РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ СТУДЕНТСКА НАУЧНА СЕСИЯ – СНС’13
- 83 -
Проблемът за свободата на Македония във вестник „Македонецъ”
Весела Йорданова
научен ръководител: гл. ас. Никола Бенин
Abstract: The problem of the liberation of Macedonia in the "Macedonian": The newspaper
“Macedonian” mainly addresses the problem of freedom. Its pages are location and themes of the brutality of
the Turks, the fight for freedom in other nations, cultures and various patriotic poems.
Key words: freedom of Macedonia, Berlin treaty, committees Unity.
„Историческата памет съдържа
утаилите се значения на случилото
се, съхранява сюблимните моменти
в живота на народа, увековечава
подвизите на героите$”
Никола Бенин [1]
ВЪВЕДЕНИЕ
Подписаният през 1878 г. Берлински мирен договор оставя Македония и
Източна Румелия извън пределите на Княжество България. Този акт на
несправедливост поражда у българите разочарование и възмущение. Широката
общественост осъжда действията на Великите сили, и дори периодичният печат от
това време не остава безучастен към „тъгите на България”. Появяват се органи на
различни дружества, които излагат на страниците си проблеми, идеи и житейски
случки от живота на останалите в териториите на Османската империя българи.
Първият вестник в България, който специално се занимава с Македонския
въпрос, е в. „Македонецъ” на Никола Живков. Това патриотично издание не е
специално изследвано, което налага и неговото по-обстойно проучване.
ИЗЛОЖЕНИЕ
Вестникът излиза в годините 1880, 1885 и от 1894 до 1895г. в Русе, а
печатането му е подпомагано от Българо-македонско благотворително дружество.
Важна роля в издаването на „Македонецъ” има неговият редактор Никола Живков.
Освен с отварянето на първата детска градина у нас през 1882 г. и с първото
ръководство за работа в това заведение, той е известен и с написването на
първоначалния текст на „Шуми Марица”, по-късно превърнала се в химн на
България. Живков проявява своя усет в публицистиката още с редакцията на първия
брой на в. „Нова България” на Христо Ботев.
В. „Македонецъ” има една основна
цел и тя е да известява българите във
вътрешността на Княжеството за
случващото се в Македония. Тъй като това
е първото специализирано издание по
македонския въпрос, основната тема
негова тема е свободата на Македония и
пътищата за нейното постигане. Наред с
тази тема се откриват и други теми –
жестокостта на турците към българското
население, борбата за свобода на
албанския народ, двуличието на в.
„Македонски глас”. РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ СТУДЕНТСКА НАУЧНА СЕСИЯ – СНС’13
- 84 -
На страниците на вестника намират място и културни новини, както и
различни стихотворения за Македония и македонците.
След като Великите сили вземат решение Македония да остане в пределите
на Османската империя, тази българска територия става обект на спорове. Гърция и
Сърбия не крият своите апетити към областта и потвърждение за това откриваме в
статията „Македонски гласъ”. [2]
В нея се посочва, че председателят на Френско-Македонски глас събира
статистически данни за броя на македонците в извършваните митинги в подкрепа на
присъединяването на Македония към Княжество България. Целта на тези данни е да
„...послужат на чужди хора, против Българските интереси...”[3]. Още в тази статия
вестник „Македонски глас” се откроява като деятел в полза на турци, сърби и гърци.
Той пише на своите страници „Ако Македония е наистенна населена по вече отъ
Гърци или Сърби, то толкози по добре е нашето стремление”. [4]
Друга статия, разкриваща
двуличието на „Македонски глас”, е от
рубриката „Писма за Македония” [5] В
статията Никола Живков помества
сведения на един македонец за
„Фалшивия път, надменното и чудно
поведение на в. „Македонский Гласъ”.
[6] Този текст представя истинското
лице на вестника, а именно
надменността и парадирането на
дружество Македонски глас, че
неговият орган е „...единственият
истински представител на
македонските чувства въобще и на
стремленията на македонските емигранти...” [7]
За разлика от „Македонски глас”, вестникът редактиран от Никола Живков, е
далеч по- демократичен и дава гласност на проблемите в Македония.
Един от тези наболели проблеми е жестокостта на турците над българите –
тема, която е широко обсъждана в родната ни история. Вестник „Македонецъ”
помества на страниците си много статии, които показват отношението на турците
към поробените ни сънародници.Една статия се откроява сред другите – това е
писмо на приятел на редактора Никола Живков. В поместения текст Живковият
другар съобщава за тежкото положение на Македония. „Разберете, драгий друже,
че тук Терора е на степента на висотата...” [8] „...хоризонта за нас е затъмнял,
нещастната ти Македония е обляна в кръв.” [9] Статята съобщава за отслабените
надежди на всички българи за изход от създалото се положение. Училищата са
затворени, а църквите превърнати в турски казарми.
