д-р Никола Бенин
Сотир и Пенко Гелеви навлизат в полето на
детската литература с поредицата „Илийчо
и Август“, „Илийчо, Август и седемте джуджета“ и „Илийчо, Август и Гергин“. „Как
Лора се научи да брои до десет“ е творчески проект на Сотир Гелев, който сам
илюстрира текста на книгата за Лора, която преминава през различни интересни перипетии,
докато достигне до числото десет. В началото тя познава само цифрата едно, но
това й стига, за да може да си поиска да изяде една и още една, и още една
палачинка... В трудния път до числото десет Лора си има вълшебни помощници и
това са: Чудовището, джуджетата, драконът, феите, мишките, Разбойника, паякът и
Вещицата. Верен приятел към голямото й изпитани
и приключение в света на цифрите е Сергей Есенин, който е котка с мъжко име.
Всъщност книгата „Как Лора се научи да брои до
десет” представя метафоричният път на порастването, на отправянето към
непознатото. В приказния модел на себенадмогването научаването на цифрите не е
просто приемане на предизвикателства, а достигане до познанието. Според Дария
Карапеткова: „Нейното (на Лора – бел. моя, Н. Б.) израстване е резултат от стечение на
обстоятелствата – колкото причудливи, толкова и математически закономерни, така
че да не дадат на педантите повод да обвинят Гелев в манипулиране на
фикционалната действителност като за деца”. В книгата на Сотир Гелев са
изградени интересни детски светове, в които неусетно се преминава от реалното
към приказното, от ежедневното към необикновеното, фантастичното. Подобно в „Алиса
в страната на чудесата” от Луис Карол и тук посредством парадокса и остроумието
и осмислено и внушена високота цел пред всяко дете – да участва активно в
откриването на началата на живота.
За автора
Сотир Гелев е роден през 1960 г. в Асеновград.
Ходил е на уроци по рисуване при Георги Ковачев - един от най-нежните и
елегантни български пейзажисти.
Той е завършил Училището за сценични изкуства в
Пловдив. През 1982 г. прави анимационния филм „Пилето“. Следващата година го
реализира професионално в Държавното студио за анимационни филми. „Пилето“
участва в Берлинале 1984, а същата година печели „Златен гълъб“ в Лайпциг.
През 1991 г. Сотир и брат му Пенко Гелев
създават списанието за комикси „Рикс“. За списанието Пенко рисува комиксите
„Песента на аксолите“ и „Ефрейтор Нек“ по сценарии на брат си. Сотир пък рисува
комикса „Жмак и тайната на пиргите“.
През 1998-1999 г. написват сценария на филма
„Магьосници“ и го реализират като продуценти, а Сотир е режисьор на филма
заедно с Иван Георгиев. След година Сотир и Пенко написват сценария и заснемат
филма „Колобър“ за Българската национална телевизия. Сотир отново е режисьор на
филма.
Пенко е продуцент, а Сотир е автор на сценария
и режисьор на филма.
Сотир и Пенко, заедно със свои колеги от
списание „Дъга“, организират групата „Проектът Дъга“, чиято цел е да
популяризира и възроди изкуството на комикса в България. След 2012 г. издават
албумите „Над дъгата“, „Над дъгата 2“ и „Аракел“. За този албуми Сотир създава
комиксите „Призрак“ и „Патент 64246“, а по негови сценарии Пенко рисува
комиксите „Дичо Пъдаря трябва да умре“ и „Тамара“.
Албумът „Аракел“ е изцяло създаден по сценарий
на Сотир.
Сотир и Пенко са автори на поредицата от
комикси и книги за Илийчо и Август, която включва „Илийчо и Август“, „Илийчо,
Август и седемте джуджета“ и „Илийчо, Август и Гергин“.
Из "Как Лора се научи да брои до
десет"
Първа глава
Едно
Лора можеше да брои само до едно.
„Това ми стига — каза си тя. — Мога да преброя
всяко нещо, което видя.“
Застана пред огледалото и преброи себе си:
„Едно момиче на име Лора“.
Котката влезе в стаята и Лора я преброи: „Една
котка на име Сергей Есенин“. Лора се зачуди защо котката има мъжко име, но в
това време майка є извика, че закуската е готова. Лора влезе в кухнята и
преброи майка си: „Една майка“. На масата имаше една голяма чиния с палачинки.
Имаше и един буркан с течен шоколад и едно парче сирене.
— Колко палачинки искаш, Лора? — попита майка
є.
— Ще изям една, а после и още една — отговори
Лора.
— Това колко прави?
— Казах ти — една! И още една, ако съм гладна.
— Защо не се опиташ да преброиш повече от едно?
— Защото може да се наям само с една палачинка!
А може да изям и още една.
— А ако изядеш повече от една палачинка и някой
те попита колко си изяла, какво ще отговориш?
— Кой ще ме попита?
— Не знам. Например — котката!
Лора се обърна и погледна котката. Сергей
Есенин се тъпчеше с котешка храна от купичката си.
— Няма да ме попита. Заета е — каза Лора на
майка си. — Защо нашата котка има мъжко име?
— Нарекохме я така, когато беше съвсем малко
коте. Мислехме, че е мъжко.
— Добре поне, че не сте объркали моето име!
— Говорехме за друго! — поклати глава майка й.
— Не искаш ли да знаеш колко палачинки съм приготвила?
— Защо? — зачуди се Лора. — И без това едва ли
ще останат, след като брат ми се събуди.
Лора натъпка една палачинка в устата си, грабна
още една и изскочи на двора, като пътьом взе шапката си. Сергей Есенин вече се
беше нахранила и хукна след нея.
