Градовете често са с 10-15 °C по-горещи от селските райони

 Илияна Бенина, Никола Бенин

В световен мащаб повече от половината от хората живеят в градовете и се очаква делът на градските жители да нараства още повече. Градовете често страдат от „топлинни острови“, като температурите в градовете са по-високи, отколкото в съседните селски райони. Това засилва ефекта от горещите вълни в градовете и увеличава риска за човешкото здраве.

Учени от Съвместния изследователски център на Европейската комисия изследваха разликата между температурите на земната повърхност в градските райони с население над 50 000 души и в техните селски околности през лятото между 2003 г. и 2020 г.

Работейки със сателитни данни, учените измериха, че повърхностните температури в градовете понякога са с до 10-15°C по-високи, отколкото в селските райони. Проучването също така изчислява, че температурата в островите с екстремна топлина в градовете по света се е повишила средно с 1°C от 2003 г. насам.

Глобалният мащаб на изследването и високата разделителна способност на пространствения анализ правят възможно сравняването на градове в различни климатични зони и дори различни части в мегаполисите. 

Горещи точки и по-хладни райони в глобалните мегаполиси

В глобалните мегаполиси, като Токио, Ню Йорк, Париж и Лондон, проучването наблюдава много висока вътрешноградска променливост на температурата. Горещи точки често се срещат в индустриални зони, където отпадъчната топлина, използването на тъмен строителен материал и липсата на растителност могат да доведат до много високи температури на земната повърхност. Например в Париж горещите точки се намират на изток от Сен Дени и близо до Шевили Лару, около големи индустриални комплекси.

Проучването подчертава, че бедняшките квартали също могат да образуват горещи точки поради тяхната хаотична, гъста и нерегулирана урбанизация. Интензивното излагане на топлина, съчетано с бедност, лоши жилищни условия и ограничен достъп до възможности за охлаждане, представляват сериозни заплахи за здравето на хората.

Когато градовете са по-хладни от околностите им

Ефектът на градския топлинен остров обикновено е най-силен в райони с умерени и влажни климатични условия, както и гъста селска растителност. За разлика от това, където селските райони имат само оскъдна растителност, особено в пустините, градове, като Кайро в Египет, често показват по-ниски температури на повърхността през лятото, отколкото съседните им извънградски райони. Една потенциална причина е по-силното присъствие на растителност в градовете, отколкото извън тях.

И накрая, в мусонните региони разликата между градовете и техните селски райони е по-лека, тъй като обилните валежи смекчават разликата градско-селско.

Противодействие на ефекта на градския топлинен остров

Докладът предоставя конкретни съвети на градските власти как да приложат набор от мерки за противодействие на ефекта на градския топлинен остров. Чрез създаване на ветрови коридори за вентилация, проектиране на зелени покриви и фасади на сгради, използване на по-светли цветове в строителството, засаждане на повече растителност и по-добро използване на водата е възможно да се намалят градските температури и да се подобрят условията на живот за жителите на града.

В своята Стратегия за адаптиране за 2021 г. Комисията определя как тези и други мерки могат да помогнат на гражданите, градовете, бизнеса и държавите в ЕС да се адаптират към неизбежните въздействия на изменението на климата и да станат устойчиви на климата до 2050 г. Стратегията насърчава знанията и данните относно текущите и прогнозираните въздействия, съответното управление на риска от климата и по-бързото разгръщане на опциите за адаптиране чрез мисията за адаптиране на Horizon Europe , която ще помогне на регионите в Европа да станат устойчиви на климата. 118 региона и местни власти вече са се присъединили към мисията на ЕС за адаптиране към изменението на климата.