В
продължение на няколко века древните гърци развиват естетическото си виждане и
усъвършенстват техниката при моделирането на човешкото тяло, като обект на
красота и като носител на смисъл. В началото на изображените те създават фигури
с абстрактна простота, за да достигнат до спиращия дъха реализъм в епохата на
Александър Велики. Според Сократ: „При изобразяването на идеалните видове
красотата... ви донесе заедно много модели с най-кресиви черти на всеки”. Тези
творби вдъхновяват худажниците в продължение на ститици години като начин на
мислене и формиране на собствените представи за себе си и за света. Особено
силно е това влияние през културната епоха на Ренесанса от XIV
до XVI век.
Аристотел „узаконява” основните форми на красотата – цел,
симетрия и ясно разграничаване. Като основна естетическа мяра се налага
принципът на златното сечение. Така
при древните гърци се поражда специфичното изображение на човешкото тяло, което
се различава от неговото изображение в другите култури. Общество, в което се
изповядва хуманността и в което се зачитат демокретичните идеали, дава основание
на философа Протагор да заяви: „Човекът е мяра на всички неща”. Вследствие на
това и боговете са възприети и изобразени с антропоморфни форми. В изкуството и
в месленето е естествено фокусът да пада
върху човешката личност и върху смисъла да бъдеш мъж. 
Няма коментари:
Публикуване на коментар