Никола Бенин. За бирата или за изкуството да пиеш вкусна бира

Никола Бенин

Председател на Бирената партия в Русе, Банско и Видин

Известно е, че бирата се прави от три съставки: вода, ечемичен малц* и хмел, като се прибавя и мая (дрожди), за да осъществи ферментационният процес**. Има едно малко изключение и това е т.нар. „бяла бира” (Weissbier) или другояче казано „пшеничена бира” (Weizenbier), която наред с ечемичения, съдържа също и пшеничен малц. Това придава на добрата бяла бира един съвсем своеобразен и много приятен привкус – деликатна сладникава резливост на фона на основната фина горчивина.
Познавачите на  бирата знаят, че традиционната ечемичена бира се дели на два основни подвида: herb и съответно würzig. Herb, което означава на немски „тръпчив”,„горчив”, в която доминира хмелът, който й придава свежа и фина горчивина. Докато würzig е бирата с доминиращ малцов вкус, което я прави по-плътна, концентрирана, засищаща. В Германия светлата бира с преобладаващ herb-вкус се нарича pils, което идва от името на чешкия град Пилзен (Pilsen), където за пръв път започнало да се произвежда филтрирано светло пиво.
Наред със светлото филтрирано пиво, което се характеризира с лекота и заострена горчивина, се среща и така нареченото „естествено мътно” пиво (naturtrüb), което освен че е мътно и непрозрачно на цвят, е по-плътно на вкус. Това съвсем не е недостатък, защото съществуват превъзходни естествено-мътни бири.
Наред със светлото и естествено мътното нефилтрирано пиво, съществува и тъмно пиво (dunkel), чийто специфичен черен или кафеникаво-черен цвят и приятна тъпа горчивина идват от препечения малц в състава му.
Любителите на бирата обичат да пият и по-силно пиво, което е с по-високо алкохолно съдържание (около 7%). В Германия тази бира носи наименованието bock. Тя има обикновено тъмно жълт или оранжево-кафяв цвят и притежава специфичен вкус, който се характеризира с елегантна сладост, тежест и острота. Има също и така наречен doppelbock или „двоен бок”, чиято алкохолност може да достигне дори 12%,.
В България масовата „бира” (в това число и произвежданите в България международни комерсиални марки) не притежава автентичната хмелова горчивина. Вместо горчивина българската „бира” притежава горчива киселост (или в редки случаи сладникавост), което е възможно да е резултат от изкуствени добавки. Много често за стабилизатор се слага добавъчен алкохол. И за да не съм голословен, ще дам пример с една известна марка бира, умишлено няма да споменавам името й. Същата марка бира, която купувам днес у нас, е далеч по вкусови качества от тази, която пих в датската столица Копенхаген през 2000 година.
О, земи, о бира! О, terris, о cervisia!
______

* Малцът, това се покълнали чрез накисване зърна, след което процесът на покълване е прекъснат и полученият материал е изсушен.

** Добавянето на мая за процеса на ферментиране не се използва винаги. Произвеждат се и естествено ферментирали бири.