Никола Бенин. Премиера на операта “Мадам Бътерфлай” от Джакомо Пучини в Държавна опера Русе

Никола Бенин

31.01.2018 год., 19.00 ч., Държавна опера Русе

Диригенти: Григор Паликаров

Режисьор: Александър Текелиев

Сценография: Борис Стойнов

Костюми: Цветанка Стойнова

Участват:

Ролята на Мадам Бътерфлай (Чо-Чо-сан) беше изпълнена от Йоана Железчева.
Тя завършва оперно пеене в НМА „Проф. Панчо Владигеров“. Дебютира на сцената на Софийския национален театър за опера и балет, сега е солистка на Държавна опера Бургас и е смятана за един от най-добрите съвременни сопранови гласове у нас.

Участват още:

Сузуки - Андреана Николова

Кейт Пинкертон – Мая Владимирова

Бенджамин Франклин Пинкертон – Петър Костов

Шарплес – Венцеслав Анастасов

Горо – Димитър Кюркчиев

Ямадори, принц – Иван Пенчев

Бонзо - Стоян Стоянджов

Имперски комисар – Георги Димитров

Официален регистратор - Георги Ганчев

Оркестър, хор и солисти на Държавна опера Русе

        Операта "Мадам Бътерфлай", известна още като "Чо-Чо-сан", е в 2 действия (3 картини). В основата на сюжета, според изследването на Ван Лий, са преплетени трагичните истории взети, от една страна, от разказа “Мадам Бътерфлай" (1898) от Джон Лутър Лонг (John Luther Long), който той научава от сестра си Джени Корел и от друга – от полу-автобиографичния френски роман Мадам Хризантеме (Madame Chrysanthème) от Пиер Лоти (Pierre Loti). Разказът на Лонг е драматизиран от Дейвид Баласко като едноактна пиеса “Мадам Бътерфлай трагедия на Япония", която след премиерата в Ню Йорк през 1900 година се играе в Лондон, където Джакомо Пучини я гледа през лятото същата година. Либретото е на Луиджи Илика и Джузепе Джакоза.

        Премиерата на "Мадам Бътерфлай" се състоява в “Ла Скала”Милано на 17 февруари 1904 година и въпреки такива забележителни певци в главните роли, Росина Сторчио (сопрано) и Джузепе Де Лука (баритон), е посрещната с освиркване от публиката. Причините са отчасти краят на операта, както и недостатйчното време за репетиции. Джакомо Пучини преработва операта (от две, действията стават три), добавя известната ария на Пинкертон в трета картина и на 28 май същата година „Мадам Бътерфлай“ е представена в град Бреша с нестихващи аплодисменти.

        Творческото кредо на Пучини в  "Мадам Бътерфлай" е : “Да заинтересоваш, да поразиш и трогнеш...” И наистина нещастната любов и трагедията на главната героиня Мадам Бътерфлай предизвиква както състрадание, така и възмущение. Ако чистата и искрена любов е отнета, то някой е виновен за това и виновникът е Пинкертон. Ако хората са отчуждени, то има някаква причина, която е започнала да направлява отношенията им по много трагичен начин и причината е социалното и междукултурно различие. И ако Чо-Чо-сан приема християнската религия и въпреки проклятието на роднините си и на чичо си Бонзо се интегрира в американската култура, то Пинкертон не съомява, а може би и не иска да стори това, въпреки любовта си, до момента, когато вижда своя син, той се разкайва и нравствено се осъжда. Така последните думи, които произняся над тялото на мъртвата Мадам Бътерфлай прозвучават покъртително затрогващо.