Гаврил Кръстевич - главен управител на Източна Румелия

 Никола Бенин

Гаврил Кръстевич в битието му на главен управител на Източна Румелия - 1885 г.

На 20 ноември 1898 г. известният вече писател Иван Вазов публикува във вестник "Изток" (бр. 83) кратка мемориална статия по повод починалия три дни по-рано политик, държавник, книжовник и общественик Гаврил Кръстевич. Откроявайки с вещина приносите на възрожденеца във всички посочени области, Вазов припомня ненатрапчивото личностно присъствие на интелектуалеца, отстранен от публичния ни живот по нелециприятен начин по време на Съединението, но простил на унизилите го и непрестанал да обича България. С присъщата си прозорливост Иван Вазов декларира, че оценката на величието на стореното от Кръстевич ще е мисия на следващите поколения, дори и поради факта, че самият той не е бил природно склонен да се натрапва и да ратува за признание. "Истинската заслуга е скромна и достойна" - заключава Иван Вазов. И за пореден път се оказва неоспоримо прав.

Над век продължава осмислянето на делото на Гаврил Кръстевич, свързано с анализите и интерпретациите на учени, следовници, писатели, общественици. Бавно и полека се наложиха тезите за ключовата му роля в хода на църковнонационалнотот движение, за приносите му в езиковата нормализация и в историографията, за градивната му роля в утвърждаването българската идентичност на Източна Румелия и за Съединението дори. Без да е класиран за политик, мъж, учен и друг първенствуващ фактор за съответните години, 123 години след смъртта си Гаврил Кръстевич се сдоби с първия си монументален паметник в цял ръст там, където му е мястото - в двора на катедралната царква в "Света Богородица" в Пловдив, в сърцето на Стария град. Събрал на отминалия 6 септември висши духовници, администратори, политици и общественици около бронзовото си тяло, неоткрояващият се с ръст и с физическо достолепие Кръстевич и днес продължава на бъде олицетворение на Вазовите думи: "Истинската заслуга е скромна и достойна".