Римска фреска от първи век във вила Сан Марко в Стабия (First Century Roman fresco at the Villa San Marco in Stabiae)

 Никола Бенин

Римска фреска от първи век от стените на колонадата, заобикаляща голямата перистилна градина във вила Сан Марко в Стабия

First Century Roman fresco from the walls of the colonnade surrounding the large peristyle garden at the Villa San Marco in Stabiae.

Приказно пано от Херкулан в околностите на Палестра (Fabulous panel from Herculaneum in the vicinity of the Palaestra)

 Никола Бенин

Fabulous panel from Herculaneum in the vicinity of the Palaestra (Ins. Orientalis II.4, 19). Discovered in 1761, it shows a young girl having her hair dressed. Perhaps intended as Iphigenia.

Приказно пано от Херкулан в околностите на Палестра (Ins. Orientalis II.4, 19). Открит през 1761 г., той показва младо момиче с прическа. Може би замислена като Ифигения

Св. Августин, "Държавата Божия", т. I

 Никола Бенин

Илюстратор: Master Francis acting in Paris in 1462

Черноризец Храбър "За буквите": Тест

Никола Бенин

Задача 1. Отбележи с Х , ако твърдението е вярното 

Черноризец Храбър е книжовник , който е работил в Охридската

книжовна школа в края на 9 и началото на 10 век. Името му се

смята за псевдоним и буквално означава „храбър монах “.

Има различни хипотези, за това кой книжовник се крие зад името

Черноризец Храбър.

Най-старият препис достигнал до нас е в „Лаврентския сборник“,

датиращ от времето на цар Иван Александър.

Повод за написване на произведението е важно историческо

събитие- посрещането на учениците на Кирил и Методи в България.

Творбата е изградена от четири части.

Създаването на славянската писменост от св. Кирил е представено

като израз на Божията милост.

Авторът използва реторичния похват теза – антитеза и под

формата на въпроси се въвеждат тезите.

Основният проблем, който е поставен в творбата е необходимостта

на славяните да имат своя азбука.

Блестящата защита на славянската азбука е допълнена с пламенна

възхвала (апология) на делото на братята Кирил и Методий.

Черноризец Храбър прави аналогия с чудото на сътворението на

света от Бог и създаването на славянската азбука от св. Кирил.

Задача 2. Подредете цитатите в хронологичен ред.

След това човеколюбецът бог, който урежда всичко и който не оставя

човешкия род без разум, но всички привежда към разум и спасение,

смили се над човешкия род, изпрати му свети Константин Философа,

наречен Кирил, праведен и истинолюбив мъж, и той им състави 38

букви

Има и други отговори, които другаде ще кажем, а сега няма време.

Така, братя, бог е дал разум на славяните, комуто слава и чест, и власт,

и поколение сега и винаги в безкрайните векове, амин.

Затова славянските букви са по-свети и по за почит, защото свят мъж

ги е създал, а гръцките — елини езичници.

Ако запиташ гръцките книжовници, като речеш: „Кой ви е създал

буквите и превел книгите, или в кое време?“, то рядко измежду тях

знаят. Обаче ако запиташ славянските азбукарчета, като речеш: „Кой

ви е създал азбуката или превел книгите?“, всички знаят и в отговор

ще рекат: „Св. Константин Философ, наречен Кирил, той ни създаде

азбуката и преведе книгите и брат му Методий.“

Някои казват: „Защо е създал 38 букви, когато може да се пише и с по-

малко, както гърците пишат с 24 букви?“

Прочее преди славяните нямаха книги, но бидейки езичници, четяха

и гадаеха с черти и резки.

Задача 3. Свържи изреченията с едно от двете продължения.

1. Трактатът ,,За буквите” е

 полемично слово.

 похвално слово.

2. Съчинението ,,За буквите” е апология на

 славянската

писменост.

 християнската

религия.

3. Според една от хипотезите зад името Черноризец Храбър се крие

личността на

 княз Борис I.

