НИКОЛА БЕНИН.110 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО НА АГНИЯ БАРТО (АГНИИ БАРТО)

       Агния Барто посвещава целия си живот в писане за деца, в пресътворяването на свят, изпълнен с красота и жизнерадост. Нейните книги са публикувани в милиони тиражи и няма дете в Русия, което да не знае стихотворенията й. Макар че в детството си да мечтае да стане балерина, дори завършва балетната школа в Москва, нейната дарба да пише за деца надделява и тя написва десетки книги. Едни от най-известните от тях са: „Преброяване” („Считалочка”), „Играчки” („Игрушки”), „Били са на бабата четиридисет внучета” („Было у бабушки сорок внучат”). „Машенка” („Машенька”) „Нашата Таня плаче на глас” („Наша Таня громко плачет”) и др. Не може да не направи впечатление, че нейните лирични творби са посветени за децата най-малките деца – от 3 до 6 години. Тя има и такава книга „Книга за четене за деца от 6 до 3 години” („Книга для чтения детям от 6 до 3 лет”).

    Пътят й и към творчеството за деца е белязан със случайната среща с Луначарски по време на изпита на випускниците на училището. Агния Барто чете едно от първите си стихотворения „Траурен марш” (Похоронный марш) и Луначарски едва сдържа смеха си като вижда как едно младо и хубаво момиче декламира със сериозно изражение на лицето си и с патос една творба, наситена с тъжно-тържествено настроение. После обаче той заявява, че тя притежава скрит талант на детски писател, който е длъжна да го развива. След тази среща не минава дълго време и младата поетеса на 19 годишна възраст печата първото си стихотворение „Китайчето Ван Ли” („Китайчинок Ван Ли”).  

    Агния Барто е родена на 17 февруари 1906 година в Москва. Нейното истинско име е Хетел Лейбовна Волова. През 1937 година е делегат на Световния конгрес на защита на културата, който се провежда, който се провежд в Испания. По време на Отечествената война, в 1942 година, е кореспондент на „Комсомолская правда”.  От 1965 година в продължение на няколко години в радио „Маяк” води предавенето „Да намериш човека”, чиято цел е да се търсят хора, разделени от войната. С нейна помощ хиля семейства отново се събират заедно. През 1976 година й е присъдена Международната награда по детска литература „Ханс Кристиан Андерсен”. Агния Барто почива на 1 април 1981.

Ето какъв защитник

Не допускам аз обида

за сестричката ми Лида.

С нея си живеем дружно

и обичкам си я много

но когато стане нужно

ще я напердаша строго.

(Превод: Георги Динински)

Първа любов

Всеки сам ще се досети

влюбена е Антонина.

Е, на двайсет е — простете

много пролетна година.

Телефон надава вой.

Тони шепне — Това е той!

Стана ласкава и кротка

с лека гъвкава походка.

Сутрин пее като птичка.

Да, но нейната сестричка

каза в ранните зори:

Време ми е да се влюбя.

на тринайсет съм почти.

Тя момчетата огледа

във училище — по списък:

Юри? Много е дебел!

Петьо пък е много нисък.

Алексей добър е в час

— в него ще се влюбя аз.

Всички в картата следят,

ето Иртиш, Енисей…

А пък влюбената на чинът

нежно шепне: — Алексей!

Той я гледа ужасен:

„Тя какво се пули в мен“?

Въобще не я разбира.

Ту усмихне му се мило,

ту за гумичка помоли,

ту пък молива покорно

му подава най-любовно…

и го гледа със тъга.

Алексей не издържа

И след края на урока

напердаши я жестоко.

— С първи влюбени терзания

почват първите страдания.

(Превод: Георги Динински)

Две бабушки

Две бабушки на лавочке

Сидели на пригорке.

Рассказывали бабушки:

- У нас одни пятерки!

Друг друга поздравляли,

Друг другу жали руки,

Хотя экзамен сдали

Не бабушки, а внуки!

