д-р Никола Бенин
Националната библиотека “Св. св. Кирил и Методий” отбелязва 1100-годишнината от основаването на българския манастир “Св. Великомъченик Георги Зограф” на Света гора (Атон) със специално подготвена изложба. Тя е част от новата експозиционна поредица “Книжовен калейдоскоп” в Зала “История на книгата” и може да се разгледа до 30 май.
Според преданието Зографският манастир е основан през 919 г. от трима братя от град Охрид – Моисей, Аарон и Йоан (Иван) Селима, които се оттеглят от светския живот и стават отшелници на полуостров Атон. Легендата разказва още, че светата обител получава посвещението си по чудодеен начин. След горещите молитви на монасите върху определената за храмова икона неизписана дъска неръкотворно се появява образът на св. Георги. Светецът сам рисува своя лик през нощта. Поради тази негова зографска способност манастирът е назован “Св. Георги Зограф” или Зограф, както обикновено го наричаме в България.
Зографският манастир се утвърждава във времето като първостепенно българско културно и книжовно средище, пазител на националния дух и история. Многобройните стенописни ансамбли, икони и църковна утвар, богатата сбирката от ръкописи, документи и старопечатни книги са само част от безценното културно наследство, което той съхранява за идните поколения.
През май – месеца на книжовността, Националната библиотека на България представя в специалната витрина с микроклимат в Зала “История на книгата” различни книжовни паметници, свързани със светата обител Зограф. Те са подбрани от колекциите “Славянски и чуждоезични ръкописи”, “Старопечатни, редки и ценни книги”, “Ориенталски сбирки”, както и “Портрети и снимки” към Българския исторически архив. Най-ранният експонат е Пслатир от средата на XVI в., донесен от Зографския манастир. Полетата на повечето листове от този ръкопис са изпълнени с множество кратки бележки за местонахождението на части от мощите на различни светци в манастирите и скитовете на Света гора. Вторият показан ръкопис е Писмовник от 1783 г., писан от йеродякон Серафим в Зограф. Той съдържа 48 образци за писма, предимно от името на духовници към духовници.
Сред експонатите са още книга, отпечатана в първата българска печатница в Солун – “Краткое описание двадесят монастирей обретающияся во Святой гору Атонской” от 1839 г., и османотурски документ от 1866 г., свързан със спор за границите между земите на сръбския манастир Хилендар и българския манастир Зограф на Света гора. Изложбата допълват разновременни, изключително интересни и ценни черно-бели и цветни оригинали, фотокопия и пощенски картички с изгледи от Зографския манастир.
Няма коментари:
Публикуване на коментар