 цар Симеон

Велики.

Задача 4. Открий и запиши кои са основните тези на Черноризец

Храбър.

 ________________________________________________________________________________

________________________________________________________________________________

 ________________________________________________________________________________

________________________________________________________________________________

 ________________________________________________________________________________

________________________________________________________________________________

 ________________________________________________________________________________

________________________________________________________________________________

Черноризец Храбър, „За буквите”

 Никола Бенин

Прѣжде ѹбо словѣне не имѣахѫ кънигъ. нъ чрьтами и рѣзами чьтѣахѫ и гатаахѫ погани сѫще. Крьщьше же сѧ римьскꙑими и грьчьскꙑими писменꙑ нѫждаахѫ сѧ пьсати словѣньскѫ рѣчь без ѹстроениѣ. Нъ како можетъ сѧ пьсати добрѣ грьчьскꙑими писменꙑ богъ ли животъ ли ѕѣло ли црькꙑ ли чаѣние ли широта ли щедрота ли ѣдь ли ѭдѹ ли юность ли ѧзꙑкъ и ина подобнаѣ симъ. И тако бѣшѧ мънога лѣта. Потомъ же чловѣколюбьць богъ строѧи вьсѣ и неоставлѣѧи чловѣча рода без разѹма нъ вьсѧ къ разѹмѹ приводѧ и къ съпасению помилававъ родъ словѣньскъ посъла имъ свѧтаего константина философа нарицаемаго кѵрила мѫжа правьдьна и истиньна. и сътвори имъ три десѧти писменъ и осмь ова ѹбо по чинѹ грьчьскꙑихъ писменъ. ова же по словѣньсцѣи рѣчи.

Преди, прочее, славяните нямаха книги, но с черти и резки смятаха и гадаеха, понеже бяха езичници. А след това, когато се кръстиха, принудиха се да пишат с римски и гръцки букви без устроение. Но как може да се пише добре с гръцки букви ‘Бог’ или ‘живот’, или ‘много’, или ‘църква’, или ‘очакване’, или ‘широта’, или ‘щедрост’, или ‘ядене’, или ‘къде’, или ‘юношество’, или ‘език’, или други подобни на тези? След това човеколюбецът Бог, който управлява всичко и не оставя човешкия род без мъдрост, но всички привежда към разум и към спасение, като се смили над славянския род им изпрати Константин Философ, наречен Кирил, мъж праведен и истинен. И той им състави тридесет и осем писмена, едни по реда на гръцките букви, а други според славянската реч.

Мъжка певческа група от Банско с водач Георги Гюмов (Джюмов)

 Никола Бенин

Русе - Градският театър - стара снимка

 Никола Бенин

Украинското знаме пред сградата на Европейския съюз в знак на солидарност с Украйна и нейния народ

 Никола Бенин

Как можем да постигнем икономика в рамките на планетарните граници и как би изглеждало обществото без растеж?

 Никола Бенин

As always, the reasoning:
🔸 Degrowthers are Malthusians and don't understand the concept of economic growth (in other words: they are stupid lunatics)
🔸 The Club of Rome and all other negative guys were utterly wrong about the limits to growth.
🔸 We have evidence of decoupling: look at carbon emissions! We can do the trick again; people are innovative, et cetera.
🔸 Although we acknowledge that well-being is more than economic growth, we need it (in this article the need is not even questioned, it is an end in many cases, not a means).

But what I want people to explain to me if they think we can have green growth:
🔸 Yes, we see (in some economies) decoupling of carbon emissions and economic growth, but (1) not fast enough to deliver the Paris-goals and (2) global emissions are rising.
How is that compatible with economic growth?
🔸 There is absolutely no evidence that economic growth can be decoupled from biodiversity destruction.
What is the solution to that?
🔸 Economic models suggest almost unlimited substitution between different production factors (you can substitute nature for money or manual labour) if they model resources...
But how does that relate to Dasgupta's economics of biodiversity?
🔸 Nature has real, proven laws. Such as the second law of thermodynamics. The second law tells us that the energy and materials used in the economy will necessarily be degraded in the process of creating economic value and result in the discharge of waste heat, depleted ores, carbon dioxide, and other low-grade emissions (https://lnkd.in/e-Hd89gi.). So, essentially, it is finite. According to natural laws perpetual economic growth is impossible (https://lnkd.in/eFDz5q_s)
What is the economic explanation that overcomes this problem?
🔸 The green growth addictionists say that regulation/pricing will lead to innovation, which will do the trick. But will it? In the shorter term, it will lead to less growth (see IMF; https://lnkd.in/eY3wVmAZ), and there is absolutely no guarantee that people will be able to innovate our way out of the dependency of nature and fossil fuels.
What are the exact assumptions about productivity increases and substitution effects?

If an economist can satisfactorily answer these questions, I will happily say that green growth is possible.
Up till then, I would really like to have a discussion: How can we achieve an economy within planetary boundaries, and how would a society look like without growth?

Както винаги, разсъжденията:

🔸 Десгратите са малтузийци и не разбират концепцията за икономически растеж (с други думи: те са глупави лунатици)

🔸 Клубът на Рим и всички други негативни момчета бяха напълно грешни относно границите на растежа.

🔸 Имаме доказателства за отделяне: Вижте въглеродните емисии! Можем да направим трика отново; Хората са иновативни, et cetera.

🔸 Въпреки че признаваме, че благосъстоянието е повече от икономически растеж, имаме нужда от него (в тази статия нуждата дори не е поставена под въпрос, това е край в много случаи, а не средство).

Но това, което искам хората да ми обяснят, ако мислят, че можем да имаме зелен растеж:

🔸 Да, виждаме (в някои икономики) отделяне на въглеродните емисии и икономическия растеж, но (1) не е достатъчно бързо, за да доставят парижките голи и (2) глобалните емисии нарастват.

Как е съвместимо с икономическия растеж?

🔸 Няма абсолютно никакви доказателства, че икономическият растеж може да бъде отделен от унищожаването на биоразнообразието.

Какво е решението на това?

🔸 Икономическите модели предполагат почти неограничено заместване между различни производствени фактори (можете да замените природата срещу парите или ръчния труд), ако те моделират ресурси ...

Но как това се отнася до икономиката на биоразнообразието на Дасгупта?

🔸 Природата има реални, доказани закони. Като например втория закон на термодинамиката. Вторият закон ни казва, че енергията и материалите, използвани в икономиката, непременно ще бъдат влошени в процеса на създаване на икономическа стойност и да доведат до изхвърляне на отпадъчна топлина, изчерпани руди, въглероден диоксид и други нискокачествени емисии (https:////// /lnkd.in/e-hd89gi.). Така че, по същество, тя е ограничена. Според естествените закони вечният икономически растеж е невъзможен (https://lnkd.in/efdz5q_s)

Какво е икономическото обяснение, което преодолява този проблем?

🔸 Зелените зависими от растежа казват, че регулирането/ценообразуването ще доведе до иновации, което ще свърши работа. Но дали? В по -кратък срок това ще доведе до по -малък растеж (вж. МВФ; https://lnkd.in/ey3wvmaz) и няма абсолютно никаква гаранция, че хората ще могат да иноватират пътя си от зависимостта на природата и изкопаемите горива .

Какви са точните предположения за увеличаването на производителността и ефектите на заместване?

Ако един икономист може задоволително да отговори на тези въпроси, с радост ще кажа, че е възможен зеленият растеж.

Дотогава наистина бих искал да провеждам дискусия: Как можем да постигнем икономика в рамките на планетарните граници и как би изглеждало обществото без растеж?

Никола Бенин в учителската стая в Професионална гимназия по облекло "Недка Иван Лазарова" - Русе

 Никола Бенин

Roman Fresco of Achilles Seated between Briseis and Patroclus, 1st c. AD (Римска фреска на Ахил, седнал между Бризеида и Патрокъл, 1 век. н.е.)

