I. Сложно съставно изречение с подчинено определително

 Никола Бенин

I. Сложно съставно изречение с подчинено определително – Подчиненото определително изречение пояснява име (съществително, прилагателно, числително, местоимение или именно словосъчетание) от главното изречение; изпълнява служба на определение по отношение на главното; отговаря на въпросите кой, какъв, колко, зададени към определяемата дума в главното изречение;

 Във всички примери сказуемите са подчертани, подчинените изречения са изписани с удебелен шрифт, съюзните думи са оцветени в червено, а поясняваните думи – в синьо. Поясняващи думи, стоящи между частите на сказуемото, не са подчертани ( не бяха  още изкарвани ).

 Запомни, че подчертаването на сказуемите при анализа на сложните изречения дава възможност ясно да се видят простите изречения и спестява много главоболия.

 Следващите пет примера са взети от романа "Под игото" ("Радини вълнения").

      • Тия звънливи и ясни гласета, тия мънички розови устца, които привличаха целувки, решаваха съдбата ú.

      • Предметът, по който изпитваха, беше българска история, кратката.

      • Майките, чиито дъщери не бяха  още изкарвани, в недоумение и уплашени гледаха напред. Местоимението чийто се съгласува по род и число с думата, която стои след него (дъщери – мн.ч.; чиито – мн.ч.).                              

      • Което си е речено от Бога, то ще стане.

      • Огнянов попита момичето простичко същото нещо, което го пита и Стефчов.„

 

II. Място на подчиненото определително изречение – Подчиненото определително изречение може да стои пред, след или между частите на главното, но винаги до думата, която пояснява (или максимално близо до нея), за да не се получават двусмислици.

      • Петър стоеше безмълвно до прозореца, който беше разтревожен от предстоящото изпитване. Кой е разтревожен – Петър или прозорецът? Ясно е, че разтревоженият е Петър, но тъй като подчиненото определително изречение стои далеч от поясняваната дума, излиза, че разтревожен е прозорецът.

      Редактиран вариант: Петър, който беше разтревожен от предстоящото изпитване, стоеше безмълвен до прозореца.

 

III. Връзка на подчиненото определително изречение с главното – подчиненото определително изречение се свързва с главното чрез относителни местоимения: който, чийто, какъвто, колкото, свъпросителни местоимения и наречия: кой, какъв, кога, къде, където,  или съюзите че, да.

      • Костенурката, която отглеждам от месец, започва да свиква с мене. Коя костенурка започва да свиква с мене? – която отглеждам от месец. Двете изречения са свързани чрез относителното местоимение която; относителното местоимение който (която, което, които) се съгласува по род и число с поясняваната дума: костенурката (ж.р., ед.ч.) – която (ж.р., ед.ч.).

      • Костенурката, чиято черупка се беше заклещила между клоните, безпомощно се оглеждаше. Коя костенурка се оглеждаше безпомощно? – чиято черупка се беше заклещила между клоните. Свързваща дума: относително местоимение (чиято); местоимението чийто (чиято, чието, чиито) се съгласува по род и число с думата, която стои след него: черупка (ж.р., ед.ч.) – чиято (ж.р., ед.ч.).

      • И взе Петя  череши, колкото можеше. Колко череши взе Петя? – колкото можеше. Свързваща дума: относително местоимение (колкото).

      • Петър е човек, на когото можеш да разчиташ. Какъв човек е Петър – на когото можеш да разчиташ. Свързваща дума: предлогът на + относителното местоимение когото (дат. падеж.).

      • Не отговорих на въпроса какво изучава фонетиката.  На кой въпрос не отговорих? – какво изучава фонетиката. Свързваща дума: въпросително местоимение (какво); пред въпросителна дума не се пише запетая.

      • Видях мястото, където сте прекарали онази чудесна ваканция. Кое място видях? – където сте прекарали онази чудесна ваканция. Свързваща дума: относително местоименно наречие (където).

      • Водачът ни даде знак да тръгнем.  Какъв знак ни даде водачът? – да тръгнем. Свързваща дума:съюз (да); пред да не се пише запетая.

      • Приемете факта, че купонът се отлага. Какъв факт  да приемем? – че купонът се отлага. Свързваща дума: съюз (че).

 

IV. Пунктуация

1. Подчиненото определително изречение се отделя от главното със запетаи:

♦  когато подчиненото изречение стои след главното, запетая се пише пред свързващата дума (защото тя принадлежи на подчиненото изречение)

     • Ще стигнем ли до върха, който се мержелее в далечината?

♦  когато подчиненото изречение стои на първо място, запетая се пише след него;

     • Който стигне върха пръв, той ще приготви чая.

♦  когато подчиненото изречение стои между частите на главното, се отделя със запетаи от двете страни

      • Моментът, в който стъпих на върха, ще запомня за цял живот.

      • Идеята да тръгнем по-рано, се оказа разумна. Подчиненото изречение е разположено между частите на главното, но е свързано със съюза да и пред него не се пише запетая, но запетаята след края му остава.

      •Любопитството кой е в стаята на Ирина, не ми даваше покой. Подчиненото изречение е разположено между частите на главното, но е свързано въпросителна дума кой, пред която не се пише запетая, но запетаята след края му остава

2. Подчиненото определително изречение не се отделя със запетая в следните случаи:

♦  Когато подчиненото изречение е свързано с главното чрез съюза да

      • Дойде моментът да изнесат резултатите.

♦  Когато подчиненото изречение е свързано с главното чрез въпросителна дума

      • Тормозеше ме мисълта  къде  изчезнаха тетрадките.

 За да откриваш лесно подчиненото определително изречение, трябва да запомниш едно нещо – подчиненото определително изречение (за разлика от подчиненото допълнително и подчиненото обстоятелствено)  винаги пояснява име от главното (най-често съществително име или местоимение).