Никола Бенин. Старите кашчи в Банско

Никола Бенин

Ако не сте посетили някоя от старите къщи на Банско със слън- цегрейнал таван и пармаклия чардак, все едно не сте били в този град. Старите каменни къщи ведно с величествената църква „Света Троица" и многогласата камбанария извайват емблематичния и ар­хитектурен образ на Банско, вграден в алпийския пирински ланд­шафт.

Старите къщи на Банско със слънцегрейнали тавани! В колко възторжени есета и очерци са описани от краеведи, журналисти и поети. Дори научни работници и архитекти често пренебрегват научния стил, за да изразят вълнението си от красотата им. Извест­ният български драматург и етнограф с корен от Банско Стефан Костов е посветил обширна етнографска студия на банските стари къщи. Борис Еринин, инженер по професия и краевед по призвание, ни е оставил неиздаден ръкопис в музея на Вапцаров, озаглавен „Банските къщи и техните обитатели". Братята Димитър и Костадин Молерови подробно са описали прочутите скриовници в укрепените стари търговски къщи, подчертавайки характерния само за Банско „градищен" образ.

Трима научни работници - Стефан Бояджиев, Нели Чанева и Лили Захариева - съавтори на академично издадената книга „Ар­хитектурата на Българското средновековие", доказват, че старите къщи в Банско имат български болярски произход и ги сравняват с къщите в Арбанаси, Търново и Ловеч. Проф. Георги Кожухаров в своя научен труд „Българската къща през пет столетия" определя банските стари къщи като самостоятелна самобитна архитектурна група, тъй като в своите издирвания не е открил никъде в България аналогични обекти на старинно строителство. Като довод за това си твърдение сочи появата в банската стара къща на специални по­мещения - месилник" (помещение за месене на хляб), „подник" (обор) и „кашчи" (специално помещение за вършене на всички до­машни дейности). Те са описани от него подробно като интериор и функция.

Краят на XVIII век е време, белязано с усилен строеж на двукати богати къщи в Банско. Това явление се дължи на икономическото и духовно въздигане на града. Строят се големи каменни постройки, заобиколени от високи до 3 метра дебели зидове с пробити в тях бойници, а вътре в подземието, намерено е място за сигурно скри­валище не само от ненадейно нападение, но и от случаен пожар. Така всяка къща става крепост и Банско придобива името на ук­репен град, без да има защитни околоградски стени. Будните бан- скалии градили с мерак и усет за хубост и дълговечност. Големите къщи се градят с големи пари и с още по-голям майсторлък, но и с още по-голямо търпение - да се доизкусури всичко докрай. Пък и можело ли е да се строят какви да е къщурки в преддверието на тая величествена планина!

Всеки банскалия градил според материалните си възможности доколко се е простирала чергата му. Но имало нещо и като всеобща надпревара - на кого къщата ще бъде по-голяма, на кого по-хубава. Едни други си разменяли „юрнеци^", та някои къщи започнали да си приличат като близнаци по фасада и вътрешна уредба. Банскалии както се вижда били пестеливи, не си пропилявали придоби­тото имане за каквото и да е. Вродената им пестеливост проличала с добрата си страна. Всичко спечелено и цялата си енергия те вла­гали в строежа на дълговечни къщи. Колкото до майстори, Банско си имало прочути майстори за всеки вид дейност в една градя - от темела до високите бели комини на покрива.

За най-старите къщи от преди три века преданията и легендите са малко. Тяхното минало е покрито с неразгадаема тайнственост. Но може със сигурност да се твърди, че тук са дошли заселници от дълбока древност - секли са непристъпните гори в подножието на планината и са разчиствали терени за къщи, дворове и градини. Над тях оставал лес от бор и чернак - честа и вярна гора. А къде ио-безопасно и благоприятно място за заселване, закътано от вет­рове и богато на вода и слънце.

Няма данни за етническата принадлежност на тези поселници, но може да се предполага, като се съпоставят исторически епохи и някои допълнителни обстоятелства, че сред тях е имало боляри и банове, подгонени за неподчинение на деспотичен владетел или чуждестранен поробител. Няма съмнение, че те умеели да се само­отбраняват и владеели оръжие, с което да възпрат всеки нападател.

Тръгнете по тесните начупени на зиг-заг улички в Теговата ма­хала, за да попаднете в най-запазения старинен кът на Банско. Си­гурно ще попитате, защо тези сокаци не са строени по права линия и не са по-широчки. Робството е наложило този странен проект на улично строителство - гоненият нещастник по тесния сокак можел да се скрие в каменната чупка на зида и вражеският куршум да изгърми на халос. Този своеобразен открит тунел се образува от каменните огради на дворовете от двете му страни, достигащи до три метра височина и метър дебелина. Зидовете са разделени на известно разстояние от съседски високи мурови порти със задъл­жително вградени наблизо бойници. Те наподобяват фунии с ши­роката част навътре, през която стопанинът може да „следи" с пуш­ка неканените гости. Тази оригинална система от нагънати улички иде от Епохата на Възраждането. Запазена е в целия югозападен край на България.