 Никола Бенин

inter + acc = between Roman Fresco of Achilles Seated between Briseis and Patroclus, 1st c. AD, from the House of the Golden Cupids, Pompeii.

Римска фреска на Ахил, седнал между Бризеида и Патрокъл, 1 век. н.е., от Къщата на златните купидони, Помпей.

Spectacular Temple of Edfu is considered to be the best preserved of the Ancient Egyptian shrines (Храм на Едфу)

Никола Бенин

Dedicated to the deity Horus and located on a hill overlooking the Nile, the spectacular Temple of Edfu is considered to be the best preserved of the Ancient Egyptian shrines.

Посветен на божеството Хор и разположен на хълм с изглед към Нил, грандиозният храм на Едфу се смята за най-добре запазения от древните египетски светилища.

Необичайна иконография и интригуващи сцени с християнска интерпретация на антични сюжети в средновековния манастирски комплекс при град Мурфатлар (IX-XI в.)

 Никола Бенин

ПТИЦИ, КЕНТАВРИ, КОННИЦИ, СОЛАРНИ СИМВОЛИ, СВЕТЦИ с необичайна иконография и интригуващи сцени с християнска интерпретация на антични сюжети бяха документирани надлежно от интердисциплинарен екип в средновековния манастирски комплекс при град Мурфатлар (IX-XI в.).

Досега комплексът бе проучван, реставриран и поддържан само от работещи в румънски културни институции специалисти, ако не броим инцидентните международни проекти с американско и румънско-българско участие.

Скалната монашеска обител е най-голямата в района на Добруджа – простира се на площ от 10 000 кв. м върху хълма Тибишир, на 15 км западно от Констанца. Разкритите четири църкви, две крипти, два параклиса, три галерии и други помещения, свързани с анекси и засводени коридори отдавна привличат вниманието на учените не само с архитектурата, а и заради многобройните графити (над 200) и надписи (над 60). Голяма част от кирилските са с поклонническо съдържание, тези на глаголица съдържат лични имена. Най-любопитни обаче си остават руноподобните – те още не са разчетени, и то главно поради липсата на обективно документиране.

Новото цялостно заснемане на черкви 3 и 4 в сектор В е особено важно и заради използването им за сравнителна база при интерпретацията на графитите от Кръглата каменна площадка в Плиска. За радост вече е направено 3 D лазерно сканиране на централния манастирски сектор при Мурфатлар, известен като „масивът Полуостров“ – с черквите, криптите и свързващите ги галерии. За пръв път е изготвено топографско разпределение на надписите и на репертоара на изображенията. Значителна част от тях са неизвестни и предстои да бъдат оповестени.

Изчерпателните заснемания с предстоящо публикуване са наложителни – високата влажност, ерозията и изветрянето на скалния скат застрашават от унищожение голям процент от надписите и рисунките, както и самата инфраструктура.

Илияна Бенина и Магдалина Бенина на транснационалната среща в Хаселт, Белгия, по проект Neuropedagogy

 

Строеж на столовата на хижа "Вихрен" в Пирин

 Никола Бенин

Кралската библиотека на Португалия

 Никола Бенин

Lady with an Ermine `(1489-91 by Leonardo da Vinci (Italian, 1452-1519) / Дамата с хермелина

 Никола Бенин

Lady with an Ermine 1489-91

Leonardo da Vinci (Italian, 1452-1519)

Oil on Walnut Panel

54 x 39 cm.

Czartoryski Museum, Krakow, Poland (d) wp

This is one of Leonardo's most famous portraits. It was considered innovative and alive. One new concept is that this sitter appears to have her own thoughts and feelings, demonstrated by her pose, gestures and expression. In this work, Cecilia Gallerini's body and head are turned and she appears to be looking at someone, probably her lover/husband, Ludovico, who has just entered the space. She is approximately 15 years old. The Ermine, a symbol of extreme purity, is also twisted similarly and gazes at the same thing that has caught Cecilia's attention. Her left shoulder and right cheek are softly lit. Her hand, holding the Ermine, fades into her shadowed arm, as does her right shoulder. She wears a gauze veil over her braided hair and is dressed in a Spanish style garment which was popular and fashionable at that time. Her face is thoughtful and her eyes are intense and intelligent.