В Македонския фолклор и до днес са запазени стихотворения и песни за турските
жестокости над българите. Една такава песен намира място и на страниците на в.
„Македонецъ” – „Заспала ми е галена Рада” [10]
По съдържанието си песента разказва, че Рада е била едно чадо на майка,
галено, че е била обичана от свойте съседи. Отивайки на кладенеца за вода, Рада
бива жестоко убита. Песента показва, че животът на българите е бил дотолкова в
опасност, че който замръкне не знаел дали ще осъмне. Още по-възмутително е че
жертвата не е мъж, а мома, девойка, убита от скотска страст, а не заради някакво
престъпно деяние. „Турчина гледа на жената като на домашно животно, той е готов
за да скрие престъплението си да я убие като куче.” [11]
В рубриката „Писма за Македония” се поместват още сведения за убити от
турците българи на територията на Македония. Тези убийства стават почти
ежедневно и то поради най-малки препирни. В статията „За 20 пари убит човек”[12], РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ СТУДЕНТСКА НАУЧНА СЕСИЯ – СНС’13
- 85 -
се съобщава за убийството на Андреа Каладжиев, на 8 септ. 1884г. , жител на
с.Ресен, убит заради това, че не е купил на турчина една любеница от 20 пари.
Не само българите биват подлагани на такива жестокости. Вестник
„Македонецъ” се показва съпричастен и към борбата на другите народи за свобода
като публикува манифест на Албанския Народен комитет. Това разбира се има за
цел и да даде надежда и тласък на македонците да подхванат собствената си борба
за свобода. „Сполуката е на тия, които се борят за свободата”. [13]
В няколко поредни броя вестникът публикува и „Устав на Българский
благодетелен комитет „Единство”. Ролята на тези комитети в борбата за
освобождение на Македония е голяма. „Главната задача, която си поставят, е да се
организира и подпомогне съпротивата на българите от Тракия и Македония срещу
решенията на Берлинския конгрес и да се осъществи обединението на българската
нация.” [14]
Основният проблем, който се излага на страниците на „Македонецъ”, е
проблемът за свободата на Македония. В статията „Време ли е” [15] редакторът
Никола Живков излага различни доводи, доказващи правото на човека да бъде
свободен. „... сякой человек, всяко семейство, всякой народ трябва да си има свойта
истинска свобода, че чуждия по порода, по язик и по всичко не бива да нарежда и
управлява хората против техните нрави и обичаи, против тяхната воля...” [16]
Според Живков много българи гледат с „...дипломатически очила на
работата...” [17] т.е. на делото за освобождение на Македония, и си задават въпроса
настъпило ли е решителното време. „...макар да не носи никакво философувание, а
да иска дело, то пак се намират наши хора да задават питане „време ли е да се
пущиме и освободиме Македония?” [18]
За да отговори на този въпрос редакторът се обръща към чуждия периодичен
печат и привежда в доказателство статии от руски и немски вестници. Вестник
„Новоросийский Телеграфъ” пише на своите страници за положението на
Балканския полуостров. „...в него вечно все нещо ври, кипи и се прилива.” [19]
Според това издание обстоятелствата, както по времето на Херцеговското въстание,
са благоприятни за действия в Македония.
Друг вестник, който Живков разглежда, това е немският в. „Пресса”. Според
него „Държавите подписали Берлинский договор трябва да изискват от Турция
изпълнението на членове 23 и 62 от договора” [20] за да се предотврати анархията
на Балканския полуостров. Вестник „Македонецъ” не е съгласен с това твърдение и
застава твърдо зад позицията, „...че трябва да се спечели Македония с кръв, с
жертви, за да се спечели целокупна България, Св. Стефанска България.” [21] Той
призовава всички българи и македонци да се изправят срещу поробителя, за да
вземат това, което е тяхно. ”На бой! братя Македонци! Защото харизаното нещо и
на велик ден се взема, а с пот спечеленото е истинска собственост.” [22]
В Княжеството зачестяват организираните митинги в подкрепа на Македония.
За развитието на едно такова мероприятие разбираме от телеграма поместена във
вестника. В нея се съобщава за митинг в Шумен, на който се взема решение да се
създаде Македонско дружество, което „...да помага в дело на страдащата
Македония”. [23] Тази телеграма свидетелства за подемането на народното дело за
свободна и обединена България.
Българите не чакат милост от Европейската дипломация и започват сами да
се организират по места. Знак за подготвяно въстание е телеграмата получена от в.
„Новости”, С.Петербург. „...в. „Новости” прие една телеграма из Македония, в която
се известява, че непорядък владее в онази област, и се очаква едно общо въстание,
на пролет.” [24]
Вестник „Македонецъ” отразява настроенията в Македония и Княжеството за
предстоящото въстание. В статията „Бог дава, но в кошара не вкарва” И. М.
