Театрална работилница "Сфумато" - премиера на Раната Филоктет (Post-truth Лемнос)

д-р Никола Бенин

На 30 януари 2019 г. от 19:00 ч. в Театрална работилница "Сфумато" ще бъде представена премиерата на „Раната Филоктет (Post-truth Лемнос)” по пиесата на  "Филоктет" от Хайнер Мюлер

Режисьор : Борис Кръстев

Сценография : Росица Грънчарова, Яна Василева, Гергана Лазарова - Рънкъл

Музика : Каролина Койнова

Участват : Деян Жеков, Иван Николов, Атанас Петков

Сюжетът е изграден на основата на мита за Херкулес и борбата му с Хидрата. Според преданието на древните гърци, Чудовището с девет глави и с тяло на змия живее край Лерна в една пещера, заобиколено с блато. Херкулес открил леговището й започнал да стреля с лъка си по главите на Хидрата. Тя се нахвърлила върху Херкулес, но стъпил върху огромното й тяло, покрито с дебели блестящи люспи, и започнал да нанася удари с боздугана върху главите й. Битката ставала все по-тежка, защото на всяка откъсната глава на Хидрата израствали незабавно две нови глави. Древногръцкият герой извикал на помощ племенника си Йолай, който с горящи дървета обгарял шията на всяка глава, за да израстват нови глави. безсмъртната глава на Хидрата. Накра на битката Херкулес хвърлил в дълбока яма, която затрупал с огромна скала, за да не може никога да излезе оттам, а отгоре поставил жертвен олтар. След това разсякъл тялото на Хидрата и натопил стрелите си в черната й отровна кръв. Преди да умре Херкулес подарил лъка и отровните стрели на своя най-добър приятел – Филоктет. По време на Троянската война гърците попаднали в безветрие и трябвало да принесат жертва на боговете, ни никой не знаел къде се намира жертвеният олтар. Единствено Филоктет го намерил и без страх се отправил към него. Хидрата подушила собствената си кръв и си помислила, че това е Херкулес, който се връща и захапала Филоктет за крака.

Споед Борис Кръстев: „Описаното по-горе смесва истории, които са дистанцирани по място и време и не биха могли да се нарекат мит, но звучат правдоподобно, а това днес е предостатъчно. Ушите и очите лъжат Филоктет, но той няма избор освен да им повярва.”

Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе. Премиера на „Казимир и Каролине или И любовта никога не спира”

д-р Никола Бенин

На 18 януари 2019 г. от 19:00 ч. на Голяма сцена Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе ще открие своите представления през 2019 година с премиера на „Казимир и Каролине или И любовта никога не спира” от Йодьон Фон Хорват

Режисьор: Крис Шарков
Сценография: Илияна Кънчева
Музика: Георги Георгиев
Превод: Владко Мурдаров

Участват: Любен Кънев, Дайана Михайлова, Кадри Хабил, Венцислав Петков, Александър Узунов, Йовко Кънев, Ясена Господинова, Кристиана Ценкова, Евгения Явашева, Ивайло Спасимиров

Пиесата на австрийския драматург Йодьон Фон Хорват „Казимир и Каролине” е написана през 1931 г., две години преди Хитлер да дойде на власт. Действито започва в Мюнхен по време на традиционния есенен празник Октоберфест. Но в атмосферата на весело забавление, ясно се предвещава предстоящите трагични исторически промени. Една от основните теми на пиесата е любовта, която няма бъдеще. Пиесата е посветена на любовта на героите, но започва с раздялата им. В навечерието на сватбата Казимир губи работата си и е принуден да информира любимата си Каролине за това. Каролине обоче не е доволна от перспективата за бедно съществуване. Тя се нуждае от богат човек и тя ще се раздели с Казимир. В този аспект историческите реалности на Германия от 30-те години в спектакъла са съпътствани от знаците на днешния ден. 

Премиера на "Тихо е" от Николай Димитров

Никола Бенин

Премиера на " Тихо е “ от Николай Димитров.

 на 23 март (петък) от 17 часа в читалнята на библиотека "П. Р. Славейков" - Велико Търново, ул. „Иванка Ботева”, 2.

