Премиера на операта „Кавалерът на розата” от Рихард Щраус в Русе

Спектакълът е част от програмата на 57-ото издание на Международния фестивал „Мартенски музикални дни”, Русе

Премиерата на „Кавалерът на розата” на Държавна опера - Русе ще бъде на 19 март, от 19:00 часа в Доходното здание.

Диригент: Найден Тодоров

Постановка:  Вера Немирова

Сценична адаптация на сценография и костюми на Том Муш: Виолета Радкова

Драматургия: Соня Немирова

Концертмайстор: Мария Пенева

Хормайстор: Стeлияна Димитрова- Хернани

Асистент- диригент: Юри Илинов

Асистент-режисьор: Славчо Николов

Състав:

МАРШАЛКАТА, принцеса Мария Тереза фон Верденберг - Мария Цветкова

ОКТАВИАН, граф Рофрано, неин млад любовник - Луизе Дрезен

БАРОН ОКС ауф Лерхенау, братовчед на Маршалката – Франк ван Хове

ГОСПОДИН фон ФАНИНАЛ, богаташ –Александър Крунев

СОФИ фон Фанинал, негова дъщеря –  Лини Гон

МАРИАНЕ, нейна компаньонка и икономка на Фанинал – Теодора Чукурска

ВАЛЦАКИ, интригант – Александър Баранов

АНИНА, негова племенница – Андреана Николова

НОТАРИУС – Пламен Бейков

ИТАЛИАНСКИ певец –  Петър Костов

ТРИ СИРАЧЕТА от благороден произход – Вяра Величкова, Гергана Гарвалова, Венета Димова, Ася Радославова

МОДИСТКА - Лили Харизанова

ТЪРГОВЕЦ на ЖИВОТНИ – Мая Владимирова и Родриго Трозино

ДОМОУПРАВИТЕЛ на ФАНИНАЛ – Родриго Трозино

ПОЛИЦЕЙСКИ ИНСПЕКТОР – Момчил Миланов

ДОМОУПРАВИТЕЛ на МАРШАЛКАТА – Родриго Трозино

ХОТЕЛИЕР – Стефан Пенчев

ЧЕТИРИМА ЛАКЕИ – Георги Ганчев, Мая Владимирова, Евгени Ганев, Пламен Троански, Стилян Цветков

ЧЕТИРИМА СЕРВИТЬОРИ – Георги Ганчев, Искрен Рибчев, Евгени Ганев, Пламен Троански

С участието на Васил Маринов и Радка Атанасова – от балет на Държавна опера- Русе

Флейтист, готвач, фризьор и неговият асистент, учен, благородна вдовица – от хор на Държавна опера- Русе.

ИСТОРИЯТА НА „КАВАЛЕРЪТ НА РОЗАТА”

По време на писането на операта „Електра“ (1908) у Рихард Щраус се заражда идеята да напише опера, която по дух и стил на изпълнение да се доближава до Моцарт. За целта той се обръща към Хуго Хофманстал, с когото работят заедно отдавна,  да подготви либрето за комична опера с името „Семирамида“ по пиесата на Калдерон. Драматургът обече не се съгласява и от своя страна му предлага да напише опера със сюжет от живота на Казанова. В едно писмо от 1909 година, изпратено от Ваймар, Хофманстал съобщава на великия композитор, че е създал лебрето на една весела история, случила се по времето на Мария Терезия. Щраус е възхитен от сюжета и пише на писателя: „Вчера получих първото действие и съм просто във възторг…“. От писмата, които си разменят, научаваме, че двамата са се допитвали до всеки детайл при писането на операта, която до самата й премиера е носила заглавието „Охс фон Лерхенау“. Тя е завършена през септември 1910 година. За първи път „Кавалерът на розата” е представена на 26 януари 1911 г. в Дрезден с диригент: Шух и режисьори: Ернст Толер и Макс Райнхард.  Първото представление на операта в България е на 6. VI. 1969 в Софийската народна опера с диригент: Ас. Найденов и режисьор: Д. Узунов.

„Кавалерът на розата”отразява идейно-естетическите търсения на виенския сецесион и внушава усещането за красота, меланхолия и смях през сълзи. Според критиката, това е една от най-ярките социални комедии, писани някога. В нея се пресъздава животът във Виена, във време, когато Европа е на крачка пред пропастта. Символно това е представено, чрез признанието от Маршалката, обзета от идеята за остаряването, че понякога спира всички часовници в къщата, за да не усеща отминаващото време. Единствено любовта й към Октавиан й носи радост и щастие.  

 Музиката в „Кавалерът на розата” е определяна като „тържество на мелодията“. От завладяващите мелодии се открояват тези във валсов ритъм и затова „Кавалерът на розата“ е наречена от музикалните критици „Опера на валсове“.  И наистина, идеята на Рихард Щраус е чрез валсовете да представи атмосферата в старата Виена. Долавяйки тверческите търсения на композитора, Владимир Сагаев заявява: „Щраус не се е придържал към стила на този танц точно от описваното в произведението време. Той е използувал ритмите и стиловете на всички видове валсове — от старинния до валса на двадесетото столетие. И точно това смешение на стиловете прави музиката на операта разнообразна и привлекателна. И виенският валс от финала на второто действие, и нежната мелодия в стил рококо при поднасянето на сребърната роза, и арията, издържана в италиански стил, и народностният напев от заключителния дует — всичко придава очарование на творбата”.

    Автор: д-р Никола Бенин

    18.03.2017 - 20:17

Връзка: http://kulturni-novini.info/news.php?page=news_show&nid=25300&sid=4