Старата къща на Славейковци в София

 

Светослава Славейкова (1894-1959) - внучка на Петко Р. Славейков и дъщеря на Пенка (починала при раждането ѝ) и Донка (осиновила я след раждането ѝ). Високообразована дама на българската култура, съхранила за поколенията архива на Славейковци и дарила остатъка от недвижимото им имущество в София за създаването на днешния им музей.

Светослава Славейкова като дете в двора на къщата, за която разказва в статията.

Интериор на Славейковия музей в София в наши дни

Къщата е купена от Петко Славейков от напускащо града турско семейство - 1879 г. Намирала се е на парцела, върху който днес е малкото безистенче от северната страна на площада. На същия парцел по-късно Иван Славейков построява своя фамилна къща. През 1932 г. двете къщи са разрушени при строителните дейности по новия регулационен план на града. Наследниците получават като компенсация апартаменти на ул. Раковска 138. През 1949 г. племенницата на Пенчо и внучка на Петко Славейков - Светослава (дъщеря на Пенка Славейкова и инж. Тихол Цаков) дарява своя апартамент на ул. Раковска 138, ведно с целия архив и със запазените лични вещи на двамата именити творци и общественици, на държавата.

През 1951 г. в апартамента на ул. "Раковска" отваря врати софийският музей на Славейковци. Там е и до днес като част от структурата на Националния литературен музей. Успоредно с опазването документалното, книжовното и творческото наследство на фамилията, Светослава Славейкова осъществява едни от най-задълбочените биографични проучвания, посветени на Петко и Пенчо Славейкови. Двете ѝ биографични книги, отпечатани през 50-те години на миналия век, и към момента не са загубили своята академична надеждност и изследователска свежест.

Оставайки в сянката на своите забележителни предшественици, Светослава Славейкова опазва живи веществените и невеществени следи на Петко и Пенчо и ни ги дарява. За да имаме от тях много повече от публикувани текстове, спомени на съвременници и бронзови монументи.

Светослава Славейкова. Старата къща на Славейковци [в София]. // Сердика, 1949, кн. 1-2.

Бележка:

Идването на Петко Славейков през зимата в София от Източна Румелия и срещата с генерал Соболев (министър-председател) се е състояло не 1887, а в самото начало на 1883 г. След това посещение Петко Славейков написва знаменитата си брошура "Последното ми ходение в София" (1883), с която дава мощен тласък на движението срещу Режима на пълномощията.