Никола Бенин
Това беше втората по продължителност среща на върха на ЕС досега: 27-те държавни и правителствени ръководители преговаряха за бъдещото финансиране на Европейския съюз повече от четири дни. Ето и един преглед на решенията:
Колко голям е договореният пакет за финансиране?
Пакетът включва общо 1,8 трилиона евро. От тях 1,074 трлн. евро са заделени за многогодишната финансова рамка, т.е. нормалния бюджет на ЕС за седемте години от 2021 г. до 2027 г., който се осигурява от вноските на държавите членки. Европейската комисия предложи 1,1 трилиона евро.
Нов и исторически е Фондът за възстановяване, с обем от 750 милиарда евро: за първи път в своята история ЕС стартира пакет от стимули, финансиран с дълг. Той има за цел да помогне за противодействие на рецесията, свързана с пандемията. Комисията е овластена да емитира облигации на финансовите пазари. Очаква се обаче програмата да остане временно изключение: планирано е емитирането на облигации да приключи през 2026 г., а парите да бъдат използвани само за облекчаване на последиците от кризата. Договорите на ЕС забраняват постоянната задлъжнялост.
Каква част от него ще се влива в държавите от ЕС като субсидия?
Общият обем на фонда съответства на предложението на председателя на ЕК Урсула фон дер Лаейен, но съставът се промени: след тежки преговори ръководителите на правителствата се съгласиха да ограничат сумата на невъзстановими дарения на държавите членки до 390 милиарда евро.
Фон дер Лайен, като канцлера Ангела Меркел и президента Еманюел Макрон, предложи 500 млрд. евро. За сметка на това обемът на средствата, които правителствата могат да вземат от заеми, бе увеличен до 360 милиарда евро. Това прави общо 750 милиарда евро. Икономистите обаче се съмняват, че обемът на кредитите ще бъде изчерпан. Досега никоя държава от ЕС не е имала проблеми с рефинансирането си на пазарите.
Размерът на субсидиите беше основният спорен въпрос на маратонската среща. Нетните платци Дания, Швеция, Холандия и Австрия първоначално бяха напълно против. Домакинът на срещата Шарл Мишел трябваше да се срещне с тях няколко пъти, за да проправи пътя за споразумение. Меркел и Макрон, от друга страна, изтъкнаха, че само заеми от ЕС ще донесат много малко облекчение за вече силно задлъжнелите страни като Италия.
Кои страни ще се възползват най-много?
Основните бенефициенти ще бъдат Италия, Испания и Франция. Досега тези три страни са най-силно засегнати от пандемията. Все още не е възможно да се определи точно коя държава ще получи високи субсидии. Премиерът на Италия Джузепе Конте очаква 81 милиарда евро като субсидии от възстановителния фонд, испанският му колега Педро Санчес очаква 72,7 милиарда евро. Франция, от своя страна, изчислява помощта на около 40 милиарда евро.
Средствата ще бъдат разпределени според формула за разпределение, която ще бъде изведена през 2021 и 2022 г. преди всичко чрез икономическата мощ и развитието на безработицата за последните пет години. През 2023 г. за изчисленията трябва да бъде използвано икономическото развитие от предходни години.
Как се разпределят парите?
За да получат пари от фонда, държавите членки трябва да представят национални планове за реформи и инвестиции за 2021-2023 г. в Брюксел. Тези планове първо трябва да бъдат одобрени от ЕК, а след това от Съвета на финансовите министри с квалифицирано мнозинство.
Средствата се изплащат на няколко транша - в зависимост от напредъка на реформата в съответната страна. За това решава ЕК след консултация със съответните местни власти.
Ако държава членка прецени, че реформите в държава получател са неадекватни, тя може да обжалва изплащането. Тогава ЕК първо трябва да спре плащането. След това спорът ще бъде уреден на ниво държавни и правителствени ръководители.
Трябва ли правителствата да се опасяват за еврофондовете, ако подкопаят съдебния контрол?
Не, поне не според Виктор Орбан. Унгарският премиер, заедно с полския си колега Матеуш Моравецки, триумфално обяви, че „успешно са се противопоставили на всички опити, които свързват достъпа до парите на ЕС с критерии, основани на върховенството на закона“. И двете национални консервативни правителства от години желаят да владеят съдебната система и медиите.
Европейската комисия предложи нова система за наказание, базирана нана нарушенията на общата норма на закона чрез намаляване на средствата на ЕС. Меркел също се застъпи за това. Заради ветото от Орбан и Моравиеки държавните и правителствените ръководители отложиха решението.
По темата има ожесточена критика от страна на Европейския парламент: Сигналът за Орбан и Сие е опустошителен, казва зеленият депутат Даниел Фройнд: „Ние ви критикуваме за вашите ежеседмични изказвания, но не е нужно да се страхувате от последствията“. Междувременно милиарди повече от европейските данъкоплатци кацат в джобовете на клана Орбан, оплаква се Фройнд.
До колко модерен е новият бюджет?
Съкращенията, реализирани от „спестовната четворка“, са изцяло за сметка на бюджета на ЕС - и по-специално за сметка на бъдещи програми. Средствата за финансиране на научни изследвания, дигитализация или отбрана са значително намалени в сравнение с предложението на ЕК.
Фактът, че например само 6,8 милиарда евро трябва да бъдат на разположение за дигиталната програма през следващите седем години, е „лоша шега“, критикува евродепутатът от Германската социалдемократическа партия Тимо Вьолкен.
Държавните и правителствените ръководители увеличиха парите за традиционните области на земеделието и структурните фондове в сравнение с първоначалното предложение, което предвиждаше само умерени съкращения. Редица икономисти разкритикуваха факта, че възможността за модернизиране на бюджета е „пропиляна“.
Колко зелен е бюджетът?
Общо 30 процента от пакета за възстановяване и седемгодишния бюджет на ЕС ще бъдат изразходвани за опазване на климата. На пръв поглед ЕС остава верен на своята амбициозна политика в областта на климата. Държавните и правителствените ръководители потвърдиха целта за климатична неутралност до 2050 г., както и планираното затягане на целта за намаляване на CO2 за 2030 г.
Въпреки това съкращенията в бюджета на ЕС са за сметка на Зелената сделка: за въглищните региони и промяната им след прекратяването на ползването на въглищата се планират няколко милиарда по-малко бюджетни средства. Съкращаването на научните изследвания може да повлияе и на климатичните технологии, например при производството на стомана без въглероден диоксид. „Това споразумение е за сметка на климата“, критикува говорителят на политиката за климата на Зелените в Европейския парламент Майкъл Блос.
Как трябва да се изплащат сега поетите дългове?
За 750 милиарда се твърди, че ще се финансират чрез дългове, които след това трябва да бъдат изплатени. Държавните и правителствените ръководители възнамеряват да започнат с това преди края на новия бюджетен период от 2027 г. Откъде трябва да дойдат средствата за изплащането, все още не е ясно.
На срещата на върха единственото решение беше да се въведе данък върху нерециклируемите отпадъци, ако е възможно през следващата година. Лидерите не можеха да се споразумеят за други налози. Приходите от търговията с емисии вече са планирани в националния бюджет, каза Меркел. Цифровият данък все още трябва да се преработи.
Няма коментари:
Публикуване на коментар