събота, 21 януари 2023 г.

Когато вашият екип се чувства в безопасност да бъде себе си (When Your Team Feels Safe To Be Themselves)

 Никола Бенин



Ще се случват грешки; неизбежно е; какво се случва след това разграничава средните организации от големите. Когато се допуснат грешки, действията ни се изместват от правене на правилното нещо към покриване на задните части. Сочене с пръст, вместо поемане на лична отговорност, скриване на грешки, вместо поправяне, и позволяване на дребните проблеми да станат големи, защото не са адресирани по подходящ начин.

Не забравяйте, че грешките са жизненоважни за нашия растеж; често оказваме твърде голям натиск върху себе си, за да търсим някакъв нереалистичен идеал за съвършенство. Като лидер, уведомете екипа си, че не е срамно да правите грешки и най-важното е, че сте на гърба им, когато се случат. Лидерите са отговорни за създаването на среда, в която хората се чувстват сигурни да бъдат себе си. Когато служителите се страхуват да направят грешки, те стават заети да се защитят от силите в компанията, вместо да помогнат на ръководството да защити компанията от външни влияния.


Когато някой се чувства достатъчно сигурен, за да вдигне ръце и да каже: „Направих грешка“ или „Имам нужда от помощ“, според Саймън Синек, този лидер е създал среда, в която неговите хора се чувстват сигурни да бъдат себе си.

Mistakes will happen; it is inevitable; what happens after differentiates average organizations from great ones. When errors are made, our actions shift from doing the right thing to covering our behinds. Pointing fingers rather than accepting personal responsibility, hiding errors rather than fixing them, and allowing minor problems to become big because they’re inadequately addressed.


Remember that mistakes are vital to our growth; we often put way too much pressure on ourselves to seek some unrealistic ideal of perfection. As the leader, let your team know that there’s no shame in making mistakes, and most importantly, you have their back when they happen. Leaders are responsible for creating an environment where people feel safe to be themselves. When employees are scared to make mistakes, they become preoccupied with protecting themselves from the forces within the company instead of helping the leadership protect the company from external influences.


When someone feels safe enough to raise their hands and say, “I made a mistake” or “I need somehelp,” according to Simon Sinek, that leader has created an environment where their people feel safe to be themselves.



сряда, 18 януари 2023 г.

100 години от рождението на „Слънчевия тенор“ Николай Здравков

 Никола Бенин



В навечерието на 100-годишнината от рождението на Николай Здравков, почитателите на оперното изкуство в Русе ще се преклонят пред таланта му. В богата концертна програма тенорите на Държавна опера – Русе, заедно с хора и оркестъра на Русенската опера, ще изпълнят оперни арии от репертоара на знаменития тенор.

Концертът „Тенорите на Русе“ ще се състои на 19 януари от 19:00 часа в зала „Филхармония“.

Диригент: Владимир Бошнаков

Участват: Александър Баранов, Борис Луков, Петър Костов, Иван Пенчев

Николай Здравков, когото оперните историографи нарекоха „Слънчевия тенор“, оставя светла диря в историята на Държавна опера – Русе през от 50-те до 80-те години на XX век. В интервю за в-к “Север”, от 10 юли 1975 година, той споделя: “Оперното изкуство е смисъл и съдържание на моя живот! То по неповторим начин ме примами и омагьоса, за да се превърне в моя съдба”.

Николай Здравков е роден е на 10.02.1923 г., в с. Брусарци, Ломско. Завършва Духовната семинария в София. От 1948 до 1952 г. учи оперно пеене при двамата големи педагози от Българска държавна консерватория Катя Спиридонова и проф. Илия Йосифов. По това време той пее и в хор “Кавал”, а по-късно става солист на ансамбъла на Министерството на вътрешните работи. За неговото професионално израстване като оперен певец от голямо значение е специализацията му през 1955/56 г. в Московския “Большой театър”, където той учи при Б. Покровски.

През февруари 1953 г. е назначен за стажант-солист в Русенската опера. Само след два месеца той прави своя успешен дебют в ролята на Марио Каварадоси от операта “Тоска” на Джакомо Пучини. През същата година младият артист извоюва първото си лауреатско звание и златен медал от Младежкия фестивал в Букурещ, а през 1954 – втора награда на конкурса “Дестинова-Буриан” в Прага. През 1956 г. е първи  във Вервие, Белгия, където получава предложение за дългосрочен договор за работа в чужбина.

Първата роля, с която той става известен в цялата страна е Надир от “Ловци на бисери”. Следват Херцога от “Риголето”, “Пинкертон” от “Мадам Бътерфлай”, Ленски от “Евгений Онегин”, Де Грийо от “Манон”, Вертер и Андре Шение от едноименните опери. Много са големите роли, с които Николай Здравков ще остане в историята на българския оперен театър – Андре Шение, Ленски, Де Грийо, Калаф, Ернесто, Граф Алмавива, Макдъф, Тамино. Изключително голям е успехът му в ролята на Ричард от “Бал с маски”. За участията си в “Риголето” и “Мадам Бътерфлай” през 1959 г. русенският тенор получава държавната Димитровска награда, а по-късно става и “народен артист“. Той е удостоен също с орден “Кирил и Методий” I степен и е носител на наградите “Русе” и “Златна лира”.

На 7 януари 1990 г. внезапен инфаркт слага край на дните му.


неделя, 15 януари 2023 г.

Църквата "Света Троица" и Бенината улица в Банско

 Никола Бенин




Часовниковата кула в Русе - стара снимка

 Никола Бенин




Бъндеришката долина през зимата

 Никола Бенин




Дахомейските амазонки (амазонките от Бенин) - най-жестоките жени в историята

 Никола Бенин

Те са участвали в най-кръвопролитните сражения и обезглавявали жертвите си.


Дахомейските амазонки са уникално явление в световната история, доколкото това е единственото документирано женско военно подразделение.

Тази група жени "терминатори", живеещи на юг от Сахара и всяващи ужас у европейските колонизатори, получили от чужденците прозвището "дахомейските амазонки". А те наричали сами себе си N"Nonmiton, което означава "наши майки".




Дахомейските амазонки били считани за елитни войски в Кралство Дахомей (днес - Република Бенин). N"Nonmiton защитавали своя крал по време на най-кръвопролитните сражения и били недосегаеми. Характерно за тях е, че обезглавявали жертвите си. Амазонките не са някакви митически персонажи. Последната останала жива дахомейска амазонка умира не толкова отдавна, през 1979 година, на 100 години. Това била жена по име Нави, която били открита от изследаоателите в отдалечено село.

А през XIX век в корпуса на амазонките служели 6000 жени - войници. Общо армията се състояла от 25 000 човека, т. е. амазонките съставлявали около една трета от цялата дахомейска армия.



Тяхната история датира от XVII век. Учените предполагат, че първоначално корпусът на амазонките е сформиран за лов на слонове. Но жените успели толкова да впечатлят краля на Дахомей, че той ги направил свои телохранителки.

Според друга теория, понеже жените били единствените, на които било разрешено да остават в двореца след залез слънце, то е съвсем естествено, че именно те са определени за телохранителки на краля.



В N"Nonmiton се събирали най-силните, най-здравите и най-смелите жени. След това те изкарвали курс на подготовка, по време на който се превръщали в истински бойни машини за убийства, коити всявали страх в Африка повече от две столетия.



В началото на XIX век техният корпус се превръща в пълноценно военно подразделение, безрезервно предано на своя крал. Момичетата в N"Nonmiton били набирани и им давали оръжие от 8-годишната им възраст.



Отначало учели амазонките да бъдат силни, бързи, безжалостнии и да издържат на силна болка.

Упражненията, които напомняли разновидност на гимнастиката, включвали скокове през стени, покрити с бодливи клони от акация.

Така също в подготовката влизали експедиции в джунглата без снаряжение, само с едно мачете, котито продължавали около 10 дни.

В боя дахомейските амазонки се сражавали до смърт - чуждата или своята.



На жените N"Nonmiton не се разрешавало да встъпват в брак или да раждат по време на службата си като войници. Нещо повече, смятало се, че те са в официален брак с краля, но дори той не си позволявал да наруши обета за целомъдрие. А ако до амазонките се докоснел друг мъж, то го очаквала сигурна смърт.



Въпреки жестоката подготовка, за много от жените, войнишкият живот бил шанс да избягат от скуката, на който били обречени в дахомейското общество.

При постъпването в N"Nonmiton жените получавали възможност да се издигнат по социалната стълбица на обществото, да заемат ръководни постове и да придобият влияние.