Дама с хермелин 1489-91 Леонардо да Винчи (италианец, 1452-1519) Маслени бои върху орех 54 х 39 см. Музей Чарториски, Краков, Полша (d) wp Това е един от най-известните портрети на Леонардо. Мисли се за иновативен. Новата концепция е, че тази девойка изглежда има свои собствени мисли и чувства, демонстрирани от нейната поза, жестове и изражение. В тази творба тялото и главата на Сесилия Галерини са обърнати и изглежда, че гледа някого, вероятно нейния любовник/съпруг Лудовико, който току-що е влязъл в пространството. Тя е на около 15 години. Хермелинът, символ на изключителна чистота, също е усукан по подобен начин и се взира в същото нещо, което е привлякло вниманието на Сесилия. Лявото й рамо и дясната й буза са меко осветени. Ръката й, държаща хермелина, избледнява в затъмнената й ръка, както и дясното й рамо. Тя носи марлен воал върху сплетената си коса и е облечена в дреха в испански стил, която беше популярна и модерна по това време. Лицето й е замислено, а очите й са интензивни и интелигентни.

Heraclius ,The Emperor that made Greek the "Official" language of the Roman Empire (Ираклий, императорът, който направи гръцкия "официален" език на Римската империя)

 

Heraclius ,The Emperor that made Greek the "Official" language of the Roman Empire

Heraclius (Latin: Flavius Heraclius Augustus, Greek: Φλάβιος Ἡράκλειος, Flavios Iraklios; c. 575 – February 11, 641) was the Emperor of the Romans from 610 to 641.

The reign of Heraclius, scholars have credited him with many accomplishments. He saved the Empire from collapse and in the process enlarged the Empire, and his reorganization of the government and military were great successes. His attempts at religious harmony failed, but he succeeded in returning the True Cross, one of the holiest Christian relics, to Jerusalem.

Heraclius took for himself the ancient Persian title of "King of Kings" after his victory. Later on, starting in 629, he styled himself as Basileus, the Greek word for "sovereign", and that title was used by the Roman Emperors for the next 800 years. The reason Heraclius chose this title over previous Roman terms such as Augustus has been attributed by some scholars to his Armenian origins.

In Islamic and Arab histories Heraclius is the only Roman Emperor who is discussed at any length owing to his role as the Roman Emperor at the time Islam emerged.

One of the most important legacies of Heraclius was changing the "official" language of the Empire to Greek in 620 AD.

Ираклий, императорът, който прави гръцкия "официален" език на Римската империя

Ираклий (на латински: Flavius Heraclius Augustus, на гръцки: Φλάβιος Ἡράκλειος, Flavios Iraklios; ок. 575 – 11 февруари 641) е император на римляните от 610 до 641 г.

По време на управлението на Ираклий учените му приписват много постижения. Той спаси империята от колапс и в процеса разшири империята, а неговата реорганизация на правителството и армията беше голям успех. Опитите му за религиозна хармония се провалят, но той успява да върне Честния кръст, една от най-светите християнски реликви, в Йерусалим.

Ираклий взе за себе си древната персийска титла "Цар на царете" след победата си. По-късно, започвайки от 629 г., той се представя като Basileus, гръцката дума за "суверен", и тази титла е използвана от римските императори през следващите 800 години. Причината Ираклий да избере тази титла пред предишни римски термини като Август се приписва от някои учени на неговия арменски произход.

В ислямската и арабската история Ираклий е единственият римски император, който се обсъжда надълго и нашироко поради ролята му на римски император по времето, когато ислямът се появява.

Едно от най-важните завещания на Ираклий е смяната на „официалния“ език на империята на гръцки през 620 г. сл. Хр.

Libro de Los juegos, „книга с игри“, с подзаглавие El Libro de ajedrez, dados e tablas, „книгата за шах, зарове и маси“

 Никола Бенин

Le Libro de Los juegos, «livre des jeu », sous-titré El Libro de ajedrez, dados e tablas, «le livre des échecs, dés et tables», a été écrit au XIIIe siècle à la demande du roi Alphonse X de Castille(dit « Alphonse le Sage » ou « Alphonse le Savant » , né le 23 novembre 1221 á Toléde et mort le 4 avril 1284 á Séville) entre 1251 et 1283. Les jeux qui y sont présentés sont les échecs, les dés et les tables. Le livre contient la description la plus ancienne connue de certains de ces jeux. Il s'agit de l'un des documents les plus importants de recherche historique sur les jeux de société. Libro de los juegos n'aborde pas les jeux d'un point de vue moralisateur mais plutôt dans un contexte astrologique. Le contenu du livre est basé sur le raisonnement et le hasard. Le livre est divisé en trois parties

* la première sur les échecs, faisant appel uniquement au raisonnement ;

* la deuxième sur les jeux de dés, faisant appel uniquement au hasard ;

*la troisième sur les jeux de tables, faisant appel à la fois au raisonnement et au hasard. Le manuscrit original se trouve en Espagne, à la bibliothèque du monastère de l'Escurial. Il se compose de 98 pages comportant 150 enluminures. Il est relié en pleine basane et mesure 42 cm de haut sur 28 cm de large. Réal Biblioteca del Monasterio de San Lorenzo de El,Escorial. RBME T-I-6 Fol : 0066r.

Libro de Los juegos, „книга с игри“, с подзаглавие El Libro de ajedrez, dados e tablas, „книгата за шах, зарове и маси“, е написана през 13 век по молба на крал Алфонсо X от Кастилия (известен като „Алфонс Мъдрият“ или „Алфонс Ученият“, роден на 23 ноември 1221 г. в Толедо и починал на 4 април 1284 г. в Севиля) между 1251 и 1283 г. Игрите, представени там, са шах, зарове и маси. Книгата съдържа най-старото известно описание на някои от тези игри. Това е едно от най-важните исторически изследвания на настолните игри. Libro de los juegos не подхожда към игрите от морализаторска гледна точка, а по-скоро в астрологичен контекст. Съдържанието на книгата се основава на разсъждения и случайност. Книгата е разделена на три части * първият в шаха, апелиращ само към разсъждение; * вторият на игри със зарове, разчитащи единствено на случайността; *третото за настолни игри, включващо както разсъждение, така и шанс. Оригиналният ръкопис се намира в Испания, в библиотеката на манастира Ескориал. Състои се от 98 страници със 150 илюминации. Подвързана е с цяла овча кожа и е с размери 42 см височина и 28 см ширина. Real Biblioteca del Monasterio de San Lorenzo de El, Escorial. RBME T-I-6 Fol: 0066r.

Пирин през зимата с върховете около Тевно езеро

 Никола Бенин

Бъндеришката долина и връх Вихрен през зимата

 Никола Бенин

Алпийската стена на връх Вихрен в Пирин през зимата

 Никола Бенин

Дяконски олтарни двери в църквата "Света Троица" в Банско

 Никола Бенин

Велян Огнев (?) Творбата като графична рисунка и колорит може да бъде отнесена към работите на Димитър Молеров.

Върху двете крила на Дяконските двери в елипсовидни медальони са изобразени: ляво крило — пророк Соломон, св. Архангел Гавриил, св. Йоан Златоуст; дясно крило — пророк Давид, Света Богородица и св. Василий Велики.