Стихосбирката ще бъде представена от проф. Антония Велкова-Гайдаржиева

Българската литература е трайно запаметила мотива за тишината и той се „рецитира” в множество творби. Най-новата от тях, в която чрез тишината се говори за същностното, е стихосбирката „Тихо е” (2017) от Николай Димитров. Всичко останало, извън беззвучието и мълчанието, е суета, безцелност, всекидневна пустота – „машинални движения/ думи без възторг/ без мечти/ без свян...”. Тишината, разбира се, е физическо състояние, но тя е и привилегировано екзистенциално пространство, където човек може да се съсредоточи върху себе си, да търси да прозре другия свят. Абсурдността на битието тук и сега го кара да потъне в тишината на отвъдността „като Причастие и като Път”, да съпреживее и осмисли вечните тайнства на битието.  Според Антония Велкова-Гайдаржиева:  „Светът наоколо е без опори, той разтваря миг след миг, ден след ден своите натрапващи безсмислието да бъдеш бездни. Затова лирическият аз на Н. Димитров не спира да търси онова, което е оттатък, което го надхвърля - по-нависоко и по-надълбоко”.

След „Лунният просяк“ (2005), „Тихо е“ е втората поетическа книга на Николай Димитров, която влиза в диалог не само с проблемно-естетическото поле в първата стихосбирка, но и с неговото изследване "Отчуждения. Екзистенциалната проблематика в българската литература" (2004). Неслучайно третият дял в „Тихо е” е озаглавен „Лунният просяк“. По този начин се изгражда сърцевината на Николай-Димитровата визия за света, „контемплативна нагласа спрямо света” (Антония Велкова-Гайдаржиева) – за екзистенциалните човекобезпокойствата в живота, лишен от стожери. Битието на земята е проблематизирано, то е представено като непълноценно, съдържащо много липси. Ето защо човекът като „Лунен просяк” е отчужден, потънал в самотата на душаат си, потопен в тишината. Тишината е обезпокоителна и утешаваща; тя е необходимото състояние за съзерцаващата душа да се отправи по лунната пътека към небесното.  

Проф. дфн Николай Димитров е роден на 06.03.1960 г. в гр. Горна Оряховица.  Завършва българска филология във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий” (1985). През 2001 г. защитава докторска дисертация на тема „Метафизични парадигми в поезията на Яворов“, а през 2012 г. и втора, голяма дисертация на тема „Езикът на страха в българската литература през 19-ти и началото на 20-ти век“, с която придобива научната степен „доктор на филологическите науки“. Неговите научни изследвания са в областта на Българска възрожденска литература, Българска литература след Освобождението, български модернизъм, емоциите в литературата, философия на литературата.  Автор е на книгите: „Поезията на Яворов. Метафизика и творчество“ (1998), „Метафизичните пространства на езика. Аспекти на Яворовата поетика“ (2001), „Отчуждения. Екзистенциалната проблематика в българската литература” (2004),

„Вазов: между всекидневното и трансцендентното“ (2007) 188 с. „Из лабиринтите на битието. Творчеството на Владимир Зарев”( 2007), „Под сянката на кипарисите. Книга за книгата „На Острова на Блажените“ (2013), „Владимир Зарев. Литературна анкета” (2017).

Никола Бенин. Премиера на операта “Мадам Бътерфлай” от Джакомо Пучини в Държавна опера Русе

Никола Бенин

31.01.2018 год., 19.00 ч., Държавна опера Русе

Диригенти: Григор Паликаров

Режисьор: Александър Текелиев

Сценография: Борис Стойнов

Костюми: Цветанка Стойнова

Участват:

Ролята на Мадам Бътерфлай (Чо-Чо-сан) беше изпълнена от Йоана Железчева.
Тя завършва оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Дебютира на сцената на Софийския национален театър за опера и балет, сега е солистка на Държавна опера Бургас и е смятана за един от най-добрите съвременни сопранови гласове у нас.

Участват още:

Сузуки - Андреана Николова

Кейт Пинкертон – Мая Владимирова

Бенджамин Франклин Пинкертон – Петър Костов

Шарплес – Венцеслав Анастасов

Горо – Димитър Кюркчиев

Ямадори, принц – Иван Пенчев

Бонзо - Стоян Стоянджов

Имперски комисар – Георги Димитров

Официален регистратор - Георги Ганчев

Оркестър, хор и солисти на Държавна опера Русе

        Операта "Мадам Бътерфлай", известна още като "Чо-Чо-сан", е в 2 действия (3 картини). В основата на сюжета, според изследването на Ван Лий, са преплетени трагичните истории взети, от една страна, от разказа “Мадам Бътерфлай" (1898) от Джон Лутър Лонг (John Luther Long), който той научава от сестра си Джени Корел и от друга – от полу-автобиографичния френски роман Мадам Хризантеме (Madame Chrysanthème) от Пиер Лоти (Pierre Loti). Разказът на Лонг е драматизиран от Дейвид Баласко като едноактна пиеса “Мадам Бътерфлай трагедия на Япония", която след премиерата в Ню Йорк през 1900 година се играе в Лондон, където Джакомо Пучини я гледа през лятото същата година. Либретото е на Луиджи Илика и Джузепе Джакоза.

