д-р Никола Бенин
Книгата „Леонардо да Винчи” от Уолтър
Айзъксън е задълбочено изследване на
творчесекия гений на Леонардо, който със своето въображениение и креативно
мислене изпреварва времето си с открития, които се реализират днес.
Ето някои цитати от книгата на Уолтър Айзъксън:
„ (…) Геният на Леонардо е чисто човешки,
изграден от собствената му воля и амбиция. Той не идва от дара на висш ум с
мисловна мощ каквато ние, смъртните, не можем да си представим, както при Нютон
и Айнщайн. Леонардо няма почти никакво образование, едва е можел да чете
латински и да дели многоцифрени числа. Неговият гений е лесно разбираем, даже
можем да се учим от него…”
„Стремежът на Леонардо винаги да свързва
движенията на тялото с терзанията на
душата личи и в друга велика картина, която вероятно започнал по същото време –
„Свети Йороним в пустинята”. Незавършената творба изобразява свети Йороним
– учен от IV век, който превежда
Библията на латински, докато живее като отшелник в пустинята.”
„Друга неяснота в тази история е, че названието
„Мона Лиза“, съкращение от „мадона (госпожа) Лиза“, което е широко прието въз
основа на разказа на Вазари, не е единственото, с което е известна картината.
Наричат я още „Джокондата“ (на френски, La Joconde). С това название тя, или
нейно копие, фигурира в описа на имуществото на Салаи през 1525 г., което,
изглежда, потвърждава теорията, че „Мона Лиза“ и „Джокондата“ са една и съща
картина. Би било много уместна игра на думи с фамилното ѝ име, която би се
харесала на Леонардо: думата означава „весела“, „шеговита“. Но някои твърдят,
че може би има две различни картини, като се позовават на факта, че около 1580
г. Ломацо споменава „портрет на Ла Джоконда и Мона Лиза“, сякаш са независими
произведения. Различни теоретици вадят всевъзможни доводи в старанието си да
разберат коя може да е шеговитата дама, ако не Мона Лиза. Най-вероятно обаче
Ломацо греши или в някой ранен препис на неговия текст „или“ е заменено с „и“.”
Няма коментари:
Публикуване на коментар