Петко Рачов Славейков - обществена дейност

 Никола Бенин

Петко Рачов Славейков е на 17 ноември 1827 г. в Търново в семейството на Рачо Казанджията. Майка му Пенка е от село Вишовград. Тя умира при раждането на Петко. Отгледан е от мащеха, от която пази добри спомени. Учи в местните килиийни училища – българско и гръцко. През 1837-40 г. посещава училища в Трявна  и Лясковец.

Усвоява гръцкия писмен и говорим език в училищна възраст. През1842 г. с приятеля си Христо Драганов преписват Паисиевата история. По това време за кратко учи и в Свищов.

Кариерата си на учител започва на 16 години в общинското училище в Търново. По това време е и първият период на литературната му дейност, дефиниран от Боян Пенев като „черковнославянски“ – 1842-1847.

От 1843 до 1848 г. учителства последователно в Севлиево и Ловеч.

За кратко е учител във Враца и Берковица до 1849 г. През втората половина на 1849 учи при даскал Иван Момчилов в Елена.

В края на годината е прогонен от училището по настояване на търновския митрополит и се установява в Трявна.

Учителската му кариера включва преподаване в Трявна (1849-1853; 1857-1862), Ески Джумая (1863), Цариград (1872-1873), Стара Загора (1876-1877). Оставил е име на обаятелен педагог, който разпалва в умовете на възпитаниците си страст към знанието и национално чувство.

Книжовна дейност

През 50-те години на XIX век Славейков се изгражда като като книжовник и творец. Превежда, преписва и разпространява свои и чужди творби. Побългарява известни образци на руската, гръцката и сръбската литература. Издава и разпространява смесени сборници, фолклорни творби, песнопойки, учебници, календари.

 През 60-те години на XIX век се утвърждава като книжовник – основно чрез вестниците си „Гаийда“ и „Македония“. Календарите му се разпространяват из стотици градове и села. Влизабуквално във всеки дом с изящната си литературна работа върху новобългарския превод на Библията, излязла от печат през 1871 г. и носеща също името Славейкова.

"Неговият хумор бе утешавал две поколения. Две поколения бяха пили от извора на неговата ясна мисъл.<...> Неуморим, остроумен, весел, ловък и свръх всичко – приятел на народа и защитник на неговото достоийнство.Отлично запознат с тежненията на своята публика, Петко Славейков обладава голяма сръчност да дава комичен релеф на нещата и хората."

                           С. Радев. Строителите на съвременнаБългария. Т. І. С., 1990, 84-85.

Петко Славейков и църковният въпрос

През 1856 г. пребивава в Цариград като представител по църковния въпрос на Търновска епархия. Има ключова роля за отстраняването на митрополит Неофит. Чрез изданията си „Гаийда“ (1863-1867) и„Македония“ (1866-1872) подкрепя радикалното течение на църковната борба и има значим личен принос за успешния изход на движението.

Петко Славейков по време на Руско-Турската война 

През юли 1877 г. в продължение на 10 дни е начело на гражданската власт в Стара Загора.

В хода на битката за Стара Загора остава до последния възможен момент в горящия град. Напуска го на 19 юли 1877 г. – вечерта, през Мъглижкия манастир и Казанлък се прибира в Трявна.

В края на юли се установява в Търново, където е назначен за „чиновник по особени поръчения към княз Владимир Черкаски“.

Петко Славейков в Учредителното събрание – 1879 г.

Славейков влиза в Учредителното събрание с назначение от руските власти. Той е един от най-активните депутати – 112 негови изказвания са регистрирали протоколите на УС.

Включен е в 20-членна комисия на УС, която подготвя мемоар до великите сили относно съдбата на останалите извън Княжество България и Източна Румелия български земи. Издава вестник „Остен“.

В опозиция и на власт – август 1879 – април 1880

След назначаването на първото правителство, ръководено от Тодор Бурмов, ПеткоСлавейков излиза в опозиция. Критикува чрез вестника си „Целокупна България“. Освободен е от длъжността председател на търновския губернски съвет – 11 август 1879 г., и се пренася в София. Избран е за народен представител в Първото ОНС –21 октомври – 24 ноември 1879 г.