Пространството на детството в романа „Том Сойер” от Марк Твен

http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/sns/SSS2008_Natural-Sci-Educ_Part-Two.pdf

РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ СТУДЕНТСКА НАУЧНА СЕСИЯ – СНС’08
- 69 -

Пространството на детството в романа „Том Сойер”
 от Марк Твен

автор: Мирослава Петкова
научен ръководител: Никола Бенин

 The present work is focused on the space of childhood in the novel Tom Sawyer by Маrк Тwain in
both spiritual and outer characteristics. The outer characteristic is represented by means of the images of the
river, cave and church. The spiritual characteristic contains such specific features as the soul of the
American in the 40-s of the xix century.
Key words: childhood, space.

Необходимостта да се познава детското пространство ще открием на всеки
етап от развитието на човешката култура и цивилизация. Но особено силно това
пространство се осветява при проследяване биографията на автори, чиито творби
разкриват детския свят.В духа на модерното изкуство, което приема, че дори и \
стата абстракция е образ на конкретната природа, за Марк Твен отправна точка към
общото е конкретното. От конкретните примери, които той не спира да посочва и да
анализира, може да стигнем до цялостната картина, отразяваща положението на
детето. През 1912 г. роденият в Испания художник Пабло Пикасо прави това, което
нарича “колажи” от парчета и остатъци. На същия принцип Марк Твен се взира в
конкретната детска съдба, вмества я в общата картина и я превръща в парче от
“колажа”, наречен Детство. Този колаж е изграден от “…случки незначителни,
случки, които не си заслужава да се балсамират и въпреки това паметта ми ги е
съхранявала грижливо и е изхвърляла много по-значителни неща, за да им отвори
място и да ги настани по-удобно. Работата е там, че в човешката памет, както и в
човешката съвест, няма никаква логика, че паметта не може да прави преценка за
тойностите и съотношенията”./1/
ВЪНШНА благополучие, духовното здраве, от историческата ситуация и от
социалната формация, към която принадлежи. С оглед резултатите и механизма на
промените, които настъпват през детството, може да ги определим като външни и
вътрешни. Запознат с утвърдените обществени нагласи, авторът представя своите
възгледи за детското пространство. Той се стреми да ги разясни на възможно най-
широката аудитория. Рисувайки различни модели на детски персонажи, писателят
проектира част от своето мислене в образи. Като белетрист той търси мястото на
детето не само в национален, но и в общочовешки аспект. Така че детското
пространство в романа на Марк Твен може да се разглежда в социален,
интелектуален и общочовешки план.
Взаимоотношенията на детето и заобикалящия го свят се усложняват и в
същото време се обогатяват с целия спектър на авторовото светоизживяване, което
му позволява да създаде самостоятелен и пълноценен художествен образ на детето
в “Том Сойер”. Авторовото чувство ту скъсява, ту увеличава дистанцията на детето
до читателя чрез средоточие на различни пулсации – възхищение, ирония, трезво
повествование. Съизмервайки различните детски модели на поведение, писателят
разбира, че придобивките за детето в някои случаи са форма на загуба, а загубите в
други случаи са средство за обогатяване.
Стремежът на Марк Твен е да улови вътрешните, духовните измерения на
детското пространство. Но вътрешна промяна без създаването на външни условия
няма. Типичен за Марк Твен е интересът към външната реалност. Тя е изобразена
чрез различни топоси.