Тефтер за приходите и разходите на църквата "Света Троица" в Банско (1891–1894) година

 Никола Бенин

Димитър Молеров "Благовещение" - 1841 година / Църква "Св. Троица" в Банско

 Никола Бенин

Описание

Традиционно решена иконография по темата. Света Богородица е представена на трон с богата барокова украса. Пред нея на малък аналой, върху който са поставени затворена книга и свитък, в цял ръст е застанал св. Архангел Гавриил. В лявата си ръка той държи разцъфнал крем, а с дясната сочи малък гълъб — символ на Бог Дух Светии, който лети над нея. Двете фигури са изобразени на фона на богат бароков интериор. Света Богородица е разположена в абсида, украсена с орнаменти, а Архангелът е на фона на барокова сграда. В горната част на иконата са поместени допоясно фигурите на пророците Давид и Соломон със свитъци в ръце. Композицията е тържествена, а графичната рисунка и колоритът издават ръката на много талантлив художник.

Техника: Темперна

Техниката на изпълнение е смесена, с богата позлата с листово злато (варак) и с велатури. По ореолите на персонажите има гравировка. Приложена е и техника на изписване „пробастър".

Основа: Дърво

Основата на иконата е от две дъски от иглолистна дървесина — мура. Грундът е гипсов, нанесен тънкослойно.

Състояние, реставрационни намеси и коментари

В долната средна част на иконата се забелязват множество разрушения по живописния слой, които са реставрирани твърде непрофесионално.

 

КРИТЕРИИ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА ИНТЕРПРЕТАТИВНО СЪЧИНЕНИЕ: ОЦЕНЯВАНИ КОМПЕТЕНТНОСТИ

 Никола Бенин

1. Литературни компетентности Общо 10 т.

1.1. Интерпретира художествения текст като фикционална реалност 0 – 3

1.2. Разпознава структурни елементи на художествения текст и анализира

техните функции

0 – 3

1.3. Тълкува смисъла на художествения текст 0 – 4

2. Компетентности за изграждане на аргументативен текст Общо 12 т.

2.1. Формулира теза, съответстваща на зададения проблем 0 – 3

2.2. Целенасочено, задълбочено и последователно аргументира формулираната

теза

0 – 5

2.3. Създава цялостен (свързан и завършен) и смислово съгласуван текст 0 – 4

3. Езикови компетентности Общо 8 т.

3.1. Прилага лексикалната норма 0 – 2

3.2. Прилага граматичната норма 0 – 2

3.3. Прилага правописната норма 0 – 2

3.4. Прилага пунктуационната норма 0 – 2

ОБЩ БРОЙ ТОЧКИ ПО КРИТЕРИИТЕ: 30 т.

Комуникационни умения

 Никола Бенин

Способността за ефективна комуникация е едно от най-важните от всички житейски умения. Комуникацията дава възможност да се предава информация между отделни хора или групи от хора, това е умението да се представи информация, от една страна и да се разбере предоставена информация, от друга. Наред с това ефективната комуникация включва и умението за разбиране на условията и ограниченията в комуникационната ситуация и адаптиране на собственото поведение с цел да се постигнат целите на участващите в комуникацията субекти. Умелият комуникатор e eфективен във всички елементи на комуникацията – от ясното и разбираемо изпращане на своето послание до разбирането и приемането на посланието на друг човек като ползва ефективно всички канали на общуване – присъствени и неприсъствени, писмени и устни, вербални и невербални.
Умението за успешна комуникация допринася за умело разчитане на комуникационната ситуация и адаптиране на поведението с цел постигане на конкретни комуникационни цели чрез анализ на получените послания и активно изразяване на собствената позиция при спазване на правилата за ефективна комуникация. Това дава възможност за активно въвличане на класа в приобщаването на деца и ученици, които се нуждаят от приобщаване в училищна среда.

Какво представлява умението и защо е важно

Представено опростено, комуникацията е акт на предаване и получаване на информация от един субект на друг. Комуникацията е двустранен процес, в който винаги има две страни – споделящ/изпращащ информация и получаващ/ разбиращ информацията. Ефективна е комуникацията, която осигурява изпращане и получаване на информацията по начин, който задоволява в максимална степен постигане на целите и за двете участващи в процеса страни.