Вгледайте се в портите, вградени в каменните зидове - сглобе­ни са от дебели мурови дъски, слепени със смола, обковани с едри гвоздеи и затегнати с железни обръчи. Някои имат по две врати - през високата минат конете и каруците, през ниската - обитателите на къщата. На малката врата има прикована метална плочка и при­вързано към нея чукче за повикване. Отворете една от тежките пор­ти и ще се окажете сред обширен двор - в дъното е изкопан бунар, над него е надстроена барачка над земята и намотано на врътка въже, с което се издърпва дървената кофа с бунарска вода. В друг двор ще видите чешма с дълго мраморно корито. Из пиринчения чучур блика непрестанно студена пиринска вода, която овлажнява въздуха и весели хората. В дъното на тези обширни дворове е по­строена плевня за сено и шума. В приземието е подникът с ясли и застилка от слама, върху която нощува добитъкът. Наблизо е изгра­дена пещ по специален образец за печене на хляб.

    Фасадата на най-старата банска къща ще ви разочарова, защото изложението й е така ориентирано, че да се вижда откъм двора само тясна стена - истинската й големина е скрита за чуждо око. Лицето на къщата е семпло, без каквито и да е архитектурна и зографска украса. Впечатляват дълбоко вкопаните в земята темели, изграде­ни с едродялани камъни и скрит градоред, запоен с хоросан. Зида­рите редували каменен пласт с хоризонтална дървена греда и пак камъни скрепени с хоросан. Камъкът бил предпочитан, макар че дървесина всеки могъл да си насече от планината, колкото си иска. Строителите оценявали, че камъкът е по-здрав и по-сигурен - не може да се руши и да изгаря. В банските стари къщи освен укре­пителни мерки против пожар се прилагала и противозапалителна специална изолация под подовете и таваните. Такава ще откриете в търговските къщи в складовете за стока.

До втория кат на укрепителната къща води външна дървена стълба, плътно до стената - навярно за икономия на жилищна площ. Отвън е обградена с дъски. Под стълбата се образува не­голям килер с вратичка, където се помещава багаж и сечива, за да бъде разчистен и прибран дворът. Острата балтия си има точното място - забита в подпорна греда, та да бъде на лесно, ако потрябва за отбрана.

Качете се на просторния чардак, високо извисен и обърнат на изток за утринното слънце към двора. 

Заграден е с дървен пара­пет. Чардакът заема място колкото за четири стаи, чиито врати са наредени от краищата му. Вторият етаж е изграден върху дебели мурови подпорни греди. Такива добре оформени греди носят и по­крива. Част от пространството под чардака остава празно, а друга част е заделена за зимник и скриовник. Вратите на одаите са ниски, отвътре „запнати" с напречна гредичка, плъзгаща се в специален улей. Дълги греди от църна мура се простират от край до край на потона (таван) - минават високо през чардака и образуват стреха над двора. Тия греди таванници строителят ги хваща на ключ, та яко и дълговечно да поддържат покрива. Строителят е предвидил и слой от дребни камъчета, залети с хоросан, който не позволява да се разпространява избухнал пожар. Подовете са застлани с ка­менни плочи или с глинест пласт върху дървен гредоред. Одаите се отоплявали от огъня на огнището, който често замествал газената лампа. Всички дрехи и завивки се прибирали във вградени в сте­ните шкафове. От кухнята се излиза в ходник¹ с две врати - една­та води към тавана, другата - към дъсчена тоалетна, прикрепена към външната страна на къщата. Големината на одаите зависи от тяхното предназначение. Някои са съединени помежду си с ниска сводеста врата и се наричат „средници".

Влезнете в голямата одая, в която денувало цялото семейство. В нея цял ден пращял в огнището църнак и борина. Подигнете ша­рената черга от пода и ще видите голям железен капак, под кой­то тясна стълбичка води до скриовника. В някои къщи се срещат скриовници на два ката. Стените им са каменни и дебели, с малки зарешетени прозорчета със спуснати капаци, със странични врати, които извеждат в задния двор или в таен ход, по който може да се избяга при опасност. Зад тези дебели стени е протичал тежък па­триархален, тих, порядъчен живот.

В Банско още от кърджалийски времена в заможните къщи е имало скривалища. Банскалии ги наричат още тайници. Те са вко­пани дълбоко под сградата и всички врати яко се залостват. Вътре в такова подземно мрачно помещение можело да се кара с дни и нощи. Там пожар не можело да достигне. При нужда в скриовника се прибирало имането на цялата рода и махалата.

