Премиера на операта „Кавалерът на розата” от Рихард Щраус в Русе

Спектакълът е част от програмата на 57-ото издание на Международния фестивал „Мартенски музикални дни”, Русе

Премиерата на „Кавалерът на розата” на Държавна опера - Русе ще бъде на 19 март, от 19:00 часа в Доходното здание.

Диригент: Найден Тодоров

Постановка:  Вера Немирова

Сценична адаптация на сценография и костюми на Том Муш: Виолета Радкова

Драматургия: Соня Немирова

Концертмайстор: Мария Пенева

Хормайстор: Стeлияна Димитрова- Хернани

Асистент- диригент: Юри Илинов

Асистент-режисьор: Славчо Николов

Състав:

МАРШАЛКАТА, принцеса Мария Тереза фон Верденберг - Мария Цветкова

ОКТАВИАН, граф Рофрано, неин млад любовник - Луизе Дрезен

БАРОН ОКС ауф Лерхенау, братовчед на Маршалката – Франк ван Хове

ГОСПОДИН фон ФАНИНАЛ, богаташ –Александър Крунев

СОФИ фон Фанинал, негова дъщеря –  Лини Гон

МАРИАНЕ, нейна компаньонка и икономка на Фанинал – Теодора Чукурска

ВАЛЦАКИ, интригант – Александър Баранов

АНИНА, негова племенница – Андреана Николова

НОТАРИУС – Пламен Бейков

ИТАЛИАНСКИ певец –  Петър Костов

ТРИ СИРАЧЕТА от благороден произход – Вяра Величкова, Гергана Гарвалова, Венета Димова, Ася Радославова

МОДИСТКА - Лили Харизанова

ТЪРГОВЕЦ на ЖИВОТНИ – Мая Владимирова и Родриго Трозино

ДОМОУПРАВИТЕЛ на ФАНИНАЛ – Родриго Трозино

ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР – Момчил Миланов

ДОМОУПРАВИТЕЛ на МАРШАЛКАТА – Родриго Трозино

ХОТЕЛИЕР – Стефан Пенчев

ЧЕТИРИМА ЛАКЕИ – Георги Ганчев, Мая Владимирова, Евгени Ганев, Пламен Троански, Стилян Цветков

ЧЕТИРИМА СЕРВИТЬОРИ – Георги Ганчев, Искрен Рибчев, Евгени Ганев, Пламен Троански

С участието на Васил Маринов и Радка Атанасова – от балет на Държавна опера- Русе

Флейтист, готвач, фризьор и неговият асистент, учен, благородна вдовица – от хор на Държавна опера- Русе.

ИСТОРИЯТА НА „КАВАЛЕРЪТ НА РОЗАТА”

По време на писането на операта „Електра“ (1908) у Рихард Щраус се заражда идеята да напише опера, която по дух и стил на изпълнение да се доближава до Моцарт. За целта той се обръща към Хуго Хофманстал, с когото работят заедно отдавна,  да подготви либрето за комична опера с името „Семирамида“ по пиесата на Калдерон. Драматургът обече не се съгласява и от своя страна му предлага да напише опера със сюжет от живота на Казанова. В едно писмо от 1909 година, изпратено от Ваймар, Хофманстал съобщава на великия композитор, че е създал лебрето на една весела история, случила се по времето на Мария Терезия. Щраус е възхитен от сюжета и пише на писателя: „Вчера получих първото действие и съм просто във възторг…“. От писмата, които си разменят, научаваме, че двамата са се допитвали до всеки детайл при писането на операта, която до самата й премиера е носила заглавието „Охс фон Лерхенау“. Тя е завършена през септември 1910 година. За първи път „Кавалерът на розата” е представена на 26 януари 1911 г. в Дрезден с диригент: Шух и режисьори: Ернст Толер и Макс Райнхард.  Първото представление на операта в България е на 6. VI. 1969 в Софийската народна опера с диригент: Ас. Найденов и режисьор: Д. Узунов.

„Кавалерът на розата”отразява идейно-естетическите търсения на виенския сецесион и внушава усещането за красота, меланхолия и смях през сълзи. Според критиката, това е една от най-ярките социални комедии, писани някога. В нея се пресъздава животът във Виена, във време, когато Европа е на крачка пред пропастта. Символно това е представено, чрез признанието от Маршалката, обзета от идеята за остаряването, че понякога спира всички часовници в къщата, за да не усеща отминаващото време. Единствено любовта й към Октавиан й носи радост и щастие.  

 Музиката в „Кавалерът на розата” е определяна като „тържество на мелодията“. От завладяващите мелодии се открояват тези във валсов ритъм и затова „Кавалерът на розата“ е наречена от музикалните критици „Опера на валсове“.  И наистина, идеята на Рихард Щраус е чрез валсовете да представи атмосферата в старата Виена. Долавяйки тверческите търсения на композитора, Владимир Сагаев заявява: „Щраус не се е придържал към стила на този танц точно от описваното в произведението време. Той е използувал ритмите и стиловете на всички видове валсове — от старинния до валса на двадесетото столетие. И точно това смешение на стиловете прави музиката на операта разнообразна и привлекателна. И виенският валс от финала на второто действие, и нежната мелодия в стил рококо при поднасянето на сребърната роза, и арията, издържана в италиански стил, и народностният напев от заключителния дует — всичко придава очарование на творбата”.

    Автор: д-р Никола Бенин

    18.03.2017 - 20:17

Връзка: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=25300&sid=4  

   

Международен фестивал „Мартенски музикални дни”, Русе 2009

◊ СЪБИТИЕТО На 14 март 2009 г. от 19 часа, Доходно здание - гр. Русе Първи концерт от Международния фестивал "Мартенски музикални дни" Посветен на 60 години от основаването на Русенската филхармония и 110 години от рождението на Панчо Владигеров. . Програмата: Българска рапсодия и Концерт за цигулка № 1 от Панчо Владигеров; Симфонична поема Дон Жуан от Рихард Щраус; Фантазия за пиано, хор и оркестър от Лудвиг ван Бетовен. . Диригент – Найден Тодоров . Солисти: Светлин Русев – цигулка и Георги Черкин – пиано. ◊ ПОВЕЧЕ Русенци и гостите на Русе ще могат да посетят от 14 до 29 март 2009 година 26 концерта и да видят четири специализирани изложби. Във фестивала участват изпълнители и състави от 14 страни. Сред тях изпъкват имената на Ансамбъла за барокова музика (Quint Essential) от Великобритания , който ще изпълни венецианска музика от XII век, изпълнена на инструменти от епохата, Оркестър за аржентинско танго „Тангисимо”, Камерен оркестър Добрич със солист световноизвестния китайски цигулар Чуанюн Ли, струнните квартети „Ардити” и „Чилингирян” от Великобритания и Камерен оркестър Кремера Балтика. Концерт на фестивала ще изнесе и известният български изпълнител Милчо Левиев – пиано, както и русенците Виолета Шаханова – сопран и Евгени Желязков – пиано.

Автор: Никола Бенин Връзка: https://kulturni-novini.info/sections/15/news/7483-mezhdunaroden-festival-martenski-muzikalni-dni-ruse-2009