Защо да развиваме комуникационни умения?

Комуникационните умения са неизменна част от обучителния процес – децата се учат да четат и да се изразяват, да представят материал пред класа, да казват стихчета наизуст, да подготвят презентации и да пишат аргументативни есета, учителите и учениците общуват през цялото време, учениците общуват интензивно със свои приятели както на живо, така и онлайн. Защо тогава да планираме и да развиваме комуникационни умения у учениците целенасочено?
Виждаме няколко ключови причини:

1.  Ефективната комуникация през ХХІ век е фундаментална за личния, учебния и професионалния ни успех. В личен план умението да споделяш разбираемо какво мислиш и да разбираш какво и защо мислят останалите около теб спомага за изграждането на смислени, плодотворни и искрени взаимоотношения с хората. В професионален план, без значение какво работим, е важно както да разбираме и изпълняваме задачите си, така и да общуваме ефективно с колегите си. Затова комуникационните умения са в основата и на друго важно умение от този наръчник – работа в екип.

2.  Ефективната комуникация става все по-ценна в свят, в който общуваме с много различни хора всеки ден и в който количеството информация, което достига до нас, расте непрекъснато. Става все по-важно да можеш бързо, ясно и запомнящо се да предадеш конкретна информация.

3.  Образованието се променя така, както се променя моделът на икономиката, новите технологии и начинът на общуване като цяло. Както говорим и в главата, посветена на работата в екип, моделът на образование, в който учителят преподава, а учениците слушат, е изчерпан. Ако преди е било необходимо само учителят ясно да артикулира мисълта си, а учениците да я възпроизвеждат, днес е важно да научим учениците си уверено да защитават позицията си, да структурират собствените си мисли, да убеждават, да търсят различни начини да представят информацията в зависимост от аудиторията, да изслушват и да разбират различни гледни точки. Защото точно това ще ги подготви да бъдат хора, които създават собствения си живот и се борят да постигат целите си.

Как да развиваме комуникационни умения?

Когато говорим за целенасочено и задълбочено развиване на дадено умение, не можем да разчитаме само на неговото естествено развитие като страничен ефект от ученето. Важно е да имаме фокус, стратегия, ясни цели и следене на напредъка. Важно е учениците да са наясно какво и защо се прави, какво се очаква от тях, какви са критериите и как могат уменията им да се подобрят.
За да постигнем това, и тук разделяме умението на основни елементи:

1.  Ясно и ефективно артикулира идеи и мисли;

2.  Слушане за разбиране на смисъл;

3.  Комуникиране за постигане на различни цели в различни среди.

В картата на умението са посочени и конкретни цели, които развиват основните елементи.
Относно оценяването на напредъка едно от решенията е използването на ясни и разбираеми критериални матрици, които учениците да ползват за самооценка и учителите за оценка на напредъка (такива ще намерите тук за някои от стратегиите, както и основна матрица за напредък по умението).
Обучението по комуникационни умения е важно да започне още в първи клас, защото тогава се създава и обогатява речникът на децата, както и основните правила за общуване с познати и непознати, по-възрастни хора и връстници. Една от стратегиите, освен целенасочени задачи и упражнения, е интегрирането на комуникационни умения в управлението на класната стая под формата на правила, код на общуване и говорене и т.н.
Друго много важно при развиването на това умение в класната стая е да се дава възможност на учениците за автентично общуване чрез задачи като дебати, дискусии, работа в групи, ролеви игри, презентации, речи, писане на имейли и запознаване с нови, различни хора.
Развиването на тези умения започва от най-основните – говорене, изразяване, изслушване, и след това се надгражда с по-сложни, като долавяне на смисъл и чувство, представяне пред публика, дебатиране. Общуването се състои от множество комплексни умения, затова развиването му трябва да става постепенно, на малки части, с разнообразни активности и рефлектиране върху постигнатото