Централен топос във външното пространство на детството за Марк Твен е
реката. Както отбелязва Маркъс Канлиф /2/ за Дикенс “Мисисипи е мръсен канал, в РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ СТУДЕНТСКА НАУЧНА СЕСИЯ – СНС’08
- 70 -
който тече рядка кал” и “не се забелязва нищо приятно, освен безобидната
светкавица, която всяка нощ проблясва на тъмния хоризонт”, а за младия Марк Твен
реката е целият му живот.Според Никола Бенин: ”Топосите в литературните творби
не са само място, където протича животът на човека. Топосите са антропологични
координати, богати символни зони. Те са онова, с което се съединяваме, безкрайно
повторение на пространството, регламентиран свят според човешките и природните
закони”. Разбира се, “не за първи път животът е сравняван с река: от митологията, та
до Лев Толстой, за когото “хората са като реките”, течащата вода е огледало на
човешкото… Реката е началото на всички начала, от нея е поникнало семето на
цивилизациите и културите, тя е майката на Ромул и Рем, Мойсей, намерения във
водата – Найден”./3/ И в Реката на Марк Твен се отразява архаичната представа, че
самият живот идва от водата. Мисисипи за Марк Твен е символ на човешкото
съществуване, на вечния стремеж към пътешествие и на неограничената от хората
природна стихия – “Мисисипи винаги си е била своенравна и никакви технически
средства не могат да я укротят; тя винаги е разкъсвала жалките кошничарски
изделия на инженерите, разливала е огромните си водни маси, накъдето й скимне, и
ще продължава да своенравничи”./4/ А Ханибал е не просто градчето, свързано с
детството на автора, това е “образ на големия свят и става и най-обобщената, и най-
индивидуализирана измислица на Твен”, в която се примиряват “противоположните
течения в живота”./5/
Реката е била главната артерия на Америка по времето на действието на
романа преди Гражданската война, “тук минава многоликият живот на една
нация”./6/ Мисисипи до голяма степен определя живота на Марк Твен.
Впечатленията за реката и плаващите по нея кораби изпълват детското
пространство на автора, в което “Реката е повик за пътешествия”. /7/ На двадесет
години, той я изучава, работи осемнадест месеца като лоцман. От Мисисипи
писателят взема и своя псевдоним – Mark Twain /”отбележете два клафтера” –
специфичен израз, употребяван при измерване на речната дълбочина/. Спирайки се
на произведенията на Марк Твен, Луисън казва: “Те всички са страници за Ханибал,
Мисури, Голямата река, за прашни села, чудновати хора и за народни поверия от
една невъзвратима епоха, за една странна, примитивна и неподражаема
американска цивилизация, която Марк Твен не само регистрира такава, каквато е
била в живота, но която той издига чрез изкуството в царството на човешкото
въображение. По такъв начин той е свързан с Омир… Беден негов роднина, далечен
потомък, но от същия род и от същата кръв.” /8/
Страниците, посветени на реката, са свидетелство за връзката на писателя с
духа на американците, които почитат река Мисисипи в древния индиански смисъл
като “баща на водите” и кръщават щатите с имената на нейните притоци като щата
Мисури. И авторът както и неговият герой, “никога не ще се умори да гледа
минаващите по реката салове от дървесни трупи; да седи до реката, наблюдавайки
мощното й прииждане; да гледа зазорявания и залези…”/9/
Един от първите европейци, стъпили на западния бряг на Мисисипи, е
френският монах Луи Енепен./10/ Той е участник в експедицията на Ла Сал. Сто
години след тази експедиция селището Ханибал е все още малко. През 1839г.,
когато там се заселва Джон Клемънс със семейството си, градчето е вече с около
1000 жители. Най-големият син на Джон - Самуел тогава е четиригодишен. В това
градче момчето прекарва тринадесет години. През 30-те години на 19 век Мисури е
граничен щат, разделящ Дивия Запад от цивилизованите Североизточни територии.
Географската среда до голяма степен определя развитието на действието в романа
на Марк Твен. Градчето Ханибал е “микросветът, чрез който Твен пресъздава
живота на своето общество в цялото му многообразие”./11/ Връзка с външния свят
за това тихо градче е пристанът на Мисисипи. РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ СТУДЕНТСКА НАУЧНА СЕСИЯ – СНС’08
- 71 -
Действителна е и пещерата, в която се изгубват Том и Беки, истинското й име е
“пещерата на Макдугъл”. В глава 29 на “Том Сойер” след описанието на пещерата
авторът възкликва: “Романтично и тайнствено беше да се стои там, в дълбокия мрак
на пещерата, и да се гледа към зелената долина, блеснала на слънце”. В спомените
си М. Твен пише, че в нея “има безброй много галерии, които приличат на улиците
на голям град.” После авторът цитира и телеграма, получена от него след години:
“…получих телеграма от този край, с която ми съобщаваха, че пещерата на Том
Сойер е смляна вече на цимент и ме молеха да направя някакви изявления по този
повод. Но аз нямаше какво да кажа.”
