Никола Бенин
Русе крепнеше в този национален подем, старият вилаетски център от времето на Митхад паша бе заменил в свободна България столичността си с международност, характерна за големите дунавски пристанища. По улица Александровска, Княжеска, Митарна, срещах навсякъде чуждестранни имена. Техник Вебер, аптекар Силаги, фотографи Либих и Гелч, шивач Гертнер, музикален магазин Калк, канцеларски магазин Риглер, фабрика Мюлтхупт, ресторанти "Франц" и "Фишер", да не говорим за белгийците и французите около Захарната фабрика. Градът дишаше чрез пристанището на Дунава, който носеше полъха на Европа. Денонощно се разтоварваха шлепове, свирките на параходите, а вечер се отразяваха светлините на румънското пристанище, така в мисълта си жителят на Русе стоеше непрекъснато на понтона към Европа. Градът живееше по европейски, с каляски и яхти, с карнавал и шествие от маски и костюми, с Великденска тарла, с летуване на заможните, а те бяха много!-в Херкулесбад, със сватбени пътешествия във Виена и с гешефти в Будапеща. С кина и оркестри, със собствен театър и даже симфоничен оркестър. Чуждите консули на повечето европейски държави придаваха дипломатическо лустро на обществото, което се суетеше по балове и клубове, имената на австрийски владетели и императрици красяха параходите, пристигнали на брега.
Стоян Попов "Безсъници".
Няма коментари:
Публикуване на коментар