В началото бе словото – адаптация на Библията за деца

http://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp/9/9-22.pdf

НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2008, том 47, серия 9
- 102 -

Никола Бенин

The present work outlines the application of artistic and didactic principles with the adaptation of the
Bible in the Bible for children. It focuses on the authors’ approach for conveying the moral and philosophical
contents of the Old and New Testament to the understanding of young learners. The paper discusses the
ways, used to preserve the spiritual essence of God’s Speech. In this respect it stresses the presentation of
God’s Image as visible and close to children’s imagination, as the Creator of the Universe but not as a mystic
figure.
ВЪВЕДЕНИЕ
Библията, като всяка свещена книга, носи различни послания, съдържа явни
или тайни, закодирани смисли. Промисълът във Ветхия и Новия завет е отправен
към всяко поколение, към всеки християнин с цел да го води по Божия път, да го
напътства да живее достоен живот, да го предпазва от грехове и падения. Според
Николай Бердяев:” Християнството утвърждава свободата на доброто. То
утвърждава,че доброто е предмет на свободата на духа и че само това е добро,
което е резултат на свободата на духа, притежава истинска ценност и е истинско
добро [ 1, с.109].
Словото в Библията е откровение и сакрална повеля за следване на Божията
истина, на Христовото учение за духовно самоусъвършенстване. Библейското слово
е предадено много често като метафизична метафора, изразено е чрез ценностни
кодове, но и същевременно много често звучи директно, ясно и категорично отправя
към християните заповеди или пък поучава с разбираеми сентенции. Владимир
Атанасов пише: “В християнската традиция метафоризацията възниква върху
площта на словото. Ако съдим по евангелските текстове Синът Божий е в
способността да се себеозначава. Логосът може да се превърне в метареалност и
да бъде сам себе си в условността.” Казано е : “ И когато ядоха, Иисус взе хляба,
като благослови, преломи го и раздавайки на учениците, каза: вземете, яжте: това е
Моето тяло. И като взе чашата благодари, даде им и рече: пийте от нея
всички;защото това е Моята кръв на новия завет, която за мнозина се пролива за
опрощаване на греховете” [ 2, с.4].
Смисълът на нашето изследване е да проследим как сакралните текстове на
Библията са адаптирани като четиво за деца. Ще се опитаме да изясним какви
нравствени и естетически критерий са използвани, с цел нравствено- философският
свод в свещената книга да се сведе до възприемателските възможности на малките
ученици. Други въпроси, които ще ни вълнуват са: доколко при това своеобразно
приспособяване е съхранено духовното начало; доколко авторите на Библията за
деца успяват да разкажат занимателно и достъпно ключовите моменти във Ветхия
и Новия завет и да направят разбираеми универсалните религиозни идеи?
ИЗЛОЖЕНИЕ
Педагогическото прочитане на библейските текстове застава на печеливша
позиция при преобразуването, като трансформира не измерението на тайнството, а
силата на разума, откликва на онова, което подрастващите са готови да чуят. Освен
от авторитет възпитателната парадигма се нуждае и от ценностни устои, които да не
звучат абстрактно, а разбираемо и интересно. Децата са особено чувствителни към
увлекателното разказване и към насищането на творбата с пословици и поговорки, с
мъдри мисли. Посредством тях те по лесно и на готово в концентриран вид усвояват
духовното знание.НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2008, том 47, серия 9
- 103 -
Настоящето проучване има за изследователски обект “Библия за деца”/2001 г./,
която е превод от руски на Библейские рассказы в картинках от В. Маттемяки и
Б.Арапович, както и учебното помагало Религия /1997/, написано от авторски
колектив. Съпоставяйки ги ще ни интересува още кое е общото и различното в тези
вероучителни книги и по какъв начин отстояват верността не просто към
