Превратът на 19 май 1934 г. - В лапите на пансърбизма

д-р Никола Бенин

Крал Александър Караджорджевич

Царство България преживява тежко загубата на Първата световна война и крушението на своя национален идеал. Покрусата и отчаянието мъчат българското общество, което е загубило прекалено много от човешкия си потенциал, енергията и моралните си сили. Апаратът на обществената сигурност е подкопан и в следвоенния период България става арена на кървави сблъсъци, въоръжени въстания, атентати и политически убийства. Съгласно клаузите на Ньойския договор България остава с малобройни дееспособни въоръжени сили, които не могат да се мерят нито по численост, нито по ниво на подготовка и въоръжение със силите на съседните страни, повечето от които са сред победителите в Първата световна война.

В допълнение, чужди разузнавания изграждат мощни агентурни апарати в нашата страна и предизвикват различни събития с цел осъществяване на национални амбиции и реализиране на интересите на своите правителства. Днес ще разгледаме една по-различна от официалната версия теория за втория преврат, воден от Кимон Георгиев – този на 19 май 1934 г. На базата на документални свидетелства ще се опитаме да открием и докажем югославската връзка в събитията и намесата на дългата ръка на военното разузнаване на Кралство Югославия във вътрешните работи на Царство България. Една намеса, целяща ликвидирането на България като държава и присъединяването на българските земи към Кралство Югославия.

Крал Александър Караджорджевич

След победния за Сърбия край на Първата световна война се формира огромното Кралство на сърбите, хърватите и словенците, под скиптъра на крал Александър Караджорджевич. Една изключително пъстра държава като етнически състав, различни вероизповедания, различни езици. Крал Александър започва политика на жестока асимилация, особено изявена в Хърватска и Македония. В отговор на репресиите в поробена Македония и в Хърватска се оформя въоръжена съпротива срещу жестокия режим на краля. Кралството е пропито от корупция на всички административни нива, а сръбският шовинизъм царува в главите на управляващите кръгове в Белград.

Този шовинизъм има различни проявления, едно от най-фрапиращото е убийството на няколко изявени хърватски депутати в Скупщината в Белград. По време на заседание на парламента на кралството на 20 юни 1928 г. заради подхвърлена реплика черногорският депутат Пуниша Рачич изважда пистолет и стреля по лидерите на влиятелната Хърватска селска партия. На място загиват Павле Радич и Джуро Басаричек, ранени са Иво Пернар и Иван Гранджа. Големият лидер на хърватите Степан Радич губи брат си в стрелбата, ранен е тежко и два месеца след стрелбата умира. Центробежните сили в Кралството се засилват, а на 6 януари 1929 г. крал Александър суспендира конституцията и установява личен авторитарен режим. Кралството е преименувано на Югославия и започва безпощадно гонение на легалните и нелегалните форми на съпротива срещу сръбската власт, забранени са политическите партии и са ограничени допълнително гражданските свободи.

Цар Борис, Крал Александър и Кимон Георгиев

Такива свободи в поробена Македония изобщо са немислими и никога не са били давани след създаването на Кралството на сърбите, хърватите и словенците. Хърватите създават организацията „Усташа“ („Въстаник“), която бързо установява тесни връзки с ВМРО на Иван Михайлов. Югославия е галено дете на съюзниците и получава огромни заеми от тях, за да гради военната и икономическата си мощ. Великосръбската идея е в апогея си – кралското сръбско правителство започва да играе сложна дипломатическа и разузнавателна игра с цел разширяване на границите кралство Югославия.