В книгата „Архитектура на Българското средновековие" е по­местена снимка на запазена доскоро жилищна отбранителна кула край Глазне. В разрушените стени се виждат прорези на бойници и резервен изход с желязна врата. Такава кула е била градена в двора на най-древната къща в Банско.

Старите къщи-крепости и крепостни кули са били изградени от камък - от основата до покрива. Но зад студените каменни стени, вътре в къщите се е приютявала скрита топлина и домашен уют. Студените плочести подове били застилани с топли вълнени ша­рени черги и халища. Наредените по краищата на одаята миндери стопанките покривали с китени одеяла. Сандъците били пълни с на­диплени черги и ресначи, с тъкани на вдявка вълнени възглавници. Сутрин ранобудната домакиня ги премятала на пармаците на чар­дака да ги погали слънцето и пиринският повейник. Мераклийките майки с такъв чаиз изпращали женската си челяд под венчило.

С какво се отличава новата възрожденска банска къща? Веднъж опознали свободния живот извън Отоманската империя, банските търговци и занаятчии започнали да строят жилища, които впечат­ляват с по-големите си размери и удобства. В този късен период на турското владичество са изградени в Банско солидни каменни къщи, някои от които са истински шедьоври на банските строите­ли. В повечето от тях е запазена традицията да се поместват навъ­тре в двора. Едва към средата на XIX век някои от възрожденските къщи излизат на улицата. Все по това време банскалии започнали да изграждат втория етаж със самоделни тухли, които белосвали с гладка варова мазилка. Тухленият градеж правил жилището по- приветливо за живеене. Покрива настилали със самоделни кереми­ди с полуцилиндрична форма, наредени плътно една до друга така, че да образуват дълги браздички, по които да се оттича дъждовната и снежна вода. Чардакът запазва своето изложение към слънцето, но е значително по-малък. Възрожденската къща не остава без скриовник - вкопан на два метра в земята и разширен по размери, за да побира всичката търговска стока. В стените му са прорязани процепи за неотменните бойници за самозащита. Над него е изгра­ден зимник с хамбар за зърно. В скришно място в приземието е оставен да чака „барутник", ако потрябва...

Идва времето на кокетното строителство, на разхубавения дом. Фасадата е раздвижена със симетрични еркери - хем за хубост, хем за разширяване жилищната площ на втория етаж. Лицевата стена на къщата се облицова с мраморен камък. Мераклиите и богати стопани поръчвали и зографска украса. Някои фамилии си поръч­ват да им бъде монтирана плоча с година на строежа и името на сайбията. Прозорците са разширени и обрамчени със стенописци орнаменти.

Вътрешната уредба на възрожденската къща свидетелства за го­лемите материални възможности на мнозина банскалии. Появяват се резбосани слънцегрейнали тавани на чардаците и одаите, зогра­фисани стени с европейска блажна боя, запазила свежестта си и до днес. Резбовани стълбове с изящни капители, поддържащи чардака и тавана.

В чорбаджийската чардаклия къща непременно се определяла одая за гости. Тя е с най-богата наредба, с най-новите шарени чер­ги, с китени одеяла по миндерите, с донесен от Европа мангал за отопление, чиято бакърена светеща жарава замества всяко друго светило.

С течение на годините дървото все повече се настанява в архи­тектурата и във вътрешното обзавеждане на банския дом. Дъсчени­те подове изместват каменните плочи. Появява се почти към всяка банска къща колибата. Тя представлява дървена открита тераса с размери на голяма одая, подигната на няколко метра от земята, огра­дена с дървен перваз, за да бъде безопасна за деца. Прилепнала е до горния край на чардака, съединена с него с дъсчена пътечка или стъпало. Предназначена е да дари стопаните на къщата с колкото може повече слънце. Тук банскалийката си върши „сушчавата" ра­бота, премята на върлини прани дрехи и завивки. Понякога присяда с хурка да си попреде на тифирич и да подиша градински и пирин­ски въздух. А голямото пространство под колибата побира дървата за зимата и всичкия потребен и непотребен багаж. Специалистите твърдят, че такава паянтова дървена пристройка към къщата се сре­ща само в разложките селища.

