Д-Р ИЛИЯНА БЕНИНА Д-Р НИКОЛА БЕНИН
През голяма част от предмодерната история – а, нека бъдем честни, и в наши дни в някои случаи – медицината е била неразривно свързана с лечителството; под това се разбира всяка практика, способна да възстанови здравето, независимо дали чрез рационални средства или не. Религията е играла важна роля в лечителския процес: светите мощи, чудесата и лековитите извори са имали за цел да донесат както духовна, така и физическа утеха на страдащите. Евангелията също изобилстват от истории за изцеление.
В Евангелието от Йоан (5:1–16) се разказва как група болни и недъгави хора чакат край къпалнята Витезда в Йерусалим. Надписът върху портала в картината – „IOÃ VC“ – препраща именно към този откъс. Според текста водите периодично придобивали лечебна сила: ангел слизал в къпалнята и първият човек, влязъл във водата след това, бивал излекуван.
Сред чакащите има мъж, боледуващ от тридесет и осем години. Когато Исус го пита дали иска да бъде излекуван, мъжът отговаря, че няма кой да му помогне да влезе в къпалнята и затова винаги пристига твърде късно. Христос просто му казва: „Стани, вземи постелката си и ходи.“ Изцелението настъпва мигновено.
Питер Артсен съчетава няколко момента от историята в едно изображение. Христос стои пред богато украсения вход на къпалнята, заобиколен от болни хора. Под покритата конструкция на заден план се вижда ангел, спускащ се към лековитите води. Вдясно излекуваният мъж отнася постелката си, като същевременно влиза в конфликт с други заради това, че извършва това действие в съботен ден. Същевременно Артсен въвежда и една по-тиха сцена в лявата част на композицията: болен човек, за когото се грижи друга фигура. Този детайл дава основание да се предположи, че картината може първоначално да е била поръчана за болница. Ако това е така, творбата е съпоставяла чудотворното изцеление с обикновеното човешко дело на грижа за болните.
Този контраст е особено красноречив. Витезда е била място както на очакване, така и на невъзможен достъп: на парализирания мъж не му липсва вяра в целебните води, а човек, който да му помогне да стигне до тях. В контекста на Евангелието обаче това препятствие губи значението си: щом има желание, се намира и начин.
For much of pre-modern history, and in all fairness still nowadays in some cases, medicine was continuous and contiguous with healing, meaning any practice that could lead to the restoration of health, whether by rational means or not. Religion played a major part in healing: relics of saints, miracles, and healing springs were all meant to provide both spiritual and physical relief to the suffering. The Gospels, too, are full of healing stories.
In the Gospel of John (5:1–16), a group of sick and disabled people waits beside the pool of Bethesda in Jerusalem. The inscription on the gateway in the painting, “IOÃ VC”, refers precisely to this passage. As reported there, the waters periodically acquired healing powers: an angel descended into the pool, and the first person to enter the water afterwards would be cured.
Among those waiting is a man who has been ill for thirty-eight years. When Jesus asks whether he wishes to be healed, the man replies that he has nobody to help him into the pool and therefore always arrives too late. Christ simply tells him: “Rise, take up thy bed, and walk.” The cure is immediate.
Pieter Aertsen compresses several moments of the story into a single image. Christ stands before the richly decorated entrance to the pool, surrounded by the sick. Beneath the covered structure in the background, the angel can be seen descending towards the healing waters. On the right, the healed man carries away his bed and is confronted for doing so on the Sabbath.
Yet Aertsen also introduces a quieter scene on the left: a sick person being physically cared for by another figure. This detail has led to the suggestion that the panel may originally have been commissioned for a hospital. If so, the painting would have placed miraculous healing beside the ordinary human work of tending the sick.
The juxtaposition is particularly suggestive. Bethesda was both a place of expectation and a place of failed access: the paralysed man does not lack faith in the healing waters, but someone capable of helping him reach them. In the context of the Gospel, however, that obstacle becomes irrelevant: where there is a will, there is a way.
