събота, 27 януари 2018 г.

Jazzfactory.bg – „Европа среща музиката на фамилия Владигерови“ в Русе

Никола Бенин



28 януари 2018 г., 19,00 ч., Регионален исторически музей - Русе

Сдружение Causa Cultura и на Регионален исторически музей - Русе
Ви канят на Jazzfactory.bg – „Европа среща музиката на фамилия Владигерови
на 28 януари 2018 г., 19,00 ч., в зала „Княз Александър І“ на Регионалния исторически музей – Русе.

Концертът Jazzfactory.bg – „Европа среща музиката на фамилия Владигерови“ е първият от проекта от шест концерта, които са част от националната културна програма на Българското председателство на Съвета на Европейския съюз. Музикалното събитие е одобрено от Национален фонд „Култура” към Министерство на културата. Ръководител на проекта е Вероника Азарова, а арт директор Веселин Веселинов-Еко. Дизайн и фотография: Зорница Джоринскана.
Участват:
·         Александър Владигеров – тромпет
·         Константин Владигеров – пиано
·         Стоян Янкулов – Стунджи – ударни

Александър и Константин Владигерови са завършили НМУ „Любомир Пипков” и НМА „Проф. Панчо Владигеров”, както и Университета за музикални и сценични изкуства във Виена. Те живеят във Виена и една от музикалните им прояви цели да популяризара музикалните творби, създадени от техния баща, Александър Владигеров, и от дядо им, проф. Панчо Владигеров. В проекта на Александър и Константин Владигерови намират място музикални произведения на Панчо Владигеров от берлинския му период, които музиковедите определят като едни от първите джазови творби в историята на българската музика. Двамата музиканти използават също аранжименти баща им, Александър Владигеров. Изнасяли са концерти във Виена, Будапеща, Рим, Берлин, Лондон и др.  
Александър Владигеров е роден на 17 август 1978 г. в София. Завършва джаз отдела на НМА „Проф. Панчо Владигеров“ – София, със специалност „Тромпет“. През 1999 – 2004 г. следва във Виенската музикална консерватория „Джаз тромпет“ при проф. Р. Полицър и М. Холцхакер. Завършва следдипломна квалификация при проф. Джерърд Присънсър в Кралската музикална академия – Лондон. От 2002 г. Работи в Бургтеатър като музикант и композитор. През 2003 година заедно със своя брат, Константин Владигеров, печелят Първа награда на конкурса „Фиделио“.
Константин Владигеров е роден на 17 август 1978 г. в София. През периода 1997–1998 г. следва кларинет в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ в класа на проф. Д. Димитров. От 1998 до 1999 година е в подготвителния клас по композиция в Университета за музика и изящни изкуства във Виена (Австрия), след което записва „Джаз саксофон“ и „Джаз пиано“ във Виенската музикална консерватория в класа на Оливър Кент. Работи в Бургтеатър като музикант.
Стоян Янкулов – Стунджи е роден на 10 септември 1966 година в град Елин Пелин. Завършва Националното музикално училище „Любомир Пипков“ и Държавната музикална академия „Панчо Владигеров“ със специалност ударни инструменти. Участва в проекти на Боби Макферин, Арабел Караян, Енвер Измаилов,  Теодосий Спасов, Иво Папазов, Милчо Левиев и др. През 2007 г. във Финландия в дует с Елица Тодорова се класират на 5-то място във финала на международния конкурс „Евровизия“.






Фридрих Ницше. "И кой знае, защо тялото ви се нуждае точно от най-добрата ви мъдрост?"

Никола Бенин



['A Physician with a Urine Sample', Trophime Bigot, c.1620–1640]

Behind your thoughts and feelings, my brother, there stands a mighty ruler, an unknown sage - whose name is self. In your body he dwells; he is your body. There is more reason in your body than in your best wisdom. And who knows why your body needs precisely your best wisdom? - Friedrich Nietzsche, 'On the Despisers of the Body', in 'Thus Spoke Zarathustra: A Book for All and None', 1883-91.

Зад вашите мисли и чувства, братко мой, стои един могъщ владетел, един неизвестен мъдрец - чието име е собственото Аз (егоизмът). Във вашето тяло живее; той е вашето тяло. Има повече основание в тялото ви, отколкото най-добрата ви мъдрост. И кой знае, защо тялото ви се нуждае точно от най-добрата ви мъдрост? 
 Фридрих Ницше ("За неприятелите на тялото", в "Така рече Заратустра: Книга за всички и нищо", 1883-91).


Международен възпоменателен ден на Холокоста

Никола Бенин



"Тези, които не могат да си спомнят миналото, са осъдени да го повторят" 
Джордж Сантяна

понеделник, 22 януари 2018 г.

Мария Грубешлиева - Муки „Добър вечер, столетие мое!"

Никола Бенин


Представяне на книгата Добър вечер, столетие мое!" от Мария Грубешлиева - Муки
на 23 януари 2018 г. от 19,00 ч. в Регионална библиотека „Любен Каравелов” – Русе

В биографичната книга за Стоянка Мутафова „Добър вечер, столетие мое!", написана от нейната дъщеря, Мария Грубешлиева – Муки, са открити нови и неподозирани диалогични шансове пред читателя да се докосне до живота на сцената и извън него на невероятната актриса. В продължение на 400 страници ние разбираме как Мутафова гради образите, които играе, следвайки не магистрали, а трънливи пътища и как изгражда образа на своята горда и самодостатъчна индивидуалност, образ на жена със сложна душевност, която след като е разсмяла в продължение на часове зрителите, се прибира тъжна вкъщи. Тя разказва откровено за двамата мъже, в които е била влюбена – по-възрастния с 23 години от нея Роберт Роснер - преподавател по техника на говора в Театралната академия, където тя учи и за когото по-късно се омъжва, както и за Нейчо Попов. Събраните сюжети в книгата снемат в себе си светоусещането на Стоянка Мутафова, представите й за ценности, сблъсъците с проблемите в живота, травмите и невероятните превъплъщения на сцената. Когато изграе, като всеки голям актьор, тя забравя за действителността и заживява с живота на героинята, влиза в емоционални режими, с които заразява публиката. Оттук силата на автобиографичната творба „Добър вечер, столетие мое!" е, че тя ни кара да съпреживеем отново, гледаните представления със любимата актриса, Стоянка Мутафова, да научим неизвестни факти и случки из нейния интересен и многолик живот и така да я възприемем като близка, „своя”.   



неделя, 21 януари 2018 г.

"Мисията на Църквата. По стъпките на Христос" от Митрополит на Тирана и архиепископ на Албания д-р Анастасий (Янулатос)

Никола Бенин


Мисията е същностностна дейност в православната вяра. Непочитането и неследването на мисионерското дело води до откъсване от Православието. Мисията се изразява не в онова, което някой говори, а в онова, което той е. Според християнското учение, човек става личност и се осъществява, когато е с лице към Бога, когато пребивава в бога. Евангелист Йоан казва: „Който пребъдва в Мене, и Аз в него, той дава много плод; защото без Мене не можете да вършите нищо" (Йоан 15:5). Оттук Мисията е проявление на любовта на Троичния Бог за разпространяването на любовта в целия свят.

Митрополитът на Тирана и архиепископът на Албания д-р Анастасий (Янулатос) е роден на 4 ноември 1929 година в Пирея. През 1951 г. завършва с отличие Теологическия факултет на Атинския университет. От 1958 г. до 1961 г. е генерален секретар на Международното движение на православните младежи „Сендесмос”. Той е ръкоположен за свещеник на 24 май 1964 г., след което заминава като мисионер в Уганда. На 19 ноември 1972 г. е хиротонисан и е назначен за ръководител на Отдела за външни църковни мисии. През януари 1991 година  Вселенският патриарх Димитрий и синодът на Константинополската Православна Църква го назначават за патриарх на екзархията в Албания. На 12 юли 1992 година в катедралния храм в Тирана в присъствието на представители на всички албански епархии се състоява тържествена интронизация на д-р Анастасий (Янулатос) за митрополит на Тирана и архиепископ на Албания.


сряда, 17 януари 2018 г.

Премиера на “Любов с гръмотевици” в Драматичен театър "Сава Огнянов" – Русе

Никола Бенин


Премиера на “Любов с гръмотевици” в Драматичен театър "Сава Огнянов" – Русе


18 и 19 януари 2018, 19:00 ч.

Драматичен театър "Сава Огнянов" – Русе
Премиера на “Любов с гръмотевици” по Кен Лудвиг
Постановка и режисура: Орлин Дяков
Сценография и костюми: Виолета Радкова
Участват: Христо Гърбов – гост. Това е 5-ти проект на русенския театър с актьора.
Петя Венелинова, Дайана Михайлова, Мариана Крумова, Ивайло Спасимиров, Ясена Господинова, Йовко Кънев, Любомир Кънев

 Заглавието на комедията “Любов с гръмотевици” е преименовано на оригиналното “Слънчево с гръмотевици” от Кен Лудвиг.  В драматургичния текст интересено са преплитани неща от кухнята на театъра със събития от живота. Действието се развива в стаята  „чакащи артисти”, където зрителят зад кулисите на театъра е свидетел на интригуващи и комични ситуации. Катализаторът на действието е един известен холивудски актьор, който идва да гледа двамата артисти. От този момент актьорите изживяват възможни и невъзможни проблеми, а билетите са продадени и публиката е в очакване на представлението. В сюжета са преплетени любовни изневери, пиянски безумия и несбъднати мечти за холивудска кариера с любовта към театъра. Героите са представени в безизходни ситуации, които са комични и предизвикват повече смях отколкото съчувствие. Във финалната част актьорите до такава степен са се объркали между истинно и неистино, че смесват двете пиеси и част от тях се опитват да изиграят „Сирано дьо Бержерак”, а другата част – една съвременна пиеса. И все пак Кен Лудвиг дава шанс на героите да се измъкнат от комичните проблемни ситуации, внушавайки посланието, че въпреки гръмотевиците, слънчевите дни пред театъра предстоят или казано с думите на автора: „Театърът може би умира, но той все още диша. И е нашата единствена спасителна връзка с човещината".
Американският комедиограф Кен Лудвиг е роден на 15 март 1950 г. в Йорк, щат Пенсилвания в САЩ.  Първоначално учи Музика при Ленард Бърнстейн в Харвард, а по-късно История на театъра в Кембридж. Още с първите си драматургични творби „Тенор под наем" и „Луд по теб" получава престижни награди. Пиесите му са преведени на 16 езика и се играят в 25 страни. На сцените в България са представяни:  „Лунатици" в Народния театър „Иван Вазов”, „Тенор под наем" в Сатирата, „Примадони" в Драматичен театър „Адриана Будевска" –  Бургас и др. За първи път у нас комедията „Слънчево с гръмотевици”  е поставена от режисьора Андрей Аврамов в Малък градски театър „Зад канала”.