Заслушайте се, опрели гръб на някой муров стълб на чардака... Ще чуете древна приказка, която ще ви накара да се замислите. Одаите на тия стари бански къщи са били пълни с младост, изрича­ни са гальовни думи от обичащи се млади, чувал се е детски плач и глъч, чувал се е звяк на оръжие и звънтеж при броене на жълтици и минцове. Зад тия дебели каменни стени са се раждали книжовници и калугери, митрополити, търговци, зографи-иконописци, битка- джии, самоуци техници и даскали, сановници, комити и поети. В тези тежко строени къщи са родени и отгледани Пенко Баанов- бъдещият отец Паисий, Никола Бенин - бъдещият Неофит Рилски, Тома Вишанов - родоначалник на Банската иконописна школа, Ни­кола Вапцаров - бъдещият известен в целия свят поет. В тях като у дома си са се чувствали Яне Сандански и Гоце Делчев... Тия къ- щи-крепости са изпълнили предназначението си, като са опазили имота на банскалии от разбойнически грабежи, но те са опазили нещо по-важно от жълтиците и минцовете - майчиното слово и националното самосъзнание на българина и надеждата, че ще се освободи от насилието на ятагана. В тези стари бански къщи и сега живее гордият спомен за един отминал свят, пълен с жажда за жи­вот и обич, за красота и мъдростен напредък. В одаите им е текъл тих и порядъчен патриархален живот, подчиняващ се на родовата повеля за общност и сговорчивост, за почитание на възрастните и взаимопомощ помежду им.

Тази повеля е била закон за богати и бедни. В тогавашното Бан­ско е имало - бедни махали със схлупени мижави къщурки, едно­етажни с две-три одаички и дъсчен покрив. Редом до одаите е бил подслонен подник и кокошарник. Обитателите на тези бедни сгра- дици гладували и мизерствали. Техните деца не ходели на учили­ще. По-будните сиромашки мъже и някои от средна ръка поемали пътищата към Европа и Америка с надеждата да успеят там. По­вечето гурбетчии се завръщали в заника на своя живот в родното Банско и с припечеленото строели нова къща.

Вековете се изнизвали, хората се раждали и умирали, а старите бански къщи не са помръднали, - и стоят достолепни като някогаш­ните си стопани. Днес са отворили порти за гости и туристи. Влезне­те и вие в някоя от къщите-музеи. Там ще научите историята на уни­калните старини на Банско, които чезнат с всеки изминат ден. Само тук е запазила своята поезия и романтика старата проста, но съвър­шена архитектура на Банско, взаимствана от съвършените форми на природата и сътворена от талантливи строители банскалии.

С мъка изричам страшната истина - в Банско безразсъдно са разрушени безценни старинни шедьоври, създавани с векове, за да останат в бъдните векове. Сринати са безвъзвратно тристагодишни къщи-замъци по безумната разпоредба на градоустройствени пла­нове, с безумния мотив „защото са много стари". „Каква е била тая заблуда, тая омая! Нямаше ли друго място за паметник на Паисий, та е трябвало да се жертва цяло кварталче - китка от стари къщи. През робството османлиите не са ги пипнали, а сега са поразени с варварска ръка" - възмущаваше се приживе краеведът Гьорката Ушев.

Днес в прекомерно пренаселения град с нови къщи и хотели битува в несъвместимо съжителство старото и новото - в резултат на това съжителство пред очите ни се плези строителна безвкуси­ца...

През миналия век имаше запрета, с която се забраняваше да се гради триетажен дом или обществени здания, за да не се засенчва гледката към Пирина. Имаше глоби и разпоредбата се спазваше. Сега сме в годините на „демократическата слободия" - издигат се къщи и хотели по четири, пет и нагоре етажи. Кой им дава разреши­телно за строеж и може ли въобще да не им даде, ако са собствени­ци? Кой го е грижа за десетките и стотици къщи, от чиито дворове и прозорци вече не се виждат на север пиринските върхове и на юг върховете и възвишенията на Рила и Родопа. Е, в многозвездните хотели има специални панорамни зали, където богатите клиенти могат да съзерцават планината с чаша кафе или уиски...

Ще завърша очерка за старите къщи на Банско със „слънцегрей- нали тавани" пак с думите на бай Гьорката Ушев, който запомних на последната ми среща с него: „Банско си изгуби сурата! Изгуби го!..."

Пред къщата на бай Гьорката, съградена от него за „услада на очите и драгост на душата" в незастроения преди години край на Банско, в самото подножие на Пирин, за да си го гледа и от дво­ра, и от стаята - днес се възправи по господарски нагло петета- жен хотел, който безпардонно закрива за уморения поглед на бай Гьорката Ушев не само Перин планина, както той сладкодумно си я именуваше, но и... половината от небето!

В неголямо Банско до и след Възраждането са възникнали сто­тина тежки чорбаджийски къщи. До днес останалите се броят на пръсти. Ще спомена най-известните: Хадживълчовата, Сирлещо- вата, Тодевата, Веляновата, Молеровата, Коювата, Хаджирадоно- вата, къщите на Златевия и Гечковия ансамбъл.