случванията във Ветхия и Новия завет, на и към намирането на подходящи
изразни средства за тяхното пресъздаване пред децата и за внушаване на
определени християнски добродатели. В диалогово обговаряне ще проследим как
сакралното слово в Библията се преобразува в слово, което прицелено към
дълбочината на детската душевност, продуцира поведенчески нагласи и културни
начала. Визираният изследователски поглед ще наблюдава как трансцеденталното,
божественото чудо се превръща в четивата за деца в чудо, което се припознава от
детското световъзприемане като вълшебство и фантазия.
В краткия предговор към Религия авторите акцентират на три основни
принципа: да създадат представа за важните събития в Библията, за живота и
делата на библейските люде и мисията на Сина Божи Иисус Христос; да помогнат на
учениците да извлекат поуки, които ще ги постикват да обичат хората; децата да
усвоят религиозния език, който е различен от всекидневния. Нека да видим как тези
образователни и възпитателни стратегии са въплътена още в първа глава
Сътворението на света от дял първи. Ще уточним, че учебното помагало,
представено като експериментално пособие, е съставено от четири дяла: Свещена
история на Стария завет, Свещена история на Новия завет и Животът на
християните в църквата. Началото на Сътворението на света в стилово изражение
подхожда повече за учебник по естествознание, отколкото за книга по вероучение.
Когато излезем сред природата, ние виждаме безброй неща: слънцето, небето,
планините, реките, моретата, прекрасните дървета, ароматните цветя, животните,
птиците и рибите. Кой е направил всичко това? Първата книга на Библията отговаря,
че заобикалящите ни неща са сътворени от Бога [4, с.13].
Изказът, посредством първо лице множествено число на глаголите: излезем,
виждаме, подсилени с местоимението ние, създава усещането за общност, за
неразделна част между разказвач и възприематели. С тази техника на разказване,
следвана от първата до последната страница, съзнателно или не, се внушава не
само близост, гледане на света с едни и същи очи, но и идеята за съборност.
Източноправославната вяра и ритуална практика съдържа в себе си обединителен
смисъл между индивид и колектив. Така авторите на помагалото, които са всъщност
и посредници между сакралното слово и детското слово, се утвърждават не толково
като творци, колкото като хора от божия християнски дом.
Богът, като създател на всичко видимо и невидимо в природата и космоса, е
представен естествено и деликатно. Ние, респ. децата, го виждаме не като
абстрактен образ,изобразяван в иконографската традиция като всепроникващо око,
а по- скоро като творец на заобикалящите ни неща. Богът е въведен чрез осезаеми,
познати природни дадености на реален осезаем свят и по този начин се обозначава
намерението да се мисли обективността на неговото присъствие като проявление на
другото, което сътворява света. Синтактично това изначално идентифициране на
Бог Отец е изразено чрез темата – свят и ремата – Бог, скрепени със сегашно
деятелно причастие направено. Така на преден план изпъква видимото,
сътвореното, а понятието Бог е задпоставено. Не е казано: Бог сътвори слънцето,
реките, птиците и т.н., а че заобикалящите ни неща са сътворени от него. В
Библията обаче Господ Бог е активен демиург, всепораждащо начало.
И рече Бог: да има твърд посред водата, и тя да дели вода от вода./ Тъй и
стана/ И създаде Бог твръдта, и отдели водата, що беше под твръдта, от водата над
твърдта.Тъй и стана.НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2008, том 47, серия 9
- 104 -
Тази стратегия на внимателно и деликатно запознаване на учениците с Бог
Отец и неговите уникални дела е обяднима поне в два аспекта. Първият е
идеологически и е свързан с атеизма, който в продължение на 45 години се
насаждаше от предишния политически режим. Децата са отучени от християнската
вяра и религиозните ценности.
Ето защо твърде предпазливо и изкусно, казано с езика на православието,
трябва да се завръщат изгубените овце в паството.
