Никола Бенин. Хълмът Хисарлък, на който се намира Троя

ИЛИЯНА БЕНИНА    Никола Бенин

Хълмът Хисарлик израства от много разрушени и заровени селища. В най-старите селища (Троя I и Троя II), датиращи от края на IV и III хилядолетие пр.н.е. е., сградите на пиратско гнездо, заградено от здрави стени, разположени на търговския път, водещ през Дарданелите към черноморските страни, са разкопани.
Още в Троя I бяха открити мегарони - правоъгълни помещения, удължени по надлъжната ос, всяка от които заема целия или почти целия обем на съответната сграда.
Големите мегарони от Троя II (III хилядолетие пр.н.е.) вече имат правилната конфигурация. Кръгло постоянното огнище се намира на главната ос на по-големия мегарон. В такива мегарони живеели патриархални семейства на водачи, чието пребиваване е отделено от вътрешна стена от наблъсканите една до друга, безредни сгради на обикновени комуни. Външна стена крепост порта, портите на вътрешната и входната част на мегарона са сходни по план, което показва примитивността на архитектурно мислене. Типът мегарон изиграва важна роля в развитието на античната архитектура: нейната схема по-късно стана основата за схемата на гръцкия храм.

Археологически, градоустройствен и архитектурен анализ на прекумските фази на Хълма Хисарлик (Троя I–II)

Разкопките на хълма Хисарлик (Северозападна Анатолия, регион Троада), започнати от Хайнрих Шлиман и Вилхелм Дьорпфелд и по-късно прецизирани от Карл Блеген и Манфред Корфман, разкриват стратиграфска последователност от над десет основни селищни слоя (Троя I–X). Най-ранните хоризонти — Троя I (ок. 3000 – 2550 г. пр.н.е.) и Троя II (ок. 2550 – 2300 г. пр.н.е.) — принадлежат към Ранната бронзова епоха (Maritime EB I–II) и представляват ключови паметници за изследването на анатолийско-егейските културни връзки, фортификационната инженерна мисъл и генезиса на протомонументалната архитектура.

1. Топография, стратегически геополитически контекст и фортификация

Селището върху хълма Хисарлик възниква на стратегическо възвишение, контролиращо южния вход на Хелеспонта (Дарданелите) при вливането на реките Скамандър (Карамендерес) и Симоис. В Ранната бронзова епоха морският бряг е бил значително по-близо до акропола, което е позволявало контрол върху морските търговски пътища между Егейско и Черно море, както и сухоземните транзитни коридори между Балканите и Анадола.

• Троя I: Представлява сравнително малко, но защитено селище с диаметър около 90 m. Фортификацията включва масивна каменна стена с дебелина около 2,5 m, подсилена с трапецовидни кули и подпорни контрафорси, наклонени навътре (изградени от необработен камък на суха зидария и надградени с глинени тухли / pisé).

• Троя II: Отбелязва радикално преустройство и архитектурна консолидация. Цитаделата е разширена (диаметър ок. 125 m) и оградена от монументална фортификационна стена върху каменен цокъл с талус (наклонена основа) и суперструкция от печени на слънце тухли. Проходът се осъществява през монументални пропилеи (FO и FN), оформени с изпъкнали пиластри и дървени греди за укрепване на отворите.

+-----------------------------------------------------------------------+
|                СТРАТИГРАФСКА И АРХИТЕКТУРНА СХЕМА                     |
|                                                                       |
|  [ ТРОЯ II ЦИТАДЕЛА ]                                                 |
|  +-----------------------------------------------------------------+  |
|  |  [ Порта FO / FN ]                                              |  |
|  |        |                                                        |  |
|  |        v                                                        |  |
|  |  [ Вътрешен двор ]                                              |  |
|  |        |                                                        |  |
|  |        +---> [ ЦЕНТРАЛЕН МЕГАРОН II A ]                         |  |
|  |              - Дължина: ~35–45 m | Ширина: ~13 m                    |  |
|  |              - Дълбок Пронаос (Преддверие)                      |  |
|  |              - Голям Наос (Зала) с Монументално Огнище (~4 m)    |  |
|  |              - Патриархално/Вождско и сакрално средище          |  |
|  |                                                                 |  |
|  |  [ Странични мегарони: II B, II C, II E ]                       |  |
|  +-----------------------------------------------------------------+  |
|                                                                       |
|  [ ТРОЯ I РАНЕН ХОРИЗОНТ ]                                            |  |
|  - Прото-мегарони (напр. Сграда 102)                                  |  |
|  - Тесни каменни цокли, монолитни брадви, ранна керамика              |  +-----------------------------------------------------------------------+

2. Типология, метаморфоза и архитектурна анатомия на троянския Мегарон

Терминът мегарон (на гръцки: μέγαρον) в анатолийския и егейския контекст обозначава издължена правоъгълна сграда с единична надлъжна ос на симетрия, състояща се от открита или полуоткрита предна част (пронаос) и голяма основна зала (наос), понякога допълнена от задно помещение (опистодом).