Външният колорит в романа се усеща “едва ли не физически” и “в много случаи
той е не само фон, не живописен декор, а същинско действащо лице”./12/ Местата,
където се развива действието, са определени от Нели Доспевска/13/ като снимки,
които са извадени само в един екземпляр. Ето как в романа е описан Кардифският
хълм: – “Кардифският хълм, който се намираше зад градчето и се издигаше над
него, беше покрит със зелена растителност и отдалече приличаше на някаква
вълшебна, спокойна и благословена земя, която подканяше да я посетиш”.
 Част от детското пространство в романа са топосът и църквата. За Том Сойер
това е мястото, където цари пълна скука. Молитвата на пастора той е слушал много
пъти. Затова и в църквата той търси забавления. Открива ги в големия черен
бръмбар, в кръжащата муха или в кучето, което се е промъкнало, незабелязано от
никого. Външната цивилизация изпреварва религиозното, интелектуалното и
просветно развитие. Децата бързо приемат външните белези на развитието. Новото
самочувствие на детето намира израз във външни изяви. Резултатът е
подражанието, което в някои случаи е смешно, в други – тъжно. Каналите за
проникване на външните промени са вслушване в гласовете на възрастните или
подражаване на близки и съседи, заимстване на видяното. Тези “заемки” от другите
карат детето да се съизмерва с останалите, да се развива, да промени битието си.
Случващото се е част от общия напредък. Според традиционния модел децата
трябва да се покоряват на старите, да са смирени и работливи. Разчупването на
този модел може да отведе детето до конфликт с обществото. И все пак според
Марк Твен това е закономерен процес от детското развитие. Детето трябва да
открие своя самостоятелен път. Детското пространство има свои определени
възрастови граници и когато Беки Тачър /глава 29/ организира излет с децата,
авторът пояснява “Възрастните нямаха обичай да да развалят излетите с
присъствието си. Смяташе се, че децата ще бъдат в безопасност под закрилата на
няколко по-възрастни девойки на 18 години и неколцина младежи на около 23-
годишна възраст”.
Романът осветява детското пространство в американската провинция край река
Мисисипи, описвайки детайли от бита на детето и чрез тях прибавя нови черти към
неговата духовна характеристика. Външната характеристика на детското
пространство за Марк Твен е микросвят, без който не е възможно навлизането във
вътрешния свят на героите.
ДУХОВНА ХАРАКТЕРИСТИКА НА ДЕТСКОТО ПРОСТРАНСТВО
Духът на човека и народа е често срещан проблем в художествената
литература. Според Ил. Бенина и Н. Бенин: „Художествените текстове отразяват
пътя на човешкият дух навън от себе си и навътре в себе си - едно драматично
пътуване между духовното и материалното, между крайното и безкрайното.” /21/
“Духът на всяка епоха е в постоянно движение. - казва Юнг /14/ - Той е като
река, която тече, невидимо, но сигурно.” Особено бързо и динамично е това
движение през детството, когато промяната се отнася до човешкото схващане за
света. Детето открива красотата на природата и тялото, както и ползата от наука и
просвещение. Марк Твен надниква в спецификата на детското световъзприемане –
“Тогава аз бях на четиринадесет – петнадесет години – възраст, на която всяко РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ СТУДЕНТСКА НАУЧНА СЕСИЯ – СНС’08
- 72 -
момче е готово да преживее всичко, да изтърпи всякакви мъки освен смърт на
клада, само и само да изпъкне и да се покаже пред публика”./15/ Децата правят
своите открития за света всеки ден. Веднага след като се записва в дружеството
“Младите трезвеници”, “привлечен от бляскавата им униформа”, Том “направи ново
откритие, а именно – като обещаеш да не вършиш нещо, веднага ти се иска точно
него да вършиш”. Момчето стига до библейската истина, че забраненият плод е най-
вкусен. Дава обещание, докато е член на дружеството, “да не пуши, да не пие, да не
дъвче тютюн и да не говори неприлични думи” и съответно го обхваща “неудържимо
желание да пие и да псува”. А когато се отписва от дружеството и може спокойно да
осъществи всичките си желания, “за своя голяма изненада откри, че сега съвсем не
му се ще. Само при мисълта, че не е забранено да се вършат тези неща,
очарованието им изчезваше и желанието му отпадаше”. Вече възрастен, Марк Твен
се връща към детските пакости с друг поглед. Разказвайки за детските номера като
вкарването на оси под завивката на Джим, писателят стига до заключението: “Аз
често му погаждах номера и всички те бяха жестоки и напълно лишени от остроумие.
