Никола Бенин
В Библията не се споменава Хелоуин. Но както древният му произход, така и съвременните му обичаи показват, че този празник се основава на фалшиви вярвания за мъртвите и невидимите духове, или демони. (Виж „Произходът и обичаите на Хелоуин“.)
Библията предупреждава: „Не бива да се намира у тебе (такъв), който ... извиква духове, ... нито който пита мъртви.“ („Синодално издание на Библията“, Второзаконие 18:10-12) Макар че някои гледат на Хелоуин като на невинно забавление, Свещеното писание показва, че неговите обичаи съвсем не са безобидни. В 1 Коритяни 10:12, 21 се казва: „Не искам вие да имате нещо общо с демоните. Не можете да пиете от чашата на Йехова и от чашата на демоните.“
Според The World Book Encyclopedia произходът на Хелоуин може да се проследи до този „древен езически празник, отбелязван от келтите преди повече от 2000 години. ... Келтите вярвали, че в този период мъртвите могат да ходят сред живите и живите могат да разговарят с тях.“ Но Библията ясно учи, че мъртвите „не съзнават нищо“. (Еклисиаст 9:5). Следователно те не могат да контактуват с живите.
Костюми и лакомства: В една книга се посочва, че някои келти носели страшни костюми, така че скитащите се духове да ги помислят за едни от тях и да ги оставят на мира. Други се опитвали да умилостивят духовете със сладкиши. През Средновековието католическата църква в Европа възприела някои местни езически обичаи и карала своите привърженици да ходят от къща на къща, облечени в костюми, и да искат малки подаръци. (Bannatyne, Lesley Pratt. Halloween—An American Holiday, An American History. New York, 1990) Библията обаче не допуска смесването на фалшиви религиозни обичаи с поклонението на Бога.
Призраци, вампири, върколаци, вещици и зомбита: Открай време те се свързват със света на злите духове. (Lambert, Tonya. Halloween Trivia: Ghosts, Ghouls, Skeletons, Vampires, Witches, Graveyards, Spiders, Zombies, Haunted Houses. Edmonton, AL, 2010, p. 114) Библията ясно посочва, че трябва да се противопоставяме на злите духовни сили, а не да празнуваме с тях.
Тиквени фенери: В средновековна Англия някои „ходели от врата на врата, като искали храна в замяна на молитва за мъртвите“ и носели „фенер от издълбана ряпа, чиято свещ представяла душа, затворена в чистилището“. (Rogers, Nicholas. Halloween: From Pagan Ritual to Party Night. New York, 2002, pp. 28-29) Други твърдят, че целта на фенерите била да гонят злите духове. През ХІХ в. в Северна Америка тиквата заменила ряпата, понеже била по–разпространена и лесна за дълбаене. Вярванията, на които е основан този обичай — безсмъртието на душата, чистилището и молитвите за мъртвите, — не съответстват на записаното в Библията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар