигрантския живот, самотността и носталгията, до

   които той води. Да живееш далеч от родното си място, се тълкува и като

   скиталчество, и като наказание за извършено престъпление спрямо родното, и

   като погубване на собствената младост.

 

• фолклорният мотив за осланената (погубената) младост
• романтичният мотив за неразбрания, страдащ самотник; екзистенциалната самота е

породена от различността, от невъзможността да намери допирни точки с „мили

   другари“.

• мотивът за тлеенето – свързан с отчаянието от безизходицата; смъртта като единствен

изход от безсмисления живот. („аз веч тлея“, „сърце догаря“)

 

10. ОБРАЗЪТ НА СМЪРТТА

 

• деестетизирана (некрасива) за разлика от всички други Ботеви творби, където смъртта

е в името на идеалите и е равнозначна на безсмъртие.

• финалното двустишие = поанта (там е главната идея); смъртта е представена с

натуралистична лексика.

• представена е чрез метафорите, свързани с тлеене („аз веч телея“),

    догаряне („сърце догаря“), гниене („нека изгния в гроба“) – носят знак

за нищожната деятелност на лирическия Аз

11. ТРОПИ И ФИГУРИ

     

• риторични въпроси

–  в първа и втора строфа

Чрез тях лирическият герой търси причините за злочестието (нещастието) си.

Подразбиращият се отрицателен отговор подчертава мъчителното душевно

състояние на сина, който страда заради неизвършени прегрешения към най-близките

си. Младостта му е опропастена, сякаш го е застигнала майчина клетва или пък

изтърпява наказание заради пропито бащино имане. Пунктуацията на втората строфа

– ?! (т.нар. въпрос с учудване), свидетелства за категорично отхвърляне на чувството

за вина по отношение на родителите.

– „Отде да знаят?“, т.е. няма откъде да знаят, не знаят.

–  „…що не желаях?“, т.е. желаех щастие и слава.

 

• анафора (начално повторение на дума или израз)

     – „ти ли си“ – израз на болезненото чувство, което лирическият Аз изпитва

     към майка си заради причиненото ѝ страдание.

– „пък тогаз нека“– звучи като заклинание, като прокоба.

 

• метафорите внушават усещане за обреченост, за пропилян живот, за бавно мъчително

    умиране поради ненамерен смисъл. Лирическият Аз загива като растение, изтръгнато

от корена си.

– „мойта младост (…) зелена/ съхне и вехне люто язвена“,

– „мойта младост слана попари“

 

• синекдоха (троп, при който названието на един предмет или явление се замества с

   наименованието на съществена част от него)

– „сърце догаря“ (т.е. умирам)

– „туй сърце младо, таз душа страдна / да се оплачат тебе горкана…“

 

• инверсия (промяна на обичайния словоред)

– „скитник (…) злочестен“

– „младост (…) зелена“

– „душа страдна“

– „прегръдки твои мили“

 

12. ИЗВОДИ

      Елегията „Майце си“ представя драмата на един млад човек, изправен пред своя личен

избор. То разкрива душевните терзания на лирическия герой, породени от сблъсъка

между неговите вътрешни ценности и света, неразбираем за него и неразбиращ го.

Завръщането в патриархалния космос, приобщаването към неговите ценности е

невъзможно за Ботевия човек, но на него му липсва нов ценностен ориентир, нов път, по

който да поеме.