А. Прото-мегарони в Троя I

Още в най-ранния хоризонт (Троя I, сгради 102 и 103) се наблюдава формирането на този план. Сградите са с продълговата правоъгълна форма, изградени върху каменни цокли с надстроени глинени стени (adobe). Покритието е било двускатно или плоско, поддържано от централни дървени подпори.

Б. Монументализация в Троя II (Комплекс II A – II E)

През периода Троя II архитектурната форма достига своя ранен апогей с изграждането на централния дворцов комплекс на цитаделата:

1. Мегарон II A: Големият мегарон е с размери приблизително 35–45 m дължина и над 13 m ширина. Дебелината на стените надхвърля 1,5 m.

2. Пронаос (Преддверие): Изключително дълбок пронаос с отворен челен фасад, рамкиран от удължени крайни стени (antae / анти), завършващи с дървени обшивни греди (parastades), предпазващи суровите тухли от ерозия.

3. Наос (Основна зала): Просторната зала съдържа монументално стационарно кръгло огнище (eschara) с диаметър близо 4 m, разположено строго по централната надлъжна ос. Огнището е изградено от глина върху камена основа и е служило както за отопление и приготвяне на храна, така и за сакрални ритуали (култ към домашното огнище и предците).

4. Конструктивна техника: Стените са съставени от сушени на слънце тухли, свързани с глинен хоросан, почиващи върху невисоки каменни цокли (orthostates). Използването на надлъжни и напречни дървени греди (ankerbalken) вътре в тухлената зидария осигурява сейсмична устойчивост на конструкциите.

3. Социално-пространствена организация и градоустройство

Архитектурата на Троя II демонстрира изразена протоурбанистична социална стратификация:

• Пространство на елита (Акропол): Централният двор, доминиран от Мегарон II A и съпътстващите го по-малки мегарони (II B, II C, II E), е строго изолиран от останалата част от селището чрез вътрешни преградни стени и фортификационни порти. Това е пространството на владетеля/вожда и неговия родов елит.

• Периферия и Долен град: Около акропола са разположени гъсто застроени, хаотично организвани жилищни структури на обикновената общност. Наличието на Долен град (Lower Town), потвърдено от геофизичните проучвания на Манфред Корфман през 1990-те години, показва, че Троя II не е била просто единична династична крепост, а укрепен административен център на по-широк агломерационен ареал.

4. Генетична връзка с Микенската и Класическата гръцка архитектура

В египтологията, класическата археология и историята на архитектурата типът „анатолийски мегарон“ от Троя I–II се разглежда като един от основните прототипи за последващото архитектурно развитие в Егейския басейн:

[ Троянски Мегарон (Троя II) ]
              │
              ▼
[ Микенски Дворцов Мегарон (Тиринт, Пилос, Микена - II хил. пр.н.е.) ]
              │
              ▼
[ Гръцки Храм "In Antis" / Простил (I хил. пр.н.е.) ]

1. Микенски дворци (1600–1100 г. пр.н.е.): Микенският мегарон преема триделната схема (портик/пронаос, преддверие/домоклинос и наос с централно огнище, обградено от четири колони) пряко от анатолийските и цикладските модели.

2. Архаичен и Класически гръцки храм: Каноничният план на гръцкия храм (temenos) — по-специално типът Temple in antis (храм в анти) — запазва надлъжната правоъгълна форма, антите на пронаоса и разположението на култoвото пространство вътре в наоса. Владетелската функция на мегарона се трансформира в сакрална жилищна функция за божеството (naos).

Библиография

1. Blegen, Carl W., Caskey, John L., Rawson, Marion. (1950). Troy: General Instruction and the First and Second Settlements. Vol. I. Princeton: Princeton University Press for the University of Cincinnati.

2. Dörpfeld, Wilhelm. (1902). Troja und Ilion: Ergebnisse der Ausgrabungen in den vorhistorischen und historischen Schichten von Troja 1870–1894. Athens: Beck & Barth.

3. Easton, Donald F. (2002). Schliemann’s Excavations at Troia, 1870–1890. (Studia Troica Monographien 2). Mainz am Rhein: Philipp von Zabern.

4. Korfmann, Manfred. (2001). Troia – Raum, Zeit, Kultur. In: Troia – Traum und Wirklichkeit (Exhibition Catalogue). Stuttgart: Theiss Verlag, pp. 32–41.

5. Mellink, Machteld J. (1986). The Early Bronze Age in West Anatolia: The Aegean and Asian Background. In: Cadogan, G. (ed.), The End of the Early Bronze Age in the Aegean. Leiden: E.J. Brill, pp. 139–152.

6. Werner, Krikor. (1993). The Megaron during the Aegean Bronze Age: A Study of Architecture, Spatial Organization and Function. Jonsered: Paul Åströms Förlag.