След експлоатирането, на тази образователна парадигма при преноса на
библейския текст, се прибягва до друга една универсална парадигма, позната много
добре на подрастващите. Това е моделът на изграждането на приказката, който
задава различни продуктивни възможности за разбиране на понятията добро и зло.
Още в началото на първа глава силата на безкомпромисното противопоставяне
между двете фундаментални етични начала е задействана в космологичното
пространство, формира християнския модел на света. Валери Стефанов обобщава,
че: “ Той е принципно положен между Бога и дявола, непрекъснато е следен, открито
е въведен в погледана Върховния наблюдател” [6, с.96]. Несъмнено особеностите
на християнското съзнание е неговото центриране между изкушението и спасението,
между падението и добродетелта.
Ето как е пресъздадена легендата за появяването на дявола.
Но преди да създаде света, който виждаме, Господ сътвори невидимите
ангели. В началото всички те били добри и го обичали. Ала един от тях се възгордял
и пожелал да стане силен като създателя си и да не го слуша вече:От този момент
ангелите се разделили: добрите останали с Бога и продължавали да му служат,
лошите започнали да вършат злини. А техният водач наричаме сега дявол или
сатана [4, с.14].
Легендата за падналия ангел я няма в Първа книга Моисеева – Битие. Но
авторите на учебното пособие Религия са сметнали за уместно, при това напълно
сполучливо, да я вплетат в библейските нишки на наратива. В случая е важна
самата възможност същностните начала добро и зло, ангел и дявол да бъдат
употребени още в самото начало, да създадат усещане за приказно повествовение.
Фактът, че в цитирания пасаж това впечатление се потвърждава и от стила, от
характерните логически акценти и информационни податки. Дори употребата на
частицата “ала”, която твърде често се използва в текстовете на приказките за
изразяване на задължителния обрат в статуквото, също произвежда асоциации за
приказност.
Явно в адаптирания текст смислите са предадени посредством езиковите
конвенции на най-любимия и познат жанр на децата – приказката. Използвайки
приказното слово, авторите попадат във вълните на неговата нравственост и
митологическа наситеност. Повествователната стратегия на приказката оказва
влияние и на останалата част от разглеждания текст. Всеизвестно е, че приказният
наратив завършва конститтуитивно с щастлив край. Накрая, след поредицата от
перипетии,, доброто у протагониста е възнаградено. Този желан и очакван край
много често е наситен с кракота и светлина. Или иначе казано, налице е
проявлението на калокагатията.
В главата Сътворението на света също разпознаваме калогатията в
уникалните дела на Господ Бог през шестте дни. Всичко, което сътворява Бог, е
хубаво и добро: “Направил всичко с много обич…Бог създал прекрасни дървета,
храсти, треви. Тогава Бог видял, че всичко е хубаво” [4, с. 14]. Смислов акцент в
съдържанието на пкато ърва глава Битие е религиозно-философската повеля на
Бог отец: “Да бъде светлина !”. Светлото начало, озарението с реторическаНАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2008, том 47, серия 9
- 105 -
насоченост, учредява една от философско-религиозните същности на
християнството.
След като се запознахме с адаптирането на Първа глава Моисеева – Битие в
учебното пособие Религия, нека да проследим как авторите на Библия за деца са
приспособили този първи библейски текст за адекватно възприемане от малките
деца. Ето как започва глава първа Сътворението на света:
Ние живеем в дом, нашият дом се намира в нашата страна, а нашата страна е
част от голямата кръгла земя. На нашата земя има много гори, високи планини и
дълбоки морета. А колко много хора живеят на земята! Ние дори не знаем техния
брой. Мнозина живеят в своите къщи, както и ти, но някои са без дом [7, с. 3].
Това характерно начало е насочено към разширяване на представата на
читателите за земята и хората, живеещи на нея, като създава впечатление
едновременно за глобалния свят и малкия свят. Отново, както и в Религия, младите
християни се въвеждат в богатото смислово богатство на Библията, чрез
обективното, обозримото и присъстващото в техния бит. Във въведението се
откроява топосът на дома, като място съизмервано с първите трайни и конкретни
емоционални реакции, място, свързано с топлина и обич.
Съвсем деликатно,обаче след очертаването на природните дадености, се
вмята, че някои хора “са без дом”. Така много фино психологически, преднамерено,
се прокарва една от водещите християнски идеи – за съпричастност, за мислене за
другите, особено ако те са в уязвимо, бедствено положение. Цялата пъстрота и
яркост, с която са отличава описанието на земните дадености, несъмнено трябва да
покаже интерес към заобикалящата ни действителност и да накара децата да се
замислят как се е появило всичко тава на света.
Изконното детско любопитство се подкладва и чрез серията от въпроси: “Как са
се появили първите хора, първите животни, първите растения? Кой е създал
птиците, които могат да летят и рибите, които могат да плуват?” и т.н. След което,
посредством преизказното наклонение – в стила на разказването на приказки,
децата се запознават с първите дела на Господни. Накрая главата завършва с
библейското обобщение, че “всичко, което е сътворил Бог, било хубаво”. Словото
обявява на малките християнчета висшия смисъл на усилията – нравствено-
естетическата ценност на новосъздаденото. Всъщност в края на Битие или
Сътворението на света се отключва възвишената архитоналност, която е в
основата на множеството религиозни морализми, на вечните житейски истини.
При едно налагащо се сравнение на първите глави на Религия и Библия за
деца прави впечатление, че общото между тях е разказваческото умение на
авторите да обяснят нагледно и интересно Сътворението на света, да придадат
нравствено-естетически смисъл на първите дела на Бог. В двата текста
религиозното е лишено от присъщата си трансцеденталност, то е случило се,
видимо, обвързано с живеенето. Или, ако се изразим по друг начин, децата излизат
от своя дом на разходка и на тях им се разказва, като приказка, създаването на
небето, земята, водата, дърветата, животните и т. н., дава им се ясен и достъпен
отговор на изконно терзаещия ги въпрос – кой ги е създал, кое е началото на всички
начала? И най-важното на подрастващите им се внушават универсални християнски
чувства и добродетели – да ценят и да благоговеят пред красивото и доброто,
сътворено от Господа.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Разсъждавахме по-задълбочено върху първите глави на Религия и Библия за
деца, за да представим модела, който интерпретаторите на Библията следват при
списването и на останалите текстове. При използването на този модел
последователно се открояват разнообразните знания-истини, закодирани в словото
Божие.НАУЧНИ ТРУДОВЕ НА РУСЕНСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ - 2008, том 47, серия 9
- 106 -
В духовната практика на християните, посредством Библията, всеки вярващ е
изкусно посветен във висшия смисъл на живеенето, в осъзнаването цената на
страданията, които трябва да изтърпи, за да се усъвършенства. Независимо дали
чете, или слуша Библията за деца, малкото дете усеща живо, непосредствено и
естествено религиозната тоналност, която го води към християнската общност. Тази
тоналност се ражда от Божето слово, което звучи харизматично и авторитетно.
Словото за чудесата и наставленията Господни в грешния свят ни напътства да
следваме неговата мъдрост и да търсим и отстояваме доброто и красивото в
живота.
ЛИТЕРАТУРА
[1] Бердяев, Н. Смысл истории новое Средновековье. М., 2002.
[2] Атанасов, В. Заклинанията на словото. – В: сп. Български език и литература,
кн. 6, 1998.
[3] Мат. 26:26-28
[4] Религия. С., 1997.
[5] Бит. 1:6-7.
[6] Стефанов, В. Участта Вавилон. С.,2000.
[7] Библия за деца. Изд. “Слънце”. С., 2001.
За контакти
Гл. ас. Никола Димитров Бенин, Русенски университет „Ангел Кънчев”, Катедра
Български език, литература и изкуство, e-mail: nbenin@abv.bg, тел. 082/ 824 083
Докладът е рецензиран

Странстванията на езиците в "София Берлин" от Пламен Дойнов

Никола Бенин

На 16 май в Клуба на дейците на културата в Русе бе представена поетическата книга събитие за миналата година „София - Берлин” на Пламен Дойнов. Ще припомним, че за първи път на нея е присъдена литературната награда на поета с европейски измерения Николай Кънчев. Тя е носителка и на наградата за поезия „Иван Николов”.  Книгата бе представена на четящата русенска публика  чрез думите на проф. Михаил Неделчев и доц. Георги Лозанов. Според литературния критик Михаил Неделчев „София Берлин” „приключва българският постмодернизъм”, приключва също един продължителен етап от творческото развитие на Пламен Дойнов. Поезията му в тази книга е „игрива, дълбоко трагична и жестока към този свят”. Така че светът в нея „не е твърде уютен”. Тя очертава един огромен и съдбовен геополитически кръг, който затваря българската идентичност в европейското пространство, в присъствието ни в Европа. Георги Лозанов пък се съсредоточава върху два важни дебата, които се водят в „София Берлин”. Единият е за близкото минало. Дебат, който не се води в обществено-политическото пространство и по този начин книгата по своеобразен начин компенсира тази липса. В нея се споменават Тодор Живков, Людмила Живкова, Леонид Брежнев, Андрей Луканов. В художественото пространство на книгата присъстват истории и мотиви, свързани с Берлинската стена. Другият дебат е за отношението България – Европа, за европейската ни идентичност. Тази идентичност е проблематизирана от Пламен Дойнов в един същностен културологичен и светогледен аспект. Така че европейската ни идентичност е много по-дълбока и не е свързана само с членуването ни в Европейския съюз. След представянето на книгата Пламен Дойнов с патос и артистично присъствие „разказа” за „София Берлин”, като прочете избрани творби. Прочитът на поезията беше съпроводен от изпълнение на подходяща музика на контрабас от Самуил Стоянов. Историите от миналото се редуваха една след друга чрез проследяването на петте основни цикъла, които структурират смислово книгата. Тематичните кръгове, а според Пламен Дойнов, „копнежни кръгове” са: „София сутрин”, „България в края”, „Европа насън”, "Австро-Унгария по водата” и „Берлин срещу вятъра”. Тези кръгове открояват пространствата, където се осъществява напрежението между българския свят и света на Европа. Прочитът на отделните творби бяха предшествани от ценен и насочващ коментар за тяхното адекватно разбиране. Така например Пламен Дойнов обясни първото стихотворение „Хубавите чужденци или литература на отсъствието”, че то цитира есето „Култура на отсъствието” на проф. Георги Каприев, написано през 90-те години. Тезата на проф. Каприев най-лаконично може да бъде представена така – в България придобива ценност онова, което е представено чрез успеха си навън, като не обръщаме внимание какъв е този успех. Писателите и поетите много държат да бъдат превеждани навън, независимо дали някой се интересува от този превод. В този смисъл стихотворението иронизира това мислене и тази практика. Накрая на срещата Пламен Дойнов отговори на въпроса: „Литературоведът в него пречи или помага на поета?”. С присъщото му мъдро и дълбоко разсъждаване върху проблемите в литературата и живота, той каза, че литературоведът нито пречи, нито помага на поета, но при всички случаи стои зад гърба на поета. В неговата поезия няма да намерим модели, следвани от другите поети. Правилно е да се каже, в неговата поезия странстват гласове на други поети. Няма поет, който да започва отначало. При всеки поет „се чуват” гласове на неговите предходници или съвременници. Пламен Дойнов обсъди и понятията „социална поезия” и „политическа поезия”. Социалистическият реализъм, който не е естетическо явление, а доктрина, дискредитира тези понятия. По времето на Народна Република България поезията не е политическа, а „партийна”. Политическата поезия ни помага да го осмислим, чрез съпреживяване. В неговата поетическа поезия няма добри и лоши, има личности и събития, които са повлияли по един или друг начин на нашите съдби, на нашето светоусещане и на нашата идентичност. Пламен Дойнов с възмущение заяви, че не са прави тези, които твърдят, че след 10 ноември в България нищо не се е променило. България днес не е същата, каквато беше в близкото минало. Българинът изгражда своята идентичност в диалога и съприкосновението с европейските ценности. И едно от убедителните доказателства, че България не е същата, е неговата стихосбирка „София Берлин”, която не би било възможно да се появи преди тези промени. Автор: Никола Бенин 17.05.2013 - 12:10 Посетено: 419