Блинчики

Всюду Павлику почет:

Павлик блинчики печет.

Он провел беседу в школе -

Говорил, открыв тетрадь,

Сколько соды, сколько соли,

Сколько масла нужно брать.

Доказал, что вместо масла

Можно брать и маргарин.

Решено единогласно:

Он прекрасно говорил.

Кто сказал такую речь,

Сможет блинчиков напечь!

Но, товарищи, спешите -

Нужно дом спасать скорей!

Где у вас огнетушитель?

Дым валит из-под дверей!

А соседи говорят:

- Это блинчики горят!

Ох, когда дошло до дела,

Осрамился наш герой -

Девять блинчиков сгорело,

А десятый был сырой!

Говорить нетрудно речь,

Трудно блинчиков напечь!

НИКОЛА БЕНИН. БУДА И БУДИЗМЪТ ПРЕЗ ПОГЛЕДА НА МИХАИЛ АРНАУДОВ

                                        

Интересът на академик Михаил Арнаудов към древните източни литератури и вчастност към религията, културата и литературата на далечна и древна Индия се проявява още в началото на научната му кариера. Този негов интерес не е случаен. Той е предопределен до голяма степен от Иван Шишманов, който го изпраща да специализира индогерманско езикознание и индология в Германия (Лайпциг и Берлин) от 1898 до 1900 година при Август Лескин¹, Карл Бругман², Вилхелм Вунд³ и Карл Гелднер⁴. През първата година от следването си, когато е в Лайпцигския университет, той присъства на лекциите на един от най-известните специалисти по санскрит – Eрнст Виндиш⁵. Можем да предположим, че насочването на Михаил Арнаудов към изследването на Буда и будизма е под влиянието именно на този учен. Вероятно по време на своите лекции Виндиш е говирил за религията на мъдреца от рода Сакя. Основание за това предположение ни дават трайните му научни търсения в тази област и издадените от него две книги: „Раждането на Буда и доктрината за прераждането на душите” („Buddha's Geburt und die Lehre von der Seelenwanderung”) (Windisch 1908) и „Композицията на Mахавасту: принос към проучването източника на будизма” („Die komposition des Mahāvastu: ein beitrag zur quellenkunde des Buddhismus / Ernst Windisch”) (Windisch 1909). След прекъсване от две години, Михаил Арнаудов заминава за Прага (1903–1904), където слуша лекции по славянска филология, философия и индийска филология при Томаш Гарик Масарик⁶, Йозеф Зубати⁷, Иржи Поливка⁸ и където защитава дисертацията си „Български народни приказки”.

Пълният текст е в Арнаудов сборник. Т. 9.

По време специализацията си в Лайпцигския университет през 1898 година бъдещият голям учен започва да се интересува от будизма и с присъщата му научна прецизност се запознава със съществуващите изследвания върху тази религия (за това свидетелстват множеството негови позовавания върху тях). В писмо до професор Шишманов той пише: „...На първо място ще искам да се запозная по-отблизо с будизма и неговата литература, а сетне – когато напредна с езика на Ведите – ще посегна към тях” (Арнаудов 1978: 325). Твърде верятно е, че още през първята година на следването си в Германия се заражда идеята за написването на своята студия „Буда и будизмът, с поглед върху индийската религия преди него”, която завършва на следващата година в Берлин. Михаил Арнаудов я изпраща на своя учител и покровител с молба да бъде публикувана на страниците на списание „Български преглед”¹¹. Иван Шишманов изпълнява молбата му и част от текста на студята е отпечатан през 1900 година в 8, 9 и 10 книжка на списанието (Арнаудов 1900). Поради спиране на неговото издаване, останалата част е отпечатана през 1902 година в книжки 1, 2, 3, 4 и 5 на списание „Мисъл” (Арнаудов 1902). Интересен факт е, че Арнаудов не издава студията в отделна книжка, така както подхжда към други свои студии – „Вертер и Гьоте” (Арнаудов, 1908), „Гьоте. Човекът, поетът и мислителят” (Арнаудов, 1932) и др. Една от причините може да бъде потърсена във факта, че темата за Буда и и будизма в началото на века е доста непривична и непозната за българския читател и издателствата не проявяват интерес към подобна проблматика.

 Това е не само първото проучване у нас на будизма като религия и духовен продукт, но и съществено изследване, което може да послужи за отправна точка на рецепцията в България на този религиозен  светоглед. Оттук, според нас, тезата на Едвин Сугарев, че интерпретацията на Михаил Арнаудов на будизма е „еднопосочна” и „невярна”, е спорна. Сугарев пише: „... ранните интерпретации на будизма – има и родни такива, например по това време е публикувана една популярна студия на Михаил Арнаудов върху Буда и будизма, а и достатъчно авторитетни чужди – напр. тази на Шопенхауер. Едва ли трябва да се посочва, че те са били едностранчиви и до голяма степен погрешни – такова всъщност е като цяло европейското мислене за будизма и изобщо за философиите на Далечния изток от началото на миналия век” (Сугарев). Бихме се съгласили единствено с твърденията на нашия литературовед за погрешността на възгледите на Шопенхауер, според когото будизмът ще окаже благотворно влияние върху европейската култура. Схващанията на великия немски философ обаче, както и тези на Хартман, за същността на религията на Буда са точни и неоспорими до днес. Трябва да се каже, че Михаил Арнаудов също не е съгласен с утопията на двамата философи за будизма и аргументирано доказва, че тя не би се осъществила в Европа. Според него: „...от моралните правила на самата религиозна система е неговия аскетизъм, с който се туря край на всяка дейности и на всяко общение със света; тая черта, плод на външните условия на Индия, свързва будизма яко с нея и го издава като специален индийски продукт, който не може да бъде ескпортиран, без да губи голяма част от своето основно съдържание, както ни показва пренасянето му а север, в Тибет и пр. Да се живее в гората и изолирано от света, е за европейското общество колкото неудобно, толкова и чудно; а и никак не е осъществимо онова спасение, което ни се проповядва” (Арнаудов 1978: 15). Макар и да не е съгласен със схващанията на Шопенхауер и Хартман относно приложението на будизма в Европа, Михаил Арнаудов използва тезите на философите, за да изясни същността на учението на Буда. Оттук научният принос на Михаил Арнаудов в неговата студия се изразява освен с открояването на типични черти тази религия и обвързването й с религията на Ведите и с обосноваванете на обстоятелствата, според които будизмът е невъзможно да се превърне в религиозен култ за широката маса в Европа.

Днес у нас има Център за будистки изследвания, който си поставя за цел да запознае читателите с основните текстове на будистката философия. В него са публикувани книгата „Будистка философия. Речник” (2015), както и творбите на Алесиян Пацев „Основи на будистката философия” (част I  и част II), „Будистко учене за Анатмана (не-душата)” и „Будистко философско мислене”. Освен тях в областта на изследването на будизма е и дисертацинният труд на Иван Спиров „Религиозно-философската традиция на Корейския полуостров (Будизмът в периода IV – XIV век)”. Преведени са и книгите „Основи на Будистката философия” („Евразия”, 1996) от Сарвепалли  Радхакришнан и „Основи на Будизма” („Славена”, 2000) от Наталия Рокотова. Ние нямаме за цел да правим панорамна картина на съществуващите у нас изследавния върху Буда и будизма, а само ще изтъкнем, че въпреки наличните проучвания върху будизма като религия и като философия студията на академик Михаил Арнаудов „Буда и будизмът. С поглед върху индийската религия преди него” не престава да бъде стойностна с изразените в нея концептуални постановки.

Целта на нашето изследване е, поради ограничеността на обема на настоящата статия, да анализираме в първа и втора част на студията схващанията на индолога Арнаудов за същността и корените на будизма и да покажем, че научният му подход не само, че не е остарял, но е и образец за интерпретиране и обяснение на тази религия. Оттук втората цел, която си поставяме, е да се опитаме да изясним спецификата на неговия поглед върху Буда, будизма и индийската литература.

Пълният текст е в Арнаудов сборник. Т. 9.

В текста „Буда и будизмът. С поглед върху индийската религия преди него” Михаил Арнаудов посочва, че философите в Еврапа съзират в будизма „нов дух за цялото човечество”. В този аспект „пророкът на песимизма”, както сполучливо е назован Шопенхауер, достига до крайност във философските си възгледи като успоредява религията на аскетите, които живеят край бреговете на река Ганг, с неговия философски идеал. Със своя живот и поведение, с погледа, обърнат към Нирвана, будистите на практика осъществяват идеите на философа. Той открива в будизма и философията на Упанишад смислите, които са в основата на неговия светоглед и на неговата етика. Оттук с разсъжденията си върху философията на Шопенхауер, академик Арнаудов намира интересен и сполучлив начин да открои същността на религията на Буда. Ученият достига до вярното обобщение, че: „За Шопенхауер, както и за индийската философия, религиозният акт се състои не в почитане и благоговение в един в обикновен смисъл на думата бог, която за тях не съществува, но в отрицание на живота, с неговите радости и скърби, в унищожение на всяко желание, което ни свързва към него и в игнориране на всяка дейност” (Арнаудов 1978: 12). 

Михаил Арнаудов също акцентира върху атеизма, свързан с религията на будизма и с философските възгледи на Шопенхауер. Силата на волята и етичния характер, а не божията помощ, са начините, с които индивидът може да достигне до съвършенство и хармония със себе си и със света. Етичният характер и силната воля се постигат само посредством състраданието и квиентизма. Състраданието е всъщност наличието у  всички хора на една и съща воля, „диференцирана по време и място”, която се стреми към постигането на висше единство. Според квиентизмът пък това единство и съвършенство могат да се осъществят, когато „престане всеки деятелен живот”. В своята книга „Sämmtlishe Werke” Шопенхауер твърди, че индийските съчинения за философията на будизма са ценни четива, защото те са утеха за живота и смъртта му (Schopenhauer 1891: VI², 427). Нещо повече: той внушава тезата, че главното предимство на XIX пред XVIII век е наличието на тези съчинения в Европа и иска да вярва, че тяхното влияние върху европейската култура ще бъде тъй благотворно и с такова епохално значение, каквато е имала гръцката литература през XV век.

Освен върху философските идеи на Шопенхауер за Буда и будизма, изследователският поглед на Михаил Арнаудов с основание се спира и върху възгледите на Хартман. Изборът на немскиия философ за доизясняване на същността на религията на „мъдреца от рода Сакя” не е случаен. Хартман като последовател на Шопенхауер отива още по-далече от твърденията на своя учител, популяризирайки религията на будизма. Той внушава мисълта, че тя представлява най-висш стадий в развитието на религиозното съзнание и че може да се превърне в рилигия на бъдещето. Този най-висш стадий ще бъде постигнат, като будизмът се реформира с някои християнски идеи. Академик Арнаудов, за да потвърди верността на своите разсъждения, цитира Хартман, според когото: „както бъдещата световна култура трябва да се гради върху размяна на западните и източните културни придобивки, така и бъдещата религия на човечеството трябва да произлезе от една синтеза на трайно дейните религиозни идеи в будизма и в християнството” (Арнаудов 1978: 14).    

Съсредоточаването на изследвача индолог върху втори философ идва да покаже освен задълбоченото му познаване на немската философска мисъл и едно цялостно (от всички ракурси) изясняване на проблема за специфичността на религията на Буда. Идеите на Хартман са използвани, за да се прибави нова същностна страна на будизма – песимизъмът. Немският учен проповядва идеята, че всеки човек, притежаващ инстинкта за оптимизъм, трябва да се освободи от него и да изповядва „ясния до очевидност песимизъм”, за да може „да рефлектира върху евдемоноложката стойност на живота”. Чрез философските идеи на Хартман също е откроено състраданието като смислово ядро на будизма¹². Според философа будизмът е „едничката между трите пропагандистични религии, която никога не била разпространявана от жаждата за власт, но от състрадание” (Арнаудов 1978: 14).

Пълният текст е в Арнаудов сборник. Т. 9.

Въпреки че отрича възможността за масово разпрозстранение на тази религия в Европа, ученият индолог осъзнава значението, което тя непрекъснато добива, както и интересът на учените към нея. Ето защо той приветства внимателното й изучаване и обогатяването „с важен вклад науката за религията”. В началото на европейсите изследвания върху будизма, в които несъмнен принос има и студията „Буда и будизмът. С поглед върху индийската религия преди него”, Михаил Арнаудов схваща една важна негова особеност, несрещана в другите религии. Тя се изразява във факта, че религията на „мъдреца от рода на Сакя” произтича от своеобразните условия в Индия и най-важното има връзка с предходната религиозна епоха. Оттук, според него, това е едва ли не единственият пример за „религиозно развитие”.

Осъзнаването на тези особености на будизма предначертава пътя на неговото изследване – изясняването най-напред на специфичността на епохата, която го предхожда и която го е създала. Така търсенето на началата на религиозния култ обозначава още една особеност на научната методология, към която Арнаудов се придържа.  Откриването и анализирането на корените на явленията, което подпомага характеризирането на тяхната същност, е често срещан подход в следващите му трудове. Добри примери са монографиите и студиите върху възрожденските автори и дейци – Паисий Хилендарски, Неофит Бозвели, Любен Каравелов и др.

Във втората част на текста изследвачът обяснява древната историческа епоха, предхождаща будизма, с най-старата литература в историята на човечеството – Веда, която възниква преди 3 – 4 хиляди години пр. Хр. Съществува и друга теория (тази на Херман Олденберг), датираща появата на най-старите части на Ведите  –  Ригведа в периода между 1500 – 1000 години пр. Хр. (Oldenberg 1894:1). Те ни отвеждат в древната история, когато индийци се отделят от иранците, а оттам и от индогерманска фамилия, и се заселват по горното течение на река Инд и нейните притоци. Михаил Арнаудов пояснява, че това е земята на „седемте потоци” и че числото 7 означава „във ведийската символика неопределено множество”. Пришълците започват да водят изтощителна борба със завареното население, което те наричат „варвари” и „чернокожи”, а себе си определят като „благородни” (арийци). Именно в тези непрекъснати борби за надмощие и завоюване на територии се поддържа техният дух, който се оказва важен за светоусещането и културата им.

Силният и жизнерадостен дух, въплътен в песните на Ригведа, поражда надежди, желания и вяра. В тези песни няма да открием мъка и резигнация; животът на тогавашния човек не е тягостно бреме, както на по-сетнешния индиец, стремящ се да се откъсне от пълния със страдание свят. Във Ведите е представено най-висшето благо – стремежът към световните блага, които се изразяват в дълъг живот, до 100 години, много добитък, голямо потомство и победа над врага. Този блян вдъхновява певеца (същевременно и жрец), за да ги пресъздаде в неподражаеми поетични стихове и да ги отправи към боговете по време на свещения акт – принасяне на жертва. Арнаудов държи да подчертае, че тя не се поднася да постигнат етични блага или да се получи помощ срещу набезите на злото, а да се придобият материални блага. Той пише: „Природата на боговете е същата, каквато и на хората, ония въплъщават идеални образи, каквито и в действителния живот се ценят най-високо, само че в по-грандиозни и по-фантастични форми, еднакви интереси царуват между богове и простосмъртни; идеалът на боговете е да се напият с божествено питие Сома (приготвено от сока на известно растение), принесено тям от жреца, след това пиене да се хвърлят срещу злите демони, които им заграбили имота (небесните крави), да ги победят и освободят заграбеното..” (Арнаудов 1978: 19).