        Премиерата на "Мадам Бътерфлай" се състоява в “Ла Скала”Милано на 17 февруари 1904 година и въпреки такива забележителни певци в главните роли, Росина Сторчио (сопрано) и Джузепе Де Лука (баритон), е посрещната с освиркване от публиката. Причините са отчасти краят на операта, както и недостатйчното време за репетиции. Джакомо Пучини преработва операта (от две, действията стават три), добавя известната ария на Пинкертон в трета картина и на 28 май същата година „Мадам Бътерфлай“ е представена в град Бреша с нестихващи аплодисменти.

        Творческото кредо на Пучини в  "Мадам Бътерфлай" е : “Да заинтересоваш, да поразиш и трогнеш...” И наистина нещастната любов и трагедията на главната героиня Мадам Бътерфлай предизвиква както състрадание, така и възмущение. Ако чистата и искрена любов е отнета, то някой е виновен за това и виновникът е Пинкертон. Ако хората са отчуждени, то има някаква причина, която е започнала да направлява отношенията им по много трагичен начин и причината е социалното и междукултурно различие. И ако Чо-Чо-сан приема християнската религия и въпреки проклятието на роднините си и на чичо си Бонзо се интегрира в американската култура, то Пинкертон не съомява, а може би и не иска да стори това, въпреки любовта си, до момента, когато вижда своя син, той се разкайва и нравствено се осъжда. Така последните думи, които произняся над тялото на мъртвата Мадам Бътерфлай прозвучават покъртително затрогващо.

                          

                                     

Премиера на “Любов с гръмотевици” в Драматичен театър "Сава Огнянов" – Русе

Никола Бенин

Премиера на “Любов с гръмотевици” в Драматичен театър "Сава Огнянов" – Русе

18 и 19 януари 2018, 19:00 ч.

Драматичен театър "Сава Огнянов" – Русе

Премиера на “Любов с гръмотевици” по Кен Лудвиг

Постановка и режисура: Орлин Дяков

Сценография и костюми: Виолета Радкова

Участват: Христо Гърбов – гост. Това е 5-ти проект на русенския театър с актьора.

Петя Венелинова, Дайана Михайлова, Мариана Крумова, Ивайло Спасимиров, Ясена Господинова, Йовко Кънев, Любомир Кънев

 Заглавието на комедията “Любов с гръмотевици” е преименовано на оригиналното “Слънчево с гръмотевици” от Кен Лудвиг.  В драматургичния текст интересено са преплитани неща от кухнята на театъра със събития от живота. Действието се развива в стаята  „чакащи артисти”, където зрителят зад кулисите на театъра е свидетел на интригуващи и комични ситуации. Катализаторът на действието е един известен холивудски актьор, който идва да гледа двамата артисти. От този момент актьорите изживяват възможни и невъзможни проблеми, а билетите са продадени и публиката е в очакване на представлението. В сюжета са преплетени любовни изневери, пиянски безумия и несбъднати мечти за холивудска кариера с любовта към театъра. Героите са представени в безизходни ситуации, които са комични и предизвикват повече смях отколкото съчувствие. Във финалната част актьорите до такава степен са се объркали между истинно и неистино, че смесват двете пиеси и част от тях се опитват да изиграят „Сирано дьо Бержерак”, а другата част – една съвременна пиеса. И все пак Кен Лудвиг дава шанс на героите да се измъкнат от комичните проблемни ситуации, внушавайки посланието, че въпреки гръмотевиците, слънчевите дни пред театъра предстоят или казано с думите на автора: „Театърът може би умира, но той все още диша. И е нашата единствена спасителна връзка с човещината".

Американският комедиограф Кен Лудвиг е роден на 15 март 1950 г. в Йорк, щат Пенсилвания в САЩ.  Първоначално учи Музика при Ленард Бърнстейн в Харвард, а по-късно История на театъра в Кембридж. Още с първите си драматургични творби „Тенор под наем" и „Луд по теб" получава престижни награди. Пиесите му са преведени на 16 езика и се играят в 25 страни. На сцените в България са представяни:  „Лунатици" в Народния театър „Иван Вазов”, „Тенор под наем" в Сатирата, „Примадони" в Драматичен театър „Адриана Будевска" –  Бургас и др. За първи път у нас комедията „Слънчево с гръмотевици”  е поставена от режисьора Андрей Аврамов в Малък градски театър „Зад канала”.