Ирония

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Ирония (гр. εἰρωνεία) е понятие, с което се описват ситуации, в които едно уверено очакване не се оправдава. Ирон (Eiron) е един от стандартните персонажи в гръцката комедия, чието поведение, иронията собствено, е подигравателно към това на самохвалкото (алазон). Така традиционно терминът се отнася към употреба на езика, при която изразеното без съмнение е неадекватно, например "Браво!", изказано при проява на несръчност. Днес се приема също, че ирония може да бъде откривана в непреднамерено възникващи ситуации, примерно когато една застрахована срещу наводнение къща изгаря.

Като словоуптреба и като представяне иронията е стилистично-изобразителен похват, троп, използван във всички жанрови разновидности нахумористично-сатиричната литература.

От гръцката комедия иронията добива по-широко обществено разпространение. Особена популярност тя добива като средство, използвано от Сократ, такъв какъвто го предават най-вече диалозите на Платон. По-късно в официалната християнска култура иронията не намира място, но остава в ежедневната употреба. Ренесансът и заниманията на хуманистите връщат иронията в сферата на реториката и литературната култура. Тя се използва рутинно от френските просветители, а след тях немските романтици ѝ обръщат особено внимание, като стигат до философски обобщения - в хегелиански дух се твърди примерно, че отношението между явление и същност е иронично.

Иронията получава разнообразни нюанси, вариращи измежду остроумие, подигравка и издевателство, в зависимост от вложения в нея смисъл. Тя обаче се намира извън обсега на сарказма. За разлика от него, при иронията подложените на критика лични и обществени недъзи биват осмивани, вместо разобличавани.

Широк спектър на изобразителни похвати и стилистически средства ползват ирония. Такива са например гротеската, карикатурата, парадоксът,пародията, травестията, хиперболата и шаржът.

Вариант на иронията е самоиронията, която е пародиен израз на самокритика с ироничен оттенък.

Библиография[редактиране | edit source]

• Киркегор С., За понятието ирония с постоянно позоваване на Сократ, Cъч., т. 1, ИК "Захарий Стоянов", 1999 (ISBN 978-954-09-0117-6)
• Рорти Р., Случайност, ирония и солидарност, изд. Критика и хуманизъм, 1998 (ISBN 954-587-032-X)
• Славов И., Иронията в структурата на модернизма: Изследване, изд. Наука и изкуство, 1979

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

ирония.

• Димка Гичева-Гочева, Бележки за Киркегоровото разбиране за иронията във “Върху понятието за ирония”, в. "Литературен форум", бр. 2 (443), 16 януари 2001 г.
• Огнян Узунов, Хегелиански поглед върху сократическата ирония, в. "Литературен вестник", бр. 39, 24 ноември 2010 г.
• Никола Бенин, Иронията и гротеската в „Мисия Лондон” от Алек Попов, Public Republic, 22 март 2012 г.

От месец февруари 2014 г. Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе предлага нова е-услуга – ПУБЛИКАЦИИ

От месец февруари 2014 г. Регионална библиотека „Любен Каравелов“ – Русе предлага нова е-услуга – ПУБЛИКАЦИИ. В нея са включени рецензии на книги от съвременни български автори, гостували в културния институт. 
Идеята е на сайта на Русенската библиотека да се събират стойностни литературни текстове, които от една страна да представят тенденциите в развитието на съвременната българска литературна критика, а от друга страна да бъдат помагало за ученици и студенти.
Представени са публикации за: монографията на проф. дин Иван Стоянов „Нови щрихи върху идейните възгледи и дейността на Васил Левски“, романа „Войник“ на Калин Терзийски, романите на Людмила Филипова, мемоарната книга „Страници от моя дневник” на проф. д-р Иван Байчев, сборника с разкази „Полет до Малпенса” на проф. Лъчезар Георгиев, романа „Револвер и любов“ на доц. Стефан Коларов, стихосбирките „Искам себе си“ и „Светлата пътека към звездите“ на Габриела Цанева и др.
Между авторите на рецензии, публикувани на сайта на Библиотеката, са доц. д-р Руси Русев, доц. д-р Атанас Колев, гл. ас. Никола Бенин, театроведът Крум Гергицов, журналистката Нели Пигулева и др. 

Среща на младите журналисти от ПГДВА „Йосиф Вондрак” - гр.Русе с потомък на Неофит Рилски

http://pgdva-ruse.net/index.php/news/77-klub-mlad-zhurnalist

Учениците от клуб „Млад журналист” отново са се насочили  към интересна изследователска дейност. След като издадоха  книга за живота и дейността на Йосиф Вондрак, тази година усилията на клуба са насочени към изследване  живота на интересни личности и историята на значими паметници на културата. За целта бе подготвена и реализирана интересна среща на младите журналисти с гл.асистент Никола Бенин – преподавател в РУ.

Малко хора може би знаят,че той е наследник на Неофит Рилски, чието светско име е също Никола Бенин. От тук тръгна нишката на следата, която свърза двете личности.

Среща на младите журналисти от ПГДВА „Йосиф Вондрак” - гр.Русе с потомък на Неофит Рилски

   За  трета поредна година в Професионална гимназия по дървообработване и вътрешна архитектура „Йосиф Вондрак”-гр.Русе са формирани групи за извънкласни дейности по проект „Успех”. Учениците от клуб „Млад журналист” отново са се насочили  към интересна изследователска дейност.След като издадоха  брошура, обхващаща работата на всички клубове и книга за живота и дейността на Йосиф Вондрак, тази година усилията на клуба са насочени към изследване  живота на интересни личности и историята на значими паметници на културата.За целта бе подготвена и реализирана интересна среща на младите журналисти с гл.асистент Никола Бенин – преподавател в РУ.

   Малко хора може би знаят,че той е наследник на Неофит Рилски, чието светско име е също Никола Бенин. От тук тръгна нишката на следата, която свърза двете личности.С много нетърпение учениците очакваха срещата и се готвиха за нея. Тя се проведе в училищната библиотека .

   Г-н Бенин разказа изключително интересни подробности от живота на Неофит Рилски. Оказа се, че той е бил много скромна личност, йеромонах ,учител и преводач,  една от водещите фигури в българското просветно движение през първата половина на 19 век . За нуждите на откритото в Габрово училище и по поръка на Васил Априлов , той е съчинил  няколко  учебника, между които „Болгарска граматика“ (1835), „Взаимоучителни таблици“ (1835), „Буквар, извлечен от взаимоучителните таблици“ (1835)и др.

   Учениците научиха още,че Н.Рилски е бил и преводач, защото негова е  заслугата  за първия успешен превод на Новия Завет на новобългарски езика, а през 1836 година е създал и първия български глобус. С интерес всички присъстващи на срещата разбрахме,че правилото за пълен и кратък член на съществителните имена е влязло в граматиките, благодарение на Н.Рилски.Учениците затрупаха г-н Бенин с много въпроси. Едни от най-интересните бяха свързани с банските диалекти, с етимологията на фамилното му име и с причините,  които  са били решаващи за решението му да  поеме по пътя на своя виден предшественик. Той увери всички,че да си потомък на такава известна личност е огромна отговорност, защото изисква опазване на доброто име и честта на цялата фамилия. В края на срещата чувствахме,че сме станали  приятели с този човек и се уверихме взаимно, че това е началото на един  добър диалог между ПГДВА и РУ. 

Проект FUSION – първите крачки по един многообещаващ път

Илияна Бенина, Никола Бенин

Студентска искра. LVI, № 380, февруари 2014, с. 4. ISSN 1314-592

220 учени от 16 държави участват в „Паисиевите четения" на ПУ

В конференцията ще се включат 28 чужди и 23 родни образователни институции

Езиковата динамика в условията на глобализацията, съдбата на хуманитарното знание, реалностите и тенденциите в преподаването на български език, както и актуални подходи и информационни технологии в образователен процес ще обсъждат 220 учени от 16 държави по време на Юбилейната конференция „Паисиеви четения" на 3 и 4 ноември. Това съобщиха организаторите на научния форум – Филологическият факултет на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски".

Общо 51 образователни институции ще участват в конференцията – 28 чуждестранни и 23 родни висши и средни училища и институти. Събитието, което се провежда ежегодно, сега е посветено на 50-годишнината на университета, затова както международното, така и българското участие са в по-голям мащаб, подчерта ректорът доц. д-р Запрян Козлуджов.

За сравнение деканът на Филологическия факултет доц. д-р Живко Иванов припомни, че през 2010 г. в научния форум са се включили общо 17 висши училища и институти – 11 български и 6 чуждестранни.

Най-много доклади и тази година ще изнесат домакините от ПУ „Паисий Хилендарски". Към тях в първата секция „Светлини, сенки, движения на идеи – литературното пространство" със свои изследвания ще се присъединят техни колеги от университети в Турция и Сърбия. Предмет на обсъждане ще бъдат приемането Паисий Хилендарски и неговите последователи в Турция, дейността на българските възрожденци, произведения на български книжовници от 14 и 15 век, както и непроучен архив на Йоаким Груев.

С актуален доклад за образността и цинизма на езика във филмираната книга на Алек Попов „Мисия Лондон" ще участва Никола Бенин от Русенския университет „Ангел Кънчев". Преподавателката от Пловдивския университет Яна Роуланд ще направи сравнение между творчеството на поетите Алфред Тенисън и Гео Милев. „От Испания през Санкт Петербург към Виенския модерн – Херман Бар и неговото руско пътешествие" е темата, с която ще се представи гл. ас. Младен Влашки от Катедра по история на литературата и сравнително литературознание в ПУ „Паисий Хилендарски".

Езиковата динамика в условията на глобализацията е предмет на втория панел на конференцията. Сред основните акценти в него са езикът на политиците и предизборните кампании в България, Чехия и Хърватия, коментарите в социалните мрежи и начинът на изравяне на медиите в новинарските емисии и рекламата.

„За граматическите морфеми в съвременния български език" е темата на научния на труд на проф. Иван Куцаров от Филологическия факултет на ПУ „Паисий Хилендарски". Бившият ректор на висшето училище ще председателства секция „Актуални езикови тенденции. Норми и кодификации". Колежките му Ваня Зидарова и Райна Петрова ще представят английските и испански заемки в българския език, а Милена Нецова Гергана Петкова – английските фамилни и сръбските женски имена с латински корен.

Йовка Тишева от Софийския университет „Св. Климент Охридски" ще коментира кодовете и стандартите на устната комуникация. Изразяването на вероятностния характер на събитията в романа на Дан Браун „Ангели и демони" ще разгледа Веселина Койнакова от ПУ „Паисий Хилендарски".

В рамките на „Паисиевите четения" в Балабановата къща в Старинен Пловдив ще се проведе Научен симпозиум на тема: „Образованието по български език и по българска литература – прагове, сривове, алтернативи". Пленарните доклади в него ще бъдат посветени на възможностите за използване на уеб 2.0 в езиковото обучение, новите предизвикателства пред учителя по български език и литература, както и актуалните подходи и информационни технологии в образователния процес.

Чуждестранните участници са от висши училища и институти от Сърбия, Хърватска, Босна и Херцеговина, Турция, Чехия, Полша, Казахстан, Украйна, Русия, САЩ, Унгария, Франция, Гърция, Германия, Италия. Българските учени в конференцията представят 13 университета, 3 института на БАН и 7 гимназии, съответно от градовете Пловдив, София, Велико Търново, Бургас, Русе, Шумен, Благоевград, Варна, Стара Загора, Пазарджик, Сливен.