Всеки тъпак би могъл да ги измисли. Когато човек на зряла възраст върши подобно
престъпление, това според мен е доказателство, че му е мръднала чивията, но не
иска да си го признае”./16/
В “Автобиография” авторът осветява дните и нощите на детските терзания:
“След залез слънце вярата ми изчезваше и студен лепкав страх сграбчваше сърцето
ми”. Трагичните случки, на които детето по някаква случайност е станало свидетел
през деня, през нощта оживяват: “Това бяха страшни нощи, нощи на отчаяние, нощи,
наситени със смъртоносна мъка. Във всяка трагедия аз виждах ново
предупреждение и се каех; каех се и се молех, молех се като страхливец, молех се
като куче; и се молех не за нещастниците, загинали заради мен, а за себе си. Сега
това ми се струва чист егоизъм.”/17/ Проекция на тези детски спомени е глава 24 от
романа, озаглавена “Чудесни дни и ужасни нощи”. Тук авторът описва дните и
нощите на своя герой: “Дните на Том минаваха в непрекъснат възторг и тържество,
обаче нощите му бяха изпълнени с ужас. Индианецът Джо го преследваше насън и
винаги му се явяваше с мрачен и заплашителен поглед. Нищо не беше в състояние
да накара момчето да мръдне, където и да било след смрачаване”
Появилите се свободолюбиви идеи са една от най-важните духовни промени,
осветени в романа на Марк Твен. Осъзнаването, че “за истинското развитие е
необходимо слънцето на пълната свобода” /18/, говори за появата на една нова
душевност, която се отваря за света. През 40-те години на 19 век в малкото
американско градче на брега на река Мисисипи е спокойно. Това е периодът преди
Гражданската война, когато все още не се проявява нетърпимост към унизителното
за хората явление – робството. В “Автобиография” Марк Твен обяснява това: “Както
вече казах, ние живеехме в робовладелска област; до деня на премахване на
робството майка ми бе живяла в ежедневен досег с него в течение на шестдесет
години. Но колкото и добросърдечна и състрадателна да беше, тя, струва ми се, не
съзнаваше, че робството е нагла, чудовищна, с нищо непростима узурпация на
човешките права…” Въпросът за расовите предразсъдъци в Америка срещу негри,
китайци, филипинци вълнува писателя от ранните му години до края на живота му. В
скица, публикувана в списание и наречена “Тези ужасни деца”, четем: “Ей, деца,
идва китаец./Бог да съжали всеки китаец, който случайно мине край момчета от тези
места, тъй като той не съществува в очите на закона, а младежта от Калифорния не
го счита за нищо/”. Под черта в края на разказа “Срамното гонение на едно момче”
М. Твен добавя забележката: “Зная много подобни случаи, но в момента си спомням
специално за един от тях – на улица “Бранан” касапите насъскаха кучетата си срещу
един китаец, който мирно си минаваше с кошница пране на главата; докато кучетата
късаха парчета месо от него, един от касапите разнообрази веселбата, като с парче
тухла изби няколко зъба на китаеца. Този случай се е запечатал в съзнанието ми, РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ СТУДЕНТСКА НАУЧНА СЕСИЯ – СНС’08
- 73 -
може би защото по това време работех в списание в Сан Франциско, което не ми
позволи да напечатам нищо за него, защото можело да обиди някои по-специални
елементи, които били абонати на списанието”. /4/
В друг разказ /”Джон, китаецът в Ню Йорк”/ М. Твен задава на своите читатели
въпроса: “Не е ли срамно, че ние, които дърдорим толкова много за цивилизация и
човечност, търпим един човек да бъде унижаван по такъв начин?”. В творчеството
си Марк Твен слага началото на нова демократична традиция при изобразяването на
негрите. Възгледите на писателя по този проблем са проектирани в художествените
образи от романа “Том Сойер”. Том е приятел с негърчето Джим, бърза да се
прибере, “за да помогне на малкия негър Джим да нареже преди вечеря дърва за
другия ден и да нацепи подпалки – или по-право, дойде си навреме, за да му
разправи приключенията си, докато Джим свърши три четвърти от работата”.
Малкият Джим “беше човек като всички хора – той не можа да устои на такова
голямо изкушение”, каквото е да види наранения пръст на крака на Том. Като всяко
дете Джим е “погълнат от любопитство”, но тук авторът прекъсва разказа,
представяйки леля Поли, която “се оттегляше победоносно от бойното поле с чехъл
в ръка”. Победени на това “бойно поле” се оказват Том и Джим.
Според Марк Твен възгледите за робството и свободата се вместват в
духовното пространство на детето под въздействие на чуждите образци. Влияние
върху духовния живот оказват и вътрешните закони на естетическото развитие. Още
първите работи на М. Твен, писани преди “Том Сойер” – “Неделното училище”,
“Остроумието на двегодишните, “Съвет към доброто момиченце”, “Покойният
Бенжамин Франклин”, “Историята на лошото момче”, “Историята на доброто момче,
което не преуспя” – осмиват еснафската идеализация на децата и техните
добродетели. Приетите норми на възпитание често имат като резултат ограничени
младежи, които са благоприлични само външно. Духовното детско пространство
според Марк Твен трябва да е изпълнено със свобода, да благоприятства за
развитие на личните дарби, да развива активността и възможностите
Един от белезите на духовното детско пространство е еманципацията на
индивида спрямо колективното, отстояването и охраняването автономността на
интимното пространство, на вътрешните пейзажи на душата. И през детството за
любовта – илюзорна или споделена - са нужни двама. Детето знае много истории,
но любовните са укривани, спотаявани. В любовта детето започва да мисли и да
действа по нов начин – “Скришом Том се възхищаваше на този нов ангел, а когато
разбра, че момичето го видя, той се престори, че не забелязва присъствието й, и
започна по най-глупав момчешки начин да се перчи и криви, за да привлече
вниманието й и да й се хареса”. Трагична или колебаеща се, любовта прави детето
мислещо и отговорно, защото чрез нея то се превъща в личност. В пещерата, когато
Том и Беки са изгубени и отчаяни, “Том я молеше да не губи надежда, а тя му
казваше, че това е невъзможно. Той започна да се упреква и укорява, че я бе довел
до това страшно положение”. В любовта се появява чувството за уникалност,
отделност и индивидуалност. Това чувство поощрява проявите на несъгласие със
съществуващата реалност и желанието за нещо по-добро. Том поема вината на
Беки и “въодушевен от благородството на собствената си постъпка, той понесе без
нито един звук най-безмилостния побой, който мистър Добинс някога бе нанасял на
някого”. Детето вече изисква от другите едно ново отношение. Съответно
промененото дете събужда чувствата си, взира се в образите на душата си и
открива уникалната й стойност. Понякога се стига до драматични конфликти и
парадокси, защото детското съзнание не е достатъчно подготвено за това. Детето
трябва да успее да отстоява себе си, противопоставяйки се на волята на близки и
обичани хора. Романът на Марк Твен ни прави свидетели на себеотстояването на
детето и в любовта. РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ СТУДЕНТСКА НАУЧНА СЕСИЯ – СНС’08
- 74 -
Духовните промени изправят детското съзнание пред дилемата да върви по
един необичаен път или да се върне вкъщи – да избегне отговорността само да
вземе решение. Детската душа вече може да признае своето съдържание, да
покаже своята сила, творческа и жизнена. Детският “Аз” става все по-компактен и
повишава способността си осъзнато да взема решения. Дълго и мъчително е
търсенето на детето по пътя на себеразвитието. В семейството, в общността то
търси сигурността, от която се нуждае, за да може свободно и осъзнато да изгради
цялостната си личност. Идеите му често се сковават. Ускореното съзряване през
този период го изправя пред много проблеми на външния свят, които трябва да
реши, за да продължи процеса на душевното развитие. В романа на Марк Твен
присъства този детски стремеж към уникалност, индивидуалност и отделност както в
любовта, семейните отношения, така и ежедневния живот.