Връзка: https://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=27003&sid=3

Премиера на "Редки тъпанари" на Теди Москов в Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе

24 май, 19.00 часа, Голяма сцена на Доходно здание

„Редки тъпанари” е театрална версия на филма "Неизвестни извършители"  на Марио Моничели. Теди Москов заедно със Симон Шварц преработват сценария на филма и го правят актуален за социалната действителност у нас.  Заглавието на постановката е измислено от актьора Андрей Слабаков.  Теди Москов споделя: „Сюжетът е силно комедиен и разкрива трогателните опити от група пишман крадци да оберат една заложна къща. Те са фрапиращо непрофесионални и абсолютно неподходящи за престъплението, с което са се нагърбили. Разбира се самочувствието им е обратно пропорционално на възможностите им. Бандата им се състои от некадърен спортист, провалил се адвокат, уволнен кино оператор, бездарен сицилиански мафиот и младоженец, захванал се да краде в деня на сватбата си”. Сценографията и костюмите са дело на Виолета Радкова, а музиката е композирана от Пламен Мирчев-Мирона. Участват актьорите: Мая Новоселска, Дайана Михайлова, Роберт Янакиев, Ясена Господинова, Явор Бахаров, Петя Венелинова, Александър Сано, Александър Узунов, Йосиф Шамли, Ивайло Спасимиров.

            Филмът „Неизвестни извършители” (на италиански I soliti ignoti ) от 1958 година на режисьора Марио Моничели е определян от кинокритиците като един от шедьоврите на италианското кино. Във Великобритания той е известен като „Голяма сделка на улица „Мадона”” (Big Deal on Madonna Street). Жанрът на филма е криминална комедия, която забавлява зрителите с група от псевдо крадци и нехранимайковци, които аматьорски се опитват да оберат държавната залажна къща Монте ди Пиета (Monte di Pietà).

            Ролите на петимата злополучни кандидат-крадци се изпълняват от Марчело Мастрояни, Виторио Гасман, Ренато Салватори, Карло Пизакане и Тиберио Мургиа. С този филм започва успешно кариерата на актьорите Марчело Мастрояни и Виторио Гасман, който преди това не е смятан за подходящ за комедийни роли. Второстепенна роля (целомъдрено, облечено в черно сицилианско момиче, затворено у дома си като в затвор от от властния си брат) играе Клаудия Кардинале.

            Дребният мошеник Роман се запознава в затвора с Козимо, който е арестуван за опит за кражба на кола, и съставят план за обир на заложната къща. След излизането от затвора за извършване на големия удар привличат още трима мними крадци. Групата „неизвестни извършители” ще премине през множество комични ситуации, лишена от способността да устои на съблазните, но и лишена от професионални умения за извършване на обир. Техните постъпки са водени от едно безумно опянение за кражба, което обхваща и разгръща интригуващи насоки в сюжетното развитие. 

Д-р Никола Бенин

Връзка: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=25815&sid=31

Програма на Драматичен театър „Сава Огнянов” - Русе за месец май 2017

◊ ПРОГРАМАТА 4 май (19:00) Голяма зала „Помощ жена ми е луда”  За 100-тен път Постановка: Орлин Дяков Ролите се изпълняват от артистите: Христо Гърбов, Надя  Банчева, Иля Пепеланов, Ралица Константинова, Петя Венелинова, Тихомир Благоев, Борислав Веженов, Ивайло Ненов 10 май (19:00) Голяма зала Гостува ДКТ Пазарджик „Женска логика” – комедия от Анатолий Крим Постановка: Владимир Петков  Участват: Людмила Даскалова, Георги Керменски, Кристина Топалова (гост), Диана Досева, Тодор Танчев 16 май (19:00) Камерна зала „Слави Шкарев” „Дуелът”                                       Адаптация по пиесата „Двубой” от Иван Вазов Пиеса за любов и омраза, криминале, ужаси и… песни Режисьор: Йосиф Сърчаджиев Участват: Дайана Михайлова, Дина Шошева, Надя Банчева, Ясена Господинова, Венцислав Петков, Ивайло Спасимиров, Ивайло Ненов, Кадри Хабил, Велико Великов, Любомир Кънев. 18 май (19:00) Камерна зала „Слави Шкарев” „Бурунданга” – романтична комедия Постановка: Ивайло Ненов Участват: Ясена Господинова, Дайана Михайлова, Ивайло Спасимиров, Кадри Хабил, Любомир Кънев 22 май (19:00) Голяма сцена „Вечеря за глупаци” – комедия от Франсис Вебер Режисьор: Рашко Младенов Участват: Христо Гърбов - гост, Борислав Веженов, Петя Венелинова, Любомир Кънев, Жанет Йовчева, Йовко Кънев 23 май (19:00) Голяма зала „Службогонци” – комедия от Иван Вазов Юбилеен спектакъл в чест на 60-ата годишнина на актьора Венцислав Петков Участват: Николай Урумов - гост, Венцислав Петков, Ясена Господинова, Татяна Цветкова, Ивайло Спасимиров, Йовко Кънев, Любомир Кънев, Дина Шошева, Ралица Константинова 24 май (19:00) Голяма зала „Редки тъпанари” – Премиера Режисьор: Теди Москов Участват: Мая Новоселска – гост, Роберт Янакиев – гост, Явор Бахаров – гост, Йосиф Шамли – гост, Александър Сано – гост, Дайана Михайлова, Ясена Господинова, Александър Узунов, Ивайло Спасимиров, Петя Венелинова 26 май (19:00) Камерна зала „Слави Шкарев” „Легло за трима” – комедия Авторски спектакъл на Орлин Дяков Гост: Николай Урумов Участват: Венцислав Петков, Любомир Кънев, Александър Узунов, Велико Великов, Дайана Михайлова, Мариана Крумова, Косьо Станев 29 май (19:00) Камерна зала „Слави Шкарев” „Дуелът”   Адаптация по пиесата „Двубой” от Иван Вазов Пиеса за любов и омраза, криминале, ужаси и… песни Режисьор: Йосиф Сърчаджиев Участват: Дайана Михайлова, Дина Шошева, Надя Банчева, Ясена Господинова, Венцислав Петков, Ивайло Спасимиров, Ивайло Ненов, Кадри Хабил, Велико Великов, Любомир Кънев. 31 май (19:00) Голяма сцена Гостува ДТ Бургас                                 „Да, господин Премиер!” от Антъни Джей и Джонатан Лин Постановка: Борис Панкин Участват: Кръстю Лафазанов - гост, Мариан Бачев - гост, Георги Стайков, Иван Григоров, Николай Стоименов, Розалия Абгарян, Тони Минасян

Автор: Никола Бенин 05.05.2017 - 20:26 Връзка:  http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=25620&sid=12

Премиера на постановката “Дуелът” от Иван Вазов в Драматичен театър “Сава Огнянов” – Русе

13 April 2017 |

„Ти кой си, бе?”, или себеразкриването на мнимите герои

В Камерна зала „Слави Шкаров“ на Драматичен театър „Сава Огнянов” – Русе премиерно беше представена комедията „Дуелът” по “Двубой” от Иван Вазов. Постановката  е дело на Йосиф Сърчаджиев, помощник-режисьор е Дора Удварева, а автор на декора  е Виолета Радкова. Зрителите видяха артистите: Дайана Михайлова, Дина Шошева, Надя Банчева, Ясена Господинова, Венцислав Петков, Ивайло Спасимиров, Ивайло Ненов, Кадри Хабил, Велико Великов, Любомир Кънев.

Текстът на „Двубой” е написан от Иван Вазов през 1892 година и драмата е определена като “глума в три действия”. Съществуват свидетелства, че двамата мними герои, Драгалевски и Чушкаров, имат прототипи и че Вазов е заимствал сюжета от действително станала случка в следосвобожденска България. През 1919 г. комедията „Двубой” е преработена, но първото издание е двадесет години по-късно, през 1939 година, осъществено от неговия брат, Борис Вазов.  

Отправяйки поглед към следосвобожденския българин, комедията се обръща към неговите слабости. Тогавашният човек е изгубил мисленето и поведението на героите през Възраждането и се е превърнал в псевдогерой. Подобно на Вазовите чичовци двамата „рицари на честта”, Драгалевски и Чушкаров, произнасят велики, гръмки думи: „Дуел, дуел...” но това са само „думи, думи, думи”, както казва великият Шекспир. Дуелът е невъзможно да се осъществи, защото не само че героите са герои, но и наравите в България не са подходящ за защита на честта. Това е време на дребни житейски страсти, обиди, клевети и човешки падения. Но нима това време се различава от днешното?! Ето защо Вазовата комедия е актуална и днес и се гледа с интерес. 

Режисьорът Йосиф Сърчаджиев сподели: „Но се оказва, че на днешния етап в нашето общество нищо не е променено. И аз искам да покажа на това общество моето усещане за тази мръсотия“. Той допълни, че ни е нужна повече самоирония, защото тя е по-добро оръжие от злобата. Или, както е казано, ако човек се смее над себе си, винаги ще има над какво да се смее. Ще завършим с думите на актьора Ивайло Ненов: „Трябва да се дуелира срещу неправдата. А с кое не – сещам се Бекет какво казва – че добрите шахматисти се отказват тогава, когато знаят, че краят е предизвестен.“   

Д-р Никола Бенин

Никола Бенин. Премиера на книгата „Анчо Калоянов. Литературна анкета” от проф. Иван Станков в Русе

Проф. Иван Станков представя книгата "Анчо Калоянов, Литературна анкета"

Издателска къща „ХЕРМЕС” избра добър повод да отпразнува в Русе 5-та годишнина от създаването си. На 21 март 2017 год. в книжарница „ХЕРМЕС” – Русе, се състоя премиера на книгата „Анчо Калоянов. Литературна анкета” от проф. Иван Станков. Собственикът на Издателска къща „ХЕРМЕС” Стойо Вартоломеев, който е и редактор на книгата, приветства почитателите и приятелите на двамата професори от Великотърнвоския университет „Св. св. Кирил и Методий” и изясни историята на създавнето на литературната анкета. Част от нея е отпечатана в Юбилейния сборник по случай 70-годишнината на проф. Анчо Калоянов.  Този първоизточник е допълнен с още въпроси и с преднамерена авторска част на проф. Калоянов, наречена „Пътеводител”. Тя съдържа „разказани фотографии”. Стойо Вартоломеев изказа своето задоволство от професионалзма на проф. Станков, който е спазал изискванията за провеждането на литературна анкета. 

Професор Иван Станков започна своето представяне с думите, че трудно може да се каже за човек, учен и белетрист, преподавател в университета, какъвто е проф. Анчо Калоянов, пред публика, която много добре го познава. Присъстващите го знаят, защото по-голямата си част от тях са били негови студенти  и са чели научните му трудове и литературни творби. Казано с думите на Станков, те са „произведени” като хора от Анчо Калоянов, с когото съдбата блакосклонно ги е срещнала.  Проф. Станков припомни представянето на Александър Балабанов от Елин Пелин, който е казал, че предсавайки го ще говори за себе си. Авторът на анкетата също акцентира, че говорейки за професор Анчо Калоянов, ще говори и за себе си. Той определи проф. Калоянов с Рицаря на печарния образ, който без да е печален, цял живот се бори с вятърни мелници. Ученият етнолог „става един от малкото историци на ненаписаното, ограбеното и подмененото българско време”. Анчо Калоянов първи написа „Българска митология”, във време, когото това звучеше като научна ерес. Белетристът осмисли и пренаписа историята в романовия триптих „Димитър Злочести и войводата Патрев", "Див огън" и "Девети". В тях той честно и неподправено художествено пресъздава събитията в три кризисни точки в съвременната ни история – 1876, 1923 и 1944 година. Писателят влиза в диалог с големите разказвачи Йордан Радичков (автор на псевдонима му), Васил Попов и Йордан Вълчев. Помни на живо и Емилиян Станев. Професор Станков сподели, че по време на представянето на творчеството на Анчо Калоянов из културните пространства на България, той е бил Санчо Панса, който непрекъснато е „бръщолевил” и се е чувствал „уютно под заслона на думите” на Калоянов. След това обаче, когато  започнал да пише, той се е чувствал аристократично като Санчо губернатора. Професор Станковтой прочете трите страници „Наместо предговор”, които са единственият негов текст. Той завърши своето представяне като перифразира думите на любимия ни преподавател Николай Звезданов (Вечна му памет), който  след издаването на 12-те тома на Достовески казва: „Аз се ожених за Достоевски”. Иван Станков пък рече: „Аз се ожених за Анчо Калоянов, след няколко годежа”.

Професор Аначо Калоянов метафорично се представи след пенсионирането, като чевек, който стои на брега на една река, но няма нито въдица и прът и ако мине злятната рибка не може да я улови. Усетих колко много митология и магия има в думите на мъдреца от Бъзовец (родното село на Анчо Калоянов), митология, която населява не само научните му дирения, но и разказите и романите му. Проф. Калоянов припомни, неспоменавания от историциге факт, че по времето на Византийско робство, северна България е била свободна. Той не пропусна да обсъди и любимата му тема за българската Патриаршия през средновековието. С твърдост и убеденост проф. Калоянов твърди, че според нашите извори архиепископ Йоан Екзарх е бил патриарх. Но в науката какво ли не правят, за да приемат това схващане, както и „въпроса за комитофулите и значението на поп Богомил”. „Поп Богомил – според него - е една фикция и богомилите са  фикция”.  Професор Калоянов поясни, че проф. Иван Станков е достойният да направи литературната анкета, не само, защото познава неговото научно дело и художествено творчество, но и защото е бил в Бъзовец и познава духа на мястото и духът го познава. Пил е на оброчния камък, на който има грозд. Именно този дух озарява Иван  Станков в магическото общуване и проникване в светая светих в битието и творчеството на проф. Анчо Калоянов.

                           

                                                                                     д-р Никола Бенин

Никола Бенин получава автограф от проф. Иван Станков

Връзка: http://www.slovesa.net/%D0%BF%D1%80%D0%B5%D0%BC%D0%B8%D0%B5%D1%80%D0%B0-%D0%BD%D0%B0-%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%B0%D0%BD%D1%87%D0%BE-%D0%BA%D0%B0%D0%BB%D0%BE%D1%8F%D0%BD%D0%BE%D0%B2-%D0%BB/

Премиера на операта „Кавалерът на розата” от Рихард Щраус в Русе

Спектакълът е част от програмата на 57-ото издание на Международния фестивал „Мартенски музикални дни”, Русе

Премиерата на „Кавалерът на розата” на Държавна опера - Русе ще бъде на 19 март, от 19:00 часа в Доходното здание.

Диригент: Найден Тодоров

Постановка:  Вера Немирова

Сценична адаптация на сценография и костюми на Том Муш: Виолета Радкова

Драматургия: Соня Немирова

Концертмайстор: Мария Пенева

Хормайстор: Стeлияна Димитрова- Хернани

Асистент- диригент: Юри Илинов

Асистент-режисьор: Славчо Николов

Състав:

МАРШАЛКАТА, принцеса Мария Тереза фон Верденберг - Мария Цветкова

ОКТАВИАН, граф Рофрано, неин млад любовник - Луизе Дрезен

БАРОН ОКС ауф Лерхенау, братовчед на Маршалката – Франк ван Хове

ГОСПОДИН фон ФАНИНАЛ, богаташ –Александър Крунев

СОФИ фон Фанинал, негова дъщеря –  Лини Гон

МАРИАНЕ, нейна компаньонка и икономка на Фанинал – Теодора Чукурска

ВАЛЦАКИ, интригант – Александър Баранов

АНИНА, негова племенница – Андреана Николова

НОТАРИУС – Пламен Бейков

ИТАЛИАНСКИ певец –  Петър Костов

ТРИ СИРАЧЕТА от благороден произход – Вяра Величкова, Гергана Гарвалова, Венета Димова, Ася Радославова

МОДИСТКА - Лили Харизанова

ТЪРГОВЕЦ на ЖИВОТНИ – Мая Владимирова и Родриго Трозино

ДОМОУПРАВИТЕЛ на ФАНИНАЛ – Родриго Трозино

ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР – Момчил Миланов

ДОМОУПРАВИТЕЛ на МАРШАЛКАТА – Родриго Трозино

ХОТЕЛИЕР – Стефан Пенчев

ЧЕТИРИМА ЛАКЕИ – Георги Ганчев, Мая Владимирова, Евгени Ганев, Пламен Троански, Стилян Цветков

ЧЕТИРИМА СЕРВИТЬОРИ – Георги Ганчев, Искрен Рибчев, Евгени Ганев, Пламен Троански

С участието на Васил Маринов и Радка Атанасова – от балет на Държавна опера- Русе

Флейтист, готвач, фризьор и неговият асистент, учен, благородна вдовица – от хор на Държавна опера- Русе.

ИСТОРИЯТА НА „КАВАЛЕРЪТ НА РОЗАТА”

По време на писането на операта „Електра“ (1908) у Рихард Щраус се заражда идеята да напише опера, която по дух и стил на изпълнение да се доближава до Моцарт. За целта той се обръща към Хуго Хофманстал, с когото работят заедно отдавна,  да подготви либрето за комична опера с името „Семирамида“ по пиесата на Калдерон. Драматургът обече не се съгласява и от своя страна му предлага да напише опера със сюжет от живота на Казанова. В едно писмо от 1909 година, изпратено от Ваймар, Хофманстал съобщава на великия композитор, че е създал лебрето на една весела история, случила се по времето на Мария Терезия. Щраус е възхитен от сюжета и пише на писателя: „Вчера получих първото действие и съм просто във възторг…“. От писмата, които си разменят, научаваме, че двамата са се допитвали до всеки детайл при писането на операта, която до самата й премиера е носила заглавието „Охс фон Лерхенау“. Тя е завършена през септември 1910 година. За първи път „Кавалерът на розата” е представена на 26 януари 1911 г. в Дрезден с диригент: Шух и режисьори: Ернст Толер и Макс Райнхард.  Първото представление на операта в България е на 6. VI. 1969 в Софийската народна опера с диригент: Ас. Найденов и режисьор: Д. Узунов.

