Съдбата на Рим: климат, болести и края на империя от Кайл Харпър (The Fate of Rome: Climate, Disease, and the End of an Empire by Kyle Harper)

Никола Бенин

Interweaving a grand historical narrative with cutting-edge climate science and genetic discoveries, Kyle Harper traces how the fate of Rome was decided not just by emperors, soldiers, and barbarians but also by volcanic eruptions, solar cycles, climate instability, and devastating viruses and bacteria. He takes readers from Rome's pinnacle in the second century, when the empire seemed an invincible superpower, to its unraveling by the seventh century, when Rome was politically fragmented and materially depleted. Harper describes how the Romans were resilient in the face of enormous environmental stress, until the besieged empire could no longer withstand the combined challenges of a "little ice age" and recurrent outbreaks of bubonic plague.

Историята, освен чрез ролята на личностите и процесите в във времето, се обяснява с влиянието на природните условия и на други, на пръв поглед, неисторически фактори, като болести, морала, начина на живот. Известна е теорията за „Цар Зима“, с която се обяснява победата на Русия над Наполеон и Хитлер. В този аспект в своето изследване „Прегледът на Съдбата на Рим: климат, болести и края на империя“ Кайл Харпър обяснява разрушаването на Римската империя с неблагоприятните природни условия и пандемиите. Тезата, която защитава убедително е, че при падането на Рим се наблюдава „триумфът на природата над човешките амбиции“.

В 400 година пр. Хр. в Рим живеят повече от 700 000 души. В града има 28 библиотеки, 856 обществени бани и 47 000 жилищни блокове. Това е най-големият град на Земята, бижуто на една империя, която контролира живота на една четвърт от населението на планетата. И въпреки това, в рамките на десетилетия тази изумително успешна империя се разпадна и в Рим остават да живея само 20 000 жители.

Причините, според Харпър, са пандемиите и естествените промени в климата, както и вулканични изригвания. Инфекциозни заболявания, като например едра шарка се разпространяват бързо през урбанизираната империя благодарение отчасти на построените пътища. Годините от 536 до 545 са „най-студеното десетилетие от последните 2000 години“, което довежда до недостиг на храна. Така чумата, промените в климата и войната обърнаха прогреса в хилядолетната история на Рим.