Никола Бенин
Салих ага е дългогодишен управител на Ахъ-Челебийско
(Смолянско).
Той е потомък на рода Кьорходжови, които са били българи мюсюлмани (помаци).
Кьорходжови са първите местни управници, издигнали се от средите на българите мюсюлмани и се титулували войводи - деребеи. Допреди тях за управници са били назначавани външни хора - турци от Истанбул. Първият войвода управник от деребеите е Мехмед Кьор ходжа, родом от с. Забърдо. Преселва се в Чепеларе, където откупува земи от юруците. Замогва се с овцевъдство и продажба на земи.
Избран е за управник в 1752 година и се преселва в Райково, където управлява до смъртта си в 1779 г.
Наследен е от синът му Сюлейман ага (1779 до 1798 г).
След смъртта на Сюлейман ага, синът му Салих ага управлява областта от 1798 до 1838, когато е убит от турците. Салих ага държал да има мир, ред и законност в поверената му област. Не допускал размирици и кърджалии в областта му. Не се поколебал да убие собствения си брат в 1805 - Аджи ага, който бил станал виден кърджалия. Салих ага не допускал външни хора да се месят в управлението му и с това си навлякъл омразата на турските аяни в Гюмюрджина. По негово време са построени повечето църкви в християнските села в Ахъ-челебийско, за чието построяване Салих ага активно им помагал. Често възниквали спорове между християните в коя махала да бъде построена църквата им и се допитвали до Салих ага за съвет. Бил почитан както от християни, така и от мюсюлмани. Назначава на важни постове в конака си много българи християни: ковчежник му бил Димо Митев, Милуш от Пашмакли бил капъджия, оръжеен майстор и данъчен бирник бил Нико Коджабашът, главни кехаи на стадата му били Райчо Харбалията, Стамат от Пещера, Хубчо от Аламидере.
Той е потомък на рода Кьорходжови, които са били българи мюсюлмани (помаци).
Кьорходжови са първите местни управници, издигнали се от средите на българите мюсюлмани и се титулували войводи - деребеи. Допреди тях за управници са били назначавани външни хора - турци от Истанбул. Първият войвода управник от деребеите е Мехмед Кьор ходжа, родом от с. Забърдо. Преселва се в Чепеларе, където откупува земи от юруците. Замогва се с овцевъдство и продажба на земи.
Избран е за управник в 1752 година и се преселва в Райково, където управлява до смъртта си в 1779 г.
Наследен е от синът му Сюлейман ага (1779 до 1798 г).
След смъртта на Сюлейман ага, синът му Салих ага управлява областта от 1798 до 1838, когато е убит от турците. Салих ага държал да има мир, ред и законност в поверената му област. Не допускал размирици и кърджалии в областта му. Не се поколебал да убие собствения си брат в 1805 - Аджи ага, който бил станал виден кърджалия. Салих ага не допускал външни хора да се месят в управлението му и с това си навлякъл омразата на турските аяни в Гюмюрджина. По негово време са построени повечето църкви в християнските села в Ахъ-челебийско, за чието построяване Салих ага активно им помагал. Често възниквали спорове между християните в коя махала да бъде построена църквата им и се допитвали до Салих ага за съвет. Бил почитан както от християни, така и от мюсюлмани. Назначава на важни постове в конака си много българи християни: ковчежник му бил Димо Митев, Милуш от Пашмакли бил капъджия, оръжеен майстор и данъчен бирник бил Нико Коджабашът, главни кехаи на стадата му били Райчо Харбалията, Стамат от Пещера, Хубчо от Аламидере.
Това не се харесвало на висшите турски власти и те търсели всякакъв начин да го
премахнат. Създала се дълготрайна прикрита вражда между Салих ага и Агуш ага от
Могилица, чиито произволия Салих Ага не търпял много. Дерибеите били местни
самоуправници и не позволявали на външни хора да им се месят в управлението.
Заради това Салих Ага си навлякъл и омразата на пашата на Гюмюрджина - Емин
бей. През 1838 година Салих ага с измама бил привлечен да иде в Гюмюрджина, уж
да му се даде награда за четиридесетгодишното му управление, но още първата нощ
бил нападнат и удушен в двора на правителствения конак. След смъртта му властта
в района била завзета от Агуш ага. Николай Хайтов казва: "Салих ага
направил за запазване на българщината в Смолянско много повече от десет войводи
и сто хайдути". Петър Маринов посочва, че в миналото народът пеел много
песни за Салих ага, които за съжаление са забравени с времето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар