петък, 23 ноември 2018 г.

Иван Вазов "Па шта си ти?"

Публикувал: д-р Никола Бенин

"Па шта си ти?" - такъв въпрос задава
във твоя дом безочлив чужденец.
"Па шта си ти?" - с такваз псувня смущава
душата ти неканен пришълец;
"Па шта си ти?" - туй питане навред -
при Дрин, при Шар, при Вардар, Преспа драга
о, бъларино, сърбин ти полага
и чака с начумерен лик ответ.
Но ти пази се, прав ответ не давай.
Кажи се португалец кюрд, сириец,
лапонец, негър, циганин, индиец -
но българин се само не признавай.
Че тоз грях смъртен прошка там не знай:
влече позор, побой затвор, изгнанье -
невидени при прежните тирани.
Скрий, че си българин в най-българския край;
че си потомък Самуилов, на Атонский
Паисий внук; скрий на коя си майка син,
на кой язик пей мътний Вардар, синий Дрин,
и езерата и горите македонски!
Не споменувай Лозенград,
Люлебургас, ни Булаир ужасни:
ти би разбудил подозрения опасни,
че на героите техни може да си брат.
Мълчи! А вместо тебе всеки дол, пътека,
дъбрава, езеро, река, рид, планина
ще викат с глас през всички времена:
"Тук българи са, българи от памтивека!"
Април, 1913 г.

Поводът занаписването на това стихотворение е, след като сръбският престолонаследник Александър І удря плесница на едно момиченце в Македония, което на наглия му въпрос "Па шта си ти?" отговаря, че е българче.

четвъртък, 22 ноември 2018 г.

Успенский собор Протата (Святая гора Афон)

д-р Никола Бенин



Успенский собор является самым ранним из всех сохранившихся на Святой горе Афон храмов и расположен в центре Кареи — столицы этого единственного в своем роде монашеского государства. Второе название собора — церковь Протата — связано созванием прота, который впервые упоминается в источниках в 908 году. Уже в Первом Уставе Святой горы, утвержденном императором Иоанном   Цимисхием в 972   г., прот признан главой всего Афона. По этому Уставу в престольный праздник главного храма — на Успение Пресвятой Богородицы — в столице Афона проходил ежегодный собор настоятелей всех святогорских обителей.

Успенский собор Протата. Святая гора Афон. План

Следует заметить, что до этого афонские насельники стекались в Карею на общие празднования трижды в год — на Пасху, Рождество и Успение. В 964– 969 гг. первое здание собора Протата, уже не вмещавшее всех участников карейского собора, было перестроено в значительно большую по размерам базилику с трансептом (19 м х 16,5 м при высоте 11м) благодаря вкладу стратига Льва Фоки, брата императора Никифора Фоки.



В правление императора Михаила Палеолога VIII афонское монашество, несмотря надавление патриарха Иоанна (Векка), отказалось признать унию и решения Лионского собора 1274   г., в результате чего святогорцы были подвергнуты гонениям, а Успенский собор в Карее разрушен. Его восстановление началось сразу же после интронизации императора Андроника II Палеолога (1282–1328), но не было завершено из - закаталонского разорения в начале XIV в. Об этом напоминает соборный кенотаф всеверном нартексе (1534 г.) в память об иноках, замученных каталонцами.



«Успение». Мануил Панселин (конец XIII — начало XIV вв.) Ок. 1310 г. Успенский собор Протата, Афон (Святая гора Афон)

Фрески работы Мануила Панселина в соборе Протата в Карее, Афон, XIV в.


Христос Анапесон (Спас Недреманное Око). Фреска храма Протатон (Протат) на Афоне. Конец XIII век.







Юлияна Антонова-Мурата "Уки, уки, Япония"

Никола Бенин

Уки уки, Япония



Юлияна Антонова-Мурата е завършила 91 немска езикова гимназия “Проф. Константин Гълъбов”, след което немска филология и психология в СУ „Св. Климент Охридски“. Била е преподавател в Медицинския университет в София. Като дългогодишен дипломат и съпруга на японец тя има възможността да живее на различни места по света – Германия, Русия, Англия, Китай, които опознава с любопитство и описва с любов. Има дипломатически специализации в Индия и Хърватия. Сърцето ѝ обаче завинаги остава в Япония, където Юлияна живее и до днес със семейството си.

“Уки уки, Япония” (Издателство „Тогедър Академи“) е втората книга на Юлияна Антонова-Мурата след “Моши моши, Япония”, превърнала се в бестселър и спечелила сърцата на хиляди хора по света. Това е един емоционален и интригуващ дневник на японската делничност и празничност, на чийто страници ще намерите малки есета, лични откровения, закачливи коментари, вълнуващи изповеди и магични разкази от и за една страна. Разберете Япония така, както може да я разкаже само приятел, който я обича и чувства като свой втори дом и родина.

Из книгата  “Уки уки, Япония”

"Японските нежни вятърни камбанки били използвани някога, за да се определи посоката и силата на вятъра. А според древните японски традиции те са имали и силата да предотвратяват приближаването на злите духове. Този звън послание, изваян с любовта и сърцето на изкусен японски Майстор на фурин, вдъхнал живот в деликатните стъклени камбанки, е неговото неземно красиво “уки уки”. Улавям го, потопявам се в радостта му, усещам наслада и я предавам и на вас, мои приятели. Защото може ли да има изобщо наслада без любов в сърцето? Уки уки, приятели!" 
​​​​

неделя, 18 ноември 2018 г.

Голото женско тяло в картините на Игор Самсонов

д-р Никола Бенин

Игор Самсонов е роден през 1963 година в град Воронеж. Започва да рисува от шестгодишна възраст. Първата му изложба е представена пред обществото, когато е на десет години. Той завършва с отличие Началното училище по изскуство във Воронеж, след което става учител по рисуване в Начално училище в Санкт-Петербург. От 1990 до 1996 година учи в Санкт-Петербургската Академия на изкуствата на името на И. Е. Репин. Голямо влияние върху 
Игор Самсонов оказват италианските художници живописци от XV век - периода в изкуството, известно като Куатроченто (Kuattrocento), както и холандските живописци Рембранд, Вермеер и Баш.
Художникът заявява, че той най-много се вдъхновява при рисуването на неговите картини от италианския живописец от ранния Ренесанс, Пиеро дела Франческа. Платната на този художник се отличават с неповторима хармония при пресъздаването на образите, в тях се чувства някаква възвишеност и тържественост.
В своите картини Игор Самсонов смесва традициита на старите майстори с най-съвремените методи. Като постмодернист той създава сюрлеаристически образи, при това сюрлеализъм, който е по-скоро с иронически поглед към света отколкото мистичен. Неговите работи не могат да не предизвикат паралели с литературата; образите в картините сякаш са излезли от страниците на Маркес или Набоков. Всеки отпредадените Самсонови сюжети е символичен, който изисква не просто да се съзерцава, а да се размишлява над скрития смисъл в картината.
 Любима негова тема е рисуването на голи женски тела.


9a4d048d6360

2a33a1579606

9d528bc7a4a1

48f657cee0cf

288b74f3e83b

6317125ec4e5

107003831_002

10815986725e

bbf528a740e0

cc9a484694ef

e7a313e39eee

петък, 16 ноември 2018 г.

Най-старият запазен древногръцки кораб след корабокрушение

д-р Никола Бенин




Липсата на кислород е запазила съвършен този 2400-годишен кораб в Черно море

В българското крайбрежие, малко над миля под повърхността на Черно море, археолозите са открили това, което според тях и най-старият невредим кораб при корабокрушение в света.
Измервайки дължината му около 75 фута (23 метра), корабът се смята за древногръцки търговски кораб. С мачтата, която все още стои, с руля и гребните пейки все още на мястото си, той остава непроменен на дъното на морето повече от 2400 години.
В древния свят Черно море е много важен търговски път между Европа и Азия, по който ревногръцките кораби, отплавайки от Средиземно море, носят стоки до градовете по черноморското крайбрежие.
Англо-български екип от Черноморския морски археологически проект (МАР откри запазения кораб след тригодишна мисия да изследва дълбочините на Черно море и да разбере праисторическите промени в морското равнище, които все още оказват влияние днес. Използвайки сонар, както и дълбоководни гмуркащи роботи, екипът е открил повече от 60 разбити кораба, включително римски търговски кораби и казашки търговски флот от 17-ти век. 


Древната ваза със сирени, около кораба на Одисей

Фенове на класическата литература и изкуство биха могли да разпознаят новооткрития съд като древногръцката керамика, която служи по-специално като съд за вино. Известен друг подобен съд  "Siren Vase" , който се пази в Британския музей; датиран от около 480 г. пр.н.е. Той показва, че Омировият герой Одисей се е привързал към мачтата на своя кораб, докато минавал покрай сирените, морските нимфи, които според гръцката митология примамват моряците по скалите с омагьосващите си песни.




неделя, 11 ноември 2018 г.

„Как Лора се научи да брои до десет” от Сотир Гелев

д-р Никола Бенин




Сотир и Пенко Гелеви навлизат в полето на детската литература с поредицата  „Илийчо и Август“, „Илийчо, Август и седемте джуджета“ и „Илийчо, Август и Гергин“. „Как Лора се научи да брои до десет“ е творчески проект на Сотир Гелев, който сам илюстрира текста на книгата за Лора, която преминава през различни интересни перипетии, докато достигне до числото десет. В началото тя познава само цифрата едно, но това й стига, за да може да си поиска да изяде една и още една, и още една палачинка... В трудния път до числото десет Лора си има вълшебни помощници и това са: Чудовището, джуджетата, драконът, феите, мишките, Разбойника, паякът и Вещицата.  Верен приятел към голямото й изпитани и приключение в света на цифрите е Сергей Есенин, който е котка с мъжко име.
Всъщност книгата „Как Лора се научи да брои до десет” представя метафоричният път на порастването, на отправянето към непознатото. В приказния модел на себенадмогването научаването на цифрите не е просто приемане на предизвикателства, а достигане до познанието. Според Дария Карапеткова: „Нейното (на Лора – бел. моя, Н. Б.)  израстване е резултат от стечение на обстоятелствата – колкото причудливи, толкова и математически закономерни, така че да не дадат на педантите повод да обвинят Гелев в манипулиране на фикционалната действителност като за деца”. В книгата на Сотир Гелев са изградени интересни детски светове, в които неусетно се преминава от реалното към приказното, от ежедневното към необикновеното, фантастичното. Подобно в „Алиса в страната на чудесата” от Луис Карол и тук посредством парадокса и остроумието и осмислено и внушена високота цел пред всяко дете – да участва активно в откриването на началата на живота.

За автора

Сотир Гелев е роден през 1960 г. в Асеновград. Ходил е на уроци по рисуване при Георги Ковачев - един от най-нежните и елегантни български пейзажисти.
Той е завършил Училището за сценични изкуства в Пловдив. През 1982 г. прави анимационния филм „Пилето“. Следващата година го реализира професионално в Държавното студио за анимационни филми. „Пилето“ участва в Берлинале 1984, а същата година печели „Златен гълъб“ в Лайпциг.
През 1991 г. Сотир и брат му Пенко Гелев създават списанието за комикси „Рикс“. За списанието Пенко рисува комиксите „Песента на аксолите“ и „Ефрейтор Нек“ по сценарии на брат си. Сотир пък рисува комикса „Жмак и тайната на пиргите“.
През 1998-1999 г. написват сценария на филма „Магьосници“ и го реализират като продуценти, а Сотир е режисьор на филма заедно с Иван Георгиев. След година Сотир и Пенко написват сценария и заснемат филма „Колобър“ за Българската национална телевизия. Сотир отново е режисьор на филма.
Пенко е продуцент, а Сотир е автор на сценария и режисьор на филма.
Сотир и Пенко, заедно със свои колеги от списание „Дъга“, организират групата „Проектът Дъга“, чиято цел е да популяризира и възроди изкуството на комикса в България. След 2012 г. издават албумите „Над дъгата“, „Над дъгата 2“ и „Аракел“. За този албуми Сотир създава комиксите „Призрак“ и „Патент 64246“, а по негови сценарии Пенко рисува комиксите „Дичо Пъдаря трябва да умре“ и „Тамара“.
Албумът „Аракел“ е изцяло създаден по сценарий на Сотир.
Сотир и Пенко са автори на поредицата от комикси и книги за Илийчо и Август, която включва „Илийчо и Август“, „Илийчо, Август и седемте джуджета“ и „Илийчо, Август и Гергин“.

Из "Как Лора се научи да брои до десет"

 Първа глава

Едно

Лора можеше да брои само до едно.
„Това ми стига — каза си тя. — Мога да преброя всяко нещо, което видя.“
Застана пред огледалото и преброи себе си: „Едно момиче на име Лора“.
Котката влезе в стаята и Лора я преброи: „Една котка на име Сергей Есенин“. Лора се зачуди защо котката има мъжко име, но в това време майка є извика, че закуската е готова. Лора влезе в кухнята и преброи майка си: „Една майка“. На масата имаше една голяма чиния с палачинки. Имаше и един буркан с течен шоколад и едно парче сирене.
— Колко палачинки искаш, Лора? — попита майка є.
— Ще изям една, а после и още една — отговори Лора.
— Това колко прави?
— Казах ти — една! И още една, ако съм гладна.
— Защо не се опиташ да преброиш повече от едно?
— Защото може да се наям само с една палачинка! А може да изям и още една.
— А ако изядеш повече от една палачинка и някой те попита колко си изяла, какво ще отговориш?
— Кой ще ме попита?
— Не знам. Например — котката!
Лора се обърна и погледна котката. Сергей Есенин се тъпчеше с котешка храна от купичката си.
— Няма да ме попита. Заета е — каза Лора на майка си. — Защо нашата котка има мъжко име?
— Нарекохме я така, когато беше съвсем малко коте. Мислехме, че е мъжко.
— Добре поне, че не сте объркали моето име!
— Говорехме за друго! — поклати глава майка й. — Не искаш ли да знаеш колко палачинки съм приготвила?
— Защо? — зачуди се Лора. — И без това едва ли ще останат, след като брат ми се събуди.
Лора натъпка една палачинка в устата си, грабна още една и изскочи на двора, като пътьом взе шапката си. Сергей Есенин вече се беше нахранила и хукна след нея.






неделя, 4 ноември 2018 г.

Суецки надписи на Дарий Велики. Darius the Great's Suez Inscriptions

 Никола Бенин



Суецките надписи на Дарий Велики са пет текстове, написани на стар персийски, еламитски, вавилонски и египетски език в Уади Тумилат (
Wadi Tumilat), намерени при прокарването на канал между Нил и Горчивите езера [1].
Най-добре запазеният от тези паметници е звезда от розов гранит, открит от Шарл де Лесепс, син на Фердинанд де Лесепс, през 1866 г., на 30 километра от Суец, близо до Кабрет, в Египет. Издигнат е от Дарий Велики, цар на ахеменската империя (или Персия), чието царуване трае от 522 г. пр. Хр. до 486 г. пр. Хр. Паметникът, известен също като "Шалуф Стеле" (alt. Shaluf Stele), записва построяването от предшественика на съвременния Суецки канал от персите - канал през Уади Тумилат (Wadi Tumilat), свързващ най-източния, Бубастит (Bubastite), клон на Нил с езерото Тимсах (Lake Timsah), което е свързано с Червено море по естествени водни пътища [2]. Целта е чрез канала да се създаде корабоплавателна връзка между Нил и Червено море, между Египет и Персия.


[1]. William Matthew Flinders Petrie, A History of Egypt. Volume 3: From the XIXth to the XXXth Dynasties, Adamant Media Corporation, ISBN 0-543-99326-4, p. 366.
[2]. Barbara Watterson (1997), The Egyptians, Blackwell Publishing, ISBN 0-631-21195-0, p.186