Никола Бенин
Да се пише на Ницше просто като художник,митолог, антагонист, визионер, протагонист, легенда, психолог, разрушител, грамотен, болен човек, пророк на настъпващите / и свиреп критик на отстъпващите / и, [като] мислител, философ, това може да бъде поучително и инициативно, интересна задача за „научните работници“. И все пак, съществената част е: да пишеш на Ницше е доста неприлично, извратено и абсурдно. Целта е да може да пише [заедно] с него или „отвъд“ него. И все пак, бидейки в състояние да се съобрази с това, човек трябва да бъде безусловно отдаден на истинността в рамките на единствеността, в самотата, в единството [Einsamkeit]. Съвместнот сливане на „емоциите“ с това изключително самодостатъчно чувстване е единственото място на всяко възможно “съседно ’с Ницше. "Нито сред мъртвите, нито сред живите нямам никого, към когото да се повторя като свой ...", пише Ницше в едно от известните си писма, предназначени за приятеля му Франц Овербек, (август 1886 г.) Все пак трябва да се запитаме какво е писането? В своя драстичен режим и в своето [много собствено] радикално намаляване до това (много) неизбежно: писането е своеобразен начин на задържане на мислите в изнуденото Мълчание.
Няма коментари:
Публикуване на коментар