Никола Бенин
В историята на световната литература и философия есето
се заражда още
в древността, но се утвърждава като самостоятелен жанр
през 1580 г.,
когато френският философ Мишел дьо Монтен
издава своите
“Опити” (фр. essai
– опит).
2. Основни
характеристики
• Аргументативен текст;
• Оригиналност;
• Относителна свобода при избора на формата;
• Многообразие на изразните средства;
• Свободна творческа изява на индивидуалната мисъл - спонтанност.
Есето изисква усамотено вглъбяване в себе си, задълбочен размисъл
върху проблема, след което аргументираната позиция може бързо и
спонтанно да се влее в езикова форма. На есето е присъща свобода, но
относителна.
• Скрита диалогичност – настоятелното търсене на контакт с възприемащия, целта е той да се убеди в основателността на аргументите, да му се въздейства… Без да притежава външната форма на диалог, есето е вътрешно отворено към събеседник.
3. Видове есета
- Есе
по морален проблем. (Проблемът може да е зададен и чрез
- сентенция,
афоризъм, цитат и т. н.);
- Есе
по граждански проблем;
- Есе по житейски проблем;
- Есе, свързано с литературна творба / творби (също може да е по морален, граждански или житейски проблем). То трябва да се свърже с конкретната творба / творби /откъс от творба…, въз основа, на която е формулирана темата му аргументацията да е разнообразна, убедителна и да включва акуализация на проблема
- Философско есе;
- Публицистично есе.
Няма коментари:
Публикуване на коментар