Кой уби Ромео и Жулиета?

Никола Бенин

Лекция-спектакъл и представяне на онлайн курс по Шекспировата пиеса

Водещ: доц. д-р Лиза Боева
С участието на актьора Ицко Финци

Кой уби Ромео и Жулиета?

Според Ицко Финци, в този театрално-литературен формат ще погледнем под необичаен ракурс към вечната любовна история на двамата младежи от Верона, обезсмъртени от Уилям Шекспир. Големият актьор поема предизвикателството да се впише в своеобразния експеримент лекция - театър като режисьор, който разяснява на своите актьори (публиката) своя поглед към друго вечно шекспирово заглавие - "Хамлет". Наяве излизат много любопитни подробности около създаването и първите изпълнения на тази пиеса. Познавайки импровизаторските способности на Ицко Финци, можем да очакваме пореден шедьовър с неговото участие.

"Опитваме да покажем, че извън добре познатия, има и друг ключ към тази трагична любовна история. Ние я третираме като история на престъпление и имаме всички основания за това да разглеждаме всички действащи лица като заподозрени. Извън описаните в курса девет криминални литературни схеми ние смятаме, че Шекспир е измислил друга, собствена схема. Така сюжетът се превръща в чисто криминален", споделя доц. д-р Лиза Боева, която е водещ и открива представлението с лекция по темата.

Кой уби Ромео и Жулиета? – това не е ефектно заглавие. Онлайн курсът, който предлага Лиза Боева, представя уж баналната и добре позната Шекспирова пиеса в нова светлина а именно, че това е най-сложно заплетената и интригуваща криминална история, която някога сте чували.

За кого и защо е онлайн курсът, който е в основата на "Кой уби Ромео и Жулиета"?

• За юноши

Да даде възможност на младите хора да боравят с метод, който да им позволи да четат и разбират сложни художествени текстове. Без наставничеството на учителите, без досадния въпрос "Какво иска да каже авторът?".

Уви, не всички имаме дарбата да се насладим на дълга симфония, не всички имаме вродената способност да изпитаме удоволствие от високата литература. Ала вкусът към стойностното изкуство може да бъде възпитан. Изисква се усилие и време. И метод, който да подпомогне "отключването" на интереса у младия човек.

И още: заниманието с изкуство и хуманитарното знание като цяло - това не е десерт. Може да изядеш бифтек, полят с гъбен сос, а може и с без сос.

Не, това е друга история. Това не е обикновено развлечение. Това е основа за формирането на личността. За подрастващия човек е нужно да изучава високото изкуство, за да се научи на мисли за сложни материи. И най-вече: за да се научи да мисли самостоятелно.

Единственото, което нашият мозък не умее, е, че той не може да престане да се учи. Въпросът е каква храна ще му бъде подадена?

• За студенти-хуманитаристи

В усложнен вид университетът преповтаря училищната схема: има материал, който трябва да бъде усвоен и задължителни отговори, които трябва да бъдат заучени. Като университетски преподавател, Лиза Боева добре познава изтъркания шаблон. С този курс тя се опитва да докаже, че в голямото изкуство не съществува само една "истина". Чрез този курс тя разкрива метод, който да се използва, за да изградим свои мисли при запознанството с голям художествен текст – без излишен трепет пред чужди авторитети.
Това е и метод, който позволява да се изпита наслада от високата художествена литература. Как се случва това? Когато текстът стане "наш", когато го превърнем в част от личната си история, когато направим в него собствени открития. Сами. Подобно на детективи. А с всеки нов и по-сложен текст, заниманието ще става все по-вълнуващо.

• За студенти не-хуманитаристи

Науката, с която се занимават, е изследване на онова, което съществува. А изкуството е опит за съревнование с Твореца. Опит за създаване на нови светове. Чудесно е, когато се открие истина в науката. Но защо е нужна тази истина? На този въпрос може да отговори само изкуството.

Този курс е и опит да се докажа, че Шекспир е един от най-големите творци. Защото светът от човешки взаимоотношения, който е създал (да речем в тази пиеса), е по-сложен и загадъчен от най-трудната научна задача, с която сме се сблъсквали.

• За всички останали (за „възрастните“)

Курсът показва как се е случило така, че живеем, използвайки предимно чужди мисли. Сякаш претопляме един и същи обяд от години. И – разбира се – тази храна нито ни е вкусна, нито ни е нужна. Най-често някъде там, след ученическите или студентски години сме се отказали от големите текстове на класическата литература. Те са извън обсега на текущите ни интереси, занимания, цели. Та кой чете Данте за развлечение? Кой прелиства Гьоте за отмора?

Този курс носи наслада и отмора. Той е опит да се докаже, че пиесата "Ромео и Жулиета" е една от най-интересните, изкусно оплетени и завладяващи криминални истории, които някога сме чували.