Стихотворението изповед на Ботев „Моята молитва“ е една от програмните му творби, публикувана във вестник „Независимост“ на Любен Каравелов през 1873г. Това е драматична изповед на самотната личност, която води диалог с бога, но не с онзи, далечния и чуждия, а с този, близкия и съкровения, когото Азът ревниво пази в сърцето си, за да съхрани чрез него в себе си и своите човешки опори. Това е молитва за свободата, а не за опрощение на несторени християнски грехове. Чрез нея поетът разговаря със себе си и със света, за да изрази философските си обобщения за личната и колективната съдба, за бъдещето на човечеството. Според Валери Стефанов в стихотворението Ботев разкрива позицията си като граждански мислител, като осъществява три художествени задачи. Първата задача на творбата е да се покаже истинското, а не фалшивото лице на света. Втората да се преразгледа мястото на роба в световната история и да се разруши удобната религиозна схема на търпението като спасение. Третата задача е да се покаже съдбата на света като лично дело на всеки човек. Стихотворението започва с епиграфа „ Благословен бог наш“, който е част от текста на основната молитва към бога в християнската традиция. Религиозният бог, създателят на света според Библията, устройва обществото според своите наредби, така че да бъде справедлив към хората. Следва логичният проблем на творбата - как да се вярва и какво да се прави тогава, когато е съвсем очевидно, че световният закон е лицемерен, несправедлив и жесток. Ето защо Ботев отправя молитва не към небесния бог, а към себе си, за да разбере справедлив ли е този свят: О, мой боже, правий боже! Не ти, що си в небесата, А ти що си в мене , боже,- Мен в сърцето и в душата.. В композиционно отношение стихотворението се състои от десет строфи и условно може да се раздели на две части. В първата поетът поставя проблема как да се вярва на небесния бог, след като той учи хората на търпение и примирение, а светът който е устроил е несправедлив. Композиционен похват, чрез който се противопоставя религиозният бог на душата и на разума е антитезата “не ти!- а ти!“. Тази антитеза се явява двигателят на поетичното действие, защото подчертава изключителната сила на вярата в човешкия разум. Това е божественият огън на мисълта за справедливост и свобода. Отрицанието на религиозния бог най-силно е разкрито в първите шест строфи, като всяка една от тях започва с анафората „не ти“. Поетът категорично дава израз на презрението си към калугери и попове, на православните скотове, които са в робска зависимост от религиозната идея, а душите им са безразлични към човешкото страдание. Основателен аргумент за атеистичния бунт на Ботев срещу бога са фактите че: а човекът се е оставил роб да бъде на земята а в неволя си зарязал моите братя сиромаси Ето защо бог не е вечен символ на религиозната вяра в човека. Чувствата на протест и гняв, възмущение и неприязън се засилват към небесния бог, защото е помазал само царе, папи, патриарси, а бедният народ учи на търпение и го храни само с надежди голи. В пет последователни строфи, Ботев отрича несправедливостта на небесния бог, който учи хората на търпение и примирение. Кулминационен връх на атеистичния му бунт срещу бога на робството и смирението е пряката нападка и открито изказаната неприязън към идола на глупците и безчестните тирани : не ти, боже на лъжците, на безчестните тирани, не ти, идол на глупците на човешките душмани! Единствената надежда за възстановяване на справедливостта е вярата в разума на човека. Гласът на разума е духовната сила на мисълта за свобода. А ти, боже, на разумът, защитниче на робите В молитвеното слово на поета се открива не измолване на смирение, а борческа решителност. Ботевата молитва не е зов за помощ, а вътрешна потребност на човека, свобода на духа и съзнанието, свобода за всички народи: Вдъхни всеки му, о, боже! любов жива за свобода. С тази любов жива за свобода всеки човек трябва да преосмисли житейската си позиция, своя принос за изграждането на свободно и щастливо общество. Истинският бог е богът на разума, на отзивчивото сърце, което може да възроди човека и да преобрази света. Ето защо поетът призовава на бунт себе си и се обръща към всички с молитвени думи: Подкрепи и мен ръката, та кога въстане робът, в редовете на борбата да си найда и за гробът! И наистина молитвата на Ботев се сбъдва. За това мечтае и самият поет, когато изпраща последното си писмо от борда на кораба Радецки: „Радостта ми няма граници като си наумя, че Моята молитва се сбъдва“.
Няма коментари:
Публикуване на коментар