Nikola Benin, Ph.D
Charles Dickens read his new Christmas book, ‘The Chimes’, to a select group of friends (including Daniel Maclise who sketched the event) in John Forster’s house in Lincoln’s Inn Fields.
неделя, 3 януари 2021 г.
The 2020 Nobel Prize in Literature is awarded to the American poet Louise Glück
Nikola Benin, Ph.D
BREAKING NEWS: The 2020 Nobel Prize in Literature is awarded to the American poet Louise Glück “for her unmistakable poetic voice that with austere beauty makes individual existence universal.”
ДАФНИС И ХЛОЯ. МИT И ЖИВОПИС
Никола Бенин
Дафнис и Хлоя е един от петте класически гръцки романа. Написан от Лонг около 2 век. Не е запазена информация за автора на Дафнис и Хлоя (както и за останалите автори на тези романи). Датирането на романа се дава от учени единствено въз основа на езиковите особености на текста.
„Поемата „Дафнис и Клои “е толкова добро, че в нашите скверни времена човек не може да не запази впечатлението, което създава, и, препрочитайки го, отново се изумява. Какъв вкус, каква пълнота и нежност на чувствата! ..“ (Йохан Волфганг Гьоте).
Daphnis et Chloе by Jean-Pierre Cortot, 1827, Musеe du Louvre, Paris
Действието се развива на добре познатия гръцки остров Лесбос в Егейско море и дори не на целия остров, а само в едно село в покрайнините му.
Сомов Константин Андреевич (1869-1939): Илюстрация към романа на Лонг „Дафнис и Хлоя“. 1930 г.
Там живееха двама пастири, единият козар, друг овчар, единият роб, другият свободен човек. Веднъж козарът видял: коза хранела хвърлено дете - момче, а с него лилава пелена, златна закопчалка и нож с дръжка от слонова кост. Той го осинови и го кръсти Дафнис. Мина малко време и овчарят също видя: овца да храни хвърлено дете - момиче, а заедно с нея превръзка, зашита в злато, позлатени обувки и златни гривни. Той я осинови и я кръсти Хлаь. Те израснаха, той беше красив мъж, тя беше красива жена, той беше на петнадесет, тя беше на тринадесет, той пасеше козите си, тя овцете си, заедно разговаряли и създали приятелство: "Всичко
правели заедно, тъй като стадата им пасели в съседство. Често Дафнис подбирал
овцете, които се отделяли, често Хлоя смъквала от някоя стръмнина палавите кози
на Дафнис. Случвало се един от двамата да наглежда и двете стада, додето
другият бил залисан в някоя игра. Игрите им били детски и овчарски."
Пролет (Дафнис и Хлоя) Жан-Франсоа Милет,1865
Daphnis and Chloe. Pierre-Charles Comte (1823-1895)
Arthur Lemon (1850-1912) - The Wooing of Daphnis, 1881
Артър Лимон (1850-1912) - Ухажването на Дафнис, 1881.
Гарднър, Елизабет Джейн (1837-1922) - Дафнис и Хлоя
Дафнис и Хлоя - 1824, барон Франсоа Жерар (1770 -1837)
Беше лято и на Дафнис се случиха неприятности: той се спъна, падна във вълча яма и едва не умря. Хлаь се обади на съседката си и заедно извадиха Дафнис от ямата. Не беше наранен, но беше покрит с мръсотия. Хлаь го заведе до потока и докато плува, тя видя колко е красив и усети нещо странно в себе си: „Болна съм, но не знам какво е; не съм ранена, но сърцето ме боли; Седя на сянка и грея навсякъде. " Тя не знаеше думата „любов“, но когато съседските пастири на волове се скараха с Дафнис кой е по-красив и те решиха, че Хлоя ще целуне този, който най-много й харесва, Хлоя веднага целуна Дафнис. И след тази целувка Дафнис също почувства нещо странно в себе си: „Дъхът ми спря, сърцето ми иска да изскочи, душата ми се разтапя и все пак искам целувката й отново: няма ли отвара на устните на Хлоя?“ Той също не познаваше думата „любов“.
Уилям-Адолф Бугро - Идилия, 1851
Дафнис и Хлоя, 1802 - Прудон, Пиер-Пол (1758-1823)
Jean Leon Gerome - Daphnis and Chloe, 1852
Дафнис и Хлоя, завръщащи се от планината, от 1850 г. -Глейр Марк Чарлз Габриел (Чарлз Глеър) (1806-1874)
Лувър: Луис Херсен (1777-1860) - Дафнис и Хлоя
Дафнис и Хлоя - Франсоа Буше - 1743
Антоан Огюст Ърнест Хеберт (Antoine Auguste Ernest Hébert) - „Младо замислено момиче“ (“Young Pensive Girl”)
Никола Бенин
Антоан Огюст Ърнест Хеберт
Роден: 3 ноември 1817 г., Гренобъл, Франция
Умира: 5 декември 1908 г., La Tronche, Франция
„Младо замислено момиче“
Дата: 1869 г.
Маслени бои върху платно
Музей Орсе
Париж, Франция
Antoine Auguste Ernest Hébert
Born: November 3, 1817, Grenoble, France
Died: December 5, 1908, La Tronche, France
“Young Pensive Girl”
Date: 1869
Medium: Oil on canvas
Musée d'Orsay
Paris, France
събота, 2 януари 2021 г.
Новогодишният концерт на Виенската филхармония за първи път без публика
Никола Бенин
Най-известният европейски концерт - Новогодишният концерт на Виенската филхармония - за първи път в повече от 80-годишната си история се проведе в Златната зала на Музикверайн без публика. Валсове и полки, написани от представители на рода Щраус, бяха проведени в празна зала от изключителния италиански маестро Рикардо Мути.
През изминалата 2020 година Рикардо Мути дирижира повече от един концерт в празна зала, включително ноемврийските концерти в Teatro Alighieri в Равена с Младежкия оркестър на Луиджи Керубини.
В новогодишната програма на Виенската филхармония Риккардо Мути е деригент за шести път (преди това се изявява в тези концерти на 1 януари 1993, 1997, 2000, 2004, 2018). Маестро Мути дирижира този оркестър в продължение на 50 години, от 1971 г., когато за първи път се изявява с тях на известния фестивал в Залцбург, ръководен през онези години от Херберт фон Караян. Рикардо Мути е удостоен с почетна награда - златен медал на основателя на оркестъра Ото Николай.
Тази година, въпреки празната зала и виртуалните аплодисменти на публиката, енергията и мощната емоционална интензивност, както и лаконичният, прецизен начин на дирижиране на Мути, създадоха атмосферата на онзи виенски музикален фестивал, с който милиони хора на земята са свикнали да наблюдават на Нова година в столицата на Австрия.
Както се знаете, този концерт се провежда във Виена от 31 декември 1939 г. и германските националсоциалисти са в началото на тази традиция. Много години по-късно се формира музикален виенски ритуал за празнуване на Нова година с три концерта от същата програма (30 и 31 декември и 1 януари). Много е трудно да се получат билети за тези концерти, те се теглят от специална лотария почти година преди самия концерт. Излъчванията на живо на концерта започнаха на 1 януари (от 1959 г.). За украса на залата и сцената, както е обичайно, и тази година бяха използвани живи цветя. Преди това те бяха доставени от италианския град Сан Ремо, но за осми път Златната зала е украсена с цветя, отглеждани в Австрия.
В традицията на музикалната програма на новогодишния концерт бяха изпълнени: виенски валсове, полки, мазурки, маршове на рода Щраус: двама Йоханес - баща и син, както и Йосиф и Едуард Щраус, музика на Моцарт, Ото Николай, Франц фон Супе и други) ... Концертът обикновено включва 12 творби с почивка, по време на които телевизията показва културно пътешествие до провинция Австрия, както и балетни изпълнения, специално поставени за този концерт. Този път в концерта нямаше балетни изпълнения.
Открита телеграма от мютесарифа в Търново Али бей до Великото везирство за залавянето на Васил Левски
Никала Бенин
Директорката на музея "Васил Левски" в Карлово Дора Чаушева и Виктор Камбов
Телеграма от мютесарифа в Търново Али бей до Великото везирство е изпратена на 28 декември 1872 година, един ден след залавянето на Васил Левски в Къкрина. Това е единственият за сега намерен документ в османската администрация за залавянето на Апостола. Любопитното в телеграмата е, че турското правителство е следило Левски "от седем - осем месеца насам", т.е. преди разкритията след Арабанашкия обир, извършен от Димътър Общи. В текста се казва също, че Апостолът е известен за влестите "в качество на ръководител на цялата революционна организация, разкрита в София, и от три-четири години подбудител и подстрекател на бунтове и смут".
Телеграмата е открита в Османския архив в Истанбул от уредника в Националния музей "Васил Левски" Виктор Камбов и е преведена от проф. Орлин Събев.
Ярослав Хашек - От Никопол до Русчук
Никола Бенин
„Настана вечер. Свихме към средата на течението, тъй като се приближавахме към река Янтра, която всяка пролет прави тук наноси. Янтра е историческа река. През Руско-турската война с водите на Янтра в Дунава се е вляла много славянска кръв. Защото Янтра извира под Шипка. Славянската кръв е текла с водите на Янтра покрай Търново, древната столица на българските царе, но резултатът от всичко това бил кобургът Фердинанд, германецът...
Наближавахме най-големия български град Русчук. Една след друга се редуваха овощните градини и живописните къщи под скалите, а върху тях се чернееха като точки черни овци, които в околностите на Русчук се отглеждат на големи стада. Вместо един ориенталски град, блестящ със своите причудливи кубета и минарета, вие наблюдавате пушека на фабриките за копринени платове, за кожи, кожени трансмисии, грънчарски изделия с широко известни сребърни украси, а пък влезете ли в града, промъквате се отначало през няколко тесни улички, които създават у вас впечатление за нещо ориенталско, но изведнъж се озовавате на един булевард, който не би посрамил много западни градове. Къщите са построени по европейски маниер, намерих дори една сграда с мецанин, хубава градска болница, казарми, кафенета, обзаведени по европейски, шантани и т. н..."
„От Никопол до Русчук“ е последният пътепис в книгата „Паноптикум на еснафи, бюрократи и други вкаменелости“, издадена от „Народна култура“ през 1967 г. Дунавският маршрут на писателя е част от едно пътуване през 1903 г., когато Хашек е само на 20 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)