Никола Бенин
Съществуват безброй начини да изживееш живота си красиво.
Огромна част от
красотата, огромна част от това, което ни тласка да търсим истината, произлиза
от невидими връзки – връзки между идеите, между науките, между обитателите на
конкретно време и конкретно място, между вътрешния свят на всеки новатор и
следата, която той оставя по стените на пещерата на културата, между бледите
фигури, които се разминават помежду си сред нощния пейзаж с леко, небрежно
приятелско кимване, преди факлата на някоя революция да освети новия ден и
преди клечката кибрит да е преминала от едни ръце в други.
Фигури изследва комплексните аспекти на любовта
и търсенето на смисъл, като в рамките на четири века преплита житейските пътища
на няколко исторически личности – голяма част от които жени, повечето от тях
незаслужено потънали в периферията на историята. Разказът започва с астронома
Йохан Кеплер и завършва с океаноложката Рейчъл Карсън. Между тях се простира
галерия от художници, писатели и учени – Мария Мичъл, Хариет Хосмър, Емили
Дикинсън, Ралф Уолдо Емерсън, Чарлз Дарвин, Уолт Уитман и др. Чрез своя живот
те задават някои от най-важните въпроси: какво означава да оставим траен
отпечатък в един несъвършен свят? Постиженията и признанието достатъчни ли са,
за да сме щастливи? Гениалността ли е отговорът? А може би любовта?
Обиколка на
фигури: всичко е взаимно
Йорданка Белева
В математиката обиколката на фигура е сумата от
дължините на нейните страни. Характерното за фигурите на Мария Попова е, че
техните дължини като притоци на река се вливат в общото тяло на разказването,
сякаш да ни подсетят, че ретроспективно всичко може да бъде едно и
едновременно, че всичко е взаимно в пресечните точки на неделимото. На
неотделимото. В тази свързаност на срещите чета книгата. Перцепцията от
тревожния ум на учения, от меланхолията на мечтателя, от тръпката на
откривателя. Изравняването им извън сигурните територии на календара. Защото
независимо от датировките, основното време на книгата е безвремието: в
биографията на всяка фигура има достатъчно основания да приемем човека като
обстоятелство. Като основание за фрагмент. И колкото повече фрагменти
възприемаме и анализираме, толкова повече създаваме от тях животоподобна
мозайка. Може би тази книга е предимно подреждане на мозайката. Групиране на
неподозирани места с памет за някого, внимателно свързване, философски прочит
на съединителната тъкан. Сякаш е възможна обща биография на света с дигиталния
език на единиците (личности) и нулите (анонимните), с тяхното писмо от точки. И
във всяка една точка светът да е равен на себе си. „Ние се движим в непознатите
граници на социалната вселена посредством секстант, измерващ взаимоотношенията
ни – почти всеки нов човек, когото срещаме, е само на няколко степени на
разделение от някого, когото вече познаваме. Но от време на време се намесва
чистият шанс, за да ни напомни, че каквито и структури на контрол да
използваме, колкото и да бъркаме илюзията за избор със самия факт на избора,
във Вселената управлява един монарх – и той е случайността“. Много неслучайна и
изключително амбициозна книга (впечатляващ изследователски труд), с основателна
претенция за елитарна читателска публика. Сред тези страници нямаш шанс, ако в
читателската памет не сработват интервръзките за хора, места и процеси. За
всичкото като едно цяло. На този принцип е написана и книгата: фигурата
препраща към друга, мястото отпраща другаде и само на пръв поглед не си част от
нечия биография.
Няма коментари:
Публикуване на коментар