Духовното пространство в света на Марк Твен е изпълнено с човечност. Това
авторово послание се е опитал да внуши разказвачът Цветан Северски/19/, който в
“Приказки за разказвачи на приказки” помества разказа със заглавие “Купете цветя”
на Самюъл Клеймънз за щедрата госпожа Паркер. Цветята са закъсняла почит за
нейната щедрост и доброта. Тя “била най-грозната девойка в селището”. Но
духовната й красота няма нищо общо с физическата грозота. В цялото си творчество
Марк Твен утвърждава духовно пространство, изпълнено с доброта, щедрост,
готовност да дадеш последните си пари за сладкиш на някое дете, желание да
помагаш на хората в беда.
 ЛИТЕРАТУРА
[1] Твен, М. Автобиография, Избрани творби в два тома, т.2,С., 1990, с.79
[2] Канлиф, М. За хумора в Том Сойер в Алманах за 6 клас, В.Търново, 1994
[3] Звезданов, Н. Неосветените дарове на душата С., 1987,с.114
[4] Твен, М. Автобиография, Избрани творби в два тома т.2,С.,1990,с.317
[5] Каплан, Д. Ханибал и реката в Алманах за 6 клас В.Търново,1994, с.336
[6] Гринберг, Б. Марк Твен и Америка, предговор към Избрани творби в два тома, С.,
1989, с.8
[7] Гринберг, Б. Марк Твен и Америка, предговор към Избрани творби в два тома, С.,
1989, с.8
[8] Филипов, В. Ранното творчество на Марк Твен в Годишник на Софийският
университет, том LVIII, 2, с.130
[9] Бисент, У. Любимият ми писател и най-хубавата му книга, сп. Съвременник, кн.2\
2005
[10] Белоусов, Р. Какво премълчават книгите, с.351
[11] Гринберг,Б. Марк Твен и Америка, предговор към Избрани творби в два тома, С.,
1989, с.8
[12] Доспевска, Н. Преводачът за автора и книгата в Алманах за 6 клас, В.Търново,
1994
[13] Доспевска, Н. Преводачът за автора и книгата в Алманах за 6 клас, В.Търново,
1994
[14] Юнг, К. Човекът и неговите символи, Леге Артис, 2002, с.347
[15] Твен, М. Автобиография, Избрани творби в два тома т.2,С.,1990,с.80
[16] Твен, М. Автобиография, Избрани творби в два тома т.2,С.,1990,с.79
[17] Твен, М. Автобиография, Избрани творби в два тома т.2,С.,1990,с.68
[18] Карвелов, Л. Събрани съчинения в 12 тома, т.11, С.,1985, с.20
[19] Северски ,Ц. Купете цветя – Приказки за разказвачи на приказки, С., 1998.
[20] Бенин, Н. Топоси: домът-гората-високото пространство в приказките и
трилогията ”Жътва” от Константин Петканов. Научни трудове, т. 46, серия 7,
Русенски университет ”Ангел Кънчев”, Русе, 2007, с.142. РУСЕНСКИ УНИВЕРСИТЕТ СТУДЕНТСКА НАУЧНА СЕСИЯ – СНС’08
- 75 -