Видно е, че религията на Ведите е самобитна и уникална. Нейната оригиналност се определя от учените с понятието хенотеизъм¹⁴, с което се назовава нейният идентитет, различен от монотеизма и политеизма. Подобно на древните гърци и индийците вярват в множество богове. За разлика обаче от боговете на Олимп, които са индивидуализирани и изпълняват конкретни митологични функции, боговете в религията на Ведите нямат ясно изразена идентичност. Повикано от певеца жрец, едно божество започва да изпълнява всички функции и да притежава силите, които се приписват на другите божества. Казано по друг начин, богът се приема за момента като „единствено неограничено божество”, извън което сякаш не съществуват други божества. Така например Индра

  

Всички снимки са от личния архив на Никола Бенин – Чианг Май, Тайланд (2014 година)

Бележки:

1. Август Лескин (1840–1916) е лингвист, представител на школата на младограматиците. Преподавал е в Гьотингенския и Йенския университет. От 1870 е професор по индогерманско и славянско езикознание в Лайпциския университет. Той е един от първите изследователи на славянските и балтийските езици. Едно от изследванията му е върху старобългарския език. Вж. Leskien, A. Starobălgarska gramatika. Heidelberg, Winter, 1919.

            2. Карл Бругман (1849–1919) е лингвист, представител на школата на младограматиците.  Бил е преподавател във Фрайбургския и Лайпциския университет, където завежда катедрата по индоевропеистика. През  1912 година е избран за първи секретар на Индоевропейското научно общество. Основни трудове на Карл Бурман са: Brugmann, К. Ein Problem der homerischen Textkritik und der vergleichenden Sprachwissenschaft, Leipzig: S. Hirzel, 1876. ; Brugmann, К., Hermann, О. Morphologische Untersuchungen auf dem Gebiete der indogermanischen Sprachen. Leipzig: Hirzel, 1878.

            3. Вилхелм Вунд (1832–1920) има обширни научни интереси. Неговите изследвания са областта на физиологията, философията, логиката и психологията. През 1879 година в Лайпциг създава първата в света лаборатория по психология. Освен Михаил Арнаудов, лекции при Вилхелм Вунд слушат и други български поети и учени като Цветан Радославов, д-р Кръстьо Кръстев, Никола Алексиев, Иван Шишманов, Петър Нойков, Никола Бобчев и Пенчо Славейков. Фундаментален труд на учения психолог е „Проблеми на психологията на народите”. Вж. Wundt, W. Probleme der Völkerpsychologie. Stuttgart: Alfred Kröner Verlag, 1921.

            4. Карл Гелднер (1852–1929) е индолог и неговите научни интереси са насочени предимно към изучаване на ведите. Той чете в 17 години лекции в Берлин, а от 1907 година се премества в университета в Марбург, където посвещава усилията си в превода на Ригведа. Фундаментални трудове на Карл Герднер са: Geldner,    K. Vedismus und Brahmanismus [Texte imprimé] - 2. erweiterte Auflage. Tübingen: J. C. B. Mohr, 1928. ; Geldner, K. Der Rig-Veda aus dem Sanskrit ins Deutsche übers. und mit einem laufenden Kommentar versehen von Karl Friedrich Geldner. Vol. 1, Erster bis vierter Liederkreis. Leipzig : O. Harrassowitz, 1951.

            5. Eрнст Виндиш (1844–1918) е известен учен в областта на санскрит и сравнително езикознание. Той е преподавал в университетите в Хайделберг, Страсбург и Лайпциг. От 1883 е член на Кралското общество на науките в Саксония, става член-кореспондент на Баварската академия на науките, както и Кралски Саксонски рицар на "Ордена за заслуги". Едни от основните трудове на Eрнст Виндиш са: Windisch, Е. Zwölf Hymnen des Rigveda, mit Sāyanạ's Commentar. Leipzig: Hirzel, 1883. ; Windisch, Е. Das keltische Brittannien bis zu Kaiser Arthur. Leipzig: Teubner, 1912.

            6. Томаш Масарик (1850–1957) e виден чешки фолософ и социолог. През 1882 става професор в университета в Прага, а през 1902 година чете лекции в Чикагския университет. Един от известните негови трудове е: Masaryk, T. Masarykova práce. Praha: Nakl státní, 1930.

            7. Йозеф Зубати (1855–1931) е  известен чешки индолог и лингвист. През 1885 година става доцент, а през 1896 година – професор по индийска филология и сравнително езикознание. От 1919–1920 година е първият ректор на Карловия университет. Известен негов труд е: Zubatý, J. Studie a články: Výklady etymologické a lexikální. Том 1,   Част 1 от Studie a články, Josef Zubatý, Praha: Česká akademie věd a umění, 1945.

            8. Иржи Поливка (1858–1933) е чешки учен в областта на славянска филология. Чете лекции в Карловия университет в Прага. През 1901 година става член-кореспондент на Санкт-Петербургската академия на науките. Един от първите негови научни трудове е: Polivka, J. Kronika O Brucvíkovi V Ruské Literature. Podává Dr. Jiří Polívka. [The Russian Version, with an Introduction.]. Rozpravy České Akademie Césaře Františka Josefo. tř. 3. roč. 1. čís. 5, 1892.

Пълният текст е в Арнаудов сборник. Т. 9.

11. В писмото, което изпраща заедно със студията „Буда и будизмът. С поглед върху индийската религия преди него”, Михаил Арнаудов пише: „Нека забележа тука, което собствено е почти излишно, че тя (студията – бел. мои – Н. Б.) не е нито „учена”, нито претендира за оригиналност и че целта ми е в по-възможност в популярна форма да разкажа на българите – ако се не лъжа, за първи път те ще чуят това – за Буда и за неговата индийска философия и вяра. Оттук следва, че тя не иска (нито би било по силите ми) да изчерпя относния към нея материал нашир и надлъж, а се задоволява да даде едно вярно представление на будизма, и то в най-сбита форма” (Арнаудов 1978: 325–326).

12. Относно схващанията на Михаил Арнаудов за същностните страни на будизма и на индийската мъдрост  виж още: (Лазарова 2005).

13. Като доказателстово ще посочим за пример изясяняването на същността и делото на Неофит Рилски. Преди да интерпретира неговите идейни позиции и духовни възгледи за човека, Бога и света, Михаил Арнаудов описва условията на живот в родния му град Банско.

14. Терминът хенотеизъм е въведен от Фридрих Макс Мюлер (1823–1900). Вж. Muller, F. Max. Essays. Leipzig : Wilhelm Engelmann, 1879.

Литература

1. Арнаудов 1900:  М. Арнаудов. Буда и будизмът. С поглед върху индийската религия преди него. – В: Михаил Арнаудов. – Български преглед, год. VI, № 8, 9, 10, 1900.

2. Арнаудов 1902:  М. Арнаудов. Буда и будизмът. С поглед върху индийската религия преди него. – В: Михаил Арнаудов. – Мисъл, год. 12, № 1, 2, 3, 4, 5, 1902.

3. Арнаудов 1908:  М. Арнаудов. Вертер и Гьоте. София: Печатница „В. Поща”, 1908.

4. Арнаудов 1932:  М. Арнаудов. Гьоте. Човекът, поетът и мислителят. София: Хемус, 1932

5. Арнаудов 1978:  М. Арнаудов. Буда и будизмът. С поглед върху индийската религия преди него. – В: Михаил Арнаудов. Избрани произведения. Т. 2. София: Български писател.

6. Арнаудова 1977: И. Арнаудова. Михаил Арнаудов. Човекът и ученият. Литературна анкета и характеристика. София: Наука и изукство, 1977.

7. Лазарова 2005: Е. Лазарова. Михаил Арнаудов за будизма и индийската мъдрост. – Светилник, № 5, 2005.

8. Радхакришнан 1996: С. Радхакришнан Основи на Будистката философия. София: Евразия, 1996.

9. Рокотова 2000: Н. Рокотова. Основи на Будизма. София: Славена, 2000.

10. Brugmann 1876: К. Brugmann. Ein Problem der homerischen Textkritik und der vergleichenden Sprachwissenschaft, Leipzig: S. Hirzel, 1876.

11. Brugmann, Hermann 1878: К. Brugmann, О. Hermann. Morphologische Untersuchungen auf dem Gebiete der indogermanischen Sprachen. Leipzig: Hirzel, 1878.

12. Geldner 1928: K. Geldner. Vedismus und Brahmanismus [Texte imprimé] – 2. erweiterte Auflage. Tübingen: J. C. B. Mohr, 1928.

13. Geldner 1951: K. Geldner.  Der Rig-Veda aus dem Sanskrit ins Deutsche übers. und mit einem laufenden Kommentar versehen von Karl Friedrich Geldner. Vol. 1, Erster bis vierter Liederkreis. Leipzig : O. Harrassowitz, 1951.

14. Leskien 1919: A. Leskien. Starobălgarska gramatika. Heidelberg: Winter, 1919.

15. Masaryk 1930: T. Masaryk. Masarykova práce. Praha: Nakl státní, 1930.

16. Muller, F. Max 1879: F. Max Muller. Essays. Leipzig : Wilhelm Engelmann, 1879.

17. Oldenberg 1894: H. Oldenberg. Die Religion des Veda. Berlin: W. Hertz, 1894. 

18. Polivka 1892: J. Polivka. Kronika O Brucvíkovi V Ruské Literature. Podává Dr. Jiří Polívka. [The Russian Version, with an Introduction.]. Rozpravy České Akademie Césaře Františka Josefo. tř. 3. roč. 1. čís. 5, 1892.

19. Schopenhauer 1891: A. Schopenhauer. Sämmtliche werke. Leipzig: F. A. Brockhaus, 1891.

20. Windisch 1883: Е. Windisch. Zwölf Hymnen des Rigveda, mit Sāyanạ's Commentar. Leipzig: Hirzel, 1883.

21. Windisch 1908: Е. Windisch. Buddha's Geburt und die Lehre von der Seelenwanderung.
In: Abhandlungen der Philologisch-historischen Classe der königlich sächsischen Gesellschaft der Wissenschaften, Leipzig. – 1908 Bd. 26, Heft 2, 1–235 p.

22. Windisch 1909: Е. Windisch. Die komposition des Mahāvastu : ein beitrag zur quellenkunde des Buddhismus / Ernst Windisch. Leipzig: BEI R. G. TEUBNER, 1909.

23. Windisch 1912: Е. Windisch. Das keltische Brittannien bis zu Kaiser Arthur. Leipzig: Teubner, 1912.

24. Zubatý 1945: J. Zubatý. Studie a články: Výklady etymologické a lexikální. Том 1,   Част 1 от Studie a články, Josef Zubatý, Praha: Česká akademie věd a umění, 1945.

25. Арнаудова 2013: И. Арнаудова.  Един творчески живот. Михаил Арнаудов отблизо. София: Изток-Запад, 2013. http://www.libruse.bg/mestna-istoria/lichnostite/mihail-arnaudov

26. Сугарев: Е. Сугарев. Фигурата на смъртта в поезията на Яворов.

http://bgmodernism.com/Nauchni-statii/edvin_8

27. Wundt 1921: W. Wundt. Probleme der Völkerpsychologie. Stuttgart: Alfred Kröner Verlag, 1921.

http://www.uni-leipzig.de/~wundtbriefe/wwcd/opera/wundt/ProVPsy/ProVPsyI.htm

14. 01. 2016.