„Кавалерът на розата”отразява идейно-естетическите търсения на виенския сецесион и внушава усещането за красота, меланхолия и смях през сълзи. Според критиката, това е една от най-ярките социални комедии, писани някога. В нея се пресъздава животът във Виена, във време, когато Европа е на крачка пред пропастта. Символно това е представено, чрез признанието от Маршалката, обзета от идеята за остаряването, че понякога спира всички часовници в къщата, за да не усеща отминаващото време. Единствено любовта й към Октавиан й носи радост и щастие.  

 Музиката в „Кавалерът на розата” е определяна като „тържество на мелодията“. От завладяващите мелодии се открояват тези във валсов ритъм и затова „Кавалерът на розата“ е наречена от музикалните критици „Опера на валсове“.  И наистина, идеята на Рихард Щраус е чрез валсовете да представи атмосферата в старата Виена. Долавяйки тверческите търсения на композитора, Владимир Сагаев заявява: „Щраус не се е придържал към стила на този танц точно от описваното в произведението време. Той е използувал ритмите и стиловете на всички видове валсове — от старинния до валса на двадесетото столетие. И точно това смешение на стиловете прави музиката на операта разнообразна и привлекателна. И виенският валс от финала на второто действие, и нежната мелодия в стил рококо при поднасянето на сребърната роза, и арията, издържана в италиански стил, и народностният напев от заключителния дует — всичко придава очарование на творбата”.

    Автор: д-р Никола Бенин

    18.03.2017 - 20:17

Връзка: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=25300&sid=4  

   

Програма на Драматичен театър „Сава Огнянов” - Русе за месец февруари 2017

Никола Бенин

Сезон 2016 / 2017

◊ ПРОГРАМАТА

10 февруари (19:00)

Голяма зала

„Женско царство” от Ст. Л. Костов

Постановка: Орлин Дяков

Сценография и костюми: Виолета Радкова и Веселин Николов

Ролите се изпълняват от артистите: Любомир Кънев, Ивайло Спасимиров, Ясена Господинова, Йовко Кънев, Крум Берков, Дина Шошева, Татяна Цветкова, Косьо Станев.

11 февруари (19:00)

Голяма зала

Гостува театър „Тудор Виану” – Гюргево

„Салса” - танцов спектакъл

Няколко кратки истории за танцуващи момичета и момчета, за любов, ревност, огън и страст, в ритъма на салсата

14 февруари (19:00)

Голяма зала

„Легло за трима” – комедия

Премиера

Авторски спектакъл на Орлин Дяков

Гост: Николай Урумов                                                   

Участват: Венцислав Петков, Любомир Кънев, Александър Узунов, дебют: Велико Великов, Дайана Михайлова , Мариана Крумова, Косьо Станев

15 февруари (19:00)

Камерна зала „Слави Шкарев”

„Бурундага” - романтична комедия 

Постановка: Ивайло Ненов                                                             

Участват: Ясена Господинова, Дайана Михайлова,

Ивайло Спасимиров, Кадри Хабил, Любомир Кънев

21 февруари (19:00)

Камерна зала „Слави Шкарев”

„Жулиета” от Андраш Вишки

Постановка: Боян Иванов

Участват: Петя Венелинова, Ралица Константинова, Ясена Господинова

27 февруари (19:00)

Голяма зала

Гостува ДТ „Невена Коканова” – Ямбол

„Опечалена фамилия” от Бранислав Нушич

Постановка: Юрий Дачев

Участват: Атанас Атанасов (гост) , Даниела Райчевска, Мария Панайотова, Цветелина Кънева и др.        

28 февруари (19:00)

Голяма зала

„Легло за трима” – комедия

Авторски спектакъл на Орлин Дяков

Гост: Николай Урумов            

Участват: Венцислав Петков, Любомир Кънев, Александър Узунов, дебют: Велико Великов, Дайана Михайлова, Мариана Крумова, Косьо Станев

Автор: Никола Бенин

03.02.2017 - 08:42

Връзка: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=25047&sid=12