Странстванията на езиците в "София Берлин" от Пламен Дойнов

Никола Бенин

На 16 май в Клуба на дейците на културата в Русе бе представена поетическата книга събитие за миналата година „София - Берлин” на Пламен Дойнов. Ще припомним, че за първи път на нея е присъдена литературната награда на поета с европейски измерения Николай Кънчев. Тя е носителка и на наградата за поезия „Иван Николов”.  Книгата бе представена на четящата русенска публика  чрез думите на проф. Михаил Неделчев и доц. Георги Лозанов. Според литературния критик Михаил Неделчев „София Берлин” „приключва българският постмодернизъм”, приключва също един продължителен етап от творческото развитие на Пламен Дойнов. Поезията му в тази книга е „игрива, дълбоко трагична и жестока към този свят”. Така че светът в нея „не е твърде уютен”. Тя очертава един огромен и съдбовен геополитически кръг, който затваря българската идентичност в европейското пространство, в присъствието ни в Европа. Георги Лозанов пък се съсредоточава върху два важни дебата, които се водят в „София Берлин”. Единият е за близкото минало. Дебат, който не се води в обществено-политическото пространство и по този начин книгата по своеобразен начин компенсира тази липса. В нея се споменават Тодор Живков, Людмила Живкова, Леонид Брежнев, Андрей Луканов. В художественото пространство на книгата присъстват истории и мотиви, свързани с Берлинската стена. Другият дебат е за отношението България – Европа, за европейската ни идентичност. Тази идентичност е проблематизирана от Пламен Дойнов в един същностен културологичен и светогледен аспект. Така че европейската ни идентичност е много по-дълбока и не е свързана само с членуването ни в Европейския съюз. След представянето на книгата Пламен Дойнов с патос и артистично присъствие „разказа” за „София Берлин”, като прочете избрани творби. Прочитът на поезията беше съпроводен от изпълнение на подходяща музика на контрабас от Самуил Стоянов. Историите от миналото се редуваха една след друга чрез проследяването на петте основни цикъла, които структурират смислово книгата. Тематичните кръгове, а според Пламен Дойнов, „копнежни кръгове” са: „София сутрин”, „България в края”, „Европа насън”, "Австро-Унгария по водата” и „Берлин срещу вятъра”. Тези кръгове открояват пространствата, където се осъществява напрежението между българския свят и света на Европа. Прочитът на отделните творби бяха предшествани от ценен и насочващ коментар за тяхното адекватно разбиране. Така например Пламен Дойнов обясни първото стихотворение „Хубавите чужденци или литература на отсъствието”, че то цитира есето „Култура на отсъствието” на проф. Георги Каприев, написано през 90-те години. Тезата на проф. Каприев най-лаконично може да бъде представена така – в България придобива ценност онова, което е представено чрез успеха си навън, като не обръщаме внимание какъв е този успех. Писателите и поетите много държат да бъдат превеждани навън, независимо дали някой се интересува от този превод. В този смисъл стихотворението иронизира това мислене и тази практика. Накрая на срещата Пламен Дойнов отговори на въпроса: „Литературоведът в него пречи или помага на поета?”. С присъщото му мъдро и дълбоко разсъждаване върху проблемите в литературата и живота, той каза, че литературоведът нито пречи, нито помага на поета, но при всички случаи стои зад гърба на поета. В неговата поезия няма да намерим модели, следвани от другите поети. Правилно е да се каже, в неговата поезия странстват гласове на други поети. Няма поет, който да започва отначало. При всеки поет „се чуват” гласове на неговите предходници или съвременници. Пламен Дойнов обсъди и понятията „социална поезия” и „политическа поезия”. Социалистическият реализъм, който не е естетическо явление, а доктрина, дискредитира тези понятия. По времето на Народна Република България поезията не е политическа, а „партийна”. Политическата поезия ни помага да го осмислим, чрез съпреживяване. В неговата поетическа поезия няма добри и лоши, има личности и събития, които са повлияли по един или друг начин на нашите съдби, на нашето светоусещане и на нашата идентичност. Пламен Дойнов с възмущение заяви, че не са прави тези, които твърдят, че след 10 ноември в България нищо не се е променило. България днес не е същата, каквато беше в близкото минало. Българинът изгражда своята идентичност в диалога и съприкосновението с европейските ценности. И едно от убедителните доказателства, че България не е същата, е неговата стихосбирка „София Берлин”, която не би било възможно да се появи преди тези промени. Автор: Никола Бенин 17.05.2013 - 12:10 Посетено: 419