Бумбалов уверено заявява, че подготовката на делото няма да падне от небето, и че РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ СТУДЕНТСКА НАУЧНА СЕСИЯ – СНС’13
- 86 -
не бива да се надяваме на други, а само на себе си. „...не ни ли стигна дето 500
години спахме, ами още спим...да хвърлим личния егоизъм и да се заловим за
работа.” [25] Но той в никакъв случай не съветва да се прибързва, тъй като „...едно
такова преждевременно и необмислено действие от наша страна ще бъде гибелно
както за Македония, така и за нас...” [26]
Според Бумбалов има три пътя за действие:
• Да се покорим на съдбата си;
• Освобождение на Македония по мирен път;
• Въоражена борба.
Първият път на действие не е желателен, „...защото за осигурение на по-
нататъшното наше съществувание намъ е необходимo, щото Македония и Тракия
да съставляват с България едно твърдо тяло, което да дава отпор на чуждите
неизбежни посегателства.” [27]
Освобождение по мирен път е невъзможно, поради претенциите на остналите
Балкански държави към Македония.
Въоражената борба е единственият път на действие за излизане от създалото
се положение. „...нам не остава нищо друго освен, като се приготвим всички и с
надежда на Бога да се заловим за изпълнението на святата цел.” [28]
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Проблемът за свободата на Македония е темата вълнуваща целия български
народ по онова време. Българите дават много жертви за да постигнат заветната цел
– обединена българска държава. Въпреки усилията си тази цел остава непостижима.
Вестник „Македонецъ” подкрепя и защитава правото на българите да живеят в
свободна държава. За краткото време, в което се издава вестникът успява да отрази
проблемите в Македония, и да покаже на българите, че въоражената борба е
единственият възможен път към свободата.
ЛИТЕРАТУРА
[1] Бенин, Н. Епичност и историчност в трилогията „Жътва” от Константин
Петканов. – В: Научни трудове на Русенски университет „Ангел Кънчев”. Том 40,
серия 10,2. Български език, литература и изкуство, Русе, РУ „Ангел Кънчев”, 2003, с.
144.
[2] Вестник „Македонецъ”, ||, №3, 1885г.,9 март, с.3
[3] Пак там, ||, №3, 1885г,9 март, с.3
[4] Пак там, ||, №3, 1885г,9 март, с.3
[5] Пак там, ||, №7, 1885, 6 април, с.2
[6] Пак там, ||, №7, 1885, 6 април, с.2
[7] Пак там, ||, №7, 1885, 6 април, с.2
[8] Пак там, ||, №4, 1885, 16 март, с. 2
[9] Пак там, ||, №4, 1885, 16 март, с. 2
[10] Пак там, ||, №3, 1885г,9 март, с.1
[11] Пак там, ||, №3, 1885г,9 март, с.1
[12] Пак там, ||, №3, 1885г,9 март, с.3
[13] Пак там, ||, №3, 1885г,9 март, с.4
[14] Дойнов, Д.– „Кресненско-Разложко въстание (1878-1879)”, С., 1979г., с. 127
[15] Вестник „Македонецъ”, ||, №4, 1885, 16 март, с.1
[16] Пак там, ||, №4, 1885, 16 март, с.1
[17] Пак там, ||, №4, 1885, 16 март, с.1
[18] Пак там, ||, №4, 1885, 16 март, с.1
[19] Пак там, ||, №4, 1885, 16 март, с.1
[20] Пак там, ||, №4, 1885, 16 март, с.1
[21] Пак там, ||, №4, 1885, 16 март, с.1 РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ СТУДЕНТСКА НАУЧНА СЕСИЯ – СНС’13
- 87 -
[22] Пак там, ||, №4, 1885, 16 март, с.1
[23] Пак там, ||, №4, 1885, 16 март, с.3
[24] Пак там, ||, №4, 1885, 16 март, с.4
[25] Пак там, ||, №7, 1885, 6 април, с.2
[26] Пак там, ||, №7, 1885, 6 април, с.2
[27] Пак там, ||, №7, 1885, 6 април, с.3
[28] Пак там, ||, №7, 1885, 6 април, с.3
За контакти:
Весела Атанасова Йорданова, специалност Български език и история, 4 курс,
Катедра Български език, литература и изкуство, Факултет Природни науки и
образование, Русенски университет “А. Кънчев”, e-mail: v_eskooo@abv.bg
Научен ръководител: гл. ас. Никола Бенин, Катедра Български език,
литература и изкуство, Факултет специалност Български език и история, 4 курс,
Катедра Български език, литература и изкуство, Факултет Природни науки и
образование, Русенски университет “А. Кънчев”,Природни науки и образование,
Русенски университет “Ангел Кънчев”, е-mail: nbenin@uni-ruse.bg
Няма